№ ...........
град
Шумен, 08.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на първи ноември през две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина
Чолакова
Бистра Бойн
при
участието на секретаря Ив.Велчева
и
с участие на прокурор В.Радева от ШОП
като
разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД №232 по описа на 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.63 ал.1 предл.
второ от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс(АПК), образувано въз основа на
касационна жалба от ОД на МВР-гр.Шумен, представлявана от юрисконсулт С. срещу
Решение № 87/08.07.2021г., постановено по АНД № 837/2020г. по описа на Районен
съд- Шумен.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие
с материалноправни и съдопроизводствени норми. Сочи се, че при издаването на
АУАН и НП, административно-наказващият орган е наложил санкция за нарушение, което
е установено от обективна и субективна страна. Връчването на административният
акт, с който е била прекратена регистрацията на управляваното превозно средство
е винаги последващо спрямо прекратяването на регистрацията и не е задължително
условия за прекратяването ѝ. Като не е съобразил изложеното, въззивният
съд е постановил решение, което е незаконосъобразно, поради което се отправя
искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго по
съществото на спора, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 21-0869-000107/21.01.2021г.
на Началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“. Сочи се и
последователна практика на съдилищата по аналогични казуси, включително и на
настоящия съд. В открито съдебно заседание за жалбоподателят се явява процесуален
представител, която поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски за две
инстанции.
За ответникът по касация- И.П.И. ***,
редовно призован, не се явява упълномощен процесуален представител.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна,
като постановеното решение е правилно.
Съдът, като съобрази депозираната
касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл.211
ал.1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, а
разгледана по същество за основателна,
поради следните съображения:
Предмет на касационното
обжалване е Наказателно постановление № 21-0869-000107/21.01.2021г. на Началник
сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на И.П.И. *** са
наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 200,00лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП
за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
От приетите по делото доказателства,
съдът установил от фактическата страна на спора, че на 29.04.2020г. в 09,06
часа в гр.Шумен, бул.Велики Преслав до №71 в посока центъра на гр.Шумен, жалбоподателят
управлявал собствения си лек автомобил марка “Грейт Уолл Ховер с ДК№ ********,
със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП. Въз основа на Постановление
от 21.08.2020г., на прокурор от РП-гр.Шумен, с което било отказано да се
образува досъдебно производство по
преписка №5116/2021г., било образувано по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН
административно-наказателно производство срещу жалбоподателя. Същото приключило
с издаване на процесното постановление. При така установеното деяние от
фактическа страна, съдът е формирал правен извод за недоказаност на нарушението
от обективна и субективна страна, водещо до отмяна на нарушението, като е
приел, че липсва елемент от фактическия състав на чл.143 ал.10 от ЗДвП, а
именно водачът не е бил уведомен за прекратената регистрация.
В пределите на касационната
проверка по чл.218 ал.2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо,
като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от
районния съд фактическа обстановка, като същата не се оспорва от страните, но
не споделя направените правни изводи, понеже същите са в противоречие с
трайната практика на Административен съд Шумен по аналогични казуси.
С оглед приобщените по делото
доказателства, представляващи част от преписка с номер 5116/2020г. на РП-гр.Шумен,
водена за престъпление по чл.345 ал.2, във връзка с ал.1 от НК, АУАН №266192/29.05.2020г.
и НП, както и след анализ на събраните
писмени доказателства, касационната инстанция приема, че релевираното
административно нарушение е извършено виновно от касационния жалбоподател и
правилно е квалифицирано от административно-наказващия орган като нарушение по
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Налице са обективните и субективни признаци на нарушението-
жалбоподателят е водач на автомобил със служебно прекратена регистрация, респ.
на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Последното обстоятелство е
безспорно доказано от данните, съдържащи се в справка на стр.14 по въззивното
дело, представляваща извлечение от автоматизираната информационна система на КАТ.
По делото е установено, че регистрацията
на процесния автомобил– собственост на жалбоподателя, е прекратена служебно на
26.03.2020г. във връзка с липса на сключен действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и отново служебно
възстановена на 22.05.2020г.
Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП,
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал. 11 от Кодекса за
застраховането. Цитираната норма от КЗ сочи, че компетентните органи по чл. 547
ал. 1 от КЗ предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни
средства и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не
е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал.10 от кодекса не
са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност» на автомобилистите“, Гаранционният фонд
уведомява органа по ал.1 т.1 да прекрати регистрацията на моторното превозно
средство, което е било направено в настоящия казус.
Съгласно
чл.175 ал.2 предл.1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред. Съгласно чл.140 от с.з., по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. На касатора е вменено задължението да управлява по пътищата само
МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Деянието е осъществено виновно.
Съгласно правната теория, вината има две основни форми– умисъл и
непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми– небрежност и самонадеяност,
като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на
противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на
чл.7 ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член
предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при
наличието на извършено непредпазливо деяние– нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП,
водачът следва да носи административно наказателната отговорност по чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление
на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че
няма законоустановени пречки да извърши това, в т.ч. дали управляваното от него
МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него
има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
водач" и т. н.
Нямо отношение към отговорността на
водача обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на
автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация до какъвто извод е
достигнал въззивният съд. За съставомерността на процесното административно
нарушение и за наличието на предвидените в закона предпоставки за ангажиране
отговорността е ирелевантно обстоятелството дали органът по регистрация на
моторните превозни средства е предприел действия по уведомяване за процедурата
по служебно прекратяване на регистрацията. В настоящия случай, незнанието на
факта, че управляваният от касатора автомобил е със служебно прекратена
регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на
небрежност. В този смисъл е последователната практика на настоящия касационен
съд- КАНД № 14 по описа за 2021г., КАНД № 258 по описа за 2020г., КАНД №181 по
описа на 2020г. и др. Нарушителят не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение
по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди, предвид собствеността му по отношение на превозното средство и
задължението му да има действащ договор за застраховка, съответно регистрация
на превозното средство.
С оглед гореизложеното, настоящата
касационна инстанция намира, че деянието е съставомерно както от обективна,
така и от субективна страна. Наложената глоба в размер на 200.00 лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца са в съответния
минимум, предвиден в санкционната разпоредба на чл.175 ал.3 от ЗДвП. С оглед
характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае
за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, процесното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Като е достигнал до
обратния извод, решаващият съд е постановил решение, което противоречи на
материалния закон и същото следва да бъде отменено. Доколкото делото е
изясненото от фактическа страна, спорът следва да бъде решен по същество, като
следва да бъде потвърдено изцяло процесното наказателно постановление.
С
оглед изхода на спора и направеното искане от касатора за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира на основание на чл.63 ал. 3 от ЗАНН, че следва ответникът И.П.И. да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Шумен
сумата в размер на 80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение,
съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ за всяка
инстанция или общо 160лв.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 87/08.07.2021г. на Районен съд град Шумен, постановено по АНД
№ 837/2021г. по описа на същия съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
№ 21-0869-000107/21.01.2021г. на Началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор
„Пътна полиция“, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закона за движение по
пътищата на И.П.И. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 200.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от шест месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по
пътищата.
ОСЪЖДА И.П.И. ***, с ЕГН **********,***
направените по АНД № 837/2021г. по описа на РС- Шумен и КАНД № 232/2021г. на
Административен съд Шумен разноски в размер на 160.00лв. /сто и шестдесет лева/,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................
ЧЛЕНОВЕ:1. .......................
2. ......................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 08.11.2021 г.