РЕШЕНИЕ
№ 683
гр. гр. Хасково, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20255640100789 по описа за 2025 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно
съединение искове с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/ и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, от А. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, *****,
съдебен адрес: ****, адв. Д. Г. от АК – **** против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес
център „България“, сграда А, ет.4 и „Ай Тръст“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4.
Ищцата твърди, че на **** г. сключила в качеството си на Кредитополучател от с
,,Кредисимо“ ЕАД в качеството му на Кредитор договор за потребителски кредит № ****,
по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя сума в размер 1000 лв.,
при следните условия: - лихвен процент - 40.00 %, - годишен процент на разходите (ГПР) -
48.21 %; - срок на погасяване - 12 месеца; - обща сума за връщане – 1234,00 лв. Съгласно чл.
4, ап. 1 от договора за заем, в случай, че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще
предостави обезпечение на Кредита, същият следвало, в зависимост от посочения в
Заявлението вид на обезпечението да предостави на ,,Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция
съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ,,Кредисимо“ ЕАД
юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на
Заявлението. Срокът за одобрение на Заявлението на Кредитополучателя в хипотезата по
предходното изречение бил 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на обезпечението,
1
като към отношенията между страните по договора се прилагали съответните разпоредби на
Общите условия относно обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 2 в случай, че в посочения в aл.
1, изр. 1 срок Кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на Кредита, ще
се счита, че Заявлението не е одобрено от ,,Кредисимо“ ЕАД, съответно този договор не би
породил действие между Кредисимо и кредитополучателя. Като допълнение, aл. 3
пояснявала, че ако кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за
одобрение на Заявлението е 14 (четиринадесет) дни от подаване на Заявлението.
Поддържа се в исковата молба, че в случая ищцата със сключването на договора за
заем е сключила и договор за предоставяне на поръчителство с посочено от Кредитора
дружество - ,,Ай тръст" ЕООД, за което дължала допълнително възнаграждение в размер на
817,99 лв. В действителност ищцата, за използването на заем от 1000,00 лв. трябвало да
върне не описаните по договор 1234,00 лв., а значително по-висока сума – 2051,99 лв.
Ищцата счита, че процесният договор за заем е недействителен на основание неточно
посочено ГПР, а договорът за поръчителство - нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД. В случая тя заплатила общо 1100,68 лв. по договора, за което представя заверено с КЕП
платежно нареждане. От заплатените общо 1100,68 лв., предвид недействителността на
договора за заем и разпоредбата на чл. 23 ЗПК, сумата от 100,68 лв. била платена при
изначална липса на основание.
Чл.4 от договор за потребителски кредит № **** бил нищожен поради това, че
съгласно посочената разпоредба от договора, кредитополучателят се задължил да
предостави обезпечение при крайно завишено изискване – предоставяне на банкова
гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружество, избрано от
кредитора. Тези условия били създадени във вид да изглежда, че кредитополучателят има
избор, но всъщност първото условие било на практика невъзможно за изпълнение от лице,
което прибягва до услугите не на банка, а на небанкова кредитна институция. Второто
условие било формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем друго лице поема
задължение да е поръчител на кредитополучателя пред кредитора и че този поръчител
предоставя някаква реална ycлyгa, срещу която изглежда оправдано да му се плати
възнаграждение, а всъщност кредитополучателят по този начин плащал огромна
възнаградителна лихва на кредитора, на която бил придаден вид, че представлява
възнаграждение за поръчителство. Нещо повече, при обезпечаването на кредита с
поръчителство, кредитополучателят бил ограничен от изискването на чл. 4 от договора за
потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това
може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице. Едностранно от
кредитора като възможни поръчители били елиминирани физическите лица, което пряко
ограничавало правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по
начин, избран от самия него. Предварително наложената идентификация от кредитора кой
може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не отчитала
интереса на потребителя, а само този на кредитодателя, което водело до неравнопоставеност
в правата и задълженията на страните. В случая правата на потребителя не били защитени,
2
защото той нямал свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез
който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него
безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на
поръчителство, поръчителстването било платено от потребителя на поръчителя ,,Ай тръст"
ЕООД с възнаграждение. Посоченият от ,,Кредисимо“ ЕАД поръчител ,,Ай тръст" ЕООД
било финансова институция, вписА. в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, aл. 1
ЗКИ при БНБ - с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност. От А.лиза на
чл. 4 от договора за заем се налагал изводът, че потребителят не е имал право на избор на
поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се имало в предвид, че
едноличен собственик на капитала на дружеството ,,Ай тръст“ ЕООД било ,,Кредисимо“
ЕАД - кредитор на длъжника по договора за кредит. Ето защо юридическото лице -
поръчител, което е било предварително одобрено от кредитора, се явявало и свързано с него
лице. Това обстоятелство водело до извод, че се касае за "скрито" възнаграждение за
кредитора, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения, като целта била пределно ясна - заобикаляне на ограниченията в
разпоредбата на чл. 19, aл. 4 ЗПК, което водело до оскъпяване на кредита за потребителя
отвъд законоустановения максимум.
Нещо повече, правните последици от непредставяне на обезпечение, при положение,
че потребителят избере тази опция, водели като последица непораждане на действие на
договора за потребителски кредит (чл. 4, aл. 2). Въпреки „свободния избор" на потребителя
да поиска или да не поиска обезпечение, кредиторът поставял приоритетното разглеждане
на заявлението на кредитополучателя в зависимост от предоставянето на обезпечението – в
рамките на 24 часа от предоставяне на обезпечението, пред значително по- дълъг срок от 14
календарни дни в случай, че такова не бъде представено. По този начин, без сключването на
договора за предоставяне на поръчителство да бъде постановено като условие за
сключването на договора за кредит, потребителят се принуждавал да го сключи, ако иска да
получи заем в кратък срок, което правело клаузата неравноправна. Възникването на
задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството - гарант, което задължение
възниквало непосредствено след възникване на задължението за връщане на паричната сума
и което задължение имало определен размер, без да се отчита дали стрА.та
кредитополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите
договорни задължения по договора за заем, представлявало уговорка, която нарушава
добрите нрави.
Ищцата твърди още, че клаузата на чл. 4 от договора за заем е била съставена
предварително и върху съдържанието й потребителят не би могъл да влияе. Съгласно чл.
143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор с потребител била всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Предвид горното, клаузата на
чл. 4 от договора за заем била нищожна на основание чл. 26 aл. 1 пр. 3 ЗЗД.
3
Самият договор за потребителски кредит № **** бил недействителен. Съгласно чл. 4
от договора за заем, заемателят се задължавал в кратък срок да предостави обезпечение при
крайно завишени изисквания, описани по-горе. Тези условия били създадени във вид да
изглеждат, че кредитополучателя има избор, но всъщност първото условие за банкова
гаранция било на практика невъзможно за изпълнение от лице, което прибягва до услугите
не на банка, а на небанкова кредитна институция. Второто условие било формулирано по
начин, който да придаде вид, че съвсем друго лице поема задължение да е поръчител на
заемателя пред заемодателя и че този поръчител предоставя някаква реална услуга, срещу
която изглежда оправдано да му се плати възнаграждение, а всъщност заемателят по този
начин плащал огромна възнаградителна лихва на заемодателя, на която бил придаден вид, че
представлява възнаграждение за гаранция. Следвало да се има предвид, че поръчителят ,,Ай
тръст“ ЕООД било дружество, чийто капитал бил собственост на дружеството - кредитор, а
именно ,,Кредисимо“ ЕАД, съгласно справка от ТР. В случая възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство било пряко свързано с договора за паричен заем и
представлявало разход по него, тъй като икономическата тежест се понасяла от потребителя,
който го заплащал наред с другите парични задължения по договора за потребителски
кредит. Освен това, заемодателят по договора бил овластен директно да получи плащане на
възнаграждението. Предвид на това, възнаграждението по договора за гаранция било
предназначено да постъпва пряко в патримониума на заемодателя и бил сигурен доход за
него, кумулиран към погасителните вноски. Така нареченото възнаграждение всъщност
представлявало пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължало, независимо
дали отговорността на гаранта е ангажирА. при евентуално длъжниково неизпълнение или
не. Същевременно непредставянето на обезпечението по договора за заем не водело до
претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да
съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем
към датата на сключване на договора, а не след сключването му. Процесното възнаграждение
водело до неравенство на правата на страните, тъй като така се създавали права само за
едната стрА. по правоотношението - кредитора, която била икономически по-силната стрА.
и не отговаряло на изискването за добросъвестност. Възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция било установено като ycлyгa в полза на заемодателя, която в
случая била задължително условие за отпускането му. Възнаграждението за гаранта
всъщност представлявало допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето
на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения, както и с разпоредбата на чл. 19,
aл. 4 ЗПК.
В случая сумата, определена за възнаграждение за предоставената от дъщерното
дружество гаранция била в размер 817,99 лева, разсрочена на 12 вноски, дължими заедно с
погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем. С кумулирането на
възнаграждението към вноските по погасителния план още от самото начало, то посоченият
размер на разходите по кредита за потребителя - ГПР, нараствал значително с размера на
възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция. В случая посоченото ГПР в
4
договора било абстрактно посочено в някакъв размер, който формално отговарял на
законовите изисквания, но в ГПР не били включени всички разходи, водещи до оскъпяване
на кредита, а именно таксата възнаграждение за поръчителство в размер на 817,99 лв.
Следователно, този разход, който определено бил известен изначално на кредитора,
умишлено не бил включен в изчисляването на ГПР и ГПР бил посочен в размер, значително
по-нисък от реалния, което водело до пълната недействителност на процесния договор за
заем.
Следвало да се има предвид и най-актуалната практика на СЕС по въпроса, а именно
решение по дело С- 714/22, с което било прието, че член 3, буква ж) от директива 2008/48
трябва да се тълкува в смисъл, че разходите уговорени към договор за потребителски кредит,
представляващи конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3,
буква и) - какъвто бил настоящия случай. Прието било, че член 10, параграф 2, буква ж) и
член 23 от директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от стрА. на съответния потребител на предоставената в заем
главница. В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС било прието, че посочването
в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6,
параграф 1, буква "г") от директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква
или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като "заблуждаваща"
търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива. Следвало да се има
предвид и най-актуалната практика на СЕС по делo С-337/23, съгласно която разходите по
договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в
подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на
дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя" и
следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите".
По тези съображения ищцата счита, че процесният договор за заем е недействителен
на основание чл. 22, вр. чл. 11 aл. 1 т. 10 ЗПК.
Изложени са и правни доводи в исковата молба за това, че договорът за предоставяне
на поръчителство е нищожен като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1
предл.3 ЗЗД, тъй като с него се нарушавал принципът на добросъвестност, справедливост и
еквивалентността на престациите. На първо място, възнаграждението в общ размер от
817,99 лв. се дължало без насрещна престация. Следвало да се има предвид, че изискването
правните сделки да съответстват на добрите нрави, за да бъдат валидни, предполагал
известна еквивалентност на насрещните престации на страните, когато ставало дума за един
5
двустранен договор. Явното несъответствие в престациите било основание за извода, че
добрите нрави са накърнени, което водело до нищожност. В процесния случай, съгласно чл.
8, aл. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, възнаграждението се дължало не на
ответното дружество, а на ,,Кредисимо“ ЕАД - дружеството-майка и заемодател, което на
практика водело единствено до увеличаване на дължимата сума по заема.
На второ място, трябвало да се отбележи и взаимната свързаност на договора за
предоставяне на поръчителство и договора за заем, който бил и основанието за сключването
на договора за поръчителство.
В подкрепа на горното били и следните факти: Дружеството - заемодател било
собственик на капитала на дружеството - гарант; - Договорите за заем и предоставяне на
гаранция били сключени в един и същи ден; - Налице бил еднакъв период на дължимост на
сумите по двата договора, с един и същи начален период и краен срок на погасяване, една и
съща главница - чл. 2, aл. 1; - Възнаграждението за поръчителя и за кредитора били в едно
общо Приложение №1 към договора за поръчителство. Изброените по-горе факти безспорно
водели до извода, че двата договора са взаимно свързани. Сключването на договор с точно
този гарант, при тези условия било задължително условие за сключване на договора за заем,
което съставлявало неравноправно третиране на потребител. Възникването на задължение за
заплащане на възнаграждение на дружеството - поръчител, което задължение възниквало
непосредствено след възникване на задължението за връщане на паричната сума и което
задължение имало определен размер, без да се отчита дали стрА.та заемополучател би
изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите договорни
задължения по договора за заем, представлявало уговорка, която нарушава добрите нрави. С
тази уговорка се достигало до значително увеличение на общия размер на задължението по
заема в ущърб на икономически по-слабата стрА.. В процесния случай това увеличение
било в размер на 817,99 лв. при главница на договора за заем от 1000,00 лв., отделно от
договорната лихва по заема.
По така изложените съображения ищцата счита, че договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и нарушаване на
принципите за добросъвестност и справедливост.
По отношение на осъдителната претенция се поддържа от ищцата, че сумата от
1100,68 лева е била заплатена на ,,Кредисимо“ ЕАД. Дори и ответното дружество да твърди,
че част от преведените към него суми са насочени към договор за предоставяне на
поръчителство, то трябвало да се отбележи, че в хипотезата на чл. 55, aл. 1, предл. първо ЗЗД
ищецът следвало да докаже само плащането на съответната парична сума. Когато ищецът е
установил плащането, ответникът следвало да установи наличието на правно основание за
получаване на сумата, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на
благата, тъй като именно наличието на това основание му давало възможност да задържи
полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен. Ако получилият облагата не
докаже по несъмнен начин, че има определено основание да я задържи, то той дължал
нейното връщане. В настоящия случай се доказвало с приложеното платежно нареждане, че
6
ищцата е платила на ответника ,,Кредисимо“ ЕАД описА.та сума като последният ги е
получил. С оглед пряката свързаност на възнаграждението за поръчител с договора за
кредит и обусловеност на одобряването на кредита от представянето на договора за
поръчителство, то предвид недействителността на договора за кредит, договорът за
поръчителство се явявал лишен от основание с оглед обезпечителния му характер на
задълженията на длъжника по договора за кредит. Следователно плащането на
възнаграждението за поръчителство подлежало на връщане от ответника ,,Кредисимо“ ЕАД,
защото за него липсвало основание да го получи, а обстоятелството дали е превел тази сума
на третото лице - поръчител, било без правно значение, тъй като касаело вътрешните му
отношения с това „трето" лице. Ищцата счита, доколкото сумата от 1100,68 лева е постъпила
в патримониума на кредитора ,,Кредисимо“ ЕАД като плащане по нищожния договор за
кредит, то именно той дължал връщането й на частта от нея в размер 100,68 лева като
недължимо получена на основание чл. 55, aл. 1, пр. 1 ЗЗД.
По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит № ****
от **** г., сключен между А. И. М. и „Кредисимо“ ЕАД е недействителен поради неточно
посочен ГПР и на основание чл.55 ал.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът „Кредисимо“ ЕАД да
заплати на ищцата сумата в размер на 100,68 лева като заплатени при изначална липса на
основание, както и че договор за предоставяне на поръчителство, сключен между А. И. М. и
,,Ай тръст“ ЕООД е нищожен поради противоречието му с добрите нрави.
Претендира се присъждане на направените съдебни разноски,за което е представен
списък по чл.80 ГПК.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК са депозирани писмени отговори на
искова молба от стрА. на двамата ответници, които оспорват предявените искове.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД не оспорва обстоятелството, че между страните в
настоящото производство е сключен Договор за потребителски кредит № ****/**** г., по
силата, на който „Кредисимо“ ЕАД е отпуснал кредит на ищеца в размер на 1000 лв.
Главницата била изцяло усвоена от кредитополучателя-ищец по избрания от него начин на
получаване. Договорът бил сключен за срок от 12 месеца, при ГЛП в размер на 40.00% и
ГПР в размер на 48.21%, като общият размер на всички плащания бил 1234 лв. Към датата
на подаване на настоящата искова молба, задължението по процесния Договор било изцяло
предсрочно доброволно погасено. Не се оспорва и това, че по сметка на „Кредисимо“ ЕАД е
постъпила сумата от 100,68 лв., с които са били погасени задължения, различни от главница.
Твърденията на ищеца, че Договор за потребителски кредит страда от пороци,
водещи до неговата недействителност поради това, че не са били спазени законовите
изисквания на чл.22 ЗПК, респ. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК не се споделят от ответника „Кредисимо“
ЕАД, доколкото доколкото видно от Приложение № 1 към процесния договор, по ясен и
недвусмислен начин били посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9), както и било
упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите
условия. По-конкретно допусканията били подробно описани в т.11 от Раздел VII.
7
КРЕДИТНИ ПРОДУКТИ. ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ на приложимите към
Договора Общи условия. Предвид изложеното, ответникът счита, че договора има
необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, където било предвидено да бъде
посочен размерът на ГПР и допусканията, които са взети предвид при изчисляването му, без
да е необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението
за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст" ЕООД, не е включено
като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който
е бил включен при изчисляване на ГПР била договорната възнаградителна лихва.
Възнаграждение за поръчител не било включено като разход по кредита, тъй като не
отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирА. в § 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на
обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство,
макар и разход за допълнителна свързА. с договора за кредит услуга, не било задължително
условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не било в резултат на
търговски клаузи и условия между „Кредисимо" ЕАД и ,,Ай Тръст" ЕООД. Размерът на
възнаграждението за поръчител не бил известен на ответника „Кредисимо“ ЕАД към
момента на сключване на договора за кредит. Съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите
към договора за кредит Общи условия кредитополучателят имал право, но не и задължение
да предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечение, които „Кредисимо" ЕАД като
кредитор приемал били посочени в цитирА.та разпоредба и те били (1) банкова гаранция в
10 дневен срок от кандидатстването и (2) предоставяне на поръчител. Кредитоискателят
можел и да не предостави обезпечение, като в този случай „Кредисимо" ЕАД щяло да
разгледа заявлението му, щяло да направи оценка на кредитоспособността му и щяло да
прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление
на риска. Обезпечените и необезпечените кредити на Кредисимо не се отпускали по
различен начин и не били два отделни кредитни продукта на „Кредисимо" ЕАД, условията
по договора за кредит (ГПР, ГЛП, срок на погасяване и др.) не били поставени в зависимост
от избора на клиента да предостави или не обезпечение.
Във връзка с горното следвало да бъде разгледА. и клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора
за кредит във връзка с чл. 4, ал. 3 от договора за кредит. Двете клаузи регламентирали
различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за кредит. Ответникът
„Кредисимо“ ЕАД твърди, че договорът за кредит предвижда изричната възможност (чл. 4,
ал. 3 от договора за кредит) потребителят да си избере необезпечен кредит - т.е.
потребителят имал избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. С оглед на
това счита, че не е налице в Договора за потребителски кредит задължение или да е
регламентирано задължително условие за отпускане на кредита последния да бъде
обезпечен.
Не на последно място се сочи, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с
обезпечение „поръчител", то той имал правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от
8
приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на
договора за кредит първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно
промени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното
заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с
,,Кредисимо ЕАД. Т.е. клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит,
обезпечен с поръчителство, което било още един аргyмент в подкрепа на твърдението, че
предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане на кредита. По
съображенията, подробно изложени по-горе, договорът за предоставяне на поръчителство,
бидейки незадължителен, не попадал в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно
разходът за него не се включвал в ГЛП и ГПР и нямало нарушение на чл. 19 ЗПК.
На следващо място, „Кредисимо" ЕАД към датата на сключване на договора за
кредит и формирането на ГПР, нямало информация относно размера на дължимото
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне
на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключвал след сключването на
Договора за кредит с ,,Кредисимо“ ЕАД. Ответникът не знаел и нямало как да узнае
предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между
кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст" ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо"
ЕАД не било стрА.. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД по бъдещия
договор не било известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за
кредит от кредитоискателя, респективно не попадал в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 ЗПК.
Процедурата по отпускане на кредит започвала с попълване на заявка в електронен
формат в системата на „Кредисимо" ЕАД на („Сайта"). Кредитоискателят попълвал свои
лични данни и данни относно желания кредит (размер на главница и период), както и
избирал свободно и по свое желание допълнителни услуги към договора (предоставено
обезпечение и/или сключване на застраховка). На база подаденото заявление автоматично се
генерирала кредитната документация (СЕФ, договор за потребителски кредит, общи
условия, приложение № 1 и др.), които са предоставяли на клиента на посочения от него
адрес на електронна поща и като pdf. документи в Сайта, достъпни чрез активни връзка.
Следвала стъпка, в която кредитоискателят подписва договора за потребителски кредит и
общите условия към него чрез маркиране на първоначално празни полета и натискане на
бутона „Вземи парите сега". Едва след подписването на договора за кредит по описания
начин и в случай че клиентът е избрал да предостави обезпечение в полза на „Кредисимо“
ЕАД, същият се препращал към платформата на „Ай Тръст“ ЕООД, където се преминавало
към процедура по сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Договорът за
предоставяне на поръчителство се сключвал в среда, над която ответника „Кредисимо“ ЕАД
нямал контрол, нито имал достъп, като „Ай Тръст" ЕООД и клиентът уговаряли условията
по него (в това число и размера на дължимото възнаграждение), в момент когато договорът
за кредит вече е подписан и неговите параметри (в това число и ГПР) са били договорени и
не можело да бъдат променяни.
9
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД твърди още, че договорът за предоставяне на
поръчителство между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл.
280 и сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общи разходи
по кредита. По силата на договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст" ЕООД се
задължавало да извърши за сметка на доверителя (ищцата) възложените от нея действия, а
именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо" ЕАД солидарно с нея за изпълнението на
всички нейни задължения по договора за кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията по кредита. Вземанията за възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство възниквали в полза на „Ай Тръст" ЕООД, а не в полза на
кредитодателя „Кредисимо" ЕАД. Ответникът ,,Кредисимо" ЕАД не било стрА. по договора
между ищеца и ,,Ай Тръст" ЕООД.
Дори и да бъдат споделени доводите на насрещната стрА. за свързаност на двете
дружества-ответници по производството и наличие на скрито обогатяване на „Кредисимо“
ЕАД, то това не влечало недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне
на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на
поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „Ай
Тръст" ЕООД. Това било така, тъй като сам по себе си договорът за поръчителство, по
силата на който другият ответник „Ай Тръст" ЕООД се е задължил по отношение на
„Кредисимо“ ЕАД да отговаря за задължението на ищеца по процесния договор за
потребителски кредит пораждало за ищеца единствено права и поставяло същия в по-
благоприятно положение, отколкото би бил, ако същият не беше сключен. Чрез договора за
поръчителство била повишена кредитоспособността на ищеца и същият получил кредит,
който иначе не би му бил отпуснат. При изпълнение от стрА. на поръчителя по отношение
на „Кредисимо“ ЕАД, ищецът щял да дължи на поръчителя връщане на суми в еднакъв
размер със сумите, които е следвало да плати на кредитодателя (главница и лихва), като
задължението му нямало да бъде увеличено с вземания, възникнали на основание, различно
от договора за потребителски кредит. В този смисъл можело да се приеме, че единствено
уговорката за заплащане на възнаграждение за услугите на „Ай Тръст" ЕООД противоречала
на закона и добрите нрави, съответно само тя следвало да бъде обявена за недействителна,
без да е това да доведе до нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на
поръчителство. Дори и да се приемело, че процесният договор за предоставяне на
поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална
недействителност на основанията изложени в исковата молба би довела единствено до
отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение
за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски
кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. В този смисъл
вземането на „Кредисимо“ ЕАД по договора за потребителски кредит било действително и
предявените срещу него искове следвало да бъдат отхвърлени.
По тези съображения, ответникът „Кредисимо“ ЕАД моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани предявените от ищеца искове. Претендира присъждане на
10
направените по делото разноски. Моли да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за
разноски като се оспорва, че последният е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., а в условията на евентуалност се иска адвокатското възнаграждение да бъде
определено в справедлив размер.
Ответникът „Ай Тръст" ЕООД също не оспорва, че е сключил с ищеца договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст" ЕООД се е задължило да
обезпечи като поръчител задължението му по договор за потребителски кредит № ****/****
г., във връзка с обезпечаването на който е сключен договор за предоставяне на
поръчителство с поръчител „Ай Тръст" ЕООД и потребител А. И. М.. Ответникът „Ай
Тръст" ЕООД посочва също, че е сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по
силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното задължение на ищеца.
За тази услуга било дължимо възнаграждение в размер на 817,99 лв., погасяването на което
било разсрочено на 12 месечни вноски, съгласно погасителен план към договора за
предоставяне на поръчителство. Възнаграждението се дължало само за периода, за който е
било гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на
задължението на кредитополучателя, същият не дължал възнаграждение на „Ай Тръст"
ЕООД за периода след пълното изплащане на кредита. Предвид изложеното ответникът
счита, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение,
дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на
контрагенти (дейност, която не била забранена от закона), като е размерът му бил съобразен
с риска, който „Ай Тръст" ЕООД поемало - възнаграждението било дължимо само за периода
на предоставяне на услугите.
Ответникът „Ай Тръст" ЕООД също описва механизма на сключване на договора за
кредит и този за предоставяне на поръчителство. Кандидатстването за кредит започвало
чрез попълване от стрА. на кредитоискателя на заявка в страницата на кредитодателя
„Кредисимо" ЕАД. При подаване на заявката кредитоискателя посочвал размера на
главницата и периода на кредита, като системата на кредитодателя автоматично генерирала
примерен погасителен план спрямо посочените параметри. На този етап кредитоискателят
посочвал желае ли кредитът да бъде обезпечен и какво обезпечение може да предостави,
като в случай че избере опцията за предоставяне на поръчителство от стрА. на „Ай Тръст"
ЕООД на кредитоискателя се визуализирала месечна вноска, чиято стойност била сбор от
вноската по потребителския кредит и вноската за възнаграждението на поръчителя. В
следващата стъпка кредитоискателят въвеждал свои лични данни - имена, ЕГН, адрес,
прикачал свое селфи, необходимо за идентификацията му като клиент и др. Следвала стъпка,
в която кредитоискателят подписвал договора за потребителски кредит и общите условия
към него чрез маркиране на първоначално празни полета и натискане на бутона „Вземи
парите сега", т.е. на този етап кредитоискателят имал възможност да се запознае с
конкретните параметри на договора за кредит - главница, лихва, период, размер на месечната
вноска и др. След подписване на договора за кредит по описания начин и в случай че е
избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „Ай Тръст" ЕООД
11
кредитоискателят се прехвърлял автоматично към електронната система на „Ай Тръст"
ЕООД, където се визуализирал договора за предоставяне на поръчителство и клиентът имал
възможност да го подпише чрез въвеждане на 6 цифрен уникален код, изпратен на мобилния
му телефонен номер. Сключването на договора за предоставяне на поръчителство ставало
след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на
кредита вече били договорени между страните. Сключването на договора ставало в рамките
на независимата електронна среда на „Ай Тръст" ЕООД, до която „Кредисимо" ЕАД нямало
достъп. Впоследствие „Ай Тръст" ЕООД предоставяло на „Кредисимо" ЕАД данни относно
размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено
плащането му, но това било единствено с целите на улесняване на плащането от стрА. на
потребителя. „Кредисимо" ЕАД предоставяло потребителски кредити при условия, които
индивидуално се уговаряли с кредитополучателя, част от тези условия било и
обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита", чл. 4, ал. 3 от
договора за кредит изрично било вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит
без обезпечение. Т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на
„Ай Тръст" ЕООД било единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя.
Кредитополучателят имал право да избере дали да кандидатства за обезпечен или
необезпечен кредит, като и в двата случая искането му щяло да бъде прието за разглеждане
и щяло да премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на
кредитодателя „Кредисимо" ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо"
ЕАД не се отпускали по различен начин и не били два отделни кредитни продукта на
„Кредисимо" ЕАД, не били пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му
за погасяване. Предвид изложеното, възнаграждението за поръчител не следвало да бъде
включено в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК,
респективно на Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. Съгласно въпросната дефиниция, за
да бъде включено едно парично задължение в ГПР, то трябвало да има следните три
характеристики: да е (1) разход за кредитополучателя, който е (2) свързан с договора за
кредит и е (3) известен на кредитора към датата на сключване на договора. В случай, че
разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включвал в ГПР
само когато „сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита". Предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител било обаче изцяло
доброволно и зависело от избора на конкретния клиент. В този смисъл сключването на този
договор не било ,,задължително условие за получаване на кредита", като възнаграждението
за поръчителя не следвало да бъде включено в ГПР. Освен това § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
изисквал разходите, пряко свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора" към
сключване на договор за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя.
Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключвал
след подписването от кредитоискателя на договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД.
„Кредисимо“ ЕАД не знаело и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще
се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя Ай Тръст, по който
бъдещ договор „Кредисимо" ЕАД не било стрА.. Възнаграждението на поръчителя „Ай
12
Тръст" ЕООД по бъдещия договор не било известно на кредитодателя към момента на
сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попадал в
хипотезата на § 1, т. 1 от ДР ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при
изчислението на ГПР по чл. 19 ЗПК.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД също моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани предявения от ищцата спрямо него иск. Претендира присъждане на направените
по делото разноски. Моли да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за разноски като се
оспорва, че последният е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., а в
условията на евентуалност се иска адвокатското възнаграждение да бъде определено в
справедлив размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа стрА. следното:
Страните на спорят, а и по реда на чл.146, ал.1, т.3 ГПК с Определение №
1356/11.06.2025 г. са обявени за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на **** г.
между ищцата А. И. М. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит №
****; че на същата дата – **** г. между ищцата А. И. М. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен
Договор за предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с обезпечаване на
задълженията по договор за потребителски кредит № ****/**** г., сключен с „Кредисимо“
ЕАД; че ищцата е усвоила заемната сума от 1000 лева, както и обстоятелството, че по сметка
на „Кредисимо“ ЕАД е постъпила сумата от 100,68 лв., с които са били погасени
задължения, различни от главница по процесния договор за потребителски кредит №
****/**** г. Описаните обстоятелства се установяват и от представените от страните
писмени доказателства.
Видно от Договор за потребителски кредит № **** от **** г., съдържащ и
Приложение № 1 към него, сключен между ищцата и ответника „Кредисимо“ ЕАД,
ответникът й е предоставил сумата в размер на 1000 лева, която последната следва да върне
на 12 месечни погасителни вноски, с първа падежна дата – 20.12.2022 г. и последна –
20.11.2023 г. при договорен фиксиран годишен лихвен процент от 40.00 % и ГПР в размер на
48.21 %. В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че ищцата следва да представи обезпечение
по кредита, като на същата се предоставя избор от две възможности: 1) банкова гаранция в
срок до 10 дни от подаване на заявлението, или 2) сключване на договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от ответника юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на
заявлението за сключване на договора. Съобразно чл. 4, ал. 2 от договора, ако ищцата не
представи съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено от ответника,
респ. договорът няма да породи действие.
С оглед възникване на посоченото задължение за ищцата, същата е сключила Договор
за предоставяне на поръчителство от **** г. с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на
който същият се задължава да отговаря пред първия ответник „Кредисимо“ЕАД солидарно с
ищеца по сключения договор за потребителски кредит. За поемане на посоченото
13
задължение, ищцата следва да заплати на ответника „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в
общ размер от 817,99 лева, платимо на датата на падежа на всяка погасителна вноска по
договора за кредит съобразно Приложение № 1, представляващ погасителен план към този
договор.
Не е спорно по-нататък обстоятелството, а и същото се установява от приложената по
делото разписка Разписка № 0500017434997945/19.12.2022 г. за сумата от 1100,68 лева, с
посочен наредител: А. И. М. и получател: „Кредисимо“ ЕАД, издадена от „Изипей“ АД, че
по процесния Договор за потребителски кредит № **** от **** г., ищцата е заплатила
сумата от 1100,68 лева.
Представени са от ответника „Кредисимо“ЕАД Общите му условия за предоставяне
на кредити, а от ответника „Ай Тръст“ ЕООД и договор за поръчителство от **** г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение установителни
искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и осъдителен иск срещу ответника
„Кредисимо“ЕАД по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, предявените искове са изцяло основателни, като
съображенията за това са следните:
Липсва спор по делото, съобразно изложеното по- горе от фактическа стрА., че
между ищцата и ответника „Кредисимо“ ЕАД е възникнало правоотношение по повод
предоставянето на паричен заем в размер от 1000 лева. Заемодателят е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало
именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3
ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК. При
преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни доводите на
ищеца А. И. М. за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В
случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по
правоотношението – в случая ищцата, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1
вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същата се ползва със законоустановената потребителска
закрила, регламентирА. в ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по
ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за
14
потребителски кредит № **** от **** г. и общата дължима по кредита сума не са коректно
посочени, тъй като възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство
неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната
дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за
потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на
кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1
срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и
процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и
договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява
разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима
във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за
предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.
Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния
размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които
ще направи, т.е. налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид изложеното, процесният договор за потребителски кредит противоречи на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е
недействителен. С оглед посоченото предявеният установителен иск срещу ответника
„Кредисимо“ ЕАД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
За нищожен съдът намира и договорът за предоставяне на поръчителство от **** г.,
сключен между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, тъй като същият се явява лишен от
основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във
връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва
необходимостта от сключване на акцесорния договор. Същият е нищожен и на
самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от
съдържанието на договора, за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението
да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на
тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора,
регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл.
4, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство). Следователно поръчителят получава
едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него,
доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък
заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи
сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита
от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в
случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и
този договор се явява недействителен като лишен от основание. При настоящата хипотеза за
15
преценка нищожността на договора за предоставяне на поръчителство съдът съобрази и
задължителните указание в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и
предвид това, че основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата
сделка, както и постановеното Решение на СЕС, Девети състав от 21.03.2024 г. по дело № С-
714/22, образувано по преюдициално запитване на СРС по гр. д. № 24262/2022 г., също
задължително за всички национални съдилища, пред които биха възникнали или са
възникнали и отправени за решаване спорове във връзка с правните норми, по които се е
произнесъл СЕС по аргумент на разпоредбата на чл. 633 ГПК и според което в ГПР следва
да бъдат включени разходи по кредит, които ще се понесат от потребителя като ГПР, който
не отразява точно тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата
на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл.3, б.“ж“ от
Директива 2008/48 разходи, както е в случая, съответният договор за потребителски кредит
следва да се счита за нищожен, с последица възникване на задължение за връщане
единствено на главницата по него.
На следващо място, според настоящия съдебен състав, чрез предвиждане на
обезпечение под формата на поръчителство, за което се дължи възнаграждение, се цели
заобикаляне и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния
размер на годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита, с оглед на което ответните
възражения в тази връзка се явяват изцяло основателни. При справка в Търговски регистър
се установява, че "Ай Тръст" ЕООД и "Кредисимо" ЕАД се явяват свързани лица по смисъла
на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ, тъй като едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е
"Кредисимо" ЕАД. Така чрез формално незабранени от закона средства – обезпечаване на
задълженията на кредитополучателя от свързано с кредитора лице, чийто капитал е 100 %
собствен на същия този кредитор, е нарушено изискването за добросъвестност, тъй като е
постигнато заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, установяваща формирането на ГПР.
Същата норма - ал. 4 на чл. 19 ЗПК ограничава ГПР до пет пъти размера на законната лихва,
а посредством договора за предоставяне на поръчителство се получава плащане, което като
финансов резултат е е в полза на кредитора по договора за кредит и което плащане не е
включено в ГПР. Това плащане в същото време представлява над 80 % от размера на
кредитната сума – при предоставена в заем сума от 1000 лв. се предвижда възнаграждение
на поръчител в общ размер на 818,99 лева. При включването му в годишния процент на
разходите, размерът му би надхвърлил, и то значително максимално регламентирания по чл.
19, ал. 4 ЗПК, за който извод не са нужни специални знания.
В случая не може да се приеме, че е налице и индивидуално договаряне по договора
за кредит на клаузата за предоставяне на поръчителство, тъй като според договора за кредит
условие за възникването на задължението на кредитодателя "Кредисимо" да предостави
искания от потребителя кредит, е или при кандидатстване за кредит без обезпечение
кредиторът да извърши одобрение на заявлението в 14 дневен срок, или при кандидатстване
на кредит с обезпечение, длъжникът в кратък срок - до 48 часа, да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от "Кредисимо" юридическо лице, или да
16
предостави банкова гаранция. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 16 ЗПК,
съгласно която доставчикът на финансовата услуга има задължение да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за потребителски кредит.
В случая предоставената възможност на потребителя за избор - дали да сключи договор за
кредит без обезпечение или с избрано от него обезпечение, е привидна и представлява
злоупотреба с лошото му финансово състояние, тъй като потребителят очевидно има нужда
от средствата, за които кандидатства пред доставчика на финансова услуга. Липсата при
кандидатстването за отпускане на кредит на достъпна за потребителя информация относно
предварително одобрените от "Кредисимо" ЕАД юридически лица, с които дружеството би
сключило договор за поръчителство и предвиждането на банкова гаранция като единствен
друг допустим метод на обезпечаване, е индиция за осъществявА. върху потребителя скрита
икономическа принуда да се сключи договор именно с посочен от кредитора поръчител,
представляващ свързано с него юридическо лице, чийто основен предмет на дейност е
сключване на гаранционни сделки.
Поради всичко изложено следва да се приеме, че клаузата за заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е неравноправна, не е
уговорена индивидуално, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че и предявеният установителен иск
срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД следва да се посочи, че за да бъде
уважен, в тежест на ищеца е да установи, че е налице предаване, съответно получаване на
парична престация, нейният размер и пряка причинно- следствена връзка между
обогатяването и обедняването. В тежест на ответната стрА. е да изясни наличието на
основание, по повод на което е осъществено имущественото разместване.
В случая, от приложената от ищцата разписка от 19.12.2022 г. се установява, че в
изпълнение на задълженията си по кредитното правоотношение, ищцата е заплатила на
ответника „Кредисимо“ЕАД сума в размер на 1100,68 лева. Предвид съображенията,
изложени по- горе, плащането на тази сума е осъществено по договор, който се явява
недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на
кредита в случая възлиза на 1000 лева за главница, респ. разликата между платената от нея
сума по договора и чистата стойност на кредита, възлизаща в случая на 100,68 лева се явява
платена без основание, доколкото липсва такова за получаването й от ответника
„Кредисимо“ЕАД.
С оглед изхода на спора и тъй като ищцата е била освободена от заплащането на
държавни такси и разноски по делото, двамата ответници следва да бъдат осъдени да
заплатят по сметка на РС – Хасково, държавна такса и разноски, на основание чл.78 ал.6
17
ГПК, в общ размер от 150 лева за държавна такса, от които ответникът „Кредисимо“ЕАД
следва да заплати сумата от 100 лв. съобразно броя и цената на предявените спрямо него
искове, а ответникът „Ай Тръст“ ЕООД – 50 лв., както и сумата от 5,00 лева за държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от
един адвокат по чл. 38 ЗАдв. в полза на адв. Д. Г. от АК – ****.
По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи, съдът намира
следното: Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на Съда на Европейския съюз
от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд, установените размери на минималните адвокатски
възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от
предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически
необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички
случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на
член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение на Съда
на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т.
1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на стрА.та, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази стрА. не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член
4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забрА.та по член 101,
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед всички посочени по – горе принципни съображения и като взе предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото, цената на исковете, приключване на
делото в едно съдебно заседание, както и наличие на трайна и безпротиворечива съдебна
практика по спорните въпроси, извършените от адв. Гърков процесуални действия,
изразяващи се единствено в депозиране на писмени молби по делото, настоящият съдебен
състав намира, че на основание чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, в
полза на адв. Д. Г., следва да се определи възнаграждение за осъщественото от него
процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело в общ размер от
480 лева с включен ДДС по аргумент от § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения
18
за адвокатска работа, по всички съединени искове, което да бъде заплатено от ответниците
„Кредисимо“ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД поравно. Това е така, тъй като в случая са предявени
при условията на обективно кумулативно съединение установителни искове за прогласяване
на нищожност на сключени между страните договор за потребителски кредит, респ. договор
за предоставяне на поръчителство и осъдителен иск за връщане на недължимо платена по
първия договор сума, от което следва, че предявените искове се основават на един и същ
правопораждащ факт - недействителност на договор за потребителски кредит. Съобразно
вида и броя на предявените искове, адвокатското възнаграждение в случая следва да се
отредели в общ размер, доколкото предявените искове са взаимно свързани и зависими един
от друг, независимо от кумулативното си съединяване, тъй като уважаването на първия от
тях автоматично води до уважаване и на втория, и на третия. Първият установителен иск за
прогласяване на нищожност има обуславящ характер по отношение на втория осъдителен
иск за връщане на даденото въз основа на недействителен договор, респ. за уважаване на
третия иск, което предполага и еднаква защита по исковете, поради което няма основание
адвокатското възнаграждение да се формира отделно по всеки от тях.
Според настоящия съдебен състав, върху адвокатското възнаграждение, вкл. при
договори за правна защита и съдействие, сключени на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, ДДС
следва да бъде начислен, като данъчната основа се формира от минималното адвокатско
възнаграждение съгласно НМРАВ. В тази насока се споделя съдебната практика,
обективирА. в Определение № 98 от 8.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1544/2021 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова; Определение № 50012 от 1.03.2023 г. на ВКС по ч. т.
д. № 478/2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова; Определение №
266 от 18.04.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1913/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Костадинка Недкова; Определение № 64 от 1.02.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 453/2016 г., I т.
о., ТК, докладчик съдията Емил Марков и доколкото в случая адв. Гърков безспорно е
регистриран по ДДС – л.98 от делото, то върху определения от съда минимален размер на
адвокатското възнаграждение от общо 400 лв. е добавен ДДС.
В тази връзка, съдът не споделя направените възражения на ответните дружества за
недължимост на този разход по съображения, че не са налице основания за оказване на
безплатна адвокатска помощ, доколкото в случая е необходимо единствено да бъде
представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощения адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията,
предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. (в този смисъл Определение № 60227 от 03.06.2021 г. по ч.
гр. д. № 1954/2021 г. на ВКС, III г. о.; Определение № 283 от 22.07.2020 г. по ч. т. д. №
872/2020 г. на ВКС, II т. о. и др.).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, Договор за потребителски кредит № **** от ****
19
г., сключен между А. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ***** и „Кредисимо“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица,
бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4, на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, Договор за предоставяне на поръчителство от ****
г. към Договор за потребителски кредит № ****/**** г., сключен между А. И. М., ЕГН
**********, с адрес: гр.Хасково, ***** и „Ай Тръст“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“,
сграда А, ет.4, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146,
Бизнес център „България“, сграда А, ет.4, ДА ЗАПЛАТИ на А. И. М., ЕГН **********, с
адрес: гр.Хасково, *****, съдебен адрес: ****, адв. Д. Г. от АК – ****, сумата от 100,68 лева,
представляваща недължимо платена сума при изначална липса на основание по Договор за
потребителски кредит № ****/**** г.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд –
Хасково сумата от 100,00 лева, представляваща дължима държавна такса по делото, както и
сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
за нейното събиране.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата
от 50,00 лева, представляваща дължима държавна такса по делото, както и сумата от 5,00
лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното
събиране.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4 и
„Ай Тръст“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица,
бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4, да заплатят поравно на адв.
Д. Г., вписан в АК – ****, № **********, с адрес: ****, сумата от 480,00 лева с включен
ДДС, или по 240,00 лева, представляваща възнаграждение за осъщественото от него
процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд –
Хасково: /п/ не се чете
20
Вярно с оригинала!
Секретар: Д. Д. Д.
21