Решение по дело №176/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на П. Г. П. от гр.Велико Търново, [улица], вх.В, ап.20 против отказ № 1739р-858 / 09.01.2025г. на началника на РУ Велико Търново, потвърден с Решение № 366000-1530 / 21.05.2025г. на Директора на ОД на МВР Велико Търново, с който е отказано подновяване срока на разрешенията за съхранение носене и употреба на един брой късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях за граждански цели-самоотбрана. В жалбата се твърди, че оспорения акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, тъй като неправилно са възприети фактите и е направена преценка за липсата на основание за притежаване на оръжие – опасност за живота и здравето на заявителя, както и културни цели – участие и общуване в организация, в която членува. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърляне на същата.

Предмет на настоящото съдебно производство e отказ № 1739р-858 / 09.01.2025г. на началника на РУ Велико Търново, с който е отказано подновяване срока на разрешенията за съхранение носене и употреба на един брой късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях за граждански цели-самоотбрана.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

П. П. притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси от 23.01.2020г. със срок на валидност до 22.01.2025г. за късоцевно огнестрелно оръжие - пистолет Берета, издадено на основание чл.78, ал.2 от ЗОБВВПИ като бивш служител на Министерството на отбраната. На 16.12.2024г. П. подава заявление за подновяване на разрешение за съхраняване, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, в което е посочено, че оръжието му е необходимо за самоотбрана – притежава недвижим имот в с.Първомайци и се страхува за своята безопасност и за състоянието на имота. Към заявлението са приложени изискуемите документи. Извършена е проверка на лицето, при която е установено наличието на предпоставките по чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ, с изключение на тази по ал.10 на същата разпоредба. В докладна записка от инспектор по КОС е посочено, че посочените от заявителя доводи не обосновават необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие за граждански цели, тъй като липсват данни в РУ Велико Търново за жалби на заявителя или членове на семейството му за отправяни закани и заплахи за саморазправа от които да е застрашен живота и здравето им, както и да има посегателства прямо лично или семейно движимо или недвижимо имущество. Заеманата преди длъжност като служител на Министерството на отбраната не е достатъчно основание за необходимост от притежание на оръжие. Въз основа на тези данни административният орган приема, че липсват доказателства за физическа или друга заплаха или нападение срещу жалбоподателя, респективно за непосредствена опасност за живота и здравето му, както и на членове от неговото семейство, поради което е постановен отказ на основание чл. 83, ал.5, във вр. с чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.

В хода на съдебното производство от страните не се представят нови доказателства.

Пред съда е разпитана свидетелката М. Т. К., чиито показания съдът кредитира като непосредствени, достоверни и непротиворечащи на останалите доказателства по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, и при спазване на материалния закон.

Обжалваният отказ съдържа подробни фактически и правни основания, които го обосновават и най-общо се свеждат до липсата на основателна причина, която по несъмнен начин да налага издаването на разрешението за придобиване на оръжие, тъй като не е доказана необходимост на лицето от това. Посочените обстоятелства, според чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, представляват пречка за издаване на разрешението и това е фактическото и правното основание за издаване на оспорвания в настоящето производство отказ, посочен в него.

Съдът намира оспорвания отказ и за материално законосъобразен, тъй като счита, че и в настоящето производство не е доказано соченото в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ условие за издаване на процесното разрешение. Съгласно цитираната норма не се издава разрешение за придобиване на оръжие на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Анализът на посочените текстове от закона налагат извод, че съответното физическо лице, което иска издаване на разрешение за придобиване и носене на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти на първо място, за наличието на своето специално качество по чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ и едновременно с това, на второ място, да посочи и обстоятелства, които да подкрепят и да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Наличието на такава нужда, представляваща основателна причина, е въведена от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, да обоснове (т. е. - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства) своята необходимост от осъществяване на дейността - по арг. на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Това законодателно разрешение подкрепя извода за стриктния характер на нормите, регламентиращи режима на носене и употреба на огнестрелно оръжие. Оттук произтича и законовото изискване към лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението. В контекста на нормативното предписание и с оглед липсата на въведени фактически твърдения и представени доказателства за необходимост от снабдяване с оръжие за самоотбрана, административният орган обосновано е приел в мотивите на отказа си, че не са обективирани предвидените по закон предпоставки за постановяване на облагоприятстващ (разрешителен) административен акт по заявлението на жалбоподателя.

Това е така, защото жалбоподателят не е представил доказателства, които да обосноват нуждата му от самоотбрана и лична защита. Липсват доказателства за посегателства срещу живота и здравето му, извършени кражби или друга реална заплаха за жалбоподателя и семейството му.

В хода на настоящото съдебно производство не се представят нови доказателства, обосноваващи необходимостта от притежание на оръжие.

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя се навежда нов довод, ново основание за притежаване на оръжие, а именно – за културни цели. Развитата теза е за членство в Национална организация за сигурност, при което участието в тази организация и в извършваните от нея дейности е невъзможно без притежание на оръжие. При извършена служебна справка на сайта на Национална агенция сигурност, съдът установи, че притежанието на огнестрелно оръжие не е поставено като условие за членство в организацията. Нещо повече! Целите на организацията и извършваните от нея дейности не изискват използване на оръжия – те са оказване на правна, социална и материална помощ на членове на НАС и симпатизанти; подпомагане социалната адаптация на пенсионираните и освободени служители от МВР и улесняване намирането на подходяща работа за тях; създаване на клубове по интереси и на секции на НАС в страната; участие в кръгли маси, в обсъждания по електронните медии на проблеми, свързани с Националната сигурност, опазване на обществения ред и борбата против престъпността; възстановяване и поддържане на паметници на загинали войници, полицаи, граничари и огнеборци и др. Така посочените данни не са достатъчни, да се приеме, че членството на лицето в асоциация сигурност обосновава необходимост от притежание на оръжие. Още повече, че такава цел не е заявена пред административния орган при подаване на заявлението, поради което и не е извършвана преценка за основателността на искането. Административният орган е обвързан от заявените от лицето обстоятелства и не е длъжен да изследва наличието на всички предвидени в закона основания за притежаване на оръжие. Именно с тази цел заявителя попълва изрична декларация, в която описва основанията за искането си. П. в подадената декларация подробно описва компетенциите си, работата с оръжие, притежаването на селски имот и притеснения за имуществото и живота си. Използването на оръжието за културни цели – участия в стрелби, състезания, демонстрации или други подобни не са заявявани.

Предмет на преценката за необходимост от носене на оръжие са само въведените фактически твърдения и установяващите ги конкретни доказателства, но не и хипотезите и предположенията или субективните страхове на заявителя. Потенциалната нужда и субективната убеденост на заявителя не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване по обективни данни на категорична необходимост от носене на оръжие, а не разследване на вероятни, но несигурни събития. При липсата на данни за непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя, необходимостта от извършване на дейността не е доказана.

Изначално не може да обоснове задължение за издаване на разрешение за оръжие обстоятелството, че заявителят е бивш служител на Министерството на отбраната, член на Национална асоциация сигурност, притежава имоти в отдалечени места, доколкото в случая става въпрос за абстрактна и хипотетична опасност за всяко лице, което не може да обоснове въоръжаването на цялото население на страната.

Съдът намира, че и в настоящето производство не се ангажираха данни и доказателства за основателна причина, която по несъмнен начин да налага издаването на разрешението придобиване оръжие, тъй като не е доказана необходимост на лицето от това. Тази недоказаност на обстоятелства според чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ представлява пречка за издаване на разрешението за придобиване на оръжие и като е отказал на това основание ответникът е постановил правилен административен акт.

Съобразно горното съдът намира оспорвания отказ за валиден административен акт, издаден при спазване на административно производствените правила за това, в съответствие са приложимия материален закон и прокламирана от същия закон цел.

С оглед изхода на спора и липсата на искане за присъждане на разноски от ответника, разноски не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на П. Г. П. от гр.Велико Търново, [улица], вх.В, ап.20 против отказ № 1739р-858 / 09.01.2025г. на началника на РУ Велико Търново.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от получаването му.