Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 297
гр.Свищов,
20.12.2019 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 21.11.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА Й.
при секретаря Таня Луканова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 354 по описа за 2019год., за да
се произнесе, взема предвид:
Искове с правно
основание чл. 422 от
Ищецът „К.с.и п.“ЕООД ***, представляван от
управителя Т.Т.твърди, че дружеството е правоприемник на „ВИК-Свищов“ЕАД.
Заявява, че наследодателят на ответниците е бил абонат № 5043, 5045 , 5059 на „ВИК
– Свищов“ЕАД въз основа на договори от 21.12.1999 г.. Посочва, че същият е
потребител на услугите на ищеца в ползвания от него имот в гр. Свищов, ул. *№
11 въз основа на договор от 24.01.2000г. . Като абонат , той бил подчинен на
Общите условия на „К.с.и п.“ЕООД, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6 ал. 1 т. 5 от Закона за регулиране на
восдоснабдителните и канализационните услуги, както и Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Посочва, че съгласно
чл. 32 от Наредбата, заплащането на изразходената и отведена вода се извършва въз основа на
измереното количество изразходвана вода
от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери
на всяко водопроводно отклонение, а когато такива липсват – по начин, подробно
описани в чл. 39 ал. 5 от Наредбата. Сроковете за плащане били уредени в чл. 40
от Наредбата, вр. чл. 33 ал. 2 от ОУ -
30 дни след датата на фактурирането, като при забавено плащане, абонататъ
заплащал и законоустановената лихва, съгласно чл. 44 от ОУ вр. чл. 40 ал. 1 вр.
чл. 86 ЗЗД. Наследодателят не бил подал възражение срещу начислените суми.
Заявява, че съгласно справка извлечение за неплатени фактури за абоната
5043, 5045, 5059 от05.12.2018г. общото задължнеие на абоната по партидите било
в размер на 502,09 лева, от които съответно по партида № 5043 за периода от м.
декември 2014г. – м.март 2016г. задължението било 27,46 лева гливнаца и 10,04
лева лихва, по паритда № 5045 за периода м.април 2015г. – м.декември 2016г.
задължението било 128,20 лева главница и 34,36 лева лихва, по партида № 5059 за
периода м. декември 2014г. –м.май 2017г. задължението било 238,81 лева главница
и 63,22 лева лихва, като лихвите се
изчислявали поотделно, спрямо падежа на всяка дължима сума. Цените, по които
дружеството извършвало ВиК услуги били утвърдени от Комисията за енергийно и
водно регулиране и оповестени на интернет страницата й. Посочва, че като
доказателство за редовността на извършеното отчитане и съответно начина на
формиране на претендираните суми представя
справка за консумация на абоната по партидите му , съответно за периода 03.12.2014г. до 07.03.2016г./абонатен
№ 5043/, за периода от 08.04.2015г. до 08.12.2016г. /абонатен № 5045/ и за
периода от 04.12.2014г. до 09.05.2017г. /абонатен номер 5059/, като потребеното
количество вода личало от колоната озаглавена Пок – показания на водомера. От
същата справка била видна и хронологията на плащанията, както и неплатените
задължения. Твърди, че наследодателят Е.П.е абонат на оператора „К.с.и п.“ЕООД,
предоставящо услугата – Ви К на крайни потребители, в съответствие с Закона за
водител. Той бил потребител по смисъла на закона, като ползвател на
водоснабдения имот и като такъв дължал заплащането на сумите за консумирана
вода. Заявява, че процесната сума представлява неизпълнено парично задължение
по договора между ищеца и Е.П.за потребени ВиК услуги в ползвания от последния
имот, за описаните периоди. Сочи, че като наследници на ЕП, ответниците
встъпвали в законните интереси и права на наследодателя. Твърди, че предявили
претенцията си по реда на чл. 410 от ГПК, като на ответниците заповедта по
ч.гр.дело 1272/2018г. на СвРС била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК. Моли да
бъде постановено решение, с което да бъде
прието за установено по отношение на наследника Д.Е.Й., че дължи на ищцовото
дружество сумата 197,24 лева – главница и 53,81 лева – лихва от 30.01.2015г. до
05.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата, по отношение на ответника Е.Е.Й., че дължи на ищцовото
дружество сумата 197,23 лева главница и 53,81 лева лихва от 30.01.2015г. до 05.12.2018г..,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ответникът Д.Е.Й. в законоустановения срок е подал
отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в
който взема становище за неоснователност на иска. Счита, че не били представени доказателства, че
абоната е запознат с общите условия на ищеца , представени с молбата. Позовава
се, че в представените два договора, бил посочен абоната Е-П, без отразяване за
кой абонатен номер се отнася, още повече, че адресите в двата договора били
различни, а и справката извлечение била за дължими суми от Е-- Й. П. за адрес 11-
втори водомер, като са посочени и трите абонатни номера в справката. Счита, че
не можело да се направи заключение, че Е.П.е ползвал, но не бил заплатил
посочените в справката фактури за процесните три абонатни номера, нямало
доказателства, че ответника е негов наследник.
Прави възражение за изтекла давност относно фактурите издадени преди
07.11.2015г… Моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен. В хода
на устните състезания процесуалният му представител взема становище, че иска се явявал неоснователен и недоказан
по основание и размер. Договорът нямал всички изискуеми реквизити – липсвал
подпис на доставчика, не били индивидуализирани трите имена на абоната, точен
адрес . Поддържа възражението за изтекла давност.
Ответникът Е.Е.Й. в
законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, чрез назначения й особен
представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който взема
становище за неоснователност
на иска. Счита, че не били представени доказателства, че абоната е запознат с
общите условия на ищеца , представени с молбата. Позовава се, че в
представените два договора, бил посочен абоната Е-П, без отразяване за кой
абонатен номер се отнася, още повече, че адресите в двата договора били
различни, а и справката извлечение била за дължими суми от Е-- Й. П. за адрес 11-
втори водомер, като са посочени и трите абонатни номера в справката. Счита, че
не можело да се направи заключение, че ответницата следвало да се ангажира с
плащане по посочените фактури. Прави възражение за изтекла давност относно
фактурите издадени преди 07.11.2015г… Моли иска да бъде отхвърлен, като
неоснователен. В хода
на устните състезания процесуалният й представител взема становище, че иска се явявал неоснователен и недоказан.
Позовава се, че липсвал подпис на доставчик по договора . Поддържа възражението
за изтекла давност.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
Не се спори по делото, че „К.с.и п.“ЕООД
предоставя услуга – Ви К на крайни потребители, в съответствие със Закона за
водите. Не се спори и, че ищецът е правоприемник на „ВИК – Свищов“ЕАД, което се
установи и от приложените справки от Търговския регистър. Приложени по делото са Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, в които в чл. 2 ал. 1
т. 1 е уредено, че потребители на Ви К услуги са юридически или
физически лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж
на имоти, за които се предоставят Ви К услуги. В чл. 33 ал. 2 от същите е
уредено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях Ви К услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране, а в чл. 44 е
предвидено, че при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на
ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер
на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК
оператора. Общите условия са одобрени от
ДЕВР с Решение № ОУ -09 от 11.08.2014г..
Приложен по делото е договор от 21.12.1999 г.
между ВиК ЕООД и ЕП, – абонат, адрес **, с предмет доставка на питейна вода за
задоволяване питейно – битовите нужди на абоната, както и за отвеждане чрез
канализационната мрежа на доставкича на отпадните води на абоната. Съгласно чл. 5 от договора, абонатът се
задължил до края на месеца да заплати
стойността на изразходваната и отведена вода за предходния месец в касата на
доставчика за което получава съответен документ. В чл.
5 ал. 2 от договора било уговорено, че при забавено плащане след посочения
срок, абонатът заплаща лихва. Договорът
не е подписан за доставчик.
Приложен по делото е договор от 21.12.1999 г.
между ВиК ЕООД и ЕП, – абонат, адрес ***, с предмет доставка на питейна вода за
задоволяване питейно – битовите нужди на абоната, както и за отвеждане чрез
канализационната мрежа на доставкича на отпадните води на абоната. Съгласно чл. 5 от договора, абонатът се
задължил до края на месеца да заплати
стойността на изразходваната и отведена вода за предходния месец в касата на
доставчика за което получава съответен документ. В чл.
5 ал. 2 от договора било уговорено, че при забавено плащане след посочения
срок, абонатът заплаща лихва. Договорът
не е подписан за доставчик.
Ищецът е представил с исковата молба шест броя карнетни
листи, в които са отразени
показания относно консумирана от абонат ЕП, съответно по два карнетни листи за номер
на водомери 43, 45 и 59 за процесните периоди , като срещу повечето от
показанията има подписи, като за водомер 42 е посочено, че е на адрес ***-, а останалите два водомера са на адрес ***--.
Представи се по делото и счетоводна справка от
ищеца за дължимите към ищеца от абонат Е.П.за периода от м.12.2014г. до
м.03.2016г. суми по партида 5043, по
която дължимите суми са в размер на27,46 лева
главница и 10,04лева лихва, за
периода от м. април 2015г. до м.декември 2016г. по паритда № 5045 дължмите суми
са в размер на 128,20 лева гавница и 34,36лева лихва и за периода от м.
декември 2014г. до м.май 2017г. по партида № 5059 дължимите суми са в размер на
238,81 лева главница и 63,22 лева лихва. Приложена по делото е и справка за
консумация на абонат ЕП, според която за
посочените периоди – януари 2015г. до май 2017 за ул. 11втори водомер, от
януари 2015г. до март 2016г. за адрес 9и за периода март 2016 до декември
2016г. за адрес 111, дължимата сума не е
платена, като е посочен и размера й. В същата са посочени и показанията .
Вложено в настоящото дело е
ч.гр.дело № 1272/2018г. на СвРС, по което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от
При
тези данни от фактическа страна, съдът намира предявените искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 вр. вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД – установителни искове, за неоснователни. В производството по тези
искове, ищецът цели да установи, че ответникът Д.Е.Й. му дължи сумата 197,24 лева главница и ответникът Е.Е.Й. дължи сумата 197,23 лева
главница , представляваща незаплатена консумирана вода, за които суми
главница е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 749 от 10.12.2018 г. по ч.гр.дело
№ 1272/2018г. на СвРС. . Исковете са допустими, тъй като са предявени от заявителя в законоустановения
срок, при наличие на правен интерес, с указването на ищеца, че заповедта е
връчена на двамата длъжника по реда на чл. 47 от ГПК. Разгледани по същество,
същите се явяват неоснователни. Ищецът е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - ВиК
на крайни потребители, а ответниците са лица, срещу които е издадена заповед по чл. 410 ГПК .
Искът е за установяване вземане за суми,
възникнали като задължения в сферата на починалото лице ЕП, починал на
24.06.2009г. , а същевременно процесния период за който се претендират сумите е м.декември 2014 – м.март 2016г. за партида
5043, м. април 2015 г. – м. декември 2016г. за партида 5045 и м.декември 2014 г.
– м.май 2017г. по партида 5059, или след смъртта на абоната П.. Искът не е с
предмет установяване вземане за суми, възникнали направо в сферата на всеки от
ответниците, след като е придобита собственост по наследство. Не е направено
изменение на иска, а и следва да се посочи, че в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение соченото основание е отново неплатено задължение на наследодателя за ВиК услуги, при отчитане, че исковото
производство е продължение на заповедното. В исковата молба не се съдържат
твърдения, че вземането е от ответниците, в качеството им на собственици на
имота, а се твърди единствено, че същите отговарят за задълженията на
наследодателя. Както се посочи, наследодателя е починал на 24.06.2009г., а
сумите се претендират за период след смъртта му. Няма пречка ищецът да предяви
нов иск, с който да претендира от ответниците да заплатят сумите, след като е предобита собственост по наследство. Или в случая не само няма доказателства че ответниците имат качеството на потребител по силата на
вещно право на ползване, но и липсват твърдения в тази насока, като
единствените твърдения са, че същите са наследници на абоната и отговарят за
задълженията за ползвани от
наслододателя ВиК услуги, а същевременно процесния период за който се
претендира вземане е след смъртта на наследодателя-абонат.
При
тези съображения предявените главни искове с правно основание чл.
422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за приемане за установено, че ответникът Д.Й. дължи на
ищеца сумата 197,24 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 07.12.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, и че ответникът Е- Й. дължи на ищецата сумата 197,23 лева главница, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
07.12.2018г.., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 749 от 10.12.2018 г. по ч.гр.дело
№ 1272/2018г. на СвРС., следва
да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
С
оглед отхвърляне на исковете като неоснователни съдът не следва да се произнася
по направеното от ответниците възражение за изтекла давност.
Предвид неоснователността на исковете за установяване
вземане за главница, неоснователни се явяват
и тези по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за установяване
дължимостта на мораторна лихва в размер
на по 53,81 лева , предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 749 от 10.12. 2018г. по ч.гр.дело № 1272/2018г. на СвРС.
Въз основа на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.с.и п.“ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Т.–управител
против Д.Е.Й. с ЕГН ********** *** №11иск
по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за признаване
установено, че „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление *** има вземане от Д.Е.Й. с ЕГН ********** *** №11за
сумата 197,24лева/сто
деветдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/ главница, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
7.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането, предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 749 от 10.12. г. по
ч.гр.дело № 1272/2018г. на СвРС, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Т.–управител против Д.Е.Й.
с ЕГН ********** *** №11иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86
от ЗЗД за признаване установено, че „К.с.и
п.“ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** има вземане от Д.Е.Й. с
ЕГН ********** *** №11за сумата 53,81 лева /петдесет и три лева и осемдесет и една
стотинки/ - лихва за периода 30.01.2015г. до 05.12.2018г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 749 от 10.12. г. по ч.гр.дело № 1272/2018г. на СвРС, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.с.и п.“ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Т.–управител
против Е.Е.Й. с ЕГН ********** *** иск по
чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за признаване
установено, че „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление *** има вземане от Е.Е.Й. с ЕГН ********** ***
за сумата 197,23лева/сто деветдесет и седем лева и двадесет и три
стотинки/ главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 7.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането, предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 749
от 10.12. г. по ч.гр.дело № 1272/2018г. на СвРС, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.с.и п.“ЕООД, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Т.Т.–управител против Е.Е.Й. с ЕГН
********** *** иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за
признаване установено, че „К.с.и п.“ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** има вземане от Е.Е.Й. с ЕГН **********
*** за сумата 53,81 лева
/петдесет и три лева и осемдесет и една стотинки/ - лихва за периода
30.01.2015г. до 05.12.2018г., предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 749 от 10.12. г. по
ч.гр.дело № 1272/2018г. на СвРС, като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението след влизането
му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 1272/2018
г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: