№ 38
гр. Плевен, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Силвия Г. Даскалова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело №
20234430103971 по описа за 2023 година
на основание Закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази
следното:
Пред РС-Плевен е постъпила искова молба от Н. Е. П., ЕГН **********
от гр.Плевен, жк. „***“ бл.***, вх.***, чрез *** Д. М. от САК, против „***“
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул. „***“ №***,
представлявано от С.Н.Т., с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл. 55, ал.1
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит от разстояние № ***, съгласно който страните са се
договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 500 лева, при 12
погасителни вноски, като видът на вноската е месечна. Посочва се, че
размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36%, а размерът на
годишния процент на разходите е 42.58%, а размерът на общата сума, която
следва да върне ищецът Н. П. е 515 лева.
Твърди се, че в чл. 19 ал. 1 от процесния договор е уговорено, че
страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант -
отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза
1
на институцията, отпуснала кредита.
Твърди се, че в чл. 29 страните са уговорили, че в случай на
неизпълнение на задължението си по чл. 19 от договора, а именно да
представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит,
като в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето
на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените
размери. Посочва се, че неустойката се заплаща от заемателя разсрочено,
заедно с всяка от погасителните вноски.
Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 135 лева,
тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид
обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която следва
да върне е 650 лева.
Ищецът твърди, че за срока на договора е заплатил по сметка на
дружеството изцяло сумата по договора, включително и неустойка.
Ищецът счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10,
ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Ищецът счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице
съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита.
Ищецът счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за
потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без
изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване.
Ищецът счита, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР
по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4
от ЗПК. Твърди се, че в договора единствено е посочен годишен лихвен
процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към
ГПР по договора. Ищецът счита, че описаните в съдържанието на договора
такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче
2
водят до различен размер на ГПР от посочения. Ищецът смята, че в договора
за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а
действителният такъв е в размер многократно над допустимия чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.
Посочва се, че съгласно процесния договор, заемателят се задължава да
осигури действието на две физически лица, изразяващо се в поемане на
солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщането на всички
дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което да отговаря
на условията, посочено в договора.
Твърди се, че съгласно договора, в случай, че заемателят не предостави
посоченото в договора обезпечение в тридневен срок от сключването му,
последният дължи на заемодателя неустойка, която ще бъде заплащана на
части, съгласно предоставения погасителен план.
Ищецът излага доводи, че е налице изначална невъзможност
потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен
длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора и се
позовава на нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това
дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Ищецът излага доводи, че неустойка за неизпълнение на задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са
настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за
неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
постигането на неоснователно.
Счита също така, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.
26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. Позовава се на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, че
при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забава.
Ищецът излага съображения, че с процесната клауза за неустойка в
полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което
3
обаче не произтичат вреди. Твърди, че подобна неустойка всъщност
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната
лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита, че подобно кумулиране на неустойка за
забава с мораторна лихва е недопустимо.
Ищецът акцентира, че непредставянето на обещани обезпечения, дава
основание да се иска незабавно цялото задължение. Посочва, че кредиторът
вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, начислява неустойка,
чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Във връзка с
горното, ищецът сочи, че нито една от страните не е имала реално намерение
да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по
чл. 71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Ищецът сочи също така, че ако
кредиторът е имал за цел да получи обезпечение, е могъл да отложи даването
на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени
кредити. Ищецът счита, че по този начин договорът продължава да се
изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока
цена, прикрита като неустойка.
Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание
чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като
същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не е
индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Смята, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „***" *** не е включило в ГПР разходите за
заплащане на „неустойка", която по своята същност представлява печалба за
кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради
което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Сочи, че ако
ГПР е бил законосъобразно описан, действителният щял да възлезе
многократно над допустимия процент, съгласно ЗЗП. Ищецът се позовава на
нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил
потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията
между страните.
Ищецът сочи, че целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да
се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на
4
кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да
ориентира икономическия избор на потребителя. Счита, че посочването в
договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията
между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“.
Ищецът счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй
като клаузата за възнаградителната лихва /ГЛП/ е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
Счита, че размерът на възнаградителната лихва за изключително висок
и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната
лихва за обезпечени заеми.
Сочи, че недействителността на уговорката относно договорката лихва
води до нищожност и на целия договор.
В условията на евентуалност, ако Съдът приеме договора за валиден и
действителен, се позовава на нищожност на отделни негови клаузи, а именно
клаузата, с която на ищеца е начислена процесната неустойка, в размер на
0.9%.
Ищецът сочи, че за него е налице правен интерес от предявяване на
осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 23 вр. чл. 22 от
ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. от ЗЗД за претърпените имуществени вреди в
размер на сумата от 50 /петдесет/ лева, като частичен иск от 135 лева
недължимо платена сума по договор за потребителски кредит.
Отправено е искане за провъзгласяване недействителността на клаузата
предвидена в чл. 29 от Договор за паричен заем № *** / 18.07.2022 г. сключен
между ищеца и „***" ***, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, пл."***" № ***, представлявано от С.Н.Т., предвиждаща заплащането
на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, като
нищожна.
Отправено е искане за осъждане на ответника „***" ***, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, пл. „***" № ***, представлявано
от С.Н.Т., да заплати на Н. Е. П. с ЕГН **********, сумата в размер на 50
лева /петдесет лева/, /частична претенция от общо 135 лева/, представляваща
5
недължимо платени суми по Договор № ***, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане.
След дадени указания с Разпореждане № 8345/20.07.2023г., ищецът е
направил уточнение с Молба Вх. № 22369/16.08.2023г., в която сочи, че не
предявява отделен иск за провъзгласяване на целия договор за
недействителен, а предявява иск за провъзгласяване
недействителността на клаузата на чл. 29 от Договора. Прави се
уточнение, че ищецът е заплатил сума от 650 лева за срока на договора,
която сума включва: 500 лева главница, 15 лева договорна лихва, 150
лева неустойка. Направено е уточнение, че се претендира сумата от 50
лева, като частична претенция от 150 лева /заплатена като неустойка/.
Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
чрез адв. Х.Н. от АК-***. Оспорват се предявените искове, като
неоснователни.
Сочи се, че на 18.07.2022 година между ответника, като кредитор и
ищеца Н. Е. П., като потребител по смисъла ЗПК, е сключен договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние с № ***, по силата на който
кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 500 лева
(петстотин лева), която сума ищецът е бил длъжен да върне заедно с
дължимото възнаграждение за ползването й, съгласно погасителен план.
Излагат се доводи, че Договорът е сключен от разстояние, като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Твърди се, че
на същата дата дружеството е предоставило на разположение на ищеца
заемната сума, съгласно изразеното от ищеца желание за изплащане в брой на
каса на Изипей.
Сочи се, че съгласно чл. 20 и следващите от горепосоченият договор, е
предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни
задължения от страна на потребителя, визирани договора, може да му бъде
начислена неустойка. Сочи се, че Кредиторът не е договорно задължен да
претендира подобна неустойка.
Излагат се доводи, че от отправянето на предложението до сключването
6
на договора, страните използват изключително средства за комуникации от
разстояние, като редът за организиране на системата е посочен в „Общите
условия уреждащи отношенията между „***“ *** и неговите клиенти, по
повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние,
наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за
кредит. Твърди се, че актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на
уебсайта на www.stikcedit.bg.
Твърди се, че съгласно приложимите към настоящият договор ОУ -
страните ползват Интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от
и до електронната поща, както и уебсайта на „***“ ***, находящ се на адрес:
www.stikcedit.bg и/или кратки текстови съобщения (CMC) като средство за
комуникация и извършване на правни изявления.
Сочи се, че комуникацията между страните се извършва по инициатива
на ищеца, чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на
кредит: по някой от следните начини: 1) попълване на електронна форма за
регистрация — заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб
страницата на Дружеството или 2) по телефон. Сочи се, че в процеса на
кандидатстване потребителят предоставя на кредитора своите телефон (т.нар.
Идентификационен номер) и електронна поща (имейл).
Посочено е, че съгласно раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ
„Идентификационен номер“ представлява „мобилен телефонен номер, от
който кандидат - заявител кандидатства за заем по Телефонна линия; че
Страните се съгласяват, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и
бъдещи), изявленията направени до Дружеството от този Идентификационен
номер са изявления на заявителя“. Сочи се, че ползвайки своята електронна
поща, потребителят може да създаде т.нар. „Личен акаунт“, като е дадено
описание съгласно ОУ, че „Профил/Електронен профил/“ представлява
„лично виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него
чрез предоставяне на информация за електронна поща и парола. Сочи се, че
електронната поща, посочена от потребителя във Формата/Заявлението за
кандидатстване, представлява средство за индивидуализация на същия от
страна на Кредитора“. Излагат се доводи, че в ОУ е посочено, че
използването на Идентификационният номер, „Профил на
клиента/Електронен профил“ и електронна поща от потребителя представлява
7
електронен подпис, като му е придадена силата на саморъчен подпис по
смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.
Ответникът твърди, че в настоящият случай сключването на договора е
инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на
кредит на сайта на Дружеството.
В тази връзка е изложено, че на 18.07.2022 година чрез създаденият от
Н. Е. П. личен профил, последният е попълнил Заявка за кандидатстване за
кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението са въведени
следните данни - три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност,
постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и
кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при
които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата; както
и че в заявлението е посочен и така нареченият „Идентификационен номер“.
Ответникът сочи, че след попълване на Заявлението за кандидатстване и
в съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ, на ищеца е изпратена
необходимата преддоговорна информация, включваща СЕФ, като за да
завърши заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което
действие е потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на
исканата от Потребителя сума. Ответникът сочи, че след натискането на
бутона „Вземи парите“, на Потребителя се предоставя възможност да изтегли
проект за договор за потребителски кредит, като ако е съгласен с неговото
съдържание, Потребителят натиска бутона „Подпис“, с което действие
последният дава своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със
съдържанието на договора и за неговото сключване.
Ответникът твърди, че след одобрението на подадената Заявка от страна
на „***“ *** за отпускане на сумата, посочена от ищеца на електронна поща
посочена от него в Заявката са изпратени автоматично проект на Договор за
потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № *** от
18.07.2022 г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен
Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Твърди се, че
въпросните документи съдържат предвидената в законите пред договорна
информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на
български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания.
Твърди се, че в проекта на договора за кредит и приложенията към него са
8
били посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата,
брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по
кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение.
Твърди се, че след запознаване с всички условия във връзка с кредита,
на 18.07.2022 г. ищецът е натиснал бутона „Подпис“, с което последният е
изразил своето недвусмислено съгласие за сключване на Договора.
Твърди се, че в резултат на тези предприети от страна на ищеца
действия, между „***“ *** и ищеца - като кредитополучател, на 18.07.2022
година е сключен във формата на електронен документ Договор за
потребителски кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с № ***.
Ответникът счита, че сключването на договора във формата на електронен
документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други
приложими нормативни документи.
Ответникът сочи, че независимо, че такава неустойка не е начислявана
и събирана от дружеството, клаузата е валидна и отговаряща на всички
изисквания на действащото законодателство.
Аргументира се, че неустойката представлява самостоятелен договор,
като за да възникне задължение за неустойка, е необходимо наличието на
няколко предпоставки: неустойката да е уговорена между страните,
кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни;
да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение
неустойката обезпечава и обезщетява, като всички тези обстоятелства са
налице в настоящият случай. Твърди се, че неустойката се дължи от
неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на
неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно - непредоставяне на
обезпечение по договора. Ответникът се аргументира, че в случай, че
задължението, което неустойката обезпечава не бъде изпълнено, следва
размерът на задължението на длъжника да бъде увеличен. Счита, че това
обстоятелство не прави неустойката нищожна, с оглед факта, че това е
присъщата за нея функция.
Ответникът излага доводи, че в случая неустойката е уговорена за
неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение,
изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се
определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в
9
някакъв момент своето задължение. Сочи, че с оглед на това и размерът на
неустойката се определя като процент от заетата сума, като същата се
начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависи изцяло от
волята на заемателя. Твърди се, че съгласно Договора неустойката се дължи
единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил
обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спира
да се начислява. Ответникът сочи, че причината за евентуалното начисляване
на такава неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца.
Ответникът счита, че така договореният размер на неустойката, не
предвижда неоснователно разместване на блага и не излиза извън присъщите
и функции, като сочи, че освен обезщетителна функция, неустойката има и
други функции - обезпечителна и санкционна, като целта е да се стимулира
изпълнението и да се предотврати на неизпълнение.
Посочва също така, че при непредоставянето на обезпечение,
кредиторът е лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде
удовлетворено, което безспорно засяга неговия интерес.
Излага доводи, че основната цел на уговорената неустойка е да
репарира причинените от неизпълнение в срок вреди. Счита, че задължението
на заемателя да предостави обезпечение, както и неблагоприятните за него
последици от неизпълнение на това негово задължение са валидни и
непротиворечащи на добрите нрави.
Излага аргументи, че няма въведено законодателно изискване относно
размера на неустойката. Сочи, че доколкото по - големият размер на
неустойката е обусловен от бездействието на длъжника, същият не може да се
приеме като изначално договорен в противоречие на добрите нрави. Излага
доводи, че ако се приеме, че неустойката е прекомерно голяма, нейният
размер би следвало да бъде намален и не би следвало цялата клауза да бъде
обявена за недействителна.
Счита включването на неустойката в падежните вноски за правилно с
оглед изискванията на закона.
Счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в
уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените
изисквания. Излага доводи, че ищецът е бил запознат с условията на
Договора, преди същият да бъде сключен, като не е бил длъжен да сключва
10
договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което
да отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да
бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването
му. Сочи, че знаейки, че няма да може да изпълни задължението си, ищцовата
страна е действала недобросъвестно. Ответникът отново акцентира, че
въпросната неустойка се начислява само докато не бъде предоставено
обезпечение.
Сочи, че моментът на предоставяне на обезпечение не е законово
определен, като това е допустимо да стане преди подписването на договора,
но е възможно и да бъде предоставено в процеса на изпълнение на същият.
Не са направени са доказателствени искания. Прилагат се писмени
доказателства по опис.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С
молба рег.№34932/20.12.2023г. от Н. П., чрез пълномощника си адв. Д. М. от
САК, уведомява Съда, че поради служебна ангажираност е възпрепятстван да
се яви в съдебно заседание, моли да се даде ход на делото и бъде допуснато
изменение на осъдителния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл.214 ГПК,
като същият да се счита предявен за сумата от 4,50 лева. Моли да му бъдат
присъдени направените разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се
представлява. С молба Вх. №32601/29.11.2023г. ответникът поддържа
отговора на исковата молба и моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С Протоколно определение №2837/22.12.2023г. на осн. чл.214 ГПК е
допуснато изменение на иска с правно основание чл. 55 ЗЗД, като
същият се счита предявен за сумата от 4,50 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна следното:
Установява се от приложеното копие на договора, че на 18.07.2022 год.
между „*** *** гр. *** като кредитор и Н. Е. П. от гр. Плевен като
потребител е сключен договор за потребителски кредит /под формата на
кредитна линия, предоставен от разстояние/ № ***.
Съгласно чл.1, ал.1 от договора, на ищеца е бил предоставен кредит от
500 лв. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и съгласно чл. 1,
11
ал.5 от договора е в размер на 36 %. Годишният процент на разходите е в
размер на 42.58 %, съгласно чл. 1, ал.6 от договора. Срокът за погасяване на
първия транш е 30 дни, съгласно чл. 1, ал.8 от договора.
Според чл. 19 от договора, потребителят се задължава в 3- дневен срок
от сключване да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а
именно: поръчител- физическо лице, което следва да отговаря на определени
условия, или банкова гаранция.
Съгласно чл. 29 от договора, в случай, че потребителят не изпълни
задължението си посочено в чл.19, същият дължи на кредитора неустойка в
размер на 0,9 % /нула цяло и девет на сто/ от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по
чл. 19 причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка,
доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на
кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в
срок договореното обезпечение.
В хода на съдебното дирене е назначена и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, което не е
оспорено от страните и Съдът кредитира като обективно и компетентно, на
ищецът Н. П. е наредена сума от 500 лева чрез системата за бързи плащания
EasyPay, с посочено основание „усвоен кредит № ***“. Съгласно
заключението, по договора кредитодателят е начислил 500 лева главница,
0,50 лева лихва за един ден и 4,50 лева неустойка за липса на обезпечение за
един ден. Вещото лице дава заключение, че ищецът от своя страна е заплатил
в полза на ответното дружество сума в размер на 505 лева, като с нея са били
погасени главница в размер на 500 лева, договорна лихва в размер на 0,50
лева за едни ден и неустойка в размер на 4,50 лева за липса на обезпечение за
един ден. От заключението се установява, че при изчисляване на ГПР по
формулата, залегнала в Приложение 1 към чл. 19 ал. 2, ГПР се изчислява на
44,03 % и не надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19 ал. 4 от
ЗПК. Съдът счита, че уговорената неустойка по чл. 29 от договора
представлява обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, а
обезщетението по дефиниция не попада в общите разходи и от там не може да
се вземе предвид при изчисляване на ГПР.
12
Съдът намира за основателен доводът на ищеца, че така въведената
клауза за неустойка е нищожна и като такава не е породила своите правни
последици. Процесната неустойка от договора за потребителски кредит е
предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на
заема чрез поръчител или банкова гаранция, като е въведен изключително
кратък срок за представяне на тези обезпечения- 3- дневен от получаване на
заемната сума, както и са въведени редица сложни условия, на които да
отговаря поръчителя, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на
предоставения заем. При съобразяване на тези характеристики следва, че
неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да служи за
обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на
договорните задължения. На първо място горното следва от това, че на
заемателя е отпуснат кредит в размер на 500 лева, а уговорената и начислена
неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е
в размер на 135 лева, т. е. в значителен размер. Освен това неустойката се
начислява за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна
неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на
вноските по кредита и за периода на неизпълнението, поради което е
изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение
с дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на
неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се дължала и
при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за
потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства,
да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно
реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка
възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не
се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният
елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила
тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да
бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните
задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва
да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на
кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира
информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да
13
предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на
обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това
прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на
това свое задължение. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната
функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до
осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за
сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите
съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация
за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок
от усвояване на сумата на договора за кредит, като по този начин се нарушава
и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели
да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от
периодичните вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на
кредита. Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при
неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на
насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение,
а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника,
което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по
договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез
поръчителство. Претендираната неустойка противоречи и на чл. 143 ал. 2 т. 5
от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. По тези съображения съдът
приема, че посочената клауза на чл. 29 от процесния договор за кредит, на
която ответникът основава претенцията си за неустойка, се явява нищожна и
като такава не поражда права и задължения за страните по заемното
правоотношение. В заключение може да се обобщи, че предявеният от Н. Е.
П. иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 29 от договор за
потребителски кредит от разстояние № ***, регламентираща заплащане на
неустойка в размер на 0,9% от усвоената сума на ден, се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо
ЗЗД, Съдът намира следното:
Според задължителната практика в т. 1 от ППВС № 1/1979 г.,
14
фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
предполага преминаване на имуществени блага от една правна сфера в друга
и начална липса на основание за разместване на благата. В тежест на ищеца
по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже сключване на
договора с посочените клаузи, плащане по договора - разместването на
благата - напр. даване на вещ или плащане на определена сума пари, довело
до намаляване на патримониума му, т.е. наличието на обедняване, а
съществуването на основание за разместването подлежи на доказване от
ответника, размер на претенцията си. Съобразно изхода на предявения иск за
нищожност на клаузата за неустойка по договора и установяването на
нейната нищожност, а нищожното правно основание се приравнява на липса
на основание.
Поради изложеното, заплатената на основание нищожната клауза
неустойка в размер на 4,50 лева се явява платена при начална липса на
основание и подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1, предложение
първо ЗЗД, поради което искът следва да бъде уважен
Останалите възражения на ищеца и ответника са неотносими към
правния спор.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски, които са в размер на
100,40 лева за държавна такса и 200 лева за депозит за вещо лице по съдебно-
счетоводна експертиза.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят
разноски за предоставената безплатна правна помощ в минималния размер по
Наредба №1/2004, а именно 480 лева, при съобразяване, че ***ското
дружество е регистрирано по ЗЗДС. Съдът намира, че нормата на чл. 7, ал. 2
НМРАВ определя правила за изчисление на минималните размери на
***ските възнаграждения съобразно материалния интерес, т.е. като сбор от
цената на предявените искове, а не поотделно съобразно цената на отделните
претенции. В този смисъл може да бъде посочено и Определение № 60345 от
11.10.2021 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. №
3103/2021г., в което, макар и постановено по друг спорен въпрос, Съдът е
приел, че възнаграждението на ***а е единно, като база за определянето му е
единствено материалния интерес по правния спор, а не броя на предявените
искове и броя на ответниците.
Отделно от гореизложеното, при определяне на размера на ***ското
възнаграждение Съдът намира, че не е обвързан от определените с Наредба №
1 размери на минималните ***ски възнаграждения. За да достигне до това
становище Съдът съобразява практиката, обективирана в Решение от
15
05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и С-202/2004 на СЕС. Съгласно
горното решение делегирането на частноправен субект - Висшият ***ски
съвет - на правомощия да определя минималните ***ски възнаграждения
представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени
в чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като
очевидно не съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а
именно: правоприлагащият орган /Съдът/ да има възможност, отчитайки
правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява
процесуалният представител, и продължителността на процеса, да се отклони
от минимално определения размер на ***ските възнаграждения тогава, когато
той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени
разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в процеса
страна. Това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата не
засягат само потребителя на ***ска услуга, но и насрещната страна в
съдебното производството доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест
ще бъде възложен размерът на ***ски хонорар под формата на подлежащи на
възстановяване разноски в производство. По този начин се отнема правото на
Съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен
размер за направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив
съдебен процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Същото се
приема и в останалата практиката на СЕС, например в Решение от
28.07.2016г. по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС съгласно което съответстваща
на правото на ЕС е уредба, която допуска Съдът да може във всеки случаи, в
които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би
довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. Още повече следва да се отчете, че Наредбата е
приета от ВАС - орган на сдружението на ***ите, действащ в случая като
частен икономически оператор, който е насърчен от Държавата да приема
свободно и самостоятелно обвързващи решения, касаещи правилата на
конкуренцията в същия сектор, в който развиват дейност членовете на
сдружението на ***ите, както изтъква СЕС в решението си. Съдът на ЕС е
извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на
нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива
да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство,
дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или
да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг
конституционен ред - Решение от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на
ЕО. Така приемат и българските съдилища в редица свои актове: Решение №
6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. № 1061/2018г. на СГС; Определение № 2514
от 23.05.2018 г. по в.ч. гр. д. № 407/2018г. на ОС- Благоевград; Решение № 95
от 31.05.2018г. на ОС - Добрич по в.т.д. № 95/2018г. и др. О-е
№1371/15.09.2023 г. по в.гр.д. № 616/2023 г. по описа на ПлОС и др./.
Предвид гореизложеното, и съобразявайки фактическата и правна
16
сложност на делото, ответникът „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ул. „***“ №***, представлявано от С.Н.Т., следва да бъде
осъден да заплати на *** ****** *** „Д. М.“ гр. София, вписано в регистър
БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело №***г. по описа на Софийски градски
съд, представлявано от *** Д. М. М. от САК, сумата от 480 лева,
представляваща ***ско възнаграждение за оказаната по производството
безплатна правна помощ.
По изложените съображения Районен съд-Плевен
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД, клаузата на
чл. 29, ал.1 от Договор за потребителски кредит /под формата на кредитна
линия, предоставен от разстояние/ № ***/18.07.2022 г., „В случай, че
потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.19, същият дължи
на кредитора неустойка в размер на 0,9 % /нула цяло и девет на сто/ от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че
неизпълнението на задължението по чл. 19 причинява на кредитора вреди, в
размера на договорената неустойка, доколкото оценката на
кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са
базирани на предположението, че последният ще предостави в срок
договореното обезпечение.“, сключен между Н. Е. П., ЕГН **********, от
гр.Плевен, жк. „***“ бл.***, вх.***, и „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ул. „***“ №***, представлявано от С.Н.Т.,
поради противоречие на горепосочената клауза с добрите нрави и закона /
ЗЗП и ЗЗД/.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ул. „***“ №***, представлявано от С.Н.Т., ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Е. П., ЕГН ********** от гр.Плевен, жк. „***“ бл.***,
вх.***, сумата от 4,50 лева, представляваща платена без правно основание
неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечение по Договор за
потребителски кредит /под формата на кредитна линия, предоставен от
разстояние/ № ***/18.07.2022 г., сключен между Н. Е. П., ЕГН ********** и
„***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул. „***“
№***, представлявано от С.Н.Т., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба-12.07.2023г., до окончателно изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ГПК „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и
17
адрес на управление: гр.***, ул. „***“ №***, представлявано от С.Н.Т., ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Е. П., ЕГН ********** от гр.Плевен, жк. „***“ бл.***,
вх.***, разноски в размер на 100,40 лева за държавна такса, и 200 лева за
депозит за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, „***“ ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.***, ул. „***“ №***, представлявано
от С.Н.Т., ДА ЗАПЛАТИ на *** ****** *** „Д. М.“ гр. София, вписано в
регистър БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело №***г. по описа на Софийски
градски съд, представлявано от *** Д. М. М. от САК, ***ско
възнаграждение в размер на 480 лева за оказаната по производството
безплатна правна помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
18