№ 5489
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110100204
по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответниците А. С. С. и М. С. С., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабдения имот, находящ се
на адрес: ...., тавански апартамент, с аб. № 31935, като потребителите не са изпълнили
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово
разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно приложимите общи условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от датата на публикуването на общата фактура на интернет – страницата на
продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус, за което се
съставят протоколи. Допълва, че ответниците не са погасили процесните вземания в срок,
поради което претендира същите при условията на разделност, както следва: 3 534,14 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.;
564,09 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2019 г. до 18.11.2021 г. 34,56 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 7,74 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 05.01.2022 г. до
окончателното им заплащане, при следните квоти: по отношение на А. С. С. – 1/2, а именно:
1 767,07 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
1
30.04.2020 г.; 282,04 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 18.11.2021 г.; 17,28 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., както и
3,87 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 05.01.2022 г. до
окончателното им заплащане; по отношение на М. С. С. – 1/2, а именно: 1 767,07 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.;
282,04 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2019 г. до 18.11.2021 г.; 17,28 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 3,87 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 05.01.2022 г. до
окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А. С. С. е подала отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете при твърдението, че не се явява клиент на топлинна енергия по
отношение на процесния апартамент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В тази връзка посочва,
че от страна на ищеца не се доказва наличието на валидно договорно правоотношение, от
което за нея да е възникнало задължение за заплащане на претендираните суми, поради
което не се явява пасивно легитимирана да отговаря по тях. Оспорва да е доказано да е
собственик или ползвател на същия. Оспорва легитимацията на ищеца да претендира
вземането за цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва върху него, тъй като
те се дължат на лицето, извършващо услугата, а не на него. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Счита, че не се доказва потребеното количество топлинна енергия, как
е формирана претендираната за нея сума, както и периодът, за който се претендира. Оспорва
да е потребено твърдяното количество топлинна енергия. Оспорва да е отправяна покана за
заплащане на исковите суми, поради което не следва да дължи и лихва за забава върху
претендираните главници. Оспорва получаването на фактури, отнасящи се за исковия
период. Оспорва действието на договора между етажната собственост и фирмата за дялово
разпределение, тъй като е сключен за срок от 3 години, без да са представени доказателства
за продължаването му. Оспорва относимостта на представения протокол от 10.01.2002 г.,
тъй като не е посочен градът, в който се намира етажната собственост, за който се отнася, а
освен това същият е съставен преди процесния период. Счита, че не са ангажирани
доказателства относно надлежното уведомяване на етажните собственици за датата и часа на
провеждане на общото събрание. Оспорва доказателствената стойност на представените
съобщение към фактура № ********** и обща фактура № **********, тъй като липсва
посочване на автор, подпис и печат, а освен това не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира и разноски.
Отговор на исковата молба е постъпил и от ответницата М. С. С., чрез назначения по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Е. Д., с който оспорва исковете. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва ответницата да е ползвала процесния
имот. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и
цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на
2
облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за тях е възникнало
насрещно задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период
ответниците А. С. С. и М. С. С. се легитимират като собственици на процесния недвижим
имот, респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на
услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на правата си в
съсобствеността. Най-напред това е така, тъй като въз основа на данните, съдържащи се в
представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 66, том ХХХI, нот. дело №
5099/1963 г. /л. 11-12 от делото/ се установява, че на 21.12.1963 г. наследодателят им ... е
закупил от ... тавански апартамент, находящ се в ..., заедно с мазе № 7 и 3,25 % идеални
части от общите части на сградата и мястото, върху което е построена, като с оглед
описания в акта административен адрес и данните, съдържащи се в удостоверение с изх. №
68-00-2119/28.12.2017 г., издадено от .... /л. 14 от делото/, а именно: че ... си съответстват,
съдът приема, че същият е идентичен с процесния тавански апартамент, за който се отнасят
исковите претенции за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение.
По делото не се твърди, а и не се доказва към момента на осъществяване на придобивната
сделка - 21.12.1963 г. посоченото лице да е било в брак, поради което съдът прави извод, че
... е станал изключителен собственик на имота, предмет на същата. Действително, прави
впечатление, че нотариалният акт е съставен много преди исковия период, но доколкото
няма данни за осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до
промяна в правата върху него, следва да се приеме, че до смъртта си на 01.10.1997 г. ... е бил
негов собственик. Нещо повече, наличието на фактическа и/или правна връзка с процесния
апартамент той е потвърдил и полагайки подписа си върху представения списък на
живущите в сградата на ..... На следващо място, от представеното удостоверение за
наследници с изх. № 97063932/07.10.1997 г. /л. 13 от делото/ се установява, че ... е починал
на 01.10.1997 г., оставяйки за свои наследници по закон – ответниците А. С. С. и М. С. С.
/дъщери/, поради което по силата на наследствено правоприемство всяка една от тях е
придобила по 1/2 идеална част от притежавания от наследодателя им апартамент – арг. чл. 5,
ал. 1 ЗН. В случая, макар да няма изрично оспорване в тази насока, следва да се отбележи,
че съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а
приемането произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова
презумция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН
от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 от същия до доказване приемане на
наследството по опис или отказ от наследство /в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012
г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая, по делото ответниците не твърдят и не
3
доказват да са приели наследството на баща си по опис, или да са се отказали от него,
поради което се налага извод, че след смъртта му на 01.10.1997 г. на основание наследствено
правоприемство всяко едно от посочените лица е придобило съответна част от правото на
собственост върху процесното жилище. По делото няма данни относно осъществяването
впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради
което следва да се приеме, че включително и в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
именно ответниците се легитимират като негови собственици при равни квоти – по 1/2
идеална част, в какъвто смисъл са и изложените от ищеца в обстоятелствената част на
исковата му молба фактически твърдения. Ето защо, съдът приема, че именно те се явяват и
потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди, поради което следва да
отговарят за задълженията във връзка с ползването му, включително и за това за цената на
доставената до него и потребена такава съобразно участието им в съсобствеността – по 1/2,
като ирелевантно се явява обстоятелството кой реално е ползвал процесния имот, респ. кой
се води титуляр на партида с аб. № 31935, както и налице ли е сключен писмен договор с
ищеца, тъй като обсъдената по-горе нормативна уредба в областта на енергетиката е ясна и
категорична и тя обвързва качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право
на собственост или ограничено вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете
е установено по делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са
предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период те са били носители на
съответна идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент съдът прави
извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно
представените изравнителни сметки и протоколи за отчет /л. 131-137 от делото/, а и с оглед
изложеното в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, в
рамките на исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода в сградата етажна собственост, находяща се на адрес: ...., е извършвана от „... в
качеството му на подизпълнител на ... ЕООД.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата А. С. по отношение на
действието на договора между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение. В
4
случая, списъкът към протокола от 10.01.2002 г. /л. 23 от делото/ е подписан от голяма част
от етажните собственици, включително и от нея, като по делото нито се твърди, нито се
доказва решението на общото събрание да е било атакувано от ответника по реда на
ПУРНЕС /отм., но действащ към момента на вземане на решението/. Ето защо, съдът
намира, че това решение обвързва всички етажни собственици, включително и ответниците
предвид установения по делото факт, че същите са били собственици на самостоятелен
обект в сграда в режим на етажна собственост през исковия период. В случая, касае се за
сделка – решение на общност от субекти – етажни собственици, което е взето на проведено
общо събрание, осъществено по определен в закона ред и които решения имат действие по
отношение на всички субекти в общността, включително и ответниците. Ето защо, съдът
приема, че договорът за топлинно счетоводство от 24.01.2002 г. е произвел своето действие.
Нещо повече, по делото се установява още, че за процесния период услугата дялово
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвала именно от ...
ЕООД, но чрез посочения в договора топлинен счетоводител – „... като видно от приетите
документи за връчване на изравнителни сметки и формуляри за отчет, отнасящи се за
процесния аб. № 31935, страните са изпълнявали поетите по договора задължения, като
потребителите включително и ответниците са допускали представителите на топлинния
счетоводител за отчитане до адреса, с което фактически са потвърдили обвързаността си от
договора за топлинно счетоводство от 24.01.2002 г. За пълнота следва да се отбележи, че
съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са изберат
лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение,
за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или
доставчика на топлинна енергия. В случая, не се твърди Общото събрание на етажната
собственост да е избрало друго, различно от посоченото в договора от 24.01.2002 г. лице,
което да извършва дяловото разпределение, нито ищецът да е уведомен писмено за новия
избор. Ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят
права от неизпълнението на собственото си задължение.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи - извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ...., е
измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в
края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество
топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното
дружество. Изяснява се, че през процесния период в имота на ответниците са начислявани
суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как
се формират те, достигайки се до крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията
на действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление на имота са формирани въз
основа на данните от три радиатора и и една щранг – лира, тези за битово гореща вода въз
основа на отчетен разход, а сумите за стоплинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са
начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно
пълния отопляем обем на имота - 139 куб. м. и този на етажната собственост – 2017 куб. м.
От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла
индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на
което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна
5
енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума.
При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия
период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преМ.л
изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от
страна на ответника не са ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. В чл.
155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответниците количество
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 3 486,70 лв.,
представляваща сбор между прогнозно начислените суми по фактури /3 251,17 лв./ и сумите
за доплащане от абоната по изравнителните сметки /235,53 лв./, като посочената стойност е
без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Ответниците, които носят тежестта, не доказаха допуснати нарушения в качеството на
топлоподаването през процесния период.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от посочената
по-горе сума ответниците А. С. С. и М. С. С. дължат да заплатят, като в тази връзка бъде
разгледано своевременно релевираното от всяка от тях възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е подадена в съда на
05.01.2022 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/
срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва не след и на 05.01.2019 г., а след и на
29.10.2018 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила
от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от публикуването
на общата фактура на интернет - страницата на ищеца, както се поддържа от него в
обстоятелствената част на исковата му молба. Следователно, действително е налице изтекла
погасителна давност на вземанията за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г., тъй като
най-късното месечно задължение – това за м. август 2018 г. е станало изискуемо на
6
15.10.2018 г., т. е. преди 29.10.2018 г., поради което то, както и предхождащите го месечни
задължения за м.05.2018 г., м.06.2018 г. и м.07.2018 г., включени в рамките на исковия
период, са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че
обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми
за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, позовавайки се
на обща фактура, издадена едва на 31.07.2019 г., и чрез включването им в тази фактура е
незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения
за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не
са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно
от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а
не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка
не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. В случая, съдът приема, че крайният
размер на главното задължение за цена на топлинна енергия на ответниците следва да бъде
определено въз основа приетия от съдебно-техническата експертиза такъв, а именно: 3
486,70 лв., отразяващ реално доставената и потребена такава в рамките на исковия период.
От тази сума следва да се приспаднат сумите, които са погасени по давност за периода от
01.05.2018 г. до 31.08.2018 г., които предвид данните по таблици № 5 и № 6 от
заключението, отразяващи фактурираното количество топлинна енергия за процесния
период и годишното изравнение след края на отчетния такъв, възлизат на 273,33 лв. Така
след извършено преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че размерът на
месечните задължения за цена на топлинна енергия за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020
г., които съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза на 3 213,37
лв. /3 486,70 лв. - 273,33 лв./. При съобрязяване на дълга на всяка една от ответниците – по
1/2, то А. С. С. и М. С. С. се явяват задължени за сумите от по 1 606,69 лв., до които размери
предявените срещу всяка от тях искове за цена на топлинна енергия се явяват основателни и
следва да бъдат уважени, като се отхвърлят за разликата до пълните предявени размери от
по 1 767,07 лв., или за размера от 160,38 лв., и за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната от .... услуга за дялово разпределение, чиято
стойност не се спори, че се равнява на посочения от ищеца общ размер от 34,56 лв. Това е
така, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите
между .... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Във връзка с
възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че в общите условия на
ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което кредиторът
може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Следователно, погасителната
давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението, а това
7
означава, че най-ранното месечно задължение – това за м.11.2018 г. се счита за възникнало
на 30.11.2018 г., или същото е станало изискуемо на 01.12.2018 г., т. е. след 29.10.2018 г.,
поради което нито то, нито последващите месечни задължения, включени в рамките на
исковия период, не са обхванати от изтекла погасителна давност. При съобразяване на дълга
на всяка една от ответниците – по 1/2, то А. С. С. и М. С. С. се явяват задължени за сумата
от по 17,28 лв., колкото са и заявените от ищеца размери, поради което предявените срещу
всяка от тях искове за цена на услуга за дялово разпределение се явяват основателни и
следва да бъдат уважени изцяло.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 05.01.2022 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за заплащане на обезщетение за забава предполага
установяване от ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за
вземанията за топлинна енергия за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., за които съдът
прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на
покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019
г./. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху задълженията за цена на топлинна енергия за периода от
01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., попадащи в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява
на сумата от 470,09 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2019 г. до 18.11.2021 г.
Възражението на ответницата А. С. за начисляване на лихви върху прогнозни сметки е
неоснователно, тъй като начисляването на лихва за забава върху просрочените задължения
съответства на възприетия съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ начин на отчитане на доставеното
количество топлинна енергия, а именно чрез прогнозни месечни вноски, за които
топлопреносното предприятие издава фактури и една изравнителна сметка, издадена от
фирмата за дялово разпределение в края на отоплителния период. Отново при съобразяване
на дълга на всяка една от ответниците – по 1/2, то А. С. С. и М. С. С. се явяват задължени за
сумите от по 235,04 лв., до които размери предявените срещу всяка от тях акцесорни искове
за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия следва да бъдат уважени,
като се отхвърлят за разликата до пълните предявени размери от 282,04 лв., или за размера
от 47,00 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 05.01.2022 г. и касаеща
процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в общ размер на 7,74 лв. за периода
от 31.12.2018 г. до 18.11.2021 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски съразмерно с уважената част от предявените искове, а именно: сумата от 496,34 лв.
– платена държавна такса, депозит за СТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение,
8
определено в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./,
вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, с оглед вида и обема на извършената дейност от процесуалните му
представители, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Отговорността
на всеки един от ответниците за сторените от ищеца разноски се разпределя поравно – по
1/2, поради което А. С. С. и М. С. С. следва да бъдат осъдени да заплатят на .... сумата от по
248,17 лв. /1/2 от 496,34 лв./. Ответницата М. С. С. следва да заплати и сторените от ищеца
разноски за депозит за назначения й особен представител, съразмерно с уважената част от
предявените срещу нея искове, а именно: сумата от 314,28 лв., или общо дължимите от нея в
полза на ищеца разноски са 562,45 лв. /248,17 лв. + 314,28 лв./. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК в полза на ответниците не следва да се присъждат разноски съразмерно с отхвърлената
част от предявените срещу тях искове, тъй като те не доказват извършването на такива, още
повече, че М. С. изобщо не заявява искане в този смисъл.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ...., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1 606,69 лв., представляваща цена на топлинна енергия по
отношение на топлоснабден имот, находящ се в ...., тавански апартамент, с аб. № 31935, за
периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 17,28 лв., представляваща цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 05.01.2022 г. до
окончателното им заплащане, както и сумата от 235,04 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 18.11.2021 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1
606,69 лв. до пълния предявен размер от 1 767,07 лв., или за размера от 160,38 лв., и за
периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена
на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 235,04 лв. до пълния предявен
размер от 282,04 лв., или за размера от 47,00 лв., както и иска за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 3,87 лв. за периода от
31.12.2018 г. до 18.11.2021 г.
ОСЪЖДА М. С. С., ЕГН **********, с адрес: ... да заплати на ...., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1 606,69 лв., представляваща цена на топлинна енергия по
отношение на топлоснабден имот, находящ се в ...., тавански апартамент, с аб. № 31935, за
периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 17,28 лв., представляваща цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 05.01.2022 г. до
окончателното им заплащане, както и сумата от 235,04 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 18.11.2021 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1
606,69 лв. до пълния предявен размер от 1 767,07 лв., или за размера от 160,38 лв., и за
периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена
на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 235,04 лв. до пълния предявен
размер от 282,04 лв., или за размера от 47,00 лв., както и иска за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 3,87 лв. за периода от
31.12.2018 г. до 18.11.2021 г.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ...., ЕИК ..., със
9
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 248,17 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА М. С. С., ЕГН **********, с адрес: ... да заплати на ...., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 562,45 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10