№ 22844
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110125406 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на М. И. Б. срещу ЗК
„УНИКА“ АД.
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.
Ищцата твърди, че на 20.05.2023 г. в гр. София собственият й л.а.
„Мерцедес ЦДИ“ с рег. № ***** е бил ударен от товарен автомобил, в
причинна връзка с което на л.а. „Мерцедес ЦДИ“ са били нанесени щети.
Към дата на ПТП гражданската отговорност на водача на товарния
автомобил е била застрахована при ответника – застрахователна полица №
****** със срок на валидност 11.05.2023 г. – 11.05.2024 г.
Твърди, че стойността на щетите възлиза на сумата 5 980 лв., както и че
е завела застрахователна претенция № ******/20.05.2023 г., по която
застрахователят е отказал изплащането на застрахователно обезщетение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата 5 980 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
във връзка с процесното ПТП, ведно със законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ЗК „УНИКА“ АД, с който оспорва иска. Излага съображения, че
пред него в качеството на застраховател ищцата е твърдяла, че л.а. „Мерцедес
ЦДИ“ с рег. № ***** е бил паркиран на паркинг в гр. София, кв. „Бенковски“,
ул. „Бодра смяна“ и е бил ударен, докато е бил паркиран, от автомобил
„Фолксваген ЛТ 40“ с рег. № ******. Твърди, че е била образувана щета №
******, по която е отказано изплащане на застрахователно обезщетение, тъй
като щетите по автомобила не отговарят на твърдения механизъм. Моли съда
1
да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Установи се от заключението на АТЕ по делото, че на 20.06.2023 г. около
17:00 часа в гр. София, в района на ул. „Бодра смяна“ водачът на т.а.
„Фолксваген ЛТ 40“ с рег. № ****** предприема маневра за движение на
заден ход, при което реализира ПТП с паркирания зад него л.а. „Мерцедес
ЦДИ“ с рег. № *****, в причинна връзка с което на последния са нанесени
щети.
Вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че точката на
съприкосновение между лекия автомобил и товарния автомобил е в предната
решетка на „Мерцедес“-а, предна централна част; че предната решетка е по-
навътре към вътрешната част на автомобила спрямо предната броня; че
предната броня и предният регистрационен номер са най-изпъкналата част на
едно превозно средство; че височината на задната броня на товарния
автомобил е не по-ниска от 40 см., като е много важно какъв е товарният
автомобил – дали е било повдигната платформа, дали е било бус, дали е било с
нещо натоварен. Тя е значително по-висока. Дори и да се касае за сравнително
ниско превозно средство, пак има зона на съприкосновение, която е в горната
част на бронята и чак вече в решетката и предния капак настъпва
съприкосновението. Самата предна броня е със степен за ремонт – 2, което
означава, че има съприкосновение на товарния автомобил с тази броня, само
индиректно ако е била натисната решетката, тя може да доведе до одраскване
на бронята, но втора степен е средна степен на ремонт на бронята, така че в
случая е имало съприкосновение.
Безспорно е между страните, че към 20.05.2023 г. гражданската
отговорност на водача на т.а. „Фолксваген ЛТ 40“ с рег. № ****** е била
застрахована при ответника по силата на застрахователна полица № ******
със срок на валидност 11.05.2023 г. – 11.05.2024 г.
Безспорно е между страните, че ищцата в качеството на собственик на
л.а. „Мерцедес ЦДИ“ с рег. № ***** е завела при ответника застрахователна
претенция № ******/20.05.2023 г. с твърдения за нанесени на л.а. „Мерцедес
ЦДИ“ с рег. № ***** щети.
Безспорно е между страните, че е била образувана щета № ******, по
която е било отказано изплащане на застрахователно обезщетение.
Пред СРС е разпитан свидетелят И.В.М., който депозира показания, че
си спомня да е присъствал на ПТП през пролетта на 2023 г., в работен ден, в
светлата част на деня, в гр. София, кв. „Бенковски“, в междублоково
пространство, където има ограден плац и се намира паркинг – има ограден
паркинг и халета с негови колеги тенекеджии и бояджии. Заявява, че е
автотенекеджия и е бил при бояджии, с които работи и са разговаряли по
повод автомобил, който е закарал при тях, негов клиентски автомобил да го
2
боядисат; че докато са разговаряли с едно от момчетата, негов колега - Стоян,
зад свидетеля се е чул шум; че когато се е обърнал, е видял, че един товарен
автомобил на Пътна помощ се е бил врязал в сив л.а. „Мерцедес“; че
шофьорът на пътната помощ е слязъл и е започнал да оглежда „Мерцедес“-а.
Свидетелят депозира показания, че се е обърнал към Стоян да го попита дали
това е техен автомобил – клиентски, при което той му е казал, че не е техен; че
са огледали какво има на автомобила и след това са си тръгнали. Заявява, че
пътната помощ се е била опряла на задна скорост в предницата на л.а.
„Мерцедес“ с пътеките, както и че пътеките, за които свидетелства, са
платформата на самия автомобил; че реално това е краят на автомобила –
самата платформа, която е отзад на каросерията; че са стърчали две пътеки,
които са завършвали във въздуха; че не е забелязал да има теглич отзад и че
пътеките са се били опрели по негови спомени в предния капак и във
фаровете, т.е. на нивото на предницата на „Мерцедес“-а, за бронята не може
да каже.
Установява се от заключението на АТЕ, че към датата на ПТП
увреденият автомобил е бил в експлоатация 16 години, 6 месеца и 27 дни,
считано от датата на първоначална регистрация. Стойността, необходима за
възстановяване на щетите по средни пазарни цени, възлиза на сумата 6 585, 56
лв.
По делото е прието удостоверение от „Силвър стар Моторс“ ЕАД,
според което в издаденото европейско типово одобрение за автомобил
„Мерцедес S 320 CDI“ не се съдържат данни за отстоянието от земната
повърхност, на което се намират долна и горна част на предната броня на
автомобила.
По делото е прието удостоверение от „Порше БГ“ ЕООД, според което
автомобил с посочения номер на рама е произведен 1986 г., поради което
липсва информация за толкова стар автомобил.
Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна
следното:
По иска по чл.432 КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
3
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репарирането им.
Настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм се установяват
от заключението на АТЕ и показанията на свидетеля М.. Като е предприел
движение на заден ход, без да се увери в безопасното осъществяване на
маневрата, водачът на т.а. „Фолксваген ЛТ 40“ с рег. № ****** е осъществил
противоправно деяние, в причинна връзка с което са нанесени щети на л.а.
„Мерцедес ЦДИ“ с рег. № *****.
Установи се настъпването на щетите в причинна връзка с процесното
ПТП. По делото не се твърди и установява щетите да са настъпили по
механизъм, различен от горепосочения.
Тежестта за установяване на елементите от фактическия състав на
деликта се носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на която
нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за
оборване на която се носи от ответника, като в случая с оглед ангажираните по
делото доказателства тази презумпция не е оборена.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като
целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което
обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес.
Следователно, от съществено значение е размерът на действително
причинените вреди, като обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно – стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в т.ч. всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност. Следователно, застрахователят по
гражданска отговорност, в хипотеза на предявен иск от увредения собственик,
заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към
момента на осъществяване на застрахователното събитие – без овехтяване
/решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО/. При
нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се
определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да
бъде купено.
4
Установи се от заключението на АТЕ по делото, че стойността,
необходима за отстраняване на щетите по средни пазарни цени, възлиза на
сумата 6 585, 56 лв. Тази сума е в размер, който надвишава претендирания от
ищцата такъв от 5 980 лв., поради което и при спазване принципа на
диспозитивното начало предявеният иск се явява основателен и като такъв –
следва да се уважи.
По разноските:
В полза на ищцата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 1 239, 20 лв. разноски по делото.
От страна на ответника е заявено възражение за прекомерност, което
съдът намира за неоснователно, като взе предвид: естеството на правния спор,
вида и обема на осъществената правна защита; броя на проведените открити
съдебни заседания (3 бр.), както и минималния размер по чл.7, ал.2, т.2, вр.
ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
(898 лв. + 250 лв. = 1 148 лв.), който надвишава претендираното от ищцата
адвокатско възнаграждение от 800 лв.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК ********* да заплати на М. И. Б.,
ЕГН **********, на основание чл.432 КЗ, сумата 5 980 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди във връзка с ПТП,
настъпило на 20.05.2023 г. в гр. София, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 07.05.2025 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК ********* да заплати на М. И. Б.,
ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1 239, 20 лв. разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5