РЕШЕНИЕ
№ 748
гр. Варна, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110110084 по описа за 2021 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от И. С. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***” №***, ет.***, ап. ***съдебен адрес: гр.
***, ул. „***“ №***чрез адв. И. И., с която се претендира да бъде прието за установено по
отношение на П. С. С., ЕГН ***, с постоянен адрес: гр. ***, ул. **** №***, че е
незаконосъобразно производството срещу ищеца по изп. дело № **** на ЧСИ ***, рег. №
*** на КЧСИ за събиране на вземане в размер на 9681,63 лв. (девет хиляди шестстотин
осемдесет и един лева и шестдесет и три стотинки), формирано от сбора на задълженията за
главниците по присъединените към него изпълнителни дела № ****/****г. /2200лева/,
№***/***г. /800лева/, №***/***г. /1400 лева/ и №****/2016г. /5281,63 лева/ по описа на
ЧСИ ***., рег. №**** на КЧСИ, с район на действие ВОС, тъй като правото на ответника
да получи принудително изпълнение на тези парични задължения е погасено чрез плащането
му.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Ищецът бил длъжник по изп. лист издаден по ч.гр.дело №
****/***г. на ВРС относно вземане произтичащо от неплатени вноски по изтеглен и усвоен
от него потребителски кредит, по който поръчител бил ответника П. С. С.. В качеството си
на поръчител П. С. заплатил цялото задължение по кредита към „***“ ЕАД /„***“ ЕАД/ на
вноски, като след всяко заплащане депозирал до ВРС заявления за издаване на Заповеди за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и чл. 417 ГПК, снабдявал се е с
изпълнителен лист по всяка направена от него вн оска по кредита и въз основа на издадени
Заповеди за изпълнение е образувал следните изпълнителни дела при ЧСИ ***, рег. №*** в
КЧСИ, с район на действие ВОС: ИД №***/2013г. за сумата от 2200,00 (две хиляди и
двеста) лв., ИД №***/***г. за сумата от 800,00 (осемстотин) лв., ИД ***/2016г. за сумата от
1400,00 (хиляда и четиристотин) лв. и ИД №***/***г. за сумата от 5281,63 (пет хиляди
двеста осемдесет и един лева и шестдесет и три стотинки) лв. След като поръчителят П. С.
платил през 2017г. всички дължими вноски по кредита, се суброгирал като взискател и по
негово искане било образувано изпълнително дело № *** при ЧСИ ***, за заплащане от И.
В. на цялата сума, визирана в изпълнителния лист на банката-кредитор, въпреки че през
1
годините се е снабдявал с изпълнителни листи за всяка една направена от него в качеството
му на поръчител вноска към банката. Впоследствие, с оглед прецизиране на дължимите по
изп.д. № *** суми, ищецът е депозирал молба до ЧСИ *** като посочил, че те вече са
изплатени на П. С. и е поискал да бъде приспадната сумата в размер на 5.700,00 (пет хиляди
и седемстотин) лв., представляваща част от главницата по задължението, както и
начислената към главницата лихва. След отправено запитване от страна на ЧСИ *** до П. С.
относно дублиране на задължението по образуваното при нея ново изпълнително дело и
образуваните до него момент изпълнителна дела при ЧСИ ***., ответникът заявил, че не се
касае за дублиране и И. С. му дължи цялата сума. Предвид така извършените заплащания по
предишни изпълнителни дела ищецът счита, че изп. дело, към което те са присъединени
касае погасено чрез плащане вземане и е незаконосъобразно.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор
от редовно уведомения ответник, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Изразява становище, че ответникът е образувал против ищеца следните изп. дела при ЧСИ
***.: ИД №***/*** г. за сумата от 2200,00 (две хиляди и двеста) лв., ведно със законна лихва
от 21.10.2013г. до окончателното изплащане, както и направени съдебно-деловодни
разноски и възнаграждение за проц. представителство в размер на 264,00 (двеста шестдесет
и четири) лв.; ИД №***/***г. за сумата от 800,00 (осемстотин) лв., ведно със законна лихва
от 13.10.2015г. до окончателното изплащане, както и съдебно-деловодни разноски и
възнаграждение за проц. представителство в общ размер от 325,00 (триста двадесет и пет)
лв; ИД №***/***г. за сумата от 1400,00 (хиляда и четиристотин) лв. лихва за забава в размер
на 423,96 (четиристотин двадесет и три лева и деветдесет и шест стотинки) лв. за периода от
17.10.2013г. до 05.08.2016г., ведно със законна лихва от 05.08.2016 г. до окончателното
изплащане, както и съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за проц.
представителство в общ размер на 396,38 (триста деветдесет и шест лева и тридесет и осем
стотинки) лв; ИД №***/***г. за сумата от 1.300,00 (хиляда и триста) лв., лихва за забава за
периода от 16.08.2013г. до 05.08.2016г. в размер на 392,95 (триста деветдесет и два лева и
деветдесет и пет стотинки) лв., ведно със законна лихва от 05.08.2016г. до окончателното
изплащане, както и направени съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за проц.
представителство в размер на 383,86 (триста осемдесет и три лева и осемдесет и шест
стотинки) лв. и сумата от 3.981,63 (три хиляди осемдесет и един лева и шестдесет и три
стотинки) лв, лихва за забава за периода от 16.09.2013г. до 05.08.2016г. в размер на 1.169,18
(хиляда сто шестдесет и девет лева и осемнадесет стотинки), ведно със законна лихва от
05.08.2016г. до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски и възнаграждение
за проц. представителство в общ размер от 703,63 (седемстотин и три лева и шестдесет и
три стотинки) лв.
ИД №***/***г. по описа на ЧСИ *** е образувано по изпълнителен лист, издаден въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №***/***г. по описа на
ВРС, с която ищецът и ответникът в качеството им на длъжник и поръчител са осъдени да
заплатят на „***“ ЕАД сумата от 13.071,36 (тринадесет хиляди седемдесет и един лева и
тридесет и шест стотинки) лв., включваща непогасена главница в размер на 11030,16
(единадесет хиляди и тридесет лева и шестнадесет стотинки) лв., редовна лихва за периода
от 01.07.2011г. до 17.05.2012г. в размер на 1444,58 (хиляда четиристотин четиридесет и
четири лева и петдесет и осем стотинки) лв., санкционираща лихва за периода 03.11.2011г.-
17.05.2012г. в размер на 596,62 (петстотин деветдесет и шест лева и шестдесет и две
стотинки) лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 17.05.2012г. до
окончателното плащане, както и разноски в размер на 772,86 (седемстотин седемдесет и два
лева и осемдесет и шест стотинки) лв. Твърди се, че целият дълг по горепосочения
изпълнителен лист е заплатен от страна на ответника.
Със сключено на 03.01.2019г. писмено споразумение ищецът се е съгласил, че дължи
на ответника във връзка с поетото поръчителство и горепосочените изп. дела сумата от
40000 лв., от които са се съгласили да заплати 26000 лв. до 01.05.2019г. Била уговорена и
месечна неустойка при наличие на просрочие на изпълнението на задължението поето със
споразумението в размер на 1000,00 (хиляда) лв. месечно и считано от 01.05.2019 г. до
понастоящем възлиза на 28000,00 (двадесет и осем хиляди) лв. Посочва се, че и разноските
по сключеното споразумение, които е трябвало да бъдат поети от И. В., не са платени. В
допълнение се посочва, че ищецът е бил редовно уведомен за заведените срещу него
2
изпълнителни дела, като не е оспорил нито една от претендираните суми, нито по
законоустановения ред, нито пред кредитора и е пропуснал предвидените в закон срокове за
оспорване на претендираните суми. Претендират са разноски.
В законоустановения срок от ответника е предявен насрещен иск за сумата от 400
(четири стотин) лв., представляваща предоставен на ищеца заем на 27.06.2018г., по устен
договор от същата дата, ведно със законната лихва от 01.09.2021г. до окончателното
плащане на задължението. Сочи, че сумата е преведена по банков път с условието да бъде
върната при първа получена заплата от ответника по насрещния иск, който с подаден от
отговор по реда на чл. 131 ГПК го оспорва като неоснователен. Твърди, че помежду им
няма договор за заем, евентуално, че сумата е върната или няма покана за връщането й,
както и и въвежда възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – заверени копия на: ИД №***/***г, ИД №***/***г., ИД
***/***г. и ИД №***/***г. на ЧСИ ***., рег. №*** в КЧСИ, с район на действие ВОС; изп.
дело № **** на ЧСИ ***, рег. № *** на КЧСИ с район на действие ВОС; споразумение от
03.01.2019г. и извлечение от банкова сметка, се установява, че: по ч.гр.дело № ***/***г.
на ВРС въз основа на заявление от „***“ била издадена заповед за незабавно изпълнение и
изп. лист относно вземане по потребителски кредит от 17.04.2006г. със заемател И. С. В. и
поръчител П. С. С.. На 17.09.2012г. „***“ ЕАД придобило от заемодателя вземането по
договора, като на 19.08.2013г. сключило със заемателя и поръчителя писмено споразумение
за разсрочване на дълга. Към 03.09.2015г. задължението било изцяло погасено от
поръчителя.
По молба на П. С. С. до ЧСИ ***. против И. С. В. било образувано изп. дело
№***/***г. въз основа на изп. лист и заповед за изпълнение издадени по ЧГД № ***. на ВРС
за сумата от 2200,00 (две хиляди и двеста) лв. - главница по запис на заповед от 14.08.2013г.,
ведно със законна лихва от 21.10.2013г. до окончателното изплащане, както и направени
съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за проц. представителство в размер на
264,00 (двеста шестдесет и четири) лв.
Към това изп. дело били присъединени и по-късно образуваните между същите страни
ИД №***/***г. въз основа на изп. лист и заповед за изпълнение издадени по ЧГД №
***/***г. на ВРС за сумата от 800,00 (осемстотин) лв.- главница по запис на заповед от
03.01.2013г., ведно със законна лихва от 13.10.2015г. до окончателното изплащане, както и
съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за проц. представителство в общ размер от
325,00 (триста двадесет и пет) лв.
ИД №***/***г. по изп. лист и заповед за изпълнение издадени по ЧГД № ***/***г. на
ВРС за сумата от 1400,00 (хиляда и четиристотин) лв.- главница по запис на заповед от
14.08.2013г.; лихва за забава в размер на 423,96 (четиристотин двадесет и три лева и
деветдесет и шест стотинки) лв. за периода от 17.10.2013г. до 05.08.2016г., ведно със законна
лихва от 05.08.2016г. до окончателното изплащане, както и съдебно-деловодни разноски и
възнаграждение за проц. представителство в общ размер на 396,38 (триста деветдесет и шест
лева и тридесет и осем стотинки) лв.
ИД №***/***г. по изп. лист и заповед за изпълнение издадени по ЧГД № ***/***г. на
ВРС за сумата от 1300,00 (хиляда и триста) лв. – главница с падеж 16.08.2013г. по
споразумение от 19.08.2013г.; лихва за забава за периода от 16.08.2013г. до 05.08.2016г. в
размер на 392,95 (триста деветдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки) лв., ведно със
законна лихва от 05.08.2016г. до окончателното изплащане, както и направени съдебно-
деловодни разноски и възнаграждение за проц. представителство в размер на 383,86 (триста
осемдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки) лв. и по изп. лист и заповед за
изпълнение издадени по ЧГД № ***/***г. на ВРС сумата от 3.981,63 (три хиляди осемдесет
и един лева и шестдесет и три стотинки) лв. - главница платена на 16.09.2013г. по
споразумение от 19.08.2013г.; лихва за забава за периода от 16.09.2013г. до 05.08.2016г. в
размер на 1.169,18 (хиляда сто шестдесет и девет лева и осемнадесет стотинки), ведно със
законна лихва от 05.08.2016г. до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски и
възнаграждение за проц. представителство в общ размер от 703,63 (седемстотин и три лева и
шестдесет и три стотинки) лв.
На 16.05.2017г. въз основа на изпълнителния лист, издаден по заповед за незабавно
3
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №***/***г. по описа на ВРС било образувано
ИД №***/***г. по описа на ЧСИ ***по молба на П. С. С. срещу И. С. В., в която е посочено,
че задължението по изп. лист е платено от П. С. С. като поръчител и на това основание той
встъпва в неговото качество. На 29.03.2021г. към това изп. дело били присъединени изп.д.
№ ***/2013г. , №***., №***/****г. и №****/****г. по описа на ЧСИ **** рег. №***на
КЧСИ.
В хода на образуваното при нея изпълнително дело № ***, ЧСИ *** дал възможност
на взискателя П. С. С. да вземе становище относно твърдение на длъжника И. С. В. за
дублиране на задължението по това изпълнително дело в размер на 5700,00 лв. и
образуваните преди това изпълнителни дела при ЧСИ ***, като взискателят заявил, че не се
касае за дублиране и И. С. му дължи цялата сума.
Със сключено на 03.01.2019г. писмено споразумение И. С. В. се съгласил, че дължи на
П. С. С. във връзка с поето поръчителство и горепосочените изп. дела сумата от 40000 лв.,
от които ще заплати 26000 лв. до 01.05.2019г. Била уговорена и месечна неустойка при
наличие на просрочие на изпълнението на задължението поето със споразумението в размер
на 1000,00 (хиляда) лв. месечно и считано от 01.05.2019 г. до понастоящем възлиза на
28000,00 (двадесет и осем хиляди) лв.
На 27.06.2018г. П. С. С. превел по банков път на И. С. В. сумата от 400,00 (четири
стотин) лв. с посочено основание „заем“.
По делото е приета ССчЕ, от която се установява, че във връзка с писмено
споразумение от 19.08.2013г. П. С. С. платил на „***“ общо 16513,09 лева в периода от
16.08.2013г. до 01.09.2015г. По изп. д. № ***/***г. са постъпили суми в общ размер на
26964,13 лева.
Неплатените задължения по ИД №***/***г., към момента на подаване на процесния
иск, са 5105,31 лв., като по него са налице погасени на 24. и 30.08.2021г. задължения в
размер на 4377,77 лв. от които за главница са разпределени 381,33 лева; по ИД №***/***г. -
2181,33 лева; по ИД ***/***г. – 3819,94 лв. и по ИД №***/***г. -12402,11 лева, като по тези
изп. дела няма извършвани погасявания
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният с исковата молба иск е отрицателен установителен с правно
основание чл. 439 ГПК, а заявеният от ответника насрещен осъдителен иск е с правно
основание чл. 240 ЗЗД.
Искът по чл. 439 ал.1 ГПК /аналогичен на чл. 254 ГПК отм./ е предоставен на
страните в изпълнителния процес за оспорване предприетото срещу длъжника изпълнение
по конкретното изпълнително дело образувано въз основа на съдебно изпълнително
основание /или и несъдебно, ако е издадено при действието на ГПК/отм./, като изискването
на чл. 439 ал.2 ГПК е искът да се основава на непреклудирани от силата на пресъдено нещо
факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене, респ. след
влизане в сила на заповедта за изпълнение издадена по чл. 410 или чл. 417 ГПК
/неприложимо при несъдебните изпълнителни основания, доколкото при издаването им не е
било провеждано съдебно дирене и за тях не е предвидено стабилизиране, чрез влизане в
сила и непререшимост/.
При иск с горепосочената правна квалификация, в тежест на ищеца е да установи
правния си интерес от водения иск, като докаже качеството си на длъжник по изпълнително
дело и изложи твърдения за настъпили факти и обстоятелства след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист, които
погасяват вземането предмет на принудителното изпълнение.
В случая това означава да установи обстоятелството, че е погасено вземането срещу
него по ИД № *** на ЧСИ ***, рег. № ***на КЧСИ чрез плащане, респ. ответникът - да
установи материално- и процесуалноправна законосъобразност на изпълнителния процес по
изп. дело.
Респ. ищецът по насрещния иск следва да установи наличието на облигационно
правоотношение между страните за предоставяне на паричен заем на 27.06.2018г.,
предаването на сумата, настъпването на падежа за връщането й, а ответникът - връщане на
заетата сума, или настъпване на предпоставките за погасяване на правото на ищеца по
давност.
4
По делото са приети на основание чл. 146 ал. 1 т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че ищецът е заемател, а ответникът
поръчител по договор за кредит за текущо потребление с кредитор „***“ ЕАД от
17.04.2006г., вземането по който е прехвърлено на цесионер „***“ ЕАД; сключено между
ищеца и ответника споразумение от 02.09.2019г. с вх.ном 17030; погасяване от П. С. С. на
парично задължение в размер на 13071,36 (тринадесет хиляди седемдесет и един лева и
тридесет и шест стотинки) лв. по изп. лист издаден по ч.гр.д. №***/****г. по описа на ВРС.
По настоящото дело не се оспорва процесуалната легитимация на страните, като тя се
установява и от обсъдените изп. листи и покани за доброволно изпълнение. Твърденията на
ищеца касят факти настъпили след съдебното дирене, в производството по което са
издадени процесните изпълнителни листи – погасяване на вземането по изп. дело чрез
плащане, поради което главният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Въз основа на обсъдените изп. дела съдът намира, че не се установява твърдението на
ищеца за погасяване на вземанията предмет на ИД №***/***г. ИД №***/***г. ИД ***/***г.
ИД №***/***г.
Вземане предмет на всяко едно изп. дело се индивидуализира в изпълнителен лист
издаден съобразно изпълнително основание сред посочените в чл. 404 ГПК. В случая
процесното изп. дело изп. д. № ***/***г. е инициирано въз основа на влязла в сила заповед
за изпълнение относно вземане по договор за кредит и суброгирането в правата на
кредитора по него на ответника като поръчител. По делото от приетата ССчЕ се установи,
че действително вземането по това изп. дело е погасено чрез принудителното му събиране
от длъжника – ищец.
От съдържанието на другите гореобсъдени заповеди за изпълнение – издадените по
ЧГД № ***/***г. на ВРС; по ЧГД № ***/***г. на ВРС; по ЧГД № ***/***г. на ВРС; по ЧГД
№ ***/***г. на ВРС; по ЧГД № ***/***г. на ВРС, е видно, че последните две от тях
действително касаят вземане с правопораждащ факт свързан с този, който е предмет на
изп.д. № ***/****г. - платени вноски от поръчителя в полза на кредитора по договора за
заем от 17.04.2006г., признати със спогодбата от 2019г.
В действащото право не съществува способ да бъде отречен ефекта на присъдено с влязъл
в сила съдебен акт вземане чрез отрицателен установителен иск на осн. чл. 439 ГПК, дори
ако това вземане е присъдено повече от веднъж. Пътят за защита на ответника – длъжник е
бил да оспори цитираните заповеди за изпълнение преди да влязат в сила възражение п очл.
414 ГПК, и в състезателното производство по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК да установи
твърдението си, че касаят вече присъдено вземане. В случая, считано от плащането от
поръчителя на всяка част от дълга в полза на заемодателя, което според експретизата е
започнало на 16.08.2013г., той се суброгира в правата на взискателя към заемателя за
платената част по издадения още през 2012г. изп. лист, респ. като кредитор по влязлата в
сила заповед за изпълнение, въз основа на който е бил издаден. От това следва, че след
16.08.2013г. присъждането в полза на поръчителя - ответник на суми тъждествени със всяко
от съответните частични плащания би било недопустимо и респ. подлежащо на отхвърляне,
но ако е било оспорено по съответния горепосочен законоустановен ред.
Въз основа на изложените доводи съдът намира, че главният иск е изцяло
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предявеният насрещен иск съдът намира за основателен.
Не се оспори, че на 27.06.2018г. ответникът по този иск реално е получил сумата от
400 лв. по банковата си сметка чрез превод от банкова сметка на ищеца. Основанието за
превода е посочено в съмия платежен документ - заем. Липсва доказване на уговорения
падеж за връщане на сумата, като съобразно нормата на чл. 84 ал. 2 ЗЗД, за такъв следва да
се счете получаването на отправена покана, какъвто характер има насрещната искова молба,
връчена на заемателя на 06.10.2021г. Предвид приетата дата на забавата, следва да се
отхвърли искането в насрещната искова молба за присъждане на лихва за забава, считано за
периода от 01.09.2021г. до 06.10.2021г.
Твърдения или проведено доказване за друго основание за получаване на сумата от
400 лв. не бяха въведени, респ. доказани от страна на ответника по насрещния иск.
Възражението за изтекла погасителна давност, съдът намира за неоснователно, тъй
като вземането за заем се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, която
видно в настоящия случай не е изтекла от началната й дата по чл. 114 ал. 2 ЗЗД – превода на
5
сумата на 27.06.2018г. до предявяване на иска – 01.09.2021г.
На основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски, които според представените писмени доказателства –
договор за правна помощ и списък по чл. 80 ГПК са 1200 лв. за адвокатски хонорар и 50 лв. -
държавна такса по насрещния иск.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от И. С. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***, ул. „***” №***, ет.***, ап. ***, съдебен адрес: гр. *** ул. „***“
№*** иск с правно основание чл. 439 ГПК да бъде прието за установено по отношение на
П. С. С., ЕГН *** с постоянен адрес: гр. ***, ул. *** №***че е незаконосъобразно
производството срещу ищеца по изп. дело № *** на ЧСИ ***, рег. № *** на КЧСИ за
събиране на вземане в размер на 9681,63 лв. (девет хиляди шестстотин осемдесет и един
лева и шестдесет и три стотинки), формирано от сбора на задълженията за главниците по
присъединените към него изпълнителни дела № ***/***г. /2200лева/, №***/***г. /800лева/,
№***/***г. /1400 лева/ и №***/***г. /5281,63 лева/ по описа на ЧСИ ***, рег. №*** на
КЧСИ, с район на действие ВОС, тъй като правото на ответника да получи принудително
изпълнение на тези парични задължение е погасено чрез плащането му.
ОСЪЖДА на основание чл. 240 ЗЗД И. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. *** ул. „***” №***, ет.***, ап. ***, съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №*** да заплати на
П. С. С., ЕГН ***, с постоянен адрес: гр. ***, ул. *** №*** сумата от 400 лв. – дължима по
неформален договор за заем от 27.06.2018г. получена по банокв път на същата дата, ведно
със законната лихва считано от 06.10.2021г. до окончателното й плащане, като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на законна лихва за периода от 01.09.2021г. до
06.10.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 и ал. 1 ГПК И. С. В., ЕГН ********** да
заплати на П. С. С., ЕГН *** сумата от 1250 лева представляващи разноски по настоящото
дело за адвокатско възнаграждение и държавна такса по насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6