№ 210
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Вера Чочкова
Стефан Милев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251000600105 по описа за 2025 година
Съобразно изискванията на чл. 339 НПК, Софийският апелативен съд
намери следното:
С Присъда № 17 от 05.11.2024 г. по НОХД № 401/2024 г. по описа на
Окръжен съд - Перник, подсъдимият Г. А. М. е признат за виновен в това, че:
На 25.12.2022 година около 19:35 часа на територията на община Радомир, на
1111 1-6 в района на км.64+в, при управление на моторно превозно средство-
лек автомобил “Фиат 500L” с peг. № ******** е нарушил правилата за
движение по пътищата, като водач на пътнотранспортно средство не се е
съобразил с атмосферните условия- движение нощно време при намалена
видимост и липса на допълнителна осветеност на пътя в извън населеното
място, не е намалил скоростта на движение до тази на движещия се пред него
велосипедист и не е предотвратил удара чрез действия за заобикаляне, което е
било възможно и без навлизане в насрещна пътна лента, с което нарушил
разпоредбите на член 20, алинея 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на Г. Д. Г. от с. ***, община *** и е осъден за извършено
престъпление по чл. 343, ал.1, буква „В“,във вр. с чл.342, ал. 1, предложение
3-то и във вр. с чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1, вр. чл.2, ал.2 от НК му е
1
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година. На основание
чл. 66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание лишаване от
свобода е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в
сила. На основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал.1, буква „В“, във вр. с чл. 342, ал. 1,
предложение 3-то, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, на подсъдимия е наложено
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият е оправдан да е извършил престъплението чл. 343, ал.1,
буква „В“, във вр. с чл.342, ал. 1, предложение 3-то чл.20, ал.1 от ЗДВП - като
водач на пътнотранспортно средство да не е контролирал непрекъснато
моторното превозно средство, което управлявал.
Така постановената присъда не е влязла в сила.
В срока за обжалване е подадена въззивна жалба от подсъдимия чрез
адвокат А. В. от САК. Жалбата е с бланкетно съдържание от което е видно,
че подсъдимият и неговият защитник считат присъдата за неправилна,
постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила по
отношение размера на наложеното му наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ години. Като е отправена молба за
изменение на присъдата с намаляване размера на това наказание на 1 година.
След запознаване с мотивите на постановената присъда е представено
допълнение към въззивната жалба със следното основно съдържание:
Според защитника постановеното наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 години е прекомерно завишено. Съдебният състав
не е взел предвид всички смекчаващи вината обстоятелства при
постановяване на присъдата в тази и част. Подсъдимият има чисто съдебно
минало, добри характеристични данни, трудово ангажиран е, грижи се за
семейството си и в хода на досъдебното производство е оказал пълно
съдействие за разкриване на обективната истина като добросъвестно е
изложил всички обстоятелства за случилото се. Обадил се е на тел. 112, за да
окаже помощ, уведомил е органите на реда и е изразил своето разкаяние за
случилото се. Моли въззивният съд да вземе предвид и следните
обстоятелства - Г. М. по професия е шофьор, която дейност осигурява
прехраната и издръжката на семейството му. Всеки делничен ден превозва
2
децата си от Нови Хан до училищата им в град София, поради което и
свидетелството му за управление на МПС, както и правото му да управлява
МПС са крайно необходими за него, семейството му, тяхното препитание и
нормално протичане на ежедневието им и задоволяването на техните битови
потребности. Моли да бъде взета предвид и фактическата обстановка, при
която се е случило процесното ПТП - пострадалият се е движил в тъмната част
на денонощието, в активната за движение пътна лента почти по средата на
същата, а не както би следвало най-вдясно на дясната пътна лента. Бил е
облечен в тъмни дрехи без светлоотразителна жилетка, управлявал е
необозначен със светлоотразители велосипед. Във кръвната проба на
починалото лице е установено наличието на 2.04 промила алкохол в кръвта.
Докато кръвните проби за алкохол и наркотични вещества в кръвта на подс. Г.
М. не е открит не са били открити такива. Първоинстанционният съд е
следвало да приложи чл. 55 вр. чл. 58а и по отношение на наложеното на Г. М.
наказание лишаване от право да управлява МПС с оглед на всички посочени
смекчаващи отговорността обстоятелства. Посочена е многобройна съдебна
практика на различните съдилища в Република България в тази насока.
На съдебните прения пред САС страните излагат доводи със следното
кратко съдържание:
Защитникът на подсъдимия моли разпоредбата на чл. 55 НК да бъде
приложена и по отношение на размера на наложеното на подсъдимия
кумулативно предвидено наказание лишаване от право на управление на
МПС. На него ежедневно му се налага да пътува. Освен него ще пострада и
цялото му семейство от това наказание. Моли да измените присъдата да бъде
изменена само в тази част. Счита, че в останалата част присъдата на
първоинстанционния съд е правилна.
Подсъдимият в лична защита заявява, че поддържа изцяло изложеното
от защитника му. Децата му учат от години в София и няма никакъв друг
вариант, освен с личен превоз да се стигне до София. Изразява съжаление за
случилото се.
3
Прокурорът от Апелативна прокуратура – София намира въззивната
жалба за неоснователна. Не установява основания за отмяна или изменение
на първоинстанционния съдебен акт и предлага да бъде потвърдите.
В последната си дума подсъдимият заявява, че моли да бъде намален
срокът на лишаването от права.
Софийския апелативен съд провери изцяло правилността на присъдата и
за да се произнесе взе предвид, че съставът на ОС Перник е приел следната
фактическата обстановка:
На 25.12.2022 година, около 19 и 35 часа, в тъмната част от
денонощието, М. управлявал лек автомобил марка „Фиат 500L“ с ДКН №
******** на територията на община Радомир, обл. Перник. Движел се от гр.
Кюстендил към гр. София. При скорост от около 69 км/ч движейки се в
средата на прилежащата му пътна лента, автомобила започнал да застига
движещия се в същата пътна лента с около 11 км/ч пред него велосипедист Г.
Д. Г.. Последния управлявал велосипед, марка „DRAG SPIDER. Когато
дистанцията между двете превозни средства, участници в движението, била
около 80 метра, велосипедистът попаднал в двулуксовата зона на осветеност,
осигурена от късите светлини на МПС. В следващия момент управлявания от
М. лек автомобил застигнал пострадалия Г. Г.. На разстояние от около 1 метър
вляво от десен край на платното за движение настъпил удар между задното
колело на велосипеда и предната част на автомобила. Ударът бил прав и
ексцентричен. В процеса на удара, велосипедът бил отхвърлен напред. Г. Г. се
ударил в предния капак на автомобила отхвърлил се нагоре, като гърба и
главата му осъществили контакт с предното стъкло по цялата му височина,
достигайки до ръба на тавана. При следващата фаза от удара тялото било
отхвърлено в посока надясно, встрани от пътя.
Свидетелите Н. М., Н. Х., Н. Н. и Х. А., служители на ОД МВР Перник,
по сигнал, пристигнали на място около 20.00 часа.
Възприели, че инцидента е при квартал „Върба“ на гр. Радомир, на
около 300 метра от първите къщи в платното посока гр. Кюстендил- гр.
Радомир. Установили също, че водач на лек автомобил марка „Фиат 500L“ с
ДКН ******** е Г. М., който не отрекъл този факт. В близост до предната част
на автомобила видели велосипед, който бил силно деформиран. В дясно от
пътя, в отводнителната канавка, установили тяло на мъж, който не показвал
видими признаци на живот. Подсъдимия споделил пред тях, че се движел по
път I- 6 със семейството си /свидетелите Г. М., А. М., М. М. и К. М./, като на
прав участък, забелязал пред автомобила си, движещ се в същата посока, в
дясната част на пътя велосипедист, но не успял да реагира и да спре, при
което го блъснал с дясната предна част на управлявания от него автомобил.
Вследствие на възникналото ПТП и причинените му увреждания същия
ден на ******** година Г. Г., починал.
От заключението на съдебномедицинската експертиза /СМЕ/ е видно, че
смъртта се дължи на съчетаната черепно- мозъчна, гръбначно - мозъчна,
гръдно- белодробна и коремна травма, довела до състояние несъвместимо с
живота. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.
В заключенията на назначените по делото съдебно- химически
експертизи е посочено, че в изследваните проби с кръв иззети от М. не се
доказва наличие на етилов алкохол и не се констатира наличие на опиати,
бензодиазепини, барбитурати, кокаин, канабиобиоиди и други наркотични и
упойващи вещества, а в изследваните проби с кръв, иззети от трупа на
починалия Г. се доказва наличие на етилов алкохол в концентрация 2,04
промила, като не се констатира наличие на опиати, бензодиазепини,
барбитурати, кокаин, канабиобиоиди и други наркотични и упойващи
4
вещества.
Видно от от заключенията на автотехническа експертиза, комплексната
медико автотехническа и на трасологическата експертиза е, че пострадалият
се е намирал в средна степен на алкохолното опиване.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
от първата инстанция писмени и гласни доказателства. Приетата обстановка е
отразена адекватно в мотивите към присъдата и съответства на всички
налични доказателства. Съдът обстоятелствено е обсъдил наличните
доказателства. Това са самопризнанието на подсъдимия, показанията на
всички разпитани в досъдебната фаза свидетели, от събраните по делото
писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на
чл.283 НПК, от веществените доказателства, предявени на страните, както и
от заключенията на всички съдебни експертизи. Производството е водено по
реда на чл. 373, ал. 3, вр. чл.372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК и спор между
страните по фактите няма.
Поради изложеното въззивната инстанция счете, че делото е напълно
изяснено от фактическа страна и на базата на това може да се направят
обосновани правни изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства
първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи за правната
оценка на поведението на подсъдимия и правилно е приложил нормите на НК.
Обосновано съдът е приел, че деянието е извършено по
непредпазливост под формата на небрежност.
Обоснована е присъдата в оправдателната й част относно приложението
на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Присъдата не се оспорва от страните по отношение на
приложимия закон.
При служебната проверка настоящата инстанция установи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел в присъдата си хипотезата на
чл. 20, ал. 2 НК, че подсъдимият „не се е съобразил с атмосферните условия“
като непосредствено след този израз е посочил, че според него това
представлява „движение нощно време при намалена видимост и липса на
допълнителна осветеност на пътя в извън населеното място“. Очевидно в
случая става дума за несъобразяване с конкретните условия на видимост, а не
за атмосферни условия, които да влияят на пътната обстановка и които мога
да имат последица както върху степента на управляемост на моторното
превозно средство, така и на видимостта /дъжд, мъгла и подобни/. Това налага
присъдата да бъде изменена само по отношение на обстоятелството по чл. 20,
ал. 2 НК, като подсъдимият бъде признат за виновен, че не е съобразил на
скоростта на движение на управляването от него МПС с конкретните условия
на видимост, а по отношение на несъобразяването с атмосферните условия
като нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП следва да бъде признат за невинен и
оправдан. Тази корекция на присъдата не утежнява положението на
подсъдимия и не променя обстоятелствената част на обвинението и
обжалваната присъда, където изрично е описано, че произшествието е
настъпило именно поради несъобразяването с движението нощно време при
намалена видимост и липса на допълнителна осветеност на пътя в извън
населеното място. В тази насока е т. 7 от ТР № 2 от 22.12.2016 г. по тълк. д. №
2/2016 г., ОСНК на ВКС.
Определеното наказание лишаване от свобода основателно и
законосъобразно е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като по
същият начин правилно е й приложението на чл. 66 ал. 1 НК. Според
настоящата инстанция наказанието „лишаване от свобода“ е справедливо като
вид, размер и начин на изтърпяване.
Същевременно първият съд неправилно е определил размера на
наказанието лишаване от право за управление на МПС, който е явно
5
несправедлив. В разрез с установените по делото факти съдът е приел, че
пострадалият „изобщо не е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат“. Въззивният съд намира , че с поведението си пострадалият е създал
конфликтната ситуация и има съществен принос за настъпването на
произшествието. Той се е движел в нарушение на изискването на чл. 80, ал. 2
от ЗДвП на 1 м. вляво от десен край на платното за движение вместо възможно
най-близо до дясната му граница и така е възникнала по негова вина пречка
пред движещите се след него автомобили, в нарушение на общото правило
съдържащо се в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Пострадалият също така се е движел
в нарушение на изискването на чл. 80, ал. 1 от ЗДвП водачът на велосипед
задължително да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му
извън населените места, през тъмната част на денонощието, което нарушение
пряко е допринесло за настъпване на произшествието. Тези нарушения на
правилата за движение са последица от най-същественото нарушение на
закона от страна на пострадалия, а именно на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП, съгласно която на водача на пътно превозно средство, каквото е
велосипедът, е забранено да го управлява с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда. Пострадалият е бил пиян с концентрация на алкохол в
кръвта от 2,04 промила – средна степен на алкохолно опиване. Твърдението на
първоинстанционния съд, че това обстоятелство няма отношение към
произшествието е незаконосъобразно. Константна е практиката на
съдилищата, че пияното състояние на водачите на пътни превозни средства,
които участват в произшествие винаги се намира в пряка връзка с
настъпването на тези произшествия и не може да бъде разглеждано изолирано
само като нарушение на ЗДвП. Тези обстоятелства и изложените от
първоинстанционния съд смекчаващи такива по отношение на подсъдимия
налагат коригиране на присъдата в частта на наложеното наказание лишаване
от право да управлява МПС, а именно това наказание да бъде намалено по
размер до продължителност от 1 година и 6 месеца.
ПО ЖАЛБАТА на защитника на подсъдимия:
Настоящата инстанция счете, че жалбата е основателна и намали
наказанието лишаване от права. Това наказание съгласно разпоредбата на чл.
343г НК е задължително и не може да не бъде наложено.
При служебната проверка не бяха установени нарушения на
процесуалните правила, които да са основание за отмяна на присъдата.
Водим от изложеното и на основание чл. 337, ал. 3 от НПК Софийски
апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 17 от 05.11.2024 г. по НОХД № 401/2024 г. по
описа на Окръжен съд - Перник като ПРИЗНАВА подсъдимия Г. А. М. с
ЕГН:********** за невиновен по обвинението по чл. 343, ал. 1, буква „В“, във
вр. с чл. 342, ал. 1, предложение 3-то НК в частта да е извършил нарушение на
6
чл. 20 ал. 2 ЗДвП като не се съобразил с атмосферните условия и го
ПРИЗНАВА за виновен да е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал. 2 ЗДвП като
не е съобразил скоростта на движение на управляваното от него МПС с
конкретните условия на видимост.
НАМАЛЯВА размера на наложеното на основание чл. 343г, вр. чл. 343,
ал.1, буква „В“, във вр. с чл. 342, ал. 1, предложение 3-то, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК наказание на подсъдимия Г. А. М. с ЕГН:********** лишаване от
право да управлява МПС на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен
касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7