Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 20.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесети
септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 1183 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 396,29 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 60,75 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, със
седалище и адрес на управление: ***, ***, ЕИК ***, представлявано от *** срещу И.К.К.,
ЕГН **********,***, в която се твърди,
че на 09.11.2015г. ищеца е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 3078194 срещу И.К.К. за сумата 457,04лв., от
които 344,69лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м. 11.2012 г. - м. 04.2015 г., и 54,47лв. - законна
лихва за забава от31.-12.2012 г. до 22.10.2015г., както и 51,60лв. - главница,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.11,2012 г.- м.04.2015 г. и 6,28лв. законна лихва за забава за периода от
31.12.2012 г. до 22.10.2015 г. като претендира и законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че с
определение, постановено по описа на РС- гр. Плевен, Х-ти състав е уважено
искането и е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника. Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. Твърди, че И.К.К., в
качеството му на собственик на процеснин имот, е клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003 г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм., ДВ. бр. 18 от
25.02.2005 г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005 г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006
г., шм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006 г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г., Изм. -
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17,07.2012г./, съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т, 2 на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Счита, че с оглед изложеното и по силата
на нормативните актове, ответника е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Излага съображения, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "***
на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "*** и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите.
Твърди, че с тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Твърди, че за процесния период в сила са били Общи условия за продажба на
топлинна енергия от "*** на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на
ДКЕР на основание чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ/, както и Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от "*** на потребители в гр. София,
приети с Решение по т. 5 от Протокол № 35/11.11.2004 г. и с Решение по т. 7 от
Протокол № 45/15.09.2005 г. на Съвета на директорите иа "*** и одобрени с
Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, ОУ - одобрени с Решение №
ОУ-001/07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008г., като и сега действащите
ОУ- одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. В
раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ", чл. 33, ал.1 /раздел УШ от
ОУ от 2008 г., чл. 33, ал.1 ;раздел VII от ОУ от 2005 г., чл. 32, ал. 1 ;раздел
VI - чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2002 г./ е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ. Твърди, че с приетите Общи условия с Решение №ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
в сила от 12.03.2014 г. са регламентирани освен права така и съответните
задълженията на битовите клиенти, а именно в чл. 33, ал.1 ОУ „Клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
Продавача". Твърди, че в предвид цитираната разпоредба, „*** за
отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно удостоверява публикуването в интернет
страницата на данни за дължими суми за ТЕ за месец февруари до месец август
включително /месеци касаещи процесния период/ в присъствието на Нотариус, като
са съставени констативни протоколи, удостоверяващи явяването на Нотариус и
извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез
осигуряване на иитернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в
масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „***
на адрес:
http:/toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка. Твърди, че ответникът, видно от
приложеното извлечение от сметки за абонатен № 321039 е използвал доставяната
от дружеството топлинна енергия през периода от м. 11.2012 г. - м. 04.2015 г.
Твърди, че претендираната сума е само за топлоенергия, отдадена от сградна
инсталация. Твърди, че „*** е изпратила покана за доброволно изпълнение на
задължението до длъжника, с която същият е уведомен за размера на дължимите
суми, както и че ако сумите не бъдат заплатени доброволно в 7-дневен срок, ще
бъдат предприети действия за събирането им по съдебен ред. Твърди, че въпреки отправената
писмена покана да заплати доброволно дължимата сума и обезщетение за
неизпълнение в размер на законната лихва от деня на забавата до изплащането й,
съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът не е погасил задължението си. Излага съображения, че на основание чл. 139
от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда — етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по
чл. 139 а. В настоящия случай, на 19.09.2002 г., сградата - етажна собственост,
в която се намира имота на ответника е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ***, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката. Твърди, че сСъгласно чл.
155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от "*** по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата - *** на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май
2004 г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г./. Твърди,
че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки и сумите за топлинна
енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за
дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Твърди, че
съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се
прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът
от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се
приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото. Моли да бъде
признато за установено по отношение на И.К.К., ЕГН **********, че дължи на „***
сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 457,04лв., от които
344,69лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м. 11.2012 г. - м. 04.2015 г., и 54,47лв. - законна лихва за
забава от 31.12.2012 г. до 22.10.2015г., както и 51,60лв. - главница,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.11.2012 г.- м.04.2015 г. и 6,28лв. законна лихва за забава за периода от
31.12.2012 г. до 22.10.2015 г., ведно със законната лихва от 09.11.2015г.
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите. Претендира направените
деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в
който твърди, че ответника след като
получил исковата молба останал крайно изумен от същата поради което потърсил на
посочените телефони юрисконсулт Силвия Димитрова, и нейния колега Д.П.
-юрисконсулт. Твърди, че последния след неколкократно търсене по телефона, се
осъществил разговор,в който му ответника му посочил, че с бордеро от
12.01.2016г. е извършил превод на сумата от 458.00лв. по сметка на *** на
посочената сметка в Банка ***кл.София като в платежното е посочен и периода за
който се извършва плащането а именно:31.12.2011г.-22.10 2015г.на абонатен номер
АБ.Н.321039-който номер е абонатния номер на въпросния собствен на ответника апартамент. Твърди, че
отговорът на лицето представило се за Д.П. бил, че това не го интересува и
ответника следва да заплаща докато има претенции от страна на „***. Твърди, че
му обяснил най- културно, че е изпълнил задълженията си, но г-н П. отново не му
отговорил дали ще извърши проверка и дали ще се съобрази с изложеното от
ответника. Заявява, че не знае по какви причини, но явно не се желае осъществяването
на контакт и разбиране по случая при условие, че доброволно и преди завеждане
на въпросното гражданско дело ответника е заплатил сумата която се претендира в
исковата молба изцяло. Посочвайки гореизложеното, счита че предявените искове
се явяват недопустими и неоснователни поради което моли да бъдат отхвърлени с
произтичащите от това законни последици. Твърди, че няма никакви договорни отношения с ищеца, и
не е приемал неговите правила. Твърди, че видно от извлечение от сметките на
абонатен номер №321039, ответника не е ползвал никаква топлинна енергия, тъй
като радиаторните тела са свалени, което прави невъзможно ползването на
въпросната топлоенергия. Твърди, че въпреки всичко това,с оглед добрите
взаимоотношения, при узнаване за дължимата сума от 458 лв. я е заплатил, видно
от представеното бордеро. Претендира направените деловодни разноски. С
настоящият отговор предявява и насрещен иск с правно основание чл.124 ГПК, с
който да бъде признато за установено по отношение на *** с ЕИК***,че ответника
не дължи сумата от 457.04лв.за периода м. 11.2012г.до м.22.10.2015г.като
титуляр на абонат №.321039, тъй като е заплатил сумата видно от бордеро на
12.01.2016г.
По делото е конститиран като трето лице-помагач на страната на ищеца "***
със седалище и адрес на управление: ***, което не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните и се установява от НА №
124, том II,
рег.№ 4993, дело № 240/2004г. на нотариус ***, че ответника И.К. е собственик
на процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в ***.
Ответника не оспорва вземането на ищеца, а само
излага твърдения, че е извършил плащане на претендираната сума.
Видно от Преводно нареждане от 12.01.2016г. И.К.К.
и извършил плащане на сумата от 458,00 лв. по сметка на ***. Като основание за
плащане е посочено: „Плащане за период 31.12.11г.-22.10.2015г. за аб.№ 321039.“
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната
експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно- от него се
установява, че неплатената главница,
водена в счетоводството на ищцовото дружество
за периода от м.11.2012г. до м.04.2015г. е в размер на 396,26 лв., а
лихвата за забава за периода от 31.12.2012г.- 22.10.2015г. е в размер на 60,75
лв. Платената сума от 458 лв. е получена в счетоводството на ищеца, но
погасените с нея суми касаят незаплатени задължения за предходни периоди-
м.12.2011, 01.2012г.,02.2012г., 03.2012г., 04.2012г., както и текущи задължения
от м.06.2015г. до м.10.2015г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415
от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 396,29 лв.
Не е спорно между страните, че ответника И.К. е
потребител/клиент на топлинна енергия в качеството си на собственик на имот,
находящ се в сграда- етажна собственост, за която е сключен договор за
топлоснабдяване.
Съдът намира, че страните са в облигационно
правоотношение при общи условия, по силата но което ответника дължи на ищеца
суми за топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация,и такса
мощност,независимо от това,че в обекта няма такава инсталация,с оглед
разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ.
Предвид изложеното ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за
отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация и за услуга дялово
разпределение. С оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3
и чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване
е обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ, при което и с оглед
разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и
тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ, заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни
права. То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение, от която никой не може да се откаже, поради което и плащането
се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. В случаите на чл.153,ал.6
от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Установи се от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че неплатената главница, водена в счетоводството
на ищцовото дружество за периода от м.11.2012г.
до м.04.2015г. е в размер на 396,26 лв., а лихвата за забава за периода от
31.12.2012г.- 22.10.2015г. е в размер на 60,75 лв. Платената сума от 458 лв. е
получена в счетоводството на ищеца, но погасените с нея суми касаят незаплатени
задължения за предходни периоди- м.12.2011, 01.2012г.,02.2012г., 03.2012г.,
04.2012г., както и текущи задължения от м.06.2015г. до м.10.2015г.
При погасяването на дължимите суми в счетоводството на кредитора с
платената от длъжника сума в размер на 458,00 лв. е съобразена е нормата на чл.76 ЗЗД съгласно която, този,
който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението
не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява.
Ответника по делото е платил сумата от 458 лв. и е посочил, че плаща задължения
за периода от 31.12.11г.-22.10.2015г. за аб.№ 321039. Видно е, че кредитора се
е съобразил с волята на длъжника и е погасил само задължения, в посочения от
длъжника период- м.12.2011, 01.2012г.,02.2012г., 03.2012г., 04.2012г., както и
текущи задължения от м.06.2015г. до м.10.2015г. Остатъка, от неплатените суми в
този период, обаче е в размер на 396,26 лв. и е за периода от м.11.2012г. до м.
04.2015г. видно от заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза,
която сума и се претендира по делото.
Предвид гореизложеното съдът намира, че беше установено вземането на ищеца
по отношение на ответника в размер от 396,26 лв., за която сума следва да бъде
уважен, а за разликата до предявения размер от 396,29 лв. следва искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 60,75
лв.
Искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на
предходния. С оглед установеността на претендираните задължения на ответника по
делото за заплащане на главница за процесния период, макар и частично погасена
по давност, се дължи и обезщетение за забавеното им изплащане в размер на
законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането
на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след
изтичането на месеца, за които се отнасят те. Поради уговорения от страните
начин на плащане на главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за
изпадането на потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е
необходима изрична покана. С изтичането на определения в договора срок,
потребителят е изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Видно
е от съдебно-счетоводната експертиза, че лихвата за забава за периода от от
31.12.2012г.- 22.10.2015г. е в размер на 60,75 лв., за която сума следва искът
да бъде уважен.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, ответника
следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер
от 325,00 лв. съразмерно с уважената
част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в
настоящото производство за ДТ, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 775,00 лв. съразмерно с уважената част на исковата
претенция.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на И.К.К., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ
на кредитора ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, ЕИК ***,
представлявано от *** сумата 396,26
лева, представляваща стойността
на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода м.11.2012г. до м.04.2015г.,
в едно със законната лихва от 09.11.2015г. за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 4057/23.12.2015г. по ч.гр.д.№6685/2015 по описа на РС-Плевен, а за
разликата до предявения размер от 396,29 лв., отхвърля иска като неоснователен
и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на И.К.К., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ
на кредитора ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, ЕИК ***,
представлявано от ***, сумата 60,75 лева, представляваща лихва
за забава върху 396,26 лв. за периода 31.12.2011г. – 22.10.2015г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
4057/23.12.2015г. по ч.гр.д.№6685/2015 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.К.К., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на ***, със седалище и
адрес на управление: ***, ***, ЕИК ***, представлявано от ***, сумата
от 325,00 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.6685/2015 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.К.К., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на ***, със
седалище и адрес на управление: ***, ***, ЕИК ***, представлявано от ***, сумата от 775,00
лв. направени по делото разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и депозит
за ВЛ.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач, на страната на ищеца *** със седалище и адрес на управление: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: