Решение по дело №667/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3060
Дата: 25 юли 2013 г.
Съдия: Лилия Масева
Дело: 20131200500667
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 247

Номер

247

Година

5.12.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.06

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Иванка Димова

дело

номер

20124100100567

по описа за

2012

година

за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по предявен от "Б-АКБ", - гр. С. при условията на чл.422, във връзка с чл.415,ал.1 ГПК, иск против "П-ВТ", - гр.В. Т., "В. ИН", - гр.В. Т., Р. С. К. и Т. П. Б. за съществуване на вземането на банката от ответниците при условията на солидарност , в размер на 473034,57 евро , в това число 291461,81 евро просрочена главница от кредит, отпуснат от банката на "П. - ВТ", по сключен между тях на 10.03.2008 година договор за банков кредит № ... , изменен и допълнен с подписани между тях анекси към договора № 1 от 14.05.2008г., № 2 от 06.03.2009г., № 3 от 31.05.2010г., № 4 от 12.08.2010г. ,№ 5 от 04.11.2010г. и № 6 от 30.11.2010 година; 132434,57 евро просрочена договорна лихва за периода от 10.12.2010 година до 06.02.2012 година включително, както и начислени и отсрочени лихви съгласно анекси №№ 2, 3,4 и 5 към договора; 40513,19 евро лихва за забава за периода от 10.12.2010 година до 06.02.2012 година включително и 8625,00 евро дължима такса съгласно § 10 от Анекс № 3 от 31.05.2010 година, § 11 от Анекс № 4 от 12.08.2010г. и § 7 от раздел 14 от договора за кредит. Твърди, че съгласно раздел І,чл. 1.10 от сключения между банката и "П-ВТ", договор за кредит, отпуснатия от нея на това дружество кредит е обезпечен с поръчителството , учредено съответно от " В. ИН", - гр.В. Т., Р. С. К. и Т. П. Б.. Твърди, че съгласно договора и § 6 от подписания между страните анекс № 5 от 04.11.2010 година ,крайният срок за погасяване на всички дължима по договора и анексите суми е 10.12.2010 година. До датата на падежа обаче задълженията на "П-ВТ", по договора за кредит не са погасени, поради което с писмо, изх.№ 2- 8658 -В от 22.11.2011 година , "БАКБ", е информирала кредитополучателя и поръчителите за задълженията на "П. - ВТ", по договора за кредит, като ги е поканила да погасят същите. Независимо от това, плащане по договора за кредит от ответниците не е извършено , поради което на основание чл.417 и чл.418 ГПК по заявление на " Б. -А.К. Б. ", - гр. С. по Ч.гр.д. № 701/2012 година на Районен съд - гр.В. Търноно на банката са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист , по силата на които ответниците солидарно са задължени да й заплатят исковата сума. Поради подадено от Р. С. К. в срока по чл.414,ал.2 ГПК възражение обаче , на банката е указано от Районен съд - гр.В. Т. да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. С влязло в сила определение № 477/31.07.2012 година производството по делото по отношение на "П. - ВТ", - гр.В. Т., "В. - ИН", - гр.В. Т. и Т. И. Б. е прекратено на основание чл.232 ГПК поради оттегляне на предявения от "БАКБ", иск против тях. В допълнителната си искова молба " Б. К. Б., заема становище по подадения от Р. К. отговор на исковата молба, като посочва, че срокът по чл.147 ЗЗД не е преклузивен по своя характер , респективно - банката не е загубила правото си да претендира непогасения от "П-ВТ", кредит от него като поръчител по договора за кредит. Освен това, посочва банката, за обезпечаване вземането й по договора за кредит, от "П. - ВТ", е издаден запис на заповед, който е подписан от Р. К. като авалист. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от Р. К. адвокатско възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения от банката по делото иск , заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по Ч.гр.д. № 701/2012 година на Районен съд - гр.В. Т.. Претендира разноски, в това число и адвокатско / юрисконсултско/ възнаграждение.

Ответникът Р. С. К. ,макар да не оспорва по размер предявения против него иск, развива съображения за неговата процесуална недопустимост, респективно - неоснователност. Твърди, че до момента на предприемане на принудителни действия за събиране на вземането си, "Б. К. Б., е бездействала в упражняването на правата си по договора, въпреки, че падежът на главното й вземане е настъпил на 10.12.2010 година. Твърди и развива съображения, че предвид бездействието на банката,поетото от него поръчителство е прекратено при условията на чл.147,ал.1 ЗЗД, тъй като банката не е предявила иск срещу главния длъжник в шестмесечен срок от падежа на главното задължение, който е изтекъл на 10.06.2011 година. Твърди,че издаденият от "П-ВТ", като обезпечение на вземането на банката по договора за кредит запис на заповед, авалиран от него, е различен от документа, въз основа на който на "БАКБ", е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по Ч.гр.д. № 701/2012 година на ВТРС, поради което банката не може да черпи права от него в настоящото производство, което е продължение на заповедното такова. Моли предявеният против него иск да бъде оставен без разглеждане като процесуално недопустим, респективно - отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото.

Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

"Б. К. Б.", - гр.С. основава исковата си претенция по делото на чл.422,ал.1, във връзка с чл.415,ал.1 ГПК, като претендира да бъде прието за установено съществуването на вземането на банката от Р. С. К. в размер на 473034,57 евро , в това число 291461,81 евро просрочена главница от кредит, отпуснат от банката на "П. - ВТ", по сключен между тях на 10.03.2008 година договор за банков кредит № ...,поръчител по който договор е Р. С. К., изменен и допълнен с подписани между тях анекси към договора № 1 от 14.05.2008г., № 2 от 06.03.2009г., № 3 от 31.05.2010г., № 4 от 12.08.2010г. ,№ 5 от 04.11.2010г. и № 6 от 30.11.2010 година; 132434,57 евро просрочена договорна лихва за периода от 10.12.2010 година до 06.02.2012 година включително, както и начислени и отсрочени лихви съгласно анекси №№ 2, 3,4 и 5 към договора; 40513,19 евро лихва за забава за периода от 10.12.2010 година до 06.02.2012 година включително и 8625,00 евро дължима такса съгласно § 10 от Анекс № 3 от 31.05.2010 година, § 11 от Анекс № 4 от 12.08.2010г. и § 7 от раздел 14 от договора за кредит, за които суми въз основа на извлечение от счетоводните й книгÞ на банката по Ч.гр.д. № 701/2012 година на Районен съд - гр.В. Т. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 473 от 10.02.2012 година, заедно със законната лихва, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Така предявеният иск е процесуално допустим.

Видно от данните по приложеното Ч.гр.д. № 701/2012 година на Районен съд - гр.В. Т. , по заявление на " "Б. К. Б.", - гр. С. въз основа на извлечение от счетоводните й книги, в полза на банката против "П-ВТ", - гр.В. Т., "В. ИН", - гр.В. Т., Р. С. К. и Т. П. Б. са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите, предмет на исковата й претенция по делото. В срока по чл.414,ал.2 ГПК ответникът Р. С. К. е направил възражение срещу издадената на " "БАКБ ", заповед за изпълнение, в резултат на което в срока по чл.415,ал.1 ГПК банката е предявила иска за установяване на вземането си, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Разгледан по същество, предявеният от " Б. К. Б.", - гр.С. иск е неоснователен.

По делото не се спори, че на 10.03.2008 година между "Б. - А. К. Б."- гр. С. и "П-ВТ", - гр.В. Т., като кредитополучател и "В. ИН", - гр.В. Т., Р. С. К. и Т. П. Б., тримата като поръчители, е сключен договор за банков кредит № ..., изменен и допълнен с подписани между тях анекси към договора № 1 от 14.05.2008г., № 2 от 06.03.2009г., № 3 от 31.05.2010г., № 4 от 12.08.2010г. ,№ 5 от 04.11.2010г. и № 6 от 30.11.2010 година. Установено е и не се спори, че в изпълнение на договора и анекс № 5 от 04.11..2010 година към него, "Б. К. Б., е отпуснала, а "П.- ВТ", - гр.В. Т. е получило и усвоило кредит в размер на 291461,81 евро, който кредит е следвало да погаси в срок до 10.12.2010 година / §6 на Анекс № 5 от 04.11.2011 година/.Установено е и не се спори,че до датата на падежа задълженията на "П-ВТ", по договора за кредит не са погасени, поради което с писмо, изх.№ 2- 8658 - В от 22.11.2011 година, банката е информирала кредитополучателя и поръчителите за задълженията на "П. - ВТ" по договора за кредит, като ги е поканила да погасят същите. Независимо от това, плащане по договора за кредит от кредитополучателя и поръчителите не е извършено, поради което , въз основа на извлечение от счетоводните й книги,"Б.-А.К. Б.", е подала заявление и се е снабдила на основание чл.418 , във връзка с чл.417,т.2 ГПК, със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземането си по договора за кредит. Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно - счетоводна експертиза,което заключение съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано, и което е прието и не е оспорено от страните по делото, към датата на подаване на заявлението по Ч.гр.д. № № 701/2012 година на ВТРС непогасените задължения на "П. - ВТ", по договора за кредит от 10.03.2008 година и анексите към него са в общ размер 472943,57 евро, в това число 291461,81 евро просрочена главница, 132343,57 евро договорни просрочени лихви, 40513,19 евро наказателни лихви и 8625,00 евро такси за управление на кредита.

По делото се спори е ли прекратено поръчителството на Р. С. К. при условията на чл.147,ал.1 ЗЗД ,след като "Б. К. Б.", ,като кредитор, не е предявила иск против "П-ВТ", за сумите по договора за кредит в течение на шест месеца от падежа на главното задължение, който срок е изтекъл на 10.06.2011 година. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.147,ал.1 ГПК, съгласно която "Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. " Посоченият в разпоредбата срок е преклузивен по своя характер. Редакцията на цитираната разпоредба налага извода, че за да бъде ангажирана отговорността на поръчителя, необходима предпоставка за това е кредиторът, в случая ищцовата Б., да е предявил иск против длъжника в срок от шест месеца от падежа на главното задължение. Не е ли направил това, поръчителството се прекратява. В конкретния случай падежът на главното задължение по процесния договор за кредит и анексите към него е настъпил на 10.12.2010 година. Не се спори ,че в течение на шест месеца от падежа на задължението, респективно - в срок до 10.06.2011 година, "Б.- А.К. Б.", не е предявила иск против "П-ВТ", за събиране на вземането си по договора за кредит. След като това е така, поръчителството на Р. К. по договора за кредит е прекратено, респективно - банката няма основание да претендира непогасените задължения на "П.- ВТ", по отпуснатия на дружеството кредит дÓ бъдат изпълнени от Р. К..

Що се касае до издаденият от "П.- ВТ", на 04.11.2010 година за обезпечаване вземането на "БАКБ", - гр.С. по процесния договор за банков кредит запис на заповед, авалиран от Р. С. К., следва да се има предвид следното:

Видно от данните по Ч.гр.д. № 701/2012 година на ВТРС, издадената в полза на "БАКБ", заповед за незабавно изпълнение е за вземането на банката по договора за банков кредит и анекси към него въз основа на извлечение от счетоводните й книги. Производството по делото е продължение на заповедното такова , поради което в случая е недопустимо и не могат да се въвеждат нови основания, от които ищцовата Б. да черпи права по делото,различни от тези,въз основа на които на банката е издадена заповед за изпълнение.

При така изяснената от фактическа и правна страна обстановка Окръжният съд приема, че предявеният по делото от "Б. К. Б.", - гр.С. иск е неоснователен и недоказан, поради което и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, предвид направеното от "Б. К. Б.", - гр.С. искане по чл.78,ал.5 ГПК и действителната правна, и фактическа сложност на делото, банката следва да бъде осъдена да заплати на Р. С. К. сумата 18994 лева, представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение по делото.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения по делото от "Б. - А.К. Б.",, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С.,район "С.",ул."С." № 2, против Р. С. К., с ЕГН *, от гр. В. Т.,ул.”И. Д.", Б.7,В.В,.5,А.15, иск, че съществува вземане на ". А.К. Б.", - гр.С. от Р. С. К., с ЕГН *, в размер на 473034,57 евро , в това число 291461,81 евро просрочена главница от кредит, отпуснат от банката на "П. - ВТ", - гр.В. Т. по сключен между тях на 10.03.2008 година договор за банков кредит № ... ,поръчител по който договор е Р. С. К., изменен и допълнен с подписани между тях анекси към договора № 1 от 14.05.2008г., № 2 от 06.03.2009г., № 3 от 31.05.2010г., № 4 от 12.08.2010г. ,№ 5 от 04.11.2010г. и № 6 от 30.11.2010 година; 132434,57 евро просрочена договорна лихва за периода от 10.12.2010 година до 06.02.2012 година включително, както и начислени и отсрочени лихви съгласно анекси №№ 2, 3,4 и 5 към договора; 40513,19 евро лихва за забава за периода от 10.12.2010 година до 06.02.2012 година включително и 8625,00 евро дължима такса съгласно § 10 от Анекс № 3 от 31.05.2010 година, § 11 от Анекс № 4 от 12.08.2010г. и § 7 от раздел 14 от договора за банков кредит, за които суми въз основа на извлечение от счетоводните й книги на "Б. К. Б.", - гр.С. по Ч.гр.д. № 701/2012 година на Районен съд - гр.В. Т. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 473 от 10.02.2012 година, заедно със законната лихва, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

ОСЪЖДА ". - А. К. Б.",, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С.,район "С.",ул."С." № 2, да заплати на Р. С. К., с ЕГН *, от гр. В. Т.,ул. "И. Д.", Б.7,В.В,.5,А.15, сумата 18994 лева, представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение по делото.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Решение

2

B7B887B685DD5D6DC2257AC600442FE8