О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е №…
21.02.2020
г.
Старозагорски
районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в
закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа гр.д.
№ 6929 по описа на СтРС за 2019 г. намери следното:
Извършена е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК на подадената искова молба.
Ищецът е представил писмени
доказателства, които са относими и необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото приложените към исковата молба заверени копия
на писмени доказателства.
Производството по делото следва да се
разгледа по общия исков ред, тъй като е налице обективно съединяване на искове
по чл.310 ал.1 т.1 ГПК с искове, подлежащи на разглеждане по общия исков ред.
Следва да се допусне исканата съдебно –
счетоводна експертиза с въпроси, посочени в исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор. Следва да се приемат представените писмени доказателства.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ
:
ПРИЕМА представените
с исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно
– счетоводна експертиза, по която вещо лице, след запознаване с материалите по
делото и след като посети работодателя - ответник, след извършване на проверка в
счетоводството на работодателя и по специално на графиците за полагане на труд,
ведомостите за заплати и др. относими документи, която да отговори на следните
въпроси: Полагал ли е ищецът нощен труд за визирания период? Нощният труд
преизчислен ли е с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен? При
преизчисляването на положения нощен труд, налице ли е положен от ищеца
извънреден труд? В какъв размер? Дължи ли му ответникът, претендираните суми за
положен извънреден труд и в какъв размер, както и размера на дължимата
мораторната лихва.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 150 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок съобщението,
за което да се представи квитанция по делото.
НАЗНАЧАВА
вещо лице Веселина Недялкова, гр. Стара Загора, дипломиран
експерт – счетоводител, което следва да се призове след внасянето на депозит.
НАСРОЧВА
о.с.з.
за 26.03.2020 г. от 14.10 ч., за която дата да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от
настоящото определение. На ищеца да се изпрати препис от отговора на ответника
ведно с приложенията.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ
за ДОКЛАД както
следва:
Ищецът С.М.В. твърди,
следното: Държавен Служител съм в системата на МВР. През претендирания период
от 27.12.2016 г. до 27.12.2019 г.съм полагал труд в ОД на МВР - Стара Загора на
длъжност “Ст. полицай“ с местоизпълнение на служебните задължения във Второ РУ-
Стара Загора. Естеството на работата ми е такова ,че полагам труд през деня и
през нощта,на смени по график на 8 ч. ,при което се е получавал размер над
законово установения,както за работната седмица, така и за
отчетния период, съобразно разпоредбите на ЗМВР в тази връзка.
Съгласно чл.176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
На следващо място ЗМВР
изрично е разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и
чл.179, като по силата на чл.178 ал.1 т.З към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден
труд,а според чл. 179 ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения освен за другите предвидени в текста и за полагане
на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч.
Нормалната
продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като
съгласно ал.1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл.187 ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период,
като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, а
в ал.6 се урежда правилото за плащане на извънредния труд по ал.5 с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
В ал.9 на този член е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време,режимът на дежурство,времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
По отношение на иска по чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР
твърдя, че за периода от 27.12.2016 г. до 27.12.2019 г. са действали две
наредби, имащи връзка с чл.187, ал.9. Последната от тях, която е актуална и към
момента е Наредба № 8121з-776/29.07.2016. Тя е в сила от 02.08.2016 г. и е
издадена от Министъра на вътрешните работи, като урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време,режима на дежурство,времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР.Текста на чл.З,ал.З указва ,че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
06,00 ч.,като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
Тази Наредба отменя
предходната с № 81231з-592/25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи /в
сила от 01.04.2015 г./, като съдържанието й на нейния чл.З,ал.З е идентично с
последвалата я Наредба № 18213-776/29.07.2016 г.
Преди процесния период е
действала и Наредба № 1821з- 407/11.08.2014г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън работното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР.
Според нейния чл.8, за
всеки отработен нощен час или част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по- малък от 0,25 лева.
Единствено в тази
наредба ,съобразно нейния чл.31, ал.2 е изрично предвидено,че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете
22,00ч. и 06,00 ч. за отчетния период се увеличава с коефициент от 0,143. Тези
две разпоредби следва да се прилагат едновременно, т.е. нощните часове се
превръщат в дневни чрез умножаване с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд от по
0,25 лева за всеки нощен час или част от него.
Както
бе посочено по-горе, в последващите я две Наредби с № 81231з-592/25.05.2015 и №
8121з-776/29.07.2016 липсва изрична регламентация за преизчисляването на нощния
труд в дневен.Това обаче,съобразно съдебната практика не означава законово установена
забрана за преизчисляването на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен,а се явява празнота в специалната уредба, касаеща служителите в
МВР, която следва да се преодолее чрез субсидиарно прилагане на общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата/обн. в ДВ от 26.01.2007
г./.
В чл.9, ал.2 от същата
Наредба е предвидено,че при сумирано изчисляване на работното време /каквато е
и фактологията в процесния случай/, нощните часове следва да се превръщат в
дневни чрез коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време,установен за подневното отчитане на
работното време за съответното работно място.
Във връзка с
гореописаното, предвид неизпълнението на тази разпоредба от страна на
работодателят е налице неизплатено възнаграждение за положен от мен извънреден
труд, формиран след преизчисляването на положения от мен нощен труд с
коефициент 1.143 /8 часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и
съответното му увеличаване с 50% /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/, както и неизпълнение на
парично задължение в размер на законовата лихва върху тази сума от момента на
падежа и.
Относно иска по чл.86 от ЗЗД - Организацията и разпределението на работното време, както и неговото
отчитане и компенсиране на работа извън редовното време, за процесния период се
уреждат от Наредба 8121 з- 776/29.07.2016 г. Съгласно разпоредбата на „Раздел
IV“, чл. 18 ал. 3 от Наредбата „В случаите, когато служител, работещ на смени,
при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно
установения брой часове за отчетен едномесечен период, този труд се компенсира
като труд извън редовното работно време и се отчита с протокол /приложение 1/,
без да се издава заповед по ал. 1, който се изготвя и утвърждава по реда на чл.
23.“. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 „Положения труд извън редовното
работно време от държавните служители, работещи на смени, се отчита в часове за
месеца, през който е положен, с протокол /приложение 3/. На основание чл. 31, ал.
1 от Наредбата „Отработеното време между 22.00 часа до 06.00 часа ...се отчитат
с протокол /приложение 6/„.
В изпълнение на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата - „“Възнаграждението за труд извън
работното време се включва в месечното възнаграждение и се изплаща в месеца,
следващ месеца в който е положен трудът, при своевременно предоставянето на
протокол във финансова служба.
В този смисъл, считам че
работодателят при едно коректно изпълнение на приравняването на отработеното от
мен време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа, е следвало да отчете и
заплати отработеното от мен време над редовното, като това е следвало да се
извърши в месеца в който този труд е положен и съответно е следвало същия да се
заплати с дължимото ми възнаграждение за положен труд, през месеца следващ
месеца в който е положен извънредния труд.
Считам, че работодателят
е изпаднал в забава от изтичането на месеца следващ месеца в който е положен от
мен труд и от първо число на следващия месец дължи обезщетение за това, а именно
:
2016 год. по 7 смени месечно с
продължителност 8 часа нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа
1. През месец декември 2016 год., за периода 27.12.2016г.до
31.12.2016г. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 16
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице положен
от мен извънреден труд размер на 2 /два/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в
размер на 04.00 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 06.00 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 12,00 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2017
год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.02.2017 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 3,51 лева.
2017 год. по 7 смени месечно с
продължителност 8 часа нощен труд от 22.00 ч. до 06.00 ч.
1. През месец януари 2017 год. съм положил нощен труд от
22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143, считам че е налице положен от мен извънреден труд размер на 8
/осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в размер на 04.07 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 06,10 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 48.80 лева. Сумата е следвало да бъде
начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2017 год. и
работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.03.2017 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 13,50
лева.
2.
През месец
февруари 2017 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице
положен от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение
е в размер на 04.07 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 06,10 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 48.80 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2017 год.
и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.04.2017 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
13.09 лева.
3.
През месец март
2017 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице положен от мен
извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в
размер на 04.07 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 06,10 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 48.80 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2017
год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.05.2017 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 12.67 лева.
4.През месец април 2017 год. съм положил нощен труд от
22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143, считам че е налице положен от мен извънреден труд размер на 8
/осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в размер на 04.07 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 06,10 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 48.80 лева. Сумата е следвало да бъде
начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2017 год. и работодателят е
изпаднал в забава, считано от 01.06.2017 год., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 12.26 лева.
5.
През месец май
2017 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице положен
от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е
в размер на 04.07 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 06,10 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 48.80 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2017 год.
и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.07.2017 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
11.84 лева.
6.
През месец юни
2017 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице положен
от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е
в размер на 04.07 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 06,10 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 48.80 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2017 год.
и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.08.2017 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
11.42 лева.
7.
През месец юли
2017 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице положен
от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е
в размер на 04.07 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 06,10 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 48.80 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец август 2017
год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.09.2017 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 11.01 лева.
8.
През месец август
2017 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице положен
от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е
в размер на 04.07 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 06,10 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 48.80 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец септември 2017
год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.10.2017 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 10.50 лева.
9.
През месец
септември 2017 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице
положен от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми
възнаграждение е в размер на 04.07 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 06,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 48.80
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец
октомври 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.11.2017
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи
мораторна лихва в размер на 10.18 лева.
10.
През месец
октомври 2017 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице
положен от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми
възнаграждение е в размер на 04.07 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 06,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 48.80
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец
ноември 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.12.2017
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна
лихва в размер на 09.76 лева.
11.
През месец
ноември 2017 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице
положен от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми
възнаграждение е в размер на 04.07 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 06,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 48.80
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец декември
2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.01.2018 год., като
до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 09.34 лева.
12.
През месец
декември 2017 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице
положен от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми
възнаграждение е в размер на 04.07 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 06,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 48.80
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец
януари 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.02.2018
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи
мораторна лихва в размер на 09.16 лева.
За 2018 год. по 7 смени месечно с
продължителност 8 часа нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа
1.
През месец януари
2018 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице положен
от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е
в размер на 04.39 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 06.58 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 52.64 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2018
год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.03.2017 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 09.52 лева.
2. През месец февруари 2018 год. съм положил нощен труд
от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143, считам че е налице положен от мен извънреден труд размер на 8
/осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в размер на 04.39 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 06.58 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 52.64 лева. Сумата е следвало да бъде начислена
и изплатена до 31-во число на месец март 2018 год. и работодателят е изпаднал в
забава, считано от 01.04.2018 год., като до датата на подаване на настоящата
искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 09.07 лева.
3.
През месец март
2018 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице положен
от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е
в размер на 04.87 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 07.30 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 58.64 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2018
год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.05.2018 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 09.63 лева.
4.
През месец април
2018 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице положен
от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е
в размер на 04.87 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 07.30 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 58.64 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2018 год.
и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.06.2018 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
09.13 лева
5.
През месец май
2018 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице положен
от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е
в размер на 04.87 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 07.30 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 58.64 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2018 год.
и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.07.2018 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
08.65 лева
6.
През месец юни
2018 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице положен
от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е
в размер на 04.87 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 07.30 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 58.64 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2018 год.
и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.08.2018 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
08.16 лева
7.
През месец юли
2018 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице положен
от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е
в размер на 04.87 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 07.30 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 58.64 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец август 2018
год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.09.2018 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 07.66 лева
8.
През месец август
2018 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице положен
от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е
в размер на 04.87 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 07.30 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 58.64 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец септември 2018
год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.10.2017 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 07.17 лева
9.
През месец
септември 2018 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице
положен от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми
възнаграждение е в размер на 04.87 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 07.30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 58.64
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец
октомври 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.11.2018
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи
мораторна лихва в размер на 06.67 лева
10.
През месец
октомври 2018 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице
положен от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми
възнаграждение е в размер на 04.87 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 07.30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 58.64
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30- во число на месец
ноември 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.12.2018
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи
мораторна лихва в размер на 06.19 лева.
11.
През месец
ноември 2018 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице
положен от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми
възнаграждение е в размер на 04.87 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 07.30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 58.64
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец
декември 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.01.2019
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи
мораторна лихва в размер на 05.69 лева.
12.
През месец
декември 2018 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице
положен от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми
възнаграждение е в размер на 04.87 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 07.30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 58.64
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец
януари 2019 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.02.2019
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна
лихва в размер на 05.19 лева
2019 год. по 7 смени месечно с
продължителност 8 часа нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа
1.
През месец януари
2019 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице положен
от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е
в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.04 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.32 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2019
год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.03.2017 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 05.23 лева.
2. През месец февруари 2019 год. съм положил нощен труд
от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент
1.143, считам че е налице положен от мен извънреден труд размер на 8 /осем/
часа. Почасовото ми възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 08.04 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 64.32 лева. Сумата е следвало да бъде
начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2019 год. и работодателят е
изпаднал в забава, считано от 01.04.2019 год., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 04.68 лева
3.
През месец март
2019 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143, считам че е налице
положен от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение
е в размер на 05.42 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.13 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.32 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на месец април 2019
год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.05.2019 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 04.14 лева
4.
През месец април
2019 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице положен
от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е
в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.04 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.32 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2019 год.
и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.06.2019 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
03.59 лева
5.
През месец май
2019 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент
1.143, считам че е налице положен от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа.
Почасовото ми възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с
50% е в размер на 08.04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза
в размер на 64.32 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30
то число на месец юни 2019 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.07.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 03.06 лева
6.
През месец юни
2019 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице положен
от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е
в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.04 лева. Дължимото
от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.32 лева. Сумата е
следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2019 год. и
работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.08.2019 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
02.51 лева
7.
През месец юли
2019 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице положен
от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е
в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.04 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.32 лева. Сумата
е следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на месец август 2019
год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.09.2019 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 01.99 лева
8.
През месец август
2019 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице положен
от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е
в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.04 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.32 лева.
9. През месец септември 2019 год. съм положил нощен труд
от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143, считам че е налице положен от мен извънреден труд размер на 8
/осем/ часа. Почасовото ми възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 08.04 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 64.32 лева.
10.
През месец
октомври 2019 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице
положен от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.32
лева.
11.
През месец
ноември 2019 год. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, считам че е налице
положен от мен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото ми
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.32
лева.
За изчисляване на
размера на обезщетението за забава се използва достъпен в интернет калкулатор,
а именно „КАЛКУЛАТОР БГ , като видно от описаното по горе, като момент за
изпадане в забава на работодателя е взета първата дата на месеца, след месеца
последващ полагането на труд.
Предвид гореизложеното и
приложените доказателства Ви моля, след като се убедите в истинността на
твърдяното от мен да осъдите ОД на МВР - Стара Загора, ЕИК: 129 009 952, адрес
ул.”Граф Игнатиев”№ 16, чрез представляващия я Директор, Старши комисар С.
Стоянов да ми заплати за периода от 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г. на основание
чл.178,ал.1,т.З от ЗМВР и за периода от 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г. на
основание чл.86 от ЗЗД,както следва:
2016 год.
1. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец декември 2016 год. в размер на 12,00 лева.
2017 год.
1.
Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2017 год. в
размер на 48.80 лева.
2. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец февруари 2017 год. в размер на 48.80 лева.
3. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец март 2017 год. в размер на 48.80 лева.
4. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец април 2017 год. в размер на 48.80 лева.
5. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец май 2017 год. в размер на 48.80 лева.
6. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец юни 2017 год. в размер на 48.80 лева.
7. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец юли 2017 год. в размер на 48.80 лева.
8. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец август 2017 год. в размер на 48.80 лева.
9. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец септември 2017 год. в размер на 48.80 лева.
10. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец октомври 2017 год. в размер на 48.80 лева.
11. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец ноември 2017 год. в размер на 48.80 лева.
12. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец декември 2017 год. в размер на 48.80 лева.
За 2018 год.
1. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец януари 2018 год. в размер на 52.64 лева.
2.
Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2018 год. в
размер на 52.64 лева.
3.
Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2018 год. в
размер на 58.64 лева.
4.
Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2018 год. в размер
на 58.64 лева.
5.
Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2018 год. в размер
на 58.64 лева.
6.
Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2018 год. в размер
на 58.64 лева.
7. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец юли 2018 год. в размер на 58.64 лева..
8. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец август 2018 год. в размер на 58.64 лева.
9. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец септември 2018 год. в размер на 58.64 лева.
10. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец октомври 2018 год. в размер на 58.64 лева.
11. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец ноември 2018 год. в размер на 52.64 лева.
12. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец декември 2018 год. в размер на 58.64 лева.
2019 год.
1. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец януари 2019 год. в размер на 64.32 лева.
2. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец февруари 2019 год. в размер на 64.32 лева.
3. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец март 2019 год. в размер на 64.32 лева.
4. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец април 2019 год. в размер на 64.32 лева.
5. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец май 2019 год. в размер на 64.32 лева.
6. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец юни 2019 год. в размер на 64.32 лева.
7. Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец юли 2019 год. в размер на 64.32 лева.
8.
Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2019 год. в
размер на 64.32 лева.
9.
Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2019 год. в
размер на 64.32 лева.
10.
Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2019 год. в
размер на 64.32 лева.
11.
Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2019 год. в
размер на 64.32 лева.
Претендираното от мен
общо неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 27.12.2016
г. до 27.12.2019 год. е в размер: 1996.80 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и шест лева
и осемдесет стотинки/.
Мораторна лихва за
неизплатени възнаграждения за положен труд над установеното работно време:
1. За периода от 27.12.2016 год. до 31.12.2016 год. —
мораторна лихва от 01.02.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 13,92 лева.
2. За периода от 01.01.2017 год. до 31.01.2017 год. -
мораторна лихва от 01.03.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 13.50 лева.
3. За периода от 01.02.2017 год. до 28.02.2017 год. -
мораторна лихва от 01.04.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 13.09 лева.
4. За периода от 01.03.2017 год. до 31.03.2017 год. -
мораторна лихва от 01.05.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 12.67 лева.
5. За периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. -
мораторна лихва от 01.06.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 12.26 лева.
6. За периода от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. -
мораторна лихва от 01.07.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 11.84 лева.
7. За периода от 01.06.2017 год. до 30.06.2017 год. -
мораторна лихва от 01.08.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 11.42 лева.
8. За периода от 01.07.2017 год. до 31.07.2017 год. -
мораторна лихва от 01.09.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 11.01 лева.
9. За периода от 01.08.2017 год. до 31.08.2017 год. -
мораторна лихва от 01.10.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 10.50 лева.
10. За периода от 01.09.2017 год. до 30.09.2017 год. -
мораторна лихва от 01.11.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 10.18 лева.
11. За периода от 01.10.2017 год. до 31.10.2017 год. —
мораторна лихва от 01.12.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 09.76 лева.
12. За периода от 01.11.2017 год. до 31.11.2017 год. —
мораторна лихва от 01.01.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 09.34 лева.
13. За периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. -
мораторна лихва от 01.02.2018 год. до 30.11.2019 год.. в размер на 09.71 лева.
14. За периода от 01.01.2018 год. до 31.01.2018 год. -
мораторна лихва от 01.03.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 09.25 лева.
15. За периода от 01.02.2018 год. до 28.02.2018 год. -
мораторна лихва от 01.04.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 09.81 лева.
16. За периода от 01.03.2018 год. до 31.03.2018 год. -
мораторна лихва от 01.05.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 09.30 лева.
17. За периода от 01.04.2018 год. до 30.04.2018 год. -
мораторна лихва от 01.06.2018 год. до 30.11.2019 год.. в размер на 08.81 лева.
18. За периода от 01.05.2018 год. до 31.05.2018 год. -
мораторна лихва от 01.07.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 08.30 лева.
19. За периода от 01.06.2018 год. до 30.06.2018 год. -
мораторна лихва от 01.08.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 07.79 лева.
20. За периода от 01.07.2018 год. до 31.07.2018 год. - мораторна
лихва от 01.09.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 07.30 лева.
21. За периода от 01.08.2018 год. до 31.08.2018 год. —
мораторна лихва от 01.10.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 06.79 лева.
22. За периода от 01.09.2018 год. до 30.01.2018 год. - мораторна
лихва от 01.11.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 06.30 лева.
23. За периода от 01.10.2018 год. до 31.10.2018 год. -
мораторна лихва от 01.12.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 05.79 лева.
24. За периода от 01.11.2018 год. до 30.11.2018 год. -
мораторна лихва от 01.01.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 05.28 лева.
25. За периода от 01.12.2018 год. до 31.12.2018 год. —
мораторна лихва от 01.02.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 05.23 лева.
26. За периода от 01.01.2019 год. до 31.01.2019 год. -
мораторна лихва от 01.03.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 04.68 лева.
27. За периода от 01.02.2019 год. до 28.02.2019 год. -
мораторна лихва от 01.04.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 04.14 лева.
28. За периода от 01.03.2019 год. до 31.03.2019 год. -
мораторна лихва от 01.05.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 03.59 лева.
29. За периода от 01.04.2019 год. до 30.04.2019 год. -
мораторна лихва от 01.06.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 03.06 лева.
30. За периода от 01.05.2019 год. до 31.05.2019 год. —
мораторна лихва от 01.07.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 02.51 лева.
31. За периода от 01.06.2019 год. до 30.06.2019 год. -
мораторна лихва от 01.08.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 01.99 лева.
Обща мораторна лихва за
неизплатени възнаграждения за положен от мен извънреден труд за периода от 27.12.2016
г. до 27.12.2019 год.: 248.41 лв. /двеста четиридесет и осем лева и четиридесет и една
стотинки/
Моля също така да
осъдите ответника да заплати и законната лихва от датата на регистриране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски в настоящото
производство.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, в който твърди следното:
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
депозирам следния писмен отговор по искова молба на С.М.В., чрез адв. И.Ч. *** против ОДМВР - Стара Загора.
С исковата молба, подадена от С.М.В., на основание чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД,
се претендира неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд, в размер
на 1996,80 лв. и мораторни лихви по тях, в размер на 248,41 лв., както и
направените по настоящото съдебно производство разноски.
Считам исковата молба за допустима, но неоснователна и като
такава я оспорвам както по основание, така и по
размер, като съображенията ми за това са
следните:
През периода 27.12.2016
г. до 27.12.2019 год.
ищецът е заемал длъжността старши полицай в група ООР на сектор ОП към Второ РУ
– Стара Загора при ОДМВР - Стара Загора, т.е. ищецът е държавен служител по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. През това време е полагал труд на смени по график.
При полагането на труда за периода 27.12.2016
г. до 27.12.2019 год.
по утвърдения за месеца график служителят е изпълнявал служебните си
задължения, като действително в работната му смяна е налице полагане на нощен
труд - от 22.00 ч. до 06.00 ч. Именно въз основа на положеният труд от 22.00 ч.
до 06.00 ч. в рамките на работната му смяна е обоснована настоящата искова
претенция. Според ищецът по отношение на положеният труд през нощта поради
празнота в нормативната уредба следва да намери приложение разпоредбата на
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В този смисъл твърди,
че при нормална продължителност на нощния труд не повече от 7 часа,
съотношението е 8 часа към 7 часа, тоест прилага се коефициент 1,143. При
прилагането на упоменатия коефициент счита, че е формиран извънреден труд,
който не му е заплатен и претендира неговото заплащане, както и лихва.
В процесния случай приложение намират нормите на Закона
за Министерство на вътрешните работи. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР
служителите на МВР са:
1.
държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и
защита на населението;
2.
държавни служители;
3.
лица, работещи по трудово правоотношение.
Изрично в ЗМВР е уреден статута на категориите служители
в министерство, като по отношение на държавни служители по чл.142, ал.1, т.2 е
приложим ЗДСл, по отношение на лицата, работещи по трудово правоотношение КТ и
ЗМВР, а за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 е приложим ЗМВР.
Съгласно втората алинея на чл.142 от ЗМВР статутът на
държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМВР. Това означава, че за
държавните служители - полицейски органи, какъвто е и ищецът, приложение по
отношение на нормите, регламентиращи труда и работното време намират
специалните разпоредби на ЗМВР. Специалните разпоредби на ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови актове за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1
от ЗМВР изключват приложението на общите разпоредби по отношение на посочената
категория служители, не само относно работното време, но и цялостната
регламентация на техния статут. Разпоредбите. на ЗМВР и подзаконовата
нормативна база уреждат в цялост статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т.
1, като при препращане към други законови норми, това изрично е регламентирано.
В подкрепа на изложеното е и упомената регламентация на статута на лицата,
работещи по трудово правоотношение, като при тях е приложим КТ и ЗМВР, тоест
налице е общо препращане към нормите на КТ, докато при служителите по чл. 142,
ал.1, т.1 статута се урежда единствено със ЗМВР, без да е предвидено препращане
към общото трудово законодателство /КТ/. Целта на законодателя е именно със
ЗМВР да се урежда в цялост статута на държавни служители - полицейски органи и
органи по пожарна безопасност и защита на населението. Уреждането на статута на
държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР със специален закон дерогира
приложението на общия закон, в случая КТ. КТ е приложим спрямо всички
гражданскоправни субекти, а специалния - ЗМВР, спрямо определен кръг субекти,
като в случая това е с оглед извършаваната от служителите в МВР
специфична служебна дейност, предполагаща и специфична
законова регламентация /Решение №55 от 07.04.2015 год. по гр.д. №5169/2014 г.,
Г.К. III Г.О. на ВКС/. Предвид специфичната служебна дейност е оправдано
прилагането на различен метод на правно регулиране на служебните правоотношения
на служителите в МВР, който е различен от общата правна мярка. Посоченото е
относимо не само по отношение на работното време, а и например по отношение на
дисциплинарната отговорност, основанията за прекратяване на правоотношението,
обезщетения, отпуски, извънреден труд и други. В ЗМВР са налице множество
делегиращи законови норми, които възлагат уреждането на конкретни въпроси да
стане с подзаконов акт и в тази връзка е налице многобройна нормативна база
/наредби, инструкции и др./ в МВР.
В конкретният случай относима е разпоредбата на чл. 187,
ал.9 от ЗМВР, която предвижда редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. От страна на министъра на вътрешните работи е
издадена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която
е приложима за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на
ЗИДЗМВР /ДВ бр. 14/2015 год./ Съгласно чл.З, ал.1 от посочената наредба - за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес,
работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, в която хипотеза
попада и организацията на работното време на ищеца. В ал.З на същия текст е
предвидена възможността държавните служители в МВР да полагат на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тук следва да се обърне внимание
следното:
1.
Съгласно първото изречение на ал.З на първо място: допустимо е полагането
на труд през нощта - тоест урежда се възможността за полагане на нощен труд и
на второ място между 22.00 ч. - 06.00 ч. - продължителността на нощния труд, а
именно 8 часа, от 22.00 ч. до 06.00 ч.
2.
Във второто изречение на ал.З е предвидено и ограничението, а именно -
нощният труд не следва да надвишава средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Посочената подзаконова регламентация напълно съвпада с
разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Тоест в случая и законът и наредбата
регламентират по един и същ начин полагането на нощен труд от служителите,
чиито статут се урежда със ЗМВР. Предвиждането на възможността да бъде положен
нощен труд в рамките на определен часови интервал, а именно от 22.00
ч. до 06.00 ч., определя и неговата продължителност - 8 часа. Тук се
проявява и специфика при уредбата по отношение на служителите по ЗМВР, като
чрез специалния закон се въвежда различна правна уредба спрямо общите
разпоредби на КТ - чл. 140, ал.1 - нормалната продължителност на седмичното
работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. Именно въз основа и на последният текст и съобразно относимата
подзаконова база е обоснована претенцията на ищеца по настоящото
производство. Посоченият текст на чл.9, ал.2 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, а също и в цялост
същата наредба, като и нормите на КТ не са приложими по отношение на държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. За тази категория служители намират
приложение разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
актове, които са специални и дерогират приложението на общите трудови норми. Не
можем да говорим за непълнота на нормативната уредба по смисъла на чл.46, ал.2
от ЗНА в конкретният случай. Напротив изрично е уредена продължителността на
нощния труд при работа на смени за държавните служители по ЗМВР, налице е и
изрична разпоредба по отношение на полагащо се допълнително възнаграждение за
положен труд през нощта, не е налице разпоредба даваща възможност за
преизчисление на положеният нощен труд в дневен. Прилагането на разпоредби,
които се отнасят до подобни случаи, според ЗНА, е допустимо само ако това
отговаря на целта на непълния акт. При положение, че ЗМВР и Наредба №8121 з-
776 от 29.07.2016 г. регулират изцяло работното време на държавните служители
по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, то липсата на подобна разпоредба на описаната в
НСОРЗ, не означава непълнота, а неприложимост. Дори самата последно посочена
наредба в чл.2, ал.2 предвижда нейната приложимост само за работниците и
служителите по трудово правоотношение. Служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР
са държавни служители по служебно правоотношение, чиито статут се урежда със
ЗМВР.
Ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по
трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална
продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на
работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение
второ КТ). Съгласно специалния закон - ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на
същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната
от ищеца празнота на правната уредба.
Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към
дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на
продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд,
регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би
означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано
действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която
регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с
принципа на йерархия на нормативните актове.
Видно от изложеното е, че с оглед характера на служебното
провоотношение на ищеца, относно изчисляването на положения от него труд,
следва да се прилагат специалните правила на ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. Следователно неправилно ищецът е посочил, че за
процесния период следва да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2
при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни, като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143. Ограничението в
Наредба №8121з—776/2016 г. е служителите работещи на смени да не полагат повече
от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения
коефициент 1,143. Следователно напълно необосновано е препращането по аналогия
към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
съгласно която при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното място, тъй като нормалната
продължителност на работното време е осем часа, а в наредбата посочена по-горе
нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа /8:8 равно на 1/. В случая
не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове
препращане по аналогия, тъй като в процесния период действа подзаконов
нормативен акт - наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, в която
изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между
22-6 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв.,
т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане
на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред.
В ЗМВР в чл. 187, ал. 3, законодателят е определил
продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова считам, че не е налице
празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е
допусната продължителност на нощния труд от 8 часа.
От изложеното дотук следва, че няма основание да се
приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата,
а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба
в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно
време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а
положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно
съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187,
ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал.
3) е 8 часа: 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа
: 7 часа, което е равно на 1,143.
За държавните служители, чиито служебни правоотношения са
уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на
8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща
по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-
1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час
(приложени като доказателство).
В този смисъл, че не е необходимо трансформиране на
часовете положен нощен труд е било и виждането на министъра на вътрешните
работи в хода на процедурата по издаване на Наредба № 8121з—592/25.05.2015 г.
/отм./, възприето от Докладната записка per. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г.,
изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР, която представям като
доказателство. Действително за период от около девет месеца, който е извън
процесния и през който е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се е извършвало преизчисляване на часовете
положен нощен труд към дневни, което е било в несъответствие с ЗМВР. Това е
поправено с Наредба № 81213—592/25.05.2015 зг. Същият подход е възприет и при
създаването на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., както и при сега
действащата наредба.
Ето защо считам, че твърденията на ищеца за приложимост
на НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни и искът му е неоснователен.
По отношение на искането за заплащане на
нощния труд като извънреден такъв.
Ищецът претендира, че часовете нощен труд, които биха се
получили като разлика между броя на положените часове нощен труд, преизчислени
с коефициент 1,143, и реално отработените и заплатени часове, следва да му
бъдат заплатени като извънреден труд.
Тази претенция е неоснователна.
В чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на
държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които
се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за
извънреден труд.
ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен
труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че
размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед
на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на
същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното
работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на
ищеца — служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят ясно разграничава извънреден
от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а
тези за нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работи.
Заповедта на министъра на вътрешните работи, в която е
посочен размера на възнаграждението за нощен труд през процесния период е
заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121 з-1429/23.11.2017 г. В т. 1
и на двете заповеди е посочено, че „за всеки отработен нощен час или за част от
него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително,
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.”
В своята искова молба ищецът не прави разграничение между
извънреден и нощен труд и сякаш не обръща внимание на факта, че допълнителните
възнаграждения за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е
регламентиран в различни нормативни актове. В случая, ищецът неправилно
обосновава своята претенция с текста на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като търси
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер, получен при увеличение с
50% върху основното месечно възнаграждение, което не му се следва, защото по
този ред се формира размера на допълнителното възнаграждение за извънреден
труд.
Извънреден е този труд, който се полага от служителя по
разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя
и който труд попада извън установеното за служителя работно време. Полагането
на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден
труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен,
умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен
по смисъла на т. 1 от Заповед № 81213-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121 з-
1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи.
За да има извънреден труд и за да е налице право на
държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден
труд, е необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън
установеното работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на
установеното работно време (график) от 8 часа е по смисъла на Заповед № 8121
з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121 з-1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи и доколкото при каквото и да е трансформиране на часовете
нощен труд към дневен, последните ще бъдат умножени по коефициент 1, не се
явяват допълнителни часове за заплащане. Нещо повече, дори при общата хипотеза
(КТ, НСОР) е налично разбирането, че часовете в повече, които се получават при
преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези
часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд,
като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда
за заплащане на ношния труд.
При разглеждане на казуса следва да се вземе предвид и
писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно: увеличеното заплащане на
нощния труд при сумарно изчисляване на работното време се извършва ежемесечно;
което представяме и молим да приемете като доказателство по делото. В
посоченото писмо, публикувано в „Сиела“, изрично е записано, че получените
часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно
разбиране за наличието на извънреден труд. Според МТСП извънреден труд би бил
налице само ако работниците и служителите действително работят извън
установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния случай.
Отново според тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни е
установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд /в конкретния случай с
0,25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не за заплащането на извънреден
труд ОДМВР - Стара Загора е заплащала на ищеца допълнително възнаграждение за
положен нощен труд, което се установява от представените платежни бележки -
разпечатка от АИС ТРЗ.
Ищецът подчертава в молбата си, че претендира
възнаграждение за положен нощен труд, а както вече беше посочено по-горе,
размерът на последното се определя със Заповед № 8121 з-791 /28.10.2014 г. и
Заповед № 8121 з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи и е в
размер на 0,25 лв. на час или за част от него положен труд между 22,00 и 6,00
ч. В този смисъл и следва да се извърши преценката относно правилността на
заплатеното на ищеца. Положеният от ищеца през процесния период нощен труд е
правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно
определено и заплатено, което се доказва с представените от ответника към този
отговор писмени доказателства - платежни бележки за възнаграждението на ищеца.
От исковата молба не става ясно дали се твърди, че
нощният труд положен от ищеца въобще не е бил отчетен и не е бил заплащан с
допълнително възнаграждение. Твърденията ни са, че на ищеца редовно е плащано в
процесния период както извънреден, така и нощен труд, за което свидетелстват
данните от горепосочените счетоводни платежни бележки. За положения от ищеца
нощен труд същият е получил допълнително заплащане цо 0.25 лв. на час,
следователно не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в
дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Считаме, че труда
положен между 22.00-6.00 ч. следва да бъде отчетен само като нощен, както е
отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Ищецът не може да избира
едновременно да иска допълнителни часове /извънреден труд/ поради
трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и
допълнително заплащане като за нощен. Независимо от горното, дори и в случай,
че се приложи неотносимата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, следва да се има предвид писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на
МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване на
работното време, съгласно което превръщането
на нощните часове в дневни е установено с цел увеличено заплащане на нощния
труд, а не за заплащане на извънреден труд. Това е така, защото работникът или
служителят не работи извънредно. Според писмото получените часове в повече при
преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие
на извънреден труд, който би бил налице само ако работниците и служителите
действително работят извън установеното работно време. Изрично е пояснението,
че разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата определя правилото за превръщане на
нощните часове в дневни с използване на коефициент, целта на който е да
определи възнаграждението така, че когато работникът или служителят работи 7
часа през нощта, да получава възнаграждение за 8 часа. Това правило се прилага,
тъй като според Кодекса на труда е различна нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време. Според специалната нормативна уредба за
държавните служители в МВР, цитирана по-горе, нормалната продължителност и на
дневното, и на нощното работно време е 8 часа.
Разпределението на работното време за заеманата от ищеца
длъжност е организирано в работни смени, определени в месечен график, изготвен
от специално натоварен служител и утвърден от началника на районното
управление. Отработените часове за времето от 22,00 до 6,00 часа са отчетени с
протоколи, Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредбата, изготвени от специално
натоварен служител. Екземпляр от протоколите е изпращан в сектор „Финансово
осигуряване, управление на собствеността и социални дейности” за изплащане.
През исковия период са действали последователно подзаконови нормативни актове -
заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121 з -1429/23.11.2017 г.,
издадени от министъра на вътрешните работи, с чл.1 на които е изрично
разпоредено, че за всеки отработен час през нощта или за час от него между
22,00 часа и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Предвид горното и претендирания в исковата молба
размер на възнаграждението за положен нощен труд от 6,00 лв. за час е
необоснован и недоказан.
От изложеното в исковата молба не става ясно дали се
твърди, че нощен труд изобщо не е бил отчетен и съответно заплатен или че не са
изчислени правилно часовете положен от ищцата нощен труд и дължимия размер на
допълнителното възнаграждение за така положения нощен труд. С оглед на горното,
ще изразя допълнително становище по отношение основанието и размера на иска
след уточнение на исковата молба в тази част. Към настоящия момент считам, че е
искът е недоказан по основание и размер. Твърдя, че на ищеца са заплатени
всички дължими допълнителни възнаграждения за нощен труд, положен през
процесния период, отчетени с протокол Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от
Наредбата.
Следователно
претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд е неоснователна.
По отношение на всичко изложено до тук следва да
отбележа, че има съдебна практика в тази насока, а именно Решение №197 от
07.10.2019 год. по гр. д. №786/2019 год., Г.К, IV Г.О. на ВКС, Решение
№35/20.01.2020 г. по в.гр.д. №1110/2019 г. на Окръжен съд - Велико Търново;
Решение №405/04.11.2019г. по гр.д. №548/2019 на Окръжен съд - Русе; Решение
№2366/04.10.2019г. по гр.д. №5230/2019 на Районен съд - Бургас; Решение
№735/07.08.2019г. по ВГр.д. №
1083/2019 на Окръжен съд-Бургас; Решение от 22.07.2019г.
по гр.д. №2131/2019г. на Районен съд - Плевен; Решение от 15.10.2019г. по гр.д.
№ 2283/2019г. на Районен съд-В е лико Търново и др.
В тази насока е и правната консултация на проф.Васил
Мръчков относно прилагането на чл.187, ал.1 във вр. с ал.З от ЗМВР и Наредба
№8121з- 776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР във връзка с полагане на нощен труд от държавните служители по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен.
По отношение на претенцията за лихви.
Претенцията за лихви има акцесорен характер и е в пряка
зависимост от дължимостта на главницата. В настоящия отговор са изложени
основания за недължимост на главните вземания (възнаграждението за положен
извънреден труд), поради което и претенцията за лихви се явява неоснователна.
От друга страна, ако не приемете изложеното то следва да се вземе предвид, че
претенцията за лихви е обоснована от страна на ищеца с оглед твърдението, че
работодателят е изпаднал в забава от изтичането на месеца, в който е положен
труда и от първо число на следващия месец се дължи обезщетение за забава, в
случая месечно.Тъй като по настоящото дело се твърди положен и незаплатен от
страна на работодателя извънреден труд, то същия не би могъл да се генерира
месечно. Отчитането на труда за служителите, работещи на смени е на тримесечен
период, като съгласно чл.21, ал.2 от Наредба№8121з -776/29.07.2016 г. работното
време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита в
часове, сумирано за тримесечен период, а съгласно чл. 23, ал.1 за отработеното
време от държавните служители, работещи на смени, за отчетния период се изготвя
протокол. Изложеното води до извода, че полагане на извънреден труд от страна
на ищеца би могло да се установи едва в краят на тримесечният период при
положение, че служителят е надвишил тримесечната норма /установената нормална
продължителност на работното време за тримесечния период/. В подкрепа на
посоченото са и разпоредбите на чл. 14, ал.З и чл. 18, ал.З от цитираната
наредба. Съобразно разпоредбата на чл.ЗЗ, ал.1, то заплащането на твърденият
положен извънреден труд, следствие от преобразуването на нощен труд в дневен с
коефициент 1,143, следва да се осъществи в месеца следващ отчетния период.
По иска за заплащане на мораторни лихви.
Претенцията за заплащане на мораторни лихви като акцесорна също е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове по чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.В тежест на работника е да установи, че за процесния
период служител на МВР,както и че е
работил на смени, при които е полагал извънреден труд, както и размера на
възнаграждението. В тежест на работодателя е да докаже плащане.
Предявен е иск по чл. 86
от ЗЗД.В тежест на работника е да докаже забава, както и размера на лихвата. В
тежест на ответника е да докаже плащане.
Като безспорни
обстоятелства могат да се отделят следните факти: през процесния период между
страните е съществувало правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността “Ст.полицай“ с местоизпълнение на служебните задължения във Второ РУ
Стара Загора, както и че за процесния период е работил на смени при сумирано
изчисление на работното време за тримесечен период.
НАПЪТВА
страните към спогодба, като им разяснява, че в този случай чрез взаимни
отстъпки страните могат да постигнат по-бърз, икономичен и ефективен резултат,
удовлетворяващ и ищеца и ответника.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: