Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 448
гр. Троян, 11.11.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд първи състав
на десети октомври две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 449
по описа на съда за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и акцесорна
претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД по
молба на Д.Й.Я. *** срещу Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, адрес: град
София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171а, представлявана от главен комисар Н.Н.-директор.
Ищецът твърди, че
е служител
на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението" гр. София към МВР, като осъществява
трудовата си дейност по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на
нощна смяна от 23.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно
изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.З от ЗМВР.
Посочил е, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет
часа седмично.
Твърди,
че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. /обн. в ДВ, бр.
60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./, като в нея липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил
предвиден в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. Посочил е, че в съответствие с чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
Ищецът твърди, че за периода от
27.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е положил
нощни дежурства общо 1456 часа, както следва: За 2016 г. - 376 часа; За 2017 г.
- 352 часа; За 2018 г.- 600 часа и за 2019 г. - 128 часа.
Ищецът твърди, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното
възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на
нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и няма заплащане на
получените часове над тези, установени за работното време. В конкретния случай,
за периода от 27.05.2016г. до 31.03.2019г. ищецът твърди, че е положил общо 1456
часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на извънреден
труд от 208 часа, който съобразно часовата
ставка в размер на 8.04 лв., е общо в размер на 1691.04
лв.
Ищецът прави искане съдът да постанови
решение, с което да бъде
осъден ответника
по делото да му заплати сумата
от 1691.04 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 27.05.2016 г. -
31.03.2019 г.,
ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване
на иска до окончателно изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
В
срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът,
чрез юрисконсулт Р., е представил писмен
отговор, като е взел становище за неоснователност иска. Ответникът е посочил, че през
процесния период е действала Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.). В чл.3, ал.3 от цитираната наредба е регламентирано:
„За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22 ч. и 06 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период". Следователно съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време/чл. 187, ал.1 от ЗМВР/към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8:8, което е равно на коефициент 1, а
не както е по смисъла на КТ 7 часа : 8 часа /с коефициент 0. 143/.
Съгласно
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, на
която ищецът се позовава, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време. Това правило определя коефициент за превръщане на отработените
нощни часове в дневни, което произтича от различната нормална продължителност
на дневното и нощното работно време установени в чл. 136 и чл. 140 от Кодекса
на труда.
В
чл.187, ал.3 от Закона за МВР законодателят е определил продължителност на
нощния труд от 8 часа. Затова
ответникът счита, че е налице специфична законова уредба, различна от общата, с
която е допусната продължителност на часове нощен труд от 8 часа. В отговора
е посочено, че когато положеният нощен труд е в рамките на 8
часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по
смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г.
на Министъра на вътрешните работи /х 0.25 лв на час/.
Ответникът
излага, че законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд, като
възнагражденията за извънреден
труд са посочени в закона, а тези за нощен труд в Заповед на министъра на вътрешните работи.
Заповедта, в която е посочен размера на
възнаграждението за нощен труд, е № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на
вътрешните работи. В т. 1 на
заповедта е посочено, че „за всеки отработен час, в часовете между 22.00 - 06.00 /нощен труд/ на държавните служители се изплаща възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. "
Ответникът
сочи, че в исковата молба ищецът не прави разграничение между извънреден и
нощен труд. Извънреден е този труд, който се полага от служителя по
разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя
и който труд попада извън установеното за служителя работно време. Полагането
на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява
извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува
в дневен, умножен по съответния коефициент /в случая 1/, а се заплаща като
нощен, по смисъла на Заповед на министъра на вътрешните работи.
В чл. 3, ал. 3 на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР, в сила през исковия период е регламентирано, че : „За държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24
часов период. При това положение съотношението на нормалната дневна продължителност
на работното време/ 8 часа, съгл. чл. 187, ал.1 от ЗМВР/ към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 /8 часа. За да има извънреден труд е
необходимо, служителят да е полагал дневен/нощен труд над /извън/ установеното
работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно
време/ график на дежурство/ от 8 часа е по смисъла на заповед №
8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи и доколкото при
каквото и да е трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните ще
бъдат умножени по коефициент 1, не се явяват допълнителни часове за заплащане.
Нещо повече, дори при общата хипотеза /КТ, НСОРЗ/ е налично разбирането, че
часовете в повече, които се получават при преобразуването на нощен в дневен
труд не се явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащат също по
реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация се явяват именно
тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на нощния труд.
Направено е искане предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и на ответника да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът Д.Й.Я., редовно
призован, не се явява и не се представлява от своя пълномощник –адв.В. от АК-Плевен. Постъпила е молба от последния за
разглеждане на делото в негово отсъствие и с искане да бъде увежен предявения иск и на ищеца да
бъдат присъдени направените разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
Пълномощникът е представил писмени бележки, в които подробно е изложил своите
доводи и правни аргументи.
За ответника ГДПБЗН – МВР гр.София,
представлявана от гл.комисар Н.Н., не се явява
представител и не се представляват от процесуален такъв.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 ГПК във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:
Не
се спори по делото, а и от
представените писмени доказателства се установява, че ищецът е служител на МВР
със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗМВР, като през исковия период е заемал длъжността „НАЧАЛНИК НА ДЕЖУРНА СМЯНА”
в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Троян при
Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Ловеч- Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението" гр. София - МВР.
Безспорно е и обстоятелството, че Я. е полагал труд
на 12 - дванадесет часови смени по график, включително и за времето от 22.00
часа до 06.00 часа, като
няма преобразуване на нощен към дневен труд с коефицент 1.143 при отчитане от
ответника на сумарното работно време.
По искане на ищеца съдът
допусна назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. От заключението, изготвено от Д.П.-Н.,
което съдът кредитира изцяло като обосновано и компетентно, и от
изявленията на вещото лице в съдебно заседание,
се установява, че за
процесния период от 27.05.2016г. до 31.03.2019г. ищецът е положил нощен труд по
графиците за дежурство, на отчетен едномесечен и тримесечен период, общо часове
– 1 478 часа. Установява се още, че тези часове не са
преизчислявани с коефициент „1,143“. Паричната равностойност на часовете положен
извънреден труд – 211 часа, след преобразуването на нощния труд към дневен – 1689
часа, е в размер на 1 458,35 лева.
В процесния период паричната
равностойност на часовете положен извънреден труд, след преобразуването на нощния труд
към дневен, не е начислена към заплатата на ищеца и не е платена от ответника.
При
така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна намира следното:
Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗМВР
държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се
образува от заплатата за длъжност.
В чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е
предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР-
и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на Министъра на вътрешните
работи, а размерът – с негова заповед, съгласно ал. 2 на чл. 178 и чл. 179 от ЗМВР.
Съгласно
чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, нормалната продължителност
на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при
5-дневна работна седмица. За
работещите на 8, 12 или
24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно
полагане на труд и през нощта
–
между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8, за всеки
24-часов период /чл. 187, ал. 3 от ЗМВР/. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за
служителите, работещи на смени, работата
извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Съгласно чл. 187, ал.
9 от ЗМВР реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на Министъра на вътрешните
работи.
В процесния период от време са действали
последователно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г., и двете издадени от Министъра на вътрешните работи и уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични.Според тях при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч.,
като работни часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Наредба № 8121з-592/25.05.2015 год. от
своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело №
5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано на
29.07.2016 год.
Преди процесния период е действала Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, /обн. в ДВ, бр.69
от 19.08.2014 г., отм. с ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. /.
Единствено в тази наредба изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава с коефициент от 0, 143 – чл. 31, ал. 2
от цитираната наредба. В следващите две Наредби изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен липсва. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015
год., обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015 г. и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 год.,
обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016 г., липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год. за преобразуване на часовете
положен нощен труд в дневен с коефициент 0, 143. Липсата на изрична норма,
обаче не следва да се тълкува като законово установена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен е
отчитането и заплащането му като извънреден (такава забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата .
В
чл. 9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Възражението на ответника, че със Заповед №8121з-791/28.10.2014г.
работодателят е компенсирал положения нощен труд чрез допълнително
възнаграждение, поради което и не следва превръщането на нощните часове в
дневни да се отразява на отчитането на извънреден труд, е неоснователно. Това е
така, тъй като посочената в чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата методология е само с оглед установения по законодателен
път начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се
прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е., при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент „1, 143“ и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. Поради това и не може да се приеме, че с
предвиждането на допълнително възнаграждение за нощен труд със Заповед
№8121з-791/28.10.2014г. (т. 1 от цитираната заповед) работодателят е запълнил
празнотата в специалните норми. На общо основание приложение имат нормите на
чл. 9 и следващите от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, в която именно е и определена методологията за превръщането на
отработените нощни часове в дневни със съответния коефициент в хипотезите, в
които работното време се изчислява сумирано за определен период, какъвто е и
настоящият случай.
Трудовото законодателство дава
право на работещите да получат, от една
страна, завишено
почасово заплащане за нощния си
труд, а от друга, задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато
последният е надвишен, очевидно се касае за положен извънреден труд, който
следва да бъде компенсиран. Т.е. това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения –
обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на
издадените от Министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане
на допълнително възнаграждение за извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен с коефициент 1.143, се явява
доказана по своето основание, а досежно
размера, следва да бъде уважен съобразно заключението на вещото лице – до
размера 1
458,35 лева, като за разликата
до пълния претендиран размер от 1 691,04
лева, като неоснователен и недоказан, искът следва да бъде отхвърлен.
Основателна е и
претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 27.05.2019 г., до окончателното изплащане
на сумата.
По
разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковата претенция.
Още с отговора си ответника е направил възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е посочено в
договора за правна защита и отразено, че е платено в брой в размер на 600.00
лева.
Съдът, като съобрази, че минималното
адвокатско възнаграждение за предявения оценяем иск, с цена на иска 1691.04
лева, е 348.37 лева, като взе предвид,
че адв.В. не се е явявал в проведеното съдебно
заседание, но е изготвил мотивирана и подробна писмена защита, и като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, намира, че следва да уважи
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото
следва да бъде намалено до размер от 400 лева. Ще следва на ищеца да бъдат присъдени
разноски в размер на 344.96 лева, съразмерно
с уважената част на претенцията.
На
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направени разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв., което съдът
определя на осн. чл.78, ал.8 ГПК във вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ в размер на 100.00 лв. Съразмерно с
отхвърлената част от иска следва на ответника да се присъди сумата 13.76
лева за юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд - Троян държавна такса върху цената на уважения иск в
размер на 58.34 лева, както и сумата
129,36 лева възнаграждение за
изготвеното и прието заключение по ССчЕ, съразмерно с уважената част от иска, а
останалата част от възнаграждението до 150 лева, предвид хипотезата на чл. 359
от КТ, следва да остане за сметка на бюджета.
Мотивиран от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал.5, т.2 от ЗМВР Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171а,
представлявана от Гл. комисар Н.Н., да заплати на Д.Й.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
1458,35 /хиляда четиристотин петдесет и осем лева и 35 ст./ лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за 211 часа извънреден труд /след превръщането на 1689
нощни часове към дневни/ през периода от 27.05.2016 год. до 31.03.2019 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.05.2019 год. до
окончателното й плащане, като за
разликата до предявения размер от 1691.04 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР,
адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171а, представлявана от Гл. комисар Н.Н., да заплати на Д.Й.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 344,96 /триста четиридесет и четири
лева и 96 ст./ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78,
ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК Д.Й.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул.
„Пиротска“ № 171а,
представлявана от Гл. комисар Н.Н., сумата от 13,76
/тринадесет лв. и 76 ст./ лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 6 от
ГПК Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул.
„Пиротска“ № 171а,
представлявана от Гл. комисар Н.Н., да заплати
по сметка на Районен съд - гр. Троян
държавна такса в размер на 58,34 / петдесет и осем лева и 34 ст./ лева, както и сумата 129.36 /сто двадесет и девет
лева и 36 ст./ лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, съразмерно
с уважената част от иска.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от датата на връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: