№ 363
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично заседание
на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100508579 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8579/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Дирекция
„Миграция“ –МВР срещу решение №20105454 от 26.04.2021 г постановено по гр.д.
№58077/2020 г на СРС , 70 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на
основание чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД на Б. С. М. ЕГН ********** от с.Бусманци
– СО сумата от 1716,61 лева възнаграждение за положен извънреден труд за периода
23.11.2017 г – 22.11.2020 г , ведно със законната лихва от 23.11.2020 г до окончателното
заплащане на сумата ; и сумата от 244,58 лева лихва за забава върху посочената главница за
периода до 22.11.2020 г . Решението се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . НСОРЗ е неприложима ,
защото ЗДСл не е субсидиарно приложим спрямо ЗМВР . Съгласно чл.187 ал.1,3 ЗМВР
продължителността на дневното и нощното работно време е една и съща – 8 часа , а не е
намалена на 7 часа при нощен труд . Липсва непълнота в приложимата Наредба №8121з-776
от 29.07.2016 г и последващата я Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 14.05.2021 г и е
обжалвано в срок на 28.05.2021 г .
1
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
За да уважи исковете СРС е приел , че безспорно ищецът е работил на държавна служба при
ответника , като е полагал 12 часови смени /дневни и нощни/ . В ЗМВР липсва разпоредба за
нормалната продължителност на нощното работно време . В Наредба №8121з-776 от
29.07.2016 г и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г не е регламентирано изрично нощният
труд да се преизчислява с коефициент 1,143. Налице е непълнота в закона обуславяща
приложението на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ ,
като служителите в МВР не трябва да бъдат поставени в неблагоприятно положение . След
прилагане на коефициент 1,143 е налице положен извънреден труд , който трябва да се
заплати .
Решението на СРС е неправилно в обжалваната част . Видно от заключението на ССЕ
изслушана пред СРС процесната сума от 1716,61 лева главница - обезщетение за извънреден
труд е получена след преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1,143 .
Според настоящия съд няма основание за такова преизчисляване и не е налице положен от
ищеца извънреден труд . Съгласно чл.187 ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица. Според чл.187 ал.3 /сега ал.4/ ЗМВР работното време на
държавните служители в МВР се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8,
12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност,
полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа е
нощен.
Нормата на чл.187 ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ . ЗМВР въвежда
еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през
нощта от 8 часа в сравнение с чл.140 ал.1 КТ , според който нормалната продължителност
на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това
различие се обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите от МВР .
Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието
и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за
служителя работно време по график. Нормата на чл.187 ал.7 /сега ал.8/ ЗМВР ограничава
извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа
годишно, а разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде възмезден положеният
от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за
2
нощен труд е регламентирано в чл. 179 ал.2 ЗМВР , според който размерът на
допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на Министъра на
вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд
е определен в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение /чл.187 ал. 6 ЗМВР/.
В нормата на чл.187 ал. 9 /сега ал.10 / ЗМВР изрично е предвидена делегация на
Министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното
време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители
извън установеното редовно работно време /така в решение №55 от 07.04.2015 г. по гр. д. №
5169/2014 г. на ВКС-III ГО/. Действително с чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумиране
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 06, 00 ч.
за отчетния период да се умножават по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния
период , тъй като същата е отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /обн. ДВ 59/29.07.2016г/ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните
работи /обн. ДВ 60/02.08.2016г, в сила от 2.08.2016 г. /. В чл.3,ал.3 и на двете е указано, че
служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като работните
часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства
на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Положеният ношен труд се остойностява в съответствие със Заповед
№8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, в която в т. 1 е посочено, че
за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително
възнаграждение в размер на 0, 25лв. В т.5 от същата заповед е посочено, че допълнителните
възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в
съответните финансови звена на протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от
Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г.
Следователно положеният нощен труд ако е в рамките на установеното работно време от 8
часа не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в
Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Не е налице празнота в
ЗМВР и издадените въз основа на него наредби , която да налага субсидиарното приложение
на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-
конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
3
заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 /НСОРЗ/ за преобразуването на часовете нощен труд
с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С
новия и специален закон нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време е еднаква - 8 часа.
Не е възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл.31 ал.2 от
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г , а напротив законодателят се е отказал от въпросното
преизчисляване .
Според решение №197 от 07.10.2019 г по гр.д.№786/19 г на ВКС , IV ГО при работата на
смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по
специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и
конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1,143. В
исторически план посоченият коефициент 1,143 е определен в Писмо изх. № 94-НН-
198/29.08.2011 г. на МТСП, което се явява задължително предписание за всички
работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в качеството му
на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/,
съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е
равен на 1,14285 или приблизително 1,143. Целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да
получава трудово възнаграждение за 8 часа.
Следователно, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с
цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд
по смисъла на чл.143 ал. 1 КТ.
В конкретния случай няма основание да се извършват преизчисления с коефициент
1,143 заради полагане на нощен труд от ищеца , респ.да се достига до резултат на
обезщетение за положен извънреден труд и лихви за забава върху него .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част и исковете
да се отхвърлят . Разноски пред СРС и СГС се дължат само от ищеца в пълен размер , а
ответникът не дължи разноски на ищеца и такси и разноски в полза на СРС.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20105454 от 26.04.2021 г постановено по гр.д.№58077/2020 г на СРС ,
70 състав , в частта , с която Дирекция „Миграция“ –МВР е осъдена да заплати на основание
чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД на Б. С. М. ЕГН ********** от с.Бусманци – СО
4
сумата от 1716,61 лева възнаграждение за положен извънреден труд за периода 23.11.2017 г
– 22.11.2020 г , ведно със законната лихва от 23.11.2020 г до окончателното заплащане на
сумата ; сумата от 244,58 лева лихва за забава върху посочената главница за периода до
22.11.2020 г и сумата от 368,14 лева разноски пред СРС ; както и да заплати на СРС сумата
от 262,53 лева такси и разноски ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Б. С. М. ЕГН ********** от с.Бусманци – СО да се осъди
Дирекция „Миграция“ –МВР да му заплати на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187
ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 1716,61 лева възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 23.11.2017 г – 22.11.2020 г , ведно със законната лихва от
23.11.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 244,58 лева лихва за забава
върху посочената главница за периода до 22.11.2020 г .
ОСЪЖДА Б. С. М. ЕГН ********** от с.Бусманци – СО да заплати на Дирекция
„Миграция“ –МВР допълнително сумата от 92,03 лева разноски пред СРС и 139,23 лева
разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5