Р Е Ш Е Н И Е
№ 976
гр. Пловдив, 29, 05, 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив,
V-ти състав, в открито заседание на 02,05, 2023 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА, като разгледа
административно дело №1598 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ).
Жалбоподателят – И.Т.Т., ЕГН **********,
с адрес ***. ***" №**, ет.**, ап.** ,
чрез адвокат Р. В.
оспорва Решение № 32-175759/01.06.2022 г. на директора на ТД Митница
Бургас, с което се определя за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС
общо в размер на 4 194.97 лв. и законна лихва върху сумата за периода
22.10.2020 г. до датата на връчване на решението и от датата по т. 8 от
Решението до датата на плащането на задължението.
В жалбата , както и в
писмената защита / л. 244/ се твърди,
че митническата стойност е незаконосъобразно определена в грубо нарушение на
Закон за митниците и Регламент 952 от 2013 г., тъй като още към датата на приемане на МД, самите
митнически органи са определили митническата стойност на база цената от инвойс
фактурата и на база декларираното
условие за доставка. Оспорва се
приемането от страна на митническите органи за стойност на МПС, че
действително платената цена на автомобила при продажбата му е единствено
информацията от интернет пространството за осъществен аукцион и е в
противоречие с всички законови разпоредби за определяне на митническа стойност,
като се твърди , че посоченият сайт е
ненадежден източник на информация. Излагат се и други съображения, поради което
се иска отмяна на оспореното решение, като се претендират и съдебни разноски ,
съобразно приложените доказателства / л.
17, 151-154, 278-285/ .
Ответникът - директор на Териториална дирекция Митница Бургас, чрез
юрисконсулт С., изразява становище /л.276/ за неоснователност на жалбата и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
Съдът е насрочил делото и в
три съдебни заседания е събирал доказателства , като в последното го е обявил
за решаване.
При решаването на делото
съдът е установил, че процесното Решение
№ 32-175759/01.06.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас е отменено с друго
Решение № Р-278/32-228808/08,07,2022 г. на Директора на АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ и е ОТМЕНИЛ определението си от 09, 11, 2022г. с което е даден хода
на делото, ОСТАВИЛ Е БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Т.Т. и е ПРЕКРАТИЛ съдебното производство по ад. № 1598 / 2022г.
С Определение
№3241/27.03.2023 г. ВАС е отменил
Определение № 1954/02.12.2022 г. и Определение № 154/19.01.2023 г., с
което е било отхвърлено искането на И.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***. ***"
№ **, ет**, ап.**, чрез адв. В. за поправка на ОФГ и осъждане на ответната
страна да й заплати направените разноски в размер на 800 лева, и двете
постановени по адм. дело № 1598/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив,
като е върнал делото на настоящия докладчик за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ВАС в мотивите си е приел, че съгласно чл.129,
ал.1 от АПК ако законосъобразността на административния акт е оспорена
едновременно пред по-горестоящ административен орган и пред съд, какъвто е
настоящият случай, жалбите се съединяват в едно общо производство,
подведомствено на съда. Това правило не се прилага само в случаите, когато с
жалбата по административен ред е оспорена целесъобразността на административния акт. Обсъждайки мотивите на
тълкувателно Решение №2 от 23.03.2015 г. по тълкувателно дело №1/2014 г. на ВАС
е посочено, че правилото на ал.1 на чл.129 от АПК е водещо и доминиращо, поради
което нарушаването му е прието от съдебната практика за порок, водещ до
нищожност на решението на по-горестоящия орган. Посочено е също така, че
прилагането на правилата, както на чл.129 от АПК, така и в ал.2, не е обвързано
със задължително изискване на идентичност на оспорващите по административен и
съдебен ред лица. В заключение ВАС е приел, че постановеното при вече
образувано съдебно производство решение от горестоящия орган не е процесуална
пречка за разглеждане на жалбата от съда, поради което е отменено оспореното
определение на настоящия докладчик по настоящото дело и делото е върнато за
продължаване , включително и за произнасяне по искането за поправка на ОФГ.
По допустимостта на жалбата,
съдът констатира , че оспореното решение е получено лично от управителя на
дружеството жалбоподател, като жалбата е подадена чрез ответника на
31,05,2022г. или в рамките на законоустановения срок.
Жалбата като подадена и при
наличието на правен интерес, се явява допустима, а разгледана по
същество е основателна.
От фактическа страна съдът
приема за установено , че на 22,10,2020г. в МБ Свободна зона Бургас – център е
приета МД с МRN №20BG001008026277R4, с
която са поставени под режим “допускане за свободно обръщение“ стока, а именно: за стока - „КАТАСТРОФИРАЛ ПЪТН. АВТОМОБИЛ; МАРКА: ***;
МОДЕЛ GT200H, БЕНЗИН; БР. МЕСТА: 5; ТОВАРОНОСИМОСТ: 0; първа регистрация
– 2015201, цвят- ЧЕРЕН; Р.ОБЕМ: 1800 КУБ. СМ; мощност-150 НР; двигател номер-
не се чете, ШАСИ-№ ******, с декларирана
стойност на стоката в размер на 2680 щатски долари, с левова равностойност от 4483,08
лв.
Спор по горната фактическа
обстановка между страните няма. Спорът е правен и касае законосъобразното определяне
на митн. Стойност на процесния автомобил по реда на Регл. 952/2013г., както и
дали продажната цена намерена в сайта е
действителната и реално платена цена.
Съдът обсъди и
актуалната съдебна практика на ВАС по адм. дело №261/2023 г., по адм. дело 1227/2023 г. и по решение по адм. дело №11933/2022 г. на
ВАС.
Въз основа на така
установените факти, съдът от правна
страна приема следното:
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за
проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Настоящият състав на съда
намира, че оспореното по делото решение е издадено от материално, териториално
и персонално компетентен орган по аргумент от разпоредбата на чл.19, ал.7 от
ЗМ, според която норма, за целите на прилагане на чл.29 от МКС, решения, взети
без предварително заявление, се издават от директора на териториалната
дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение, освен ако не е предвидено друго. От своя страна, чл.29 от МКС
установява, че, освен когато даден митнически орган действа като
правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член
23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от
митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление.
А според разпоредбата на чл.56 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), начисляването на данъка при внос по чл.16 се извършва от митническите
органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото
задължение.
Според разпоредбите на чл.70
от МКС, §1) Базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност,
тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост; §2) Действително платената или подлежащата на
плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на
продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в
полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени
или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки; §3)
Договорната стойност се прилага, ако е изпълнено всяко едно от следните
условия: а) не съществуват ограничения относно правото на разпореждане или
ползване на стоките от купувача, различни от някое от следните: i) ограничения,
наложени или изисквани по силата на закон или от публичните органи в Съюза; ii)
ограничения, засягащи географската област, в която стоките могат да бъдат
препродавани; iii) ограничения, които не влияят значително върху митническата
стойност на стоките; б) продажбата или цената не зависят от условия или
съображения, които не могат да получат стойностно изражение по отношение на
подлежащите на остойностяване стоки; в) никаква част от прихода от всяка
последваща препродажба, прехвърляне или ползване на стоките от купувача не се
получава пряко или косвено от продавача, освен в случаите, когато е възможна
подходяща корекция; г) купувачът и продавачът не са свързани или връзката не е
повлияла върху цената.
Според чл.74, §1 от МКС,
когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член
70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от §2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките.
А според посочената като
основание за издаване на оспореното по делото решение разпоредба на чл.74, §3
от МКС, Когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф
1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на
Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите
разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII
от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото
споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.
Съгласно чл.144, §1 от ППМКС,
При определяне на митническата стойност по член 74, §3 от Кодекса може да се
използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и
член 74, §2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно
най-голяма степен на определените преди това митнически стойности.
Според съдържанието на
оспореното решение, новоопределената митническа стойност на л.а. Лексус е определена въз основа на електронна страница
в която е посочено , че същия автомобил , с еднакъв номер на рамата е бил
продаден , била е обявена продажна цена на 15,07,20г. от 10100 щатски долара ,
т.е. декларираната митн. Стойност е
около 4 пъти по-малка от реалната цена.
От страна на ответника по
делото не са представени доказателства
подкрепящи изложеното в процесното решение.
В представената писмена
защита на ТД-Митница Бургас-л.276, бланкетно се твърди законосъобразност на
оспореното решение , като не се коментира актуалната съдебна практика на ВАС ,
по сходни случаи, нито възраженията на жалбоподателя .
Настоящият състав на съда
намира, че макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има
договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140, & 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015 г. дава възможност на митническите
органи при наличието на основателни съмнения, че декларираната договорна
стойност действително представлява общо платената или подлежаща на плащане цена
по чл. 70, & 1 от МК да поискат от декларатора представянето на
допълнителна информация. Ако и след представянето и съмненията на митническите
органи не отпаднат, съгласно & 2 от
същия регламент, те могат да отхвърлят декларираната цена, решавайки, че
стойността на стоката не може да се определи по реда на чл. 70, & 1 от
Кодекса.
В тежест на митническите органи е да докажат посредством
пълно доказване основателността на съмненията си и разликите в стойността, което да обоснове
извършената корекция в посока увеличение на митническата стойност на процесните
автомобили.
В случая, настоящият състав
на съда намира, че оспореното по делото решение е постановено в нарушение на
установената от чл.144, §2, б.“б“ от ППМКС забрана, тъй като определената нова
митническа стойност на внесения лек автомобил е определена единствено и само като се черпи
информация от електронен сайт - autoauctions.io
, за продажба реализирана две години преди процесната продажба , т.е. на 15,07,2020г.
Съдът счита , че процесното решение не е мотивирано, като в
него по същество не е обсъдено нито едно
от възраженията на жалбоподателя в
административната фаза.
Ответната страна не е
обосновала "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент
(ЕС) № 2015/2447, за да започне законосъобразно административното производство
и лицето да има възможност за упражни правото си на защита.
Както по-горе се каза , при
наличието на основателни съмнения относно декларираната договорна стойност по чл.
70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е
следвало да се поиска от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако
и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите
органи не отпаднат, то чак тогава те могат да отхвърлят декларираната цена.
Тежестта за доказване на наличието на
основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за
неприемането на декларираната митническа стойност.
Събраната информация от сайта
autoauctions.io е основното доказателство, използвано от митническите органи за
определяне на нов, по-висок размер на митническата стойност за внесения
автомобил, но тези материали могат да
бъдат доказателство само за съществуването на публикуваното, не за неговата
достоверност, както и тази информация не е получена по реда на чл. 5, ал. 1 от
ЗМ във връзка с чл. 36, ал. 7 от АПК.
Горните данни не са събрани по реда, предвиден в АПК и същите
не могат да бъдат годно доказателствено средство, както за определяне на
митническа стойност, така и за обосноваване на основателни съмнения , както и същите
не са и проверени по реда на чл. 84д, ал.2 от ЗМ.
Въпреки , че горната информация
е приобщена в административното производство, не е съставен протокол за
извършените действия, респ. не са налице
доказателство за извършените от ответника действия и установените факти и
обстоятелства.
С оглед на последното не
само, че не е проверена верността на информацията от този сайт, но и има
достатъчно основания същата да се счита за недостоверна.
В случая, не са посочени
документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват
като основание за своето решение , като по този начин е нарушено правото на защита на лицето в провежданото
административно производство по установяване на публични задължения.
Митническите органи не са
спазили процедурата по чл. 141 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, във връзка с чл,
74, § 2 от Регламент (ЕС) №52/2013 за определяне на митническата стойност по
процесния внос съобразно договорната стойност на идентични или сходни стоки,
според който когато митническата
стойност не може да се определи съгласно чл. 70 от същия Регламент, то в този
случай, митническата стойност на стоките се определя като се прилагат
последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от
тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Тези
критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност
и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането
на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената
поредност.
Аналогично, направеното
определяне на допълнителни задължения за ДДС, въз основа на неправилно и
незаконосъобразно направеното изменение на митническата стойност на
декларирания от жалбоподателя внос, също се явява направено при липсата на
фактическо основание за целта и съответно в противоречие с относимите норми на
ЗДДС.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда намира, че оспореното по делото решение е
незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед очерталия се изход на
делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, съобразно приложените
доказателства / л. 151-154, л.278-287/ в общ
размер на 1400 / хиляда и четиристотин/ лв., като за разноските следва да бъде осъдено
юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, какъвто в
случая се явява Агенция “Митници” (чл.7, ал.1 от ЗМ).
Предвид горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***.
***" № **, ет.**, ап.** Решение №
32-175759/01.06.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас.
ОСЪЖДА Агенция “Митници”,
ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на И.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***. ***"
№ ** сумата от 1400 / хиляда и четиристотин/ лева за съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: