№ 13724
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. В.
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110135646 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Т” ЕАД, ЕИК ....,
представлявано от ........, заедно, със седалище и адрес на управление - град С, против М. В.
С., ЕГН: **********, адрес гр. С, в качеството на законен наследник на починалата Т. В. С.,
ЕГН: **********, адрес гр. С.
Ищцовото дружество твърди, че ответникът като собственик на топлоснабдения имот е
клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди. Твърди се, че ответникът е ползвал
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване за домакинството си.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от “Т” АД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ- 026/11.05.2002 г. на КЕВР на основание
чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ/, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “Т” АД на потребители в гр. София, приети с Решение по т. 5 от Протокол №
35/11.11.2004 г. и с Решение по т. 7 от Протокол № 45/15.09.2005 г. на Съвета на директорите
на “Т” АД и одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на КЕВР, ОУ - одобрени с Решение
№ ОУ-001/07.01.2008г. на КЕВР, в сила от 14.01.2008г., като и сега действащите ОУ-
одобрени с Решение № ОУ- 02/03.02.2014г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014г. В раздел XI от
ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ”, чл. 33, ал.1 /раздел VIII от ОУ от 2008 г., чл. 33, ал.1
;раздел VII от ОУ от 2005 г., чл. 32, ал. 1 ;раздел VI - чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2002 г./ е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответниците/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, като клиентът на топлинна енергия изпада в
забава в 45-дневен срок от издаването на фактурите: Чл. 33. (1) Клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. (2) Клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
1
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Сочи се, че ответникът, съгласно извлечение от сметки за абонат - Аб. №267892, ИД №
172441, номер на инсталацията - 4.. е използвал доставяната от дружеството - ищеца
топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си за топлоснабдения
имот.
Сочи се, че сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е
сключила договор за извършване на услугата дялово с фирма „Н” ЕАД и се твърди, че
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър.
Предвид гореизложеното, се иска съдът да постанови решение, с което да осъди М. В.
С., ЕГН: **********, адрес гр. С, в качеството й на законен наследник на починалата Т. В.
С., ЕГН: **********, адрес гр. С да заплати на „Т” ЕАД, ЕИК ...., представлявано от .........,
заедно, със седалище и адрес на управление - град С следните суми: 476,38 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2018 г.
до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
01.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, 135,81 лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия от 14.09.2019 г. до 26.05.2022г., 18,12 лв. - главница за
дялово разпределение за периода м. 11.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба 01.07.2022 г. до окончателното изплащане на
сумите, както и сумата от 3,97 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение от 30.12.2019 г. до 26.05.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на исковата молба 01.07.2022 г. до изплащане на вземането.
Прави се искане за присъждане на съдебни разноски за ищеца и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявената искова претенция и
сочи, че претендираните суми са погасени изцяло чрез плащане.
По делото е допуснато до участие и конституирано като трето лице помагач на
страната на ищеца – "........" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1113,
район Изгрев, ул. "........ " № 15, ЕИК ......, като правоприемник на „Н“ ЕАД.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се е явил
надлежно упълномощен процесуален представител.
Ответникът, редовно призован по чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява в съдебно заседание,
не се представлява.
Третото лице – помагач на ищеца не изпраща представител в съдебно заседание, като
изразява становище, че претенцията на ищеца е допустима и основателна и сочи
доказателства.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, допуснато и прието е
заключението по съдебно – счетоводна експертиза, въз основа на които и след техния анализ
поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 ГПК съдът е
мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че М. В. С. е придобила
собствеността върху процесния недвижим имот на основание наследствено правоприемство,
в качеството си на наследник по закон на починалата й сестра Т. В. С..
В този мисъл, съдът приема, че М. В. С. е потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката.
Доказва се, че ответникът М. В. С. е преживяла сестра на починалата Т. В. С., която
няма други наследници, и съответно я наследява.
2
Установява се, че в процесния период продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се е осъществявала при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т” АД на потребители за битови нужди в
гр. София, одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ- 026/11.05.2002 г.
на КЕВР на основание чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ/, както и Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т” АД на потребители в гр. София, приети с Решение
по т. 5 от Протокол № 35/11.11.2004 г. и с Решение по т. 7 от Протокол № 45/15.09.2005 г. на
Съвета на директорите на “Т” АД и одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на КЕВР,
ОУ - одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на КЕВР, в сила от 14.01.2008г., като и сега
действащите ОУ- одобрени с Решение № ОУ- 02/03.02.2014г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014г.
В раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ”, чл. 33, ал.1 /раздел VIII от ОУ от 2008 г.,
чл. 33, ал.1 ;раздел VII от ОУ от 2005 г., чл. 32, ал. 1 ;раздел VI - чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2002 г./
е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответниците/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, като клиентът на топлинна енергия изпада в
забава в 45-дневен срок от издаването на фактурите:
Установява се, че съгласно чл.33 от Общите условия срокът за заплащане на
дължимите се суми в размер, посочени в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен
след изтичане на периода, за който се отнасят, а обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява само в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. не престира до изтичане
на 45-дневния срок.
За собствения на ответника имот, който последният е придобили в условията на
наследствено правоприемство, същият има качеството на наследник на потребител на
топлинна енергия и за процесния период е било изготвено - извлечение от сметки за абонат
- Аб.№ 267892, ИД № 172441, номер на инсталацията – 4.., като съдът приема за доказано, че
ответникът е използвал доставяната от дружеството - ищеца топлинна енергия през
процесния период и поради неплащане на задължението за топлоснабдения имот в срок,
ищецът е начислил за плащане като доставена топлинна енергия за отопление, подгряване на
битова гореща вода, отдадена от сградна инсталация процесните суми и лихва за забава.
Установява се, че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот
е сключила договор за извършване на услугата дялово с фирма "........" ЕООД, като
правоприемник на „Н“ ЕАД, която и към момента извършва монтаж на измервателни уреди
- топлинни разпределители и термостатни вентили, както и извършва дялово разпределение
на доставената топлинна енергия и извършване на услуга „топлинно счетоводство“.
От приетия като писмено доказателство договор между Етажната собственост и
третото лице – помагач на ищеца се установява, че разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Съгласно този договор – сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имат са
начислявани от “Т” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата – "........" ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Доказва се, че за топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки.
Съдът приема за доказано, че в имота е използвана топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което на основание чл.
202 ГПК съдът кредитира, се установява, че по партидата за процесния абонатен номер са
изготвени изравнителни сметки за топлинна енергия за процесния период въз основа на
което и са били издавани следните общи фактури: Издадени фактури за отопление на Аб.№:
267892, ID номер: 172441 от 1.05.2018 г. до 30.04.2020 г. .- обща фактура ********* от
3
31.07.2019 г. за сумата от 450,15 лева, - обща фактура ********** от 31.07.2020 г. за
периода 1.05.2019 година до 30.04.2020 година за сумата от 299,38 лева. Доказва се, че освен
двете общи фактури в счетоводството „Т“ ЕАД има вписани и суми за дялово разпределение
на обща стойност 18,12 лева, които са осчетоводени и въведени в информационната система
на ищеца. Вещото лице сочи, че по процесната партида има извършени плащания – платени
суми в размер на 273,50 лв., които са извън търсения от ищеца остатък за плащане от общо
начисленото като дължимо количество топлинна енергия и дялово разпределение.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно и съединяване
следните осъдителни искови претенции:
- иск за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
процесния периода с правна квалификация - чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с
чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- иск за лихва - законна лихва за забава с правна квалификация чл.86 от Закона за
задълженията и договорите;
- иск за заплащане на суми за дялово разпределение с правна квалификация чл.79, ал.1
от Закона за задълженията и договорите;
- иск за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение с правна квалификация чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Исковите претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди и доказва
правен интерес, пред местно и родово компетентния съд и следва да бъдат разгледани по
същество.
По същество
По иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за процесния периода с правна квалификация чл.327, ал.1 от Търговския
закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
Съдът приема заявената искова претенция за основателна.
За да се търси ангажиране на отговорността на ответниците за дължимост на
претендираните суми – както по главната, така и по акцесорната искова претенция се следва
ищецът да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът има качеството
на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от 3акона за енергетиката.
Съдът приема за доказано, че ответникът е титуляр на правото на собственост на
процесния имот, който е наследен от – Т. В. С., за който имот при ищеца е открита партида
за абонатен № 267892. Следователно между ищцовото дружество и ответника, като
собственик на имота е налице възникнало валидно облигационно правоотношение, въз
основа на договор за доставка на топлинна енергия при общи условия. Следва да се посочи,
че по правната си характеристика договорът за продажба на топлинна енергия при общи
условия е неформален договор. В този смисъл и не се изисква при заварени положения
задължително договорът да е в писмена форма. /В този смисъл - Определение № 981 от
24.07.2013 г. по гр. д. № 3153/2013 г. на Върховен касационен съд/. В казуса е несъмнено за
съда, че общите условия са влезли в сила, като се има предвид, че общите условия за
потребление на топлинна енергия влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им,
4
като не е необходимо писмено приемане от купувачите. Така съдебната практика приема, че
„Те са задължителни и за заварените купувачи и имат силата на сключен договор между тях
и енергийното предприятие.“ – в този смисъл Определение № 618 от 05.10.2010 г. по гр. д.
№ 393/2010 г. на Върховен касационен съд.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно т.68 от Решение на Съда на ЕС от
5.12.2019 година, постановено по съединени дела С – 708/17 и С – 725/17,
ECLI:EU:C:2019:1049, е прието, че при сградите етажна собственост, доколкото по смисъла
на чл.133, ал.2 от Закона за енергетиката, присъединяването на инсталациите на клиентите в
сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, то и с
оглед на разпоредбата на чл.153, ал.1 от същия закон - „доставката на отопление в сграда -
етажна собственост, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни
собственици в съответствие с предвидените в националното право особени правила за
етажната собственост.“. В този смисъл е и Решение от 8 май 2019 г., Кер, C - 25/18,
EU:C:2019:376, т.29).
Със същото решение е прието, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва
да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Прието е, че чл.13, параграф 2
от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година
относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни
услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна
на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
С оглед на гореизложеното съдът приема от правна страна, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за подгряване на битова гореща вода, както за
топлинна енергия за отопление и отдадена от сградна инсталация. Както вече се
посочи от фактическа страна се доказа твърдяното от ищеца – в имота на ответниците
се ползва доставената от ищеца топлинна енергия.
Ответникът има качеството „битов клиент“ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката за претендирания от ищеца период, като съответно и е задължен да
заплаща доставяната топлинна енергия – за битова гореща вода. Така по смисъла на чл.8,
ал.1 от Закона за наследството – Когато починалият е оставил само братя и сестри, те
наследяват по равни части от дълга, представляващ сумите претендирани от ищеца.
От събраните по делото доказателства, в това число и от изготвеното заключение на
5
вещото лице и приетото за доказано от фактическа страна, че в имота на ответника е
доставяна и съответно ползвана топлинна енергия, се установява безспорно, че общото
потребление на топлинна енергия за имота е на стойност 634,28 лева, в точа число
главници и лихва за забава.
За процесния период доставката на топлинна енергия от правна страна представлява
продажба на стока, доставяна от ищцовото дружество. При тази именно доставка за
потребителя – клиент възниква задължението за заплащане. Това задължение за заплащане
противостои на задължението на ищеца да достави до топлоснабдения имот енергия за
отопление и подгряване на топла вода.
В казуса се доказа, че ищецът е изпълнил задължението си относно доставката на
топлинна енергия. В този смисъл ищецът е изпълнил договора за доставка при общи
условия в цялост, заради и което исковата му претенция следва да се уважи.
По иска за заплащане на суми за дялово разпределение с правна квалификация е
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
Тази искова претенция е основателна в цялост като доказана по отношение на
ответника М. В. С..
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между ищеца и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. С оглед гореизложените изводи на съда за доказаната
фактическа обстановка при наличието на сградна инсталация в имота на ответниците,
сумата за дялово разпределение, претендирана от ищеца суми за ответника М. В. С. се
дължат в претендирания размер.
В казуса ищецът доказа, че е доставил на ответника топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация, поради което има право да претендира от тях изпълнение на насрещно
задължение – заплащане на цената.
По иска за лихва - законна лихва за забава върху главицата за топлинна енергия и
по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение с правна квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и
договорите.
Във връзка с изложеното и прието от съда от фактическа и правна страна, че се дължи
идентичен на претендирания размер на главното вземане на ищеца, съдът следва да прецени
дали върху установеното задължение за главница за топлинна енергия и главница за дялово
разпределение се е дължала законна лихва за забава.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. По делото се установи наличието на главен дълг – главница за топлинна
енергия за подгряване на битова гореща вода, отопление и отдадена от сградна инсталация.
Предвид изложеното, за задълженията за потребена топлинна енергия за отопление и
сумата за дялово разпределение за процесния период, ответниците дължат обезщетение за
забава върху задълженията по фактури. Съгласно чл.33, ал.5 от Общите условия, в сила от
2016 година е настъпил падежът с изтичането на срока, т.е. след изтичане на 45-тия ден, след
изтичане на срока, за който фактурите са отнасят, като в казуса ответниците са изпаднали в
забава, доколкото срокът ги кани – така по аргумент от разпоредбата на чл.84, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите. В този смисъл се дължи и лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение – така по аргумент от чл.33, ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условя за продажба на топлинна енергия.
При горното ответникът М. В. С. дължи лихва за забава върху главницата за доставена
6
топлинна енергия в размер, определен от съда по реда на чл.162 от ГПК върху признатия за
дължим размер от 476,38 лева и върху сумата за дялово разпределение в размер на 18,12
лева. При това дължимата се лихва за забава върху главницата за периода от 14.09.2019
година до 26.05.2022 година е в размер на 135,81 лева, а дължимата лихва за забава върху
сумата за дялово разпределение за периода от 30.12.2019 г. до 26.05.2022 г. е в размер на 3,97
лева
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК съдът следва да се произнесе по
отговорността за разноски.
При този изход на спора на ищеца, съобразно уважената част от исковете се дължат
разноски за заплатена държавна такса, депозит за вещи лица, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 ГПК – според съда дължимото такова
е в размер на 100,00 лева за исковото производство, съобразно правната и фактическа
сложност на делото и обстоятелството. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за сумата от 700 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с
чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите и чл.86 от Закона за и чл.78, ал.1, ал.2 и ал.8 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. С., ЕГН: **********, адрес гр. С, да заплати на „Т“ ЕАД, ЕИК: ...., с
адрес на управление: гр. С, представлявано от ........, заедно, дължимата се доставена и
неплатена топлинна енергия за имот с административен адрес – гр. С, Аб.№ 267892, ИД №
172441, номер на инсталацията – 4.., а именно:
- да плати сума в размер на 476,38 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 1.5.2018 годна до 30.04.2020 година, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба –
01.07.2022 година до окончателното изплащане на вземането;
- да плати сума в размер на 135,81 лева, представляваща мораторна лихва, дължима
върху главницата от 476,38 лева за периода от 15.09.2018 г. до 26.05.2021 година;
- да плати сума за дялово разпределение за периода от 1.11.2019 г. до 30.04.2020 година:
18,12 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
01.07.2022 година до окончателното изплащане на сумата, и 3,97 лв. мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 30.12.2019 г. до 26.05.2022 г.,
- сторените по гр.дело № 35646/2022 година по описа на Софийски районен съд
разноски на стойност 700,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. В. С., ЕГН: **********, адрес гр. С да
заплати на „Т” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление - гр. С сторените по
гр.дело № 35646/2022 година по описа на Софийски районен съд - разноски в размер на
700,00 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – "........" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1113, район
Изгрев, ул. "........ " № 15, ЕИК .......
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8