О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.Пазарджик, 03.07.2019 година
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
Като разгледа гр.д. №4686
по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе прие следното:
Извършена е
проверка по въпросите, посочени в чл.140, ал.1 от ГПК.
С исковата
молба ищецът, а ответникът с писмения отговор са представили писмени
доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
Ищецът е поискал разпит на
свидетел, без да посочи за кои факти ще бъде разпитан. По това искане съдът ще
се произнесе след привеждането му в съответствие с изискването на чл.156, ал.2 ГПК.
С отговора на исковата молба
ответникът е поискал разпит на един свидетел за установяване симулативния
характер на договор, по който е страна, без да твърди и да представя писмени
доказателства, че изразеното в договора съгласие е привидно. Затова искането
следва да се отхвърли на основание чл.165, ал.2 ГПК.
Ответникът е поискал разпит на
двама свидетели, за да установява противоречивите си твърдения, че е доставял
на ищеца бетонните изделия по симулативния договор за продажба. По това искане
съдът ще се произнесе след конкретизирането на твърденията на ответника.
По искане на ответника следва да
се допусне съдебнотехническа експертиза, която определи размера на разходите,
необходими за поправянето на закупената от ответника вещ с недостатъци, която е
предмет на насрещния иск.
Следва да бъде насрочено
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание
чл.140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА предоставените
от ищеца с исковата молба и от ответника с писмени отговор писмени
доказателства.
ОТХВЪРЛЯ
молбата на ответника за разпит на свидетел за установяване на факта, че
изразеното в процесния договор за продажба съгласие е привидно.
ДОПУСКА
съдебнотехническа експертиза, която да отговори на въпросите:
1. Процесният склад в ПИ 000107
по КВС в землището на гр.Септември, м. „Адата“ представлява ли строеж по
смисъла на чл.137 ЗУТ и чл.20, ал.4 от НАРЕДБА № 2 от 31.07.2003 г., разполага
ли с необходимите строителни книжа, изпълнен ли е в съответствие с изготвения
архитектурен проект или действащите строителни правила и норми, както и дали е
въведен в експлоатация, с какъв акт и кога?
2. Налице и е описаната повреда -
срутване на една от стените, евентуално каква е причината за срутването?
3. Какви СМР са необходими за поправянето на вещта и каква е тяхната
стойност?
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Борислав
Генов и депозит в размер на 150лв., вносим от ответника Н.К. *** в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
Насрочва открито съдебно
заседание за 19.09.2019 година, 11.30 часа, за когато да се призоват страните,
а вещото лице – след внасянето на депозита.
На страните да се изпрати препис
от настоящото определение, а на ищеца - препис от отговора. На ответника да се
изпрати препис от отговора по насрещния иск.
На
основание чл.140, ал.3 от ГПК съдът съставя ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, КАКТО СЛЕДВА:
Предявени са осъдителни искове
срещу Н.И.К. с правно основание чл.55, ал.1, педл. 2 и чл.86 ЗЗД за връщане на
сумата 7300лв., представляваща платена от ищеца „Автотранс 2002“ АД цена по
договор за продажба, който е развален едностранно от купувача, както и на
сумата 2232,98лв. - обезщетение за забава за периода 15.11.2015г. –
15.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
исковата молба до плащането.
Ищецът „Автотранс 2002“ АД твърди
да е бил във валидно облигационно отношение с ответника Н.И.К., произтичащо от
договор за продажба на 8000 бр. бетонни тухли, по който е платил на ответника
пълната цена от 7300лв. още при сключването на договора, а последният не е доставил
стоката в уговорените срокове – 4000бр. до 30.04.2014г. и 4000бр. до
30.11.2014г. Поради допуснатото неизпълнение ищецът счита договора за развален.
Развалянето се претендира при условията
на чл.87, ал.2 ЗЗД, без предоставяне на подходящ срок за изпълнение, на
основание чл.3А от договора, съгласно който след изтичането на срока за
изпълнение купувачът губи интерес от договора и същият се счита за развален без
да е необходимо изявление от кредитора. Твърди, че е изпратил до ответника нотариална
покана за връщането на цената, което последният не направил. Иска от съда да
осъди ответника да връщане платеното по неизпълнения договор, ведно със законна
лихва за забава от подаването на иска, както и да заплати мораторно обезщетение
в размер на законната лихва за периода 15.11.2015г. – 15.11.2018г. на стойност
2232,98лв. Сочи доказателства и претендира разноски.
Ответникът Н.И.К. оспорва сключването
на договора при твърдение, че изразеното в него съгласие е привидно, без да
излага конкретна причина за симулацията. Оспорва получаването на цената. Моли
за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл.211 ГПК ответникът
е предявил срещу ищеца насрещен иск с правно основание чл.195, ал.1, предл. последно ЗЗД (евентуално по чл.160, ал.3-5 ЗУТ вр. чл.20, ал.4 от НАРЕДБА № 2 от
31.07.2003 г. – ако се установят елементите на гаранционната отговорност на
участниците в строителството) за заплащане на сумата от 735лв., необходима за
поправянето на закупена вещ с недостатъци-сграда с неукрепени стени.
Ищцата по насрещния иск Н.И.К.
твърди, че с договор за продажба, обективиран в нот. акт №60 от 21.11.2013г.,
том ІІ, н.д. №222/2013г. по регистъра на нотариус Юлия Ваклинова с рег. №436, е
закупила от „Автотранс 2002“ АД склад с площ 520 кв.м., разположен в ПИ 000107
по КВС в землището на гр.Септември, м. „Адата“ с площ 5,082 дка. Твърди, че
през 2014г. при силен вятър една от стените на склада, която била изградена от
продавача непосредствено преди продажбата, се срутила, тъй като нямала нужните
бетонни пояси и колони. Твърди, че необходимите разходи за поправяне на вещта
възлизат на 735лв. и иска осъждането на продавача да й заплати сумата.
Ответникът по насрещния иск „Автотранс
2002“ АД оспорва иска като отрича наличието на недостатъци на продадената вещ,
както и причинна връзка между срутването на стената и качествата на вещта.
Отрича да е уведомен от купувача за недостатъци на вещта. При условията на
евентуалност предявява възражение за изтекла погасителна давност по чл.197,
ал.1 ЗЗД.
За основателността на главния иск
ищецът „Автотранс 2002“ АД следва да установи сключването на договора за
продажба на бетонни тухли с ответника и плащането на цената, чието връщане
претендира.
При доказване на горното
ответникът Н.И.К. следва да установи предаването на стоката на купувача в
уговорените срокове. За уважаването на възражението за нищожност на договора,
ответникът следва да докаже с допустимите доказателства по чл.165, ал.2 ГПК, че
изразеното в него съгласие на страните е привидно.
За основателността на акцесорния иск
по чл.86 ЗЗД ищецът следва да установи наличието на парично задължение и
изпадането на ответника в забава.
При установяване на горното,
ответникът следва да установи положителния факт на плащането.
За основателността на насрещния
иск ищцата Н.И.К. следва да установи наличието на описаните в исковата молба
недостатъци на продадената от ответника сграда, за които уведомила продавача
при предаването на сградата или незабавно след откриването на недостатъците,
респ. че продавачът е знаел за недостатъците, както и размера на необходимите
средства за тяхното отстраняване. Във връзка с възражението за изтекла
погасителна давност по чл.197 ЗЗД ищцата следва да установи наличието на
обстоятелства, прекъсващи или спиращи течението на давността.
За ангажирането на гаранционната
отговорност на ответника по насрещния иск ищцата следва да установи, че същият
е участник в процеса на строителството по чл.160, ал.1 ЗУТ, както и настъпила в
гаранционния срок повреда на сградата, представляваща валиден гаранционен
случай, която ответникът е отказал да отстрани
Указва на ищцата по насрещния иск,
че не е посочил доказателства за началото на давностия срок по чл.197, ал.2 ЗЗД
и началото на гаранционния срок по чл.160, ал.5 ЗУТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: