М О Т И В И
към присъда № 3/22.01.2020 г.,
постановена по НОХД № 540/2019 г. на Врачанския окръжен съд
Окръжна
прокуратура Враца обвинява А.Х.С. *** в това, че на 31.01.2014 г. в с. ***, обл.
Враца, е отнел от владението на В.Т.Л., от с.с., без
нейно съгласие два мобилни телефона марка SAMSUNG с
IMEI 359659033740929 и IMEI 354136049300530
и 2 броя СИМ карти, на обща стойност на 122.00 лв., както и сумата от 3 000.00
лв. /три хиляди/ лева, собственост на Л., с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила и заплашване, и е причинил на Л.
счупване на дясна ключица, което увреждане й е причинило трайно затруднение на
движението на горен десен крайник, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 3, пр. 2, вр.чл. 198, ал. 1 НК
В с.з. проведено на 22.01.2020 год., подсъдимият направи волеизявление, с
което призна вината си. Призна изцяло
и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, заяви
съгласие да не се събират нови доказателства за тези факти и направи искане
производството по делото да се проведе при условията и по реда на Глава 27 и по точно - чл. 371, т. 2 и сл. НПК.
Като установи, че така направеното самопризнание се подкрепя от събраните в
хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, ВрОС постанови
съдебното производство да бъде разгледано по диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 и сл. НПК, като на
основание чл. 372, ал. 4 НПК, с
нарочно определение обяви на страните по делото, че при постановяване на
присъдата си, ще ползва направените самопризнания, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура Враца заяви, че
поддържа повдигнатото обвинение и счита, че то е доказано по несъмнен начин.
Поиска подсъдимия да бъде признат за виновен, като изрази становище, че
наказанието му следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността
му обстоятелства, но и при съобразяване разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК.
Защитата на
подсъдимия - адв. Н.Г. не оспори фактическата обстановка по делото, но изрази
становище за наличие на множество смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Желае съдът да определи наказанието на доверителя му при условията на чл. 55, ал. 1 НК, а изпълнението на
това наказание, да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Подсъдимия поддържа изложеното от защитника си и заяви, че съжалява за
постъпката си.
В последната си дума той отново заявява, че съжалява за случилото се.
Врачанският окръжен съд, след като обсъди събраните на досъдебното
производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с изразеното
от подсъдимия пълно признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия А.Х.С. е роден в гр. Б.Слатина, но живее в с. ***, обл. Враца. Не е женен, но през 2014г живеел на съпружески
начала със св. С. Г., която по това време била бременна с детето им. Семейството
било бедно, а подсъдимият не работел, тъй като през месец октомври предната
година, се бил прибрал от Република Италия. Със спечелените там пари, той бил
разплатил битовите си сметки и останал без средства.
В същото село живеело и семейството на пострадалата В.Т.Л., съпругът й В.
П. Л. /б.ж. на с. ***/ и дъщеря им П.В.Л., която била болна от детски паралич.
Именно в тяхната къща решил подсъдимият да влезе и да открадне каквито
средства имат. С. споделил намеренията си със св. Г., която се опитала да го
разубеди.
Въпреки разговора помежду им, същата вечер след полунощ на 31.01.2014 г., подсъдимият
изчакал Г. да заспи, взел със себе си маска и едно тиксо, след което отишъл до
дома на пострадалите. Изчакал отвън 10-15 мин. и като не видял никой наоколо,
прескочил оградата и влязъл в двора. Отишъл пред вратата на къщата и облепил с
тиксо един от прозорците на остъклението /сн. № 1, стр. 7 от фотоалбум/, като опитал да го счупи.
Опита се оказал неуспешен и за това С. отишъл зад къщата, откъм улицата, където
имало прозорец с прикрепена на него ламарина. Той свалил ламарината и влязъл в
мазето на къщата. Прескочил през прозореца на банята, която се намирала там и
се качил се на първия етаж, като си светел със запалка.
На първия етаж в къщата имало врата, която била заключена с катинар и
затова подсъдимият я дръпнал с ръце. Катинарът се разбил и вратата се отворила,
а С. влязъл в остъклението и тръгнал по стълбите към
втория етаж на къщата, където имало друга врата с катинар. Преди да разбие и
нея, подсъдимият отвил бушоните за електричеството, които се намирали от ляво
на вратата, за да спре тока и си сложил маската на главата, за да не бъде
разпознат.
На втория етаж С. счупил катинари на още две врати на други две от стаите,
като търсил в тях пари, но не успял да открие нищо. Накрая се насочил към
стаята, в която спели пострадалите. Бутнал леко вратата, която също била
заключена, но не с катинар, успял да я отвори и влязъл вътре. В стаята било
тъмно, но имало видимост от уличното осветление. Св. В. Л., жена му и дъщеря му
се събудили, тъй като чули обвиняемия да ги заплашва „Дайте парите, ще Ви
избием!“. След това С. нанесъл удари
с дърво /сн. № 9 № 10 от фотоалбум, стр. 10/ по
тялото и с ръце по лицето на пострадалата В.Л., след което взел от стаята
сумата от 3000 лв. и побягнал навън. На излизане, в коридора видял два мобилни
телефона марка SAMSUNG, със съответните СИМ карти, които взел. Бягайки от дома
на пострадалите, С. се насочил към мазето и пак през прозореца, през който
влязъл, излязъл навън. Прескочил оградата и побягнал към домът си. Няколко дни
след случилото се, С. продал единия телефон на св. З. Б..
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /стр. 17, т. 1/ е видно, че в следствие на
нанесените й удари, пострадалата Л. е получила счупване на
дясна ключица, което увреждане й е причинило трайно затруднение на движенията
на горен десен крайник с оздравителен период около 2 - 3 месеца. Получила е и кръвонасядания в окосмената част на главата и лицето, които
увреждания са й причинили болки и страдания.
По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на
твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и по време при нанесен
й побой.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че пазарната стойност на
отнетите два мобилни телефона марка SAMSUNG с IMEI 359659033740929 и IMEI
354136049300530 и 2 броя мобилни карти са общо 122.00 лв.
Заключенията на коментираните по-горе съдебни експертизи, съдът възприема
изцяло като прецени, че същите са обективни, компетентни, всестранни и пълни.
На основание чл.373 ал.3 НПК,
съдът приема изложената фактическа обстановка такава, каквато е посочена в
обвинителния акт, за точно отражение на действително случилото се по отношение
на събитието на престъпленията, извършени от подсъдимия.
В основата на
този си извод, съдът поставя направеното
подробно самопризнание от страна на подсъдимия както пред настоящият
състав на ВрОС, така и при условията на
чл. 222 НПК на проведеното досъдебно производство, но и подкрепящите го доказателствени материали, събрани и проверени в хода
на досъдебното производство, а именно: показанията
на свидетелите В.Л. /л.4а, т.1, л. 66, т.2/, В.Л. /л.11а, т.1/, М.Х.
/л.12, т.1/, П.С. /л.26, т.2/, Зв.Б. /л.27, т.2/, Ст.Г.
/л.29, т.2/, Сн.Д. /л.56, т.2, л. 68, т. 2/, Кр.Й. /л.70, т.2/, Цв.Л. / л.119,
т.2/; заключенията на
изготвените и приобщени експертизи –съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /стр. 17, т. 1/, съдебно-оценителна
експертиза; протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми /стр. 5, т. 1, стр. 6, т. 1; протоколи за
доброволно предаване на вещи /стр. 13, т. 1, стр. 28, т. 2/; справка за съдимост /стр. 51, т. 2/; характеристична справка /стр. 52, т. 2/;
препис-извлечение от акт за смърт на
В.Л. /стр. 108, т. 2/; удостоверение за родствени връзки /стр. 129, т. 2/; справки
от мобилни оператори.
Съдът, след произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изразява становището си по съответствието
на самопризнанието на подсъдимия с всички годни доказателства и доказателствени
средства, събрани в досъдебното производство, не следва и не може в мотивите на
присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите, които установяват
фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните характеристика на
съкратеното съдебно следствие, което се основава на самопризнанието на
подсъдимия – допуска се изключение от принципите за непосредственост и устност
в интерес на процесуални ценности, като процесуална дисциплина и процесуална
икономия, без те да се противопоставят на основната цел на процеса – да се
разкрие обективната истина.
В процедурата по чл. 371, т. 2 НПК, законът предпоставя като задължително
условие за нейното законосъобразно развитие обективно да не съществува съмнение
относно достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени материали
от ДП. Оттук нататък, след като окончателно е решил въпроса за липсата на
съмнение относно годност, надеждност и достоверност на подкрепящите
самопризнанието доказателства, съдът всякога следва да приеме за установени
залегналите в обвинителния акт констатации за фактите. Това правно положение е
видно и от формулировката на чл. 373, ал. 3 НПК. Следователно твърденията в
обвинителния акт се възприемат за верни в присъдата, без извършване на
традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на доказателствата.
В рамките на компетентността си съдът разгледал делото в съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 НПК извършва преценка на отношението на
самопризнанието към доказателствата от досъдебното производство, но няма
правомощие да анализира в мотивите на акта си по съществото на делото
доказателствената стойност на материали, които са събрани от друг орган.
В случая, съдът намира за необходимо да посочи, че не дава вяра на
обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство единствено в частта им, в която се
навеждат твърдения, че в домът на пострадалата, С. не е упражнявал насилие по
отношение на нея, както и че не е взел никакви пари. Тези му твърдения се
оборват от показанията на свидетелите В.Л. и В.Л., но и от признанията на
подсъдимия и обясненията му в с.з. Оборват се и от заключението на изготвената
съдебно-медицинска експертиза, от която е видно, какви травматични увреждания
са били установени у пострадалата.
Именно и поради това, съдът приема тези твърдения на подсъдимия за негова
защитна позиция.
В останалата им
част, съдът кредитира обясненията на подсъдимия дадени на ДСП, но и в съдебната
фаза от процеса. В тази им част, депозираните от С. обяснения са ясни и
конкретни, като в тях той признава вината си и подробно обяснява начина и
механизма на извършеното от него деяние, предхождащите го и последващи действия.
Така направени, тези му признания се подкрепят и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.
В с.з., С. призна вината си за това, че на
посочената в обвинителния акт дата и място
е отнел от владението на пострадалата
Л., нейните вещи - двата мобилни телефона със СИМ карти, както и сумата от 3000
лв., както и че за да стори това, той е употребил заплаха, а по отношение на
нея и сила - нанесъл й е удари, при които й е била счупена дясната ключица.
Ясно и категорично заявява, че приема повдигнатите му
обвинения и признава достоверността на изложените факти в обстоятелствената
част на обвинителния акт, основаващи се на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
Заяви, че
съжалява за постъпката си.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр.чл. 198, ал. 1 НК.
За
осъществяване на престъпните си намерения, той е имал предварителна информация
за състоянието на семейството на пострадалата, снабдил се е предварително със саморъчно
изработена маска за лице, както и тиксо, с което да облепи прозорец и да
направи опит да го счупи без да вдига
шум и е отишъл в домът на Л. в тъмната част от денонощието, като за отнемане на
парите и вещите й е разбил няколко врати, употребил е заплаха по отношение на
семейството, както и сила по отношение на пострадалата, при което й е причинил
средна телесна повреда.
Въз основа на
посоченото по-горе, съдът прие за безспорно установено, че ударите с дърво по
тялото на пострадалата и с ръце по главата й, в резултат на което й е било
причинено телесното увреждане, са нанесени от подсъдимият. С. е участвал пряко
в упражненото насилие по отношение на пострадалата, като през цялото време е
съзнавал ставащото и е целял реализираният резултат. Още преди да вземе парите
и вещите, подсъдимият е разбрал, че пострадалата няма да му ги даде доброволно
и я е нападнал, нанасяйки й ударите по тялото и главата.
От горното може
да се направи извода, че подсъдимият през цялото време е знаел и разбирал, че
използваната от него сила по отношение на Л. е с цел да се отнемат нейните пари
и вещи. През цялото време С. е съзнавал участието си в престъплението “грабеж”,
приемал го е и е съзнавал, че с действията си по осъществяване това насилие ще
се улесни отнемането на парите и вещите, за което е съществувало предварително
намерение. Именно заради това не може да се изключи умисъла на подсъдимия за
извършване на деянието “грабеж”.
От обективна и
субективна страна подсъдимия е извършил
престъпление против собствеността, като на 31.01.2014 г. в с. ***, обл. Враца, е отнел от
владението на В.Т.Л., от с.с., без нейно съгласие два
мобилни телефона марка SAMSUNG с IMEI 359659033740929 и IMEI 354136049300530
и 2 броя СИМ карти, на обща стойност на 122.00 лв., както и сумата от 3 000.00
лв. /три хиляди/ лева, собственост на Л., с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила и заплашване, и е причинил на Л.
счупване на дясна ключица, което увреждане й е причинило трайно затруднение на
движението на горен десен крайник. Осъществен е
състава на престъплението визирано в чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр.чл. 198, ал. 1 НК.
Престъплението грабеж е съставно престъпление, състоящо се от принуда под
формата на сила и/или заплашване и отнемане на движими вещи.
От обективна страна деянието е извършено с
факта на сломяване на съпротивата на пострадалата чрез употребата на сила от
страна на подсъдимия, изразяваща
се в нанасяне на ударите с дърво по тялото на пострадалата и
с ръце по главата й, в резултат на което й е било причинено телесното увреждане,
както и с факта на последващото отнемане на парите и вещите собственост на Л. и
отдалечаването му от местопрестъплението.
Видно от
заключенията на СМЕ в резултат на нанесените удари с дървото в тялото на
пострадалата и с ръце в областта на главата й, последната получила счупване на
дясна ключица, което увреждане й е причинило трайно затруднение на движенията
на горен десен крайник с оздравителен период около 2 - 3 месеца. Получила е и кръвонасядания в окосмената част на главата и лицето, които
увреждания са й причинили болки и страдания.
Налице функционална връзка между упражнената
принуда по отношение на пострадалата и отнемането на нейните пари и вещи, като принудата е
осъществена именно, за да бъде реализирано отнемането.
В конкретният
случай подсъдимият с цялото си поведение
е целял да покаже, че не уважава правилата на реда създадени в обществото от
закона и морала. Подбудите са му били да изрази именно такова явно неуважение
към обществото - влязъл е в къщата на пострадалата в късните часове на
денонощието, в неговата тъмна част, като преди това се е снабдил с маска за
лице за да не бъде разпознат, прескочил оградата на къщата. Желаел е да
придобие чужди вещи, собственост на пострадалата и за да придобие същите й е
причинил телесни увреждания. Наред с това, той я е изоставил в безпомощно
състояние, в каквото са били и нейните близки, като с това е ограничил
възможността им да излязат и да получат медицинска помощ.
Дори след като
е отишъл в домът си, подсъдимият не се е трогнал и не е пожелал да се върне и
да помогне на жертвата си, а е предприел действия да заличи следите си.
С демонстрацията
си на такова поведение С. е показал, че има негативно отношение към правилата и
реда създадени в обществото.
Налице е пряка
причинно - следствена връзка между действията на подсъдимия на инкриминираната
дата и настъпилия вредоносен резултат - телесните увреждания на пострадалата и
последващото отнемане на нейните вещи.
Безспорно и
несъмнено е и авторството на осъщественото престъпно деяние, като в този смисъл
са както пълните самопризнания на подсъдимия по реда на чл. 222 НПК и по реда
на чл. 371, т. 2 НПК, но така също и приложените по делото писмени и веществени
доказателства.
От субективна страна деянието е извършено
с пряк умисъл, тъй като подсъдимия
обективно е направил всичко необходимо за настъпване на обществено опасните
последици, предвиждал ги е и е желаел настъпването им - чрез причиняването на
телесната повреда, да се улесни последващото отнемане на пари и вещи от дома на
пострадалата.
За да постигне
своето, той е предприел един неоправдан риск тези последици да настъпят.
Съзнаването на обществено опасните последици от деянието, не се е оказало
достатъчен контра мотив за дееца срещу преследването на набелязаната от него
цел и извършване на обществено опасното деяние.
Формата на
вината му се установява както от неговите обяснения и признаване на виновността
му, така също и от психическото му отношение към деянието и свързания с него
резултат към момента на извършването му.
При горните
съображения съдът с присъдата си призна подсъдимия за виновен в извършено
престъпление против собствеността, като на 31.01.2014 г. в с. ***, обл. Враца, е отнел от
владението на В.Т.Л., от с.с., без нейно съгласие два
мобилни телефона марка SAMSUNG с IMEI 359659033740929 и IMEI 354136049300530
и 2 броя СИМ карти, на обща стойност на 122.00 лв., както и сумата от 3 000.00
лв. /три хиляди/ лева, собственост на Л., с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила и заплашване, и е причинил на Л.
счупване на дясна ключица, което увреждане й е причинило трайно затруднение на
движението на горен десен крайник, поради което и го
осъди по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр.чл. 198, ал. 1 НК, по който текст му наложи наказание.
Разпитан на проведеното дознание и в с.з., подсъдимия призна вината си. Ясно и категорично заявява, че приема
повдигнатото му обвинение и признава достоверността на изложените факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт, основаващи се на събраните в хода
на досъдебното производство доказателства. Тези му признания се подкрепят и
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства. Заяви, че съжалява за постъпката си. Вината му е доказана по несъмнен
начин.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр.чл. 198,
ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване
от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до 1/2 от имуществото на
виновния.
Съобразно разпоредбата на чл. 373,
ал. 2 НПК в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК, какъвто е настоящия случай,
съдът следва задължително да определи наказанието при условията на чл. 58а НК.
При така дефинираните рамки на индивидуализация на наказателната
отговорност на подсъдимия и ръководейки се от правилата на общата част на НК за
отмерване на единственото справедливо наказание, съдът съобрази следните смекчаващи отговорността обстоятелства
- чистото съдебно минало на подсъдимия; липсата на противообществени прояви
преди деянието; младата му възраст,
тежкия му семеен и материален статус; направените още в досъдебното
производство самопризнания, извън признаването по чл.371, т.2 от НПК на фактите
от обстоятелствената част на обвинителния акт, довели до своевременно и
сериозно облекчаване на разследването по случая;
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие, лошите характеристични данни, обстоятелството, че
деянието е извършено след предварителна подготовка, в късните часове на
денонощието, чрез проникване с взлом в домът на пострадалата; отчете и поведението на подсъдимия след извършване
на инкриминираното деяние - изгорил е маската и е изхвърлил СИМ картите на
телефоните, като по този начин е целял да заличи следите от деянието си.
Извън отчетеното по-горе самопризнание от досъдебната фаза, съдът не третира допълнително направеното
самопризнание на С. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК като допълнително
смекчаващо отговорността му обстоятелство, доколкото същото на практика
представлява признаване изцяло на обвинението и е послужило за провеждането на
привилегировано съдебно производство.
Като прецени
относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства и ги
противопостави на отегчаващите такива, съдът прие, че справедливо оразмереното
наказание на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл. 54 НК при превес на първите
и затова му определи наказание „лишаване
от свобода” за срок от пет години.
Същевременно съдът счита, че по делото отсъстват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, които да налагат
обсъждане приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, след преценката по чл. 58а,
ал. 4 от НК, в каквато насока беше искането на защитата. Безспорно е, че
разследването по делото е продължило около 6 години, но тази продължителност се
дължи единствено и само на обстоятелството, че след като му е било повдигнато
обвинението, подсъдимият е напуснал пределите на Република България, което пък
е наложило издаването на ЕЗА. След като същият е бил задържан в Република
Италия и приведен в ОЗ Враца, разследването е приключило и е бил изготвен ОА.
Така определеното наказание, на основание чл. 58а, ал. 1 НК, следва да бъде
намалено с една трета от този срок, т.е. с 1 година и 8 месеца, поради което и
наложи на подсъдимия наказание "лишаване
от свобода" за срок от 3 години и 4 месеца.
Съдът прие, че целите на наказанието визирани в чл.36 НК, а именно да се поправи
и превъзпита подсъдимия и същевременно да се въздейства предупредително
възпиращо върху останалите членове на обществото могат да бъдат постигнати,
като така определеното наказание бъде изтърпяно ефективно и за това на основание чл. 57,
ал. 1, т. 3 ЗИНЗС определи, същото да бъде изтърпяно при
първоначален „общ” режим.
На основание чл. 59, ал. 1 НК,
съдът постанови при изпълнение на наказанието да бъде приспаднат срокът, през
който подсъдимия е бил фактически задържан по настоящото дело, считано от 03.04.2019
год., до 29.11.2019 год.
Тъй като по делото липсват доказателства, които да сочат, че подсъдимия
притежава налично имущество, на основание чл.45,
ал.1 от НК съдът не му наложи кумулативно предвиденото в чл. 199, ал. 1 от НК наказание конфискация до 1/2 част от имуществото на виновния.
На основание
чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата, по сметка на бюджета на МВР направените по делото разноски в общ размер на 81 (осемдесет и един) лев.
При горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: