№ 1683
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20241100900827 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „В.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.Рудозем, ул.„****, представлявано от управителя З.Е.Д. ,
чрез адв.Е. П. от АК Пловдив срещу „ЦЕНТЪР ЗА П. О. В.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, жк.„Свобода“, ул. ****, представлявано от
управителя А.Д.Т., с която се иска прекратяване на дружеството на основание чл. 517, ал. 4
от ГПК, поради невъзможност на ищеца да получи изпълнение на парично задължение от
едноличния собственик на капитала на ответното дружество „СД В.“ ЕООД ЕИК ****.
Ищецът твърди, че е кредитор със съдебно установени вземания на дружеството „СД
В.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Надежда“, ул.
„****, като последното е едноличен собственик на капитала на „ЦЕНТЪР ЗА П. О. В.“
ЕООД. За тяхното събиране бил подал молба до ЧСИ Г. Д., рег. №781 по регистъра на ЧСИ,
с район на действие: Софийски градски съд, по която било образувано изпълнително дело №
20237810400648.
Твърди, че по негово искане било предприето принудително изпълнение върху дял от
търговско дружество (в хипотезата по чл. 517, ал. 4 ГПК – длъжникът да притежава всички
дружествени дялове (100%) от капитала на друго дружество, т.е. да е едноличен собственик
на капитала), като за целта бил наложен запор върху всички, притежавани от длъжника,
дружествени дялове от капитала на дружеството „ЦЕНТЪР ЗА П. О. В.“ ЕООД, а именно: 50
/петдесет/ дружествени дяла, всеки с номинална стойност от 100 лв. или общо 5000 лв.,
съставляващи 100% от капитала, като същият бил вписан в Търговския регистър на
01.04.2024г. с вписване: 20240401141545.
На това основание ищецът твърди, че за него е налице правен интерес да предяви
конститутивния иск по чл.517 ал.4 ГПК за прекратяване на дружеството „ЦЕНТЪР ЗА П. О.
В.“ ЕООД, ЕИК: **** и по този начин да може да се удовлетвори от ликвидационния дял на
длъжника от същото.
На ответника е връчено съобщение за възможността да подаде отговор на исковата
молба по чл. 367 от ГПК. В законов срок е постъпил писмен отговор. Оспорва предявения
1
иск. Излага твърдение, че „СД В.“ ООД разполага с достатъчно имущество, от което
кредиторът би могъл да се удовлетвори. Сочи, че към момента се извършвало изпълнение
върху недвижими имоти.
В законов срок е постъпила допълнителна искова молба. Ищецът оспорва
твърденията в писмения отговор на ответника. Сочи, че имало и други кредитори на
длъжника, които са предприели принудително изпълнение срещу ответника, един от които е
НАП с вземане за 800 000лв. Според ищецът ответника имал интерес от запазване на
неговото дъщерно дружество, но това можело да стане ако бъде погасен дългът към него.
В законов срок не е постъпил писмен отговор на ДИМ.
С молба от 22.07.2024г. ищецът е изложил твърдения във връзка, че не е налице
достатъчно имущество на „СД В.“ ООД, поради което е предприел действия по предявяване
на настоящия иск. Приложил е към молбата сметка за разпределение по чл.495 ГПК,
изготвена от ЧСИ Т.Л. рег.№820 по рег. На ЧСИ с район на действие ОС Пловдив по
изп.дело №190/2023г.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните
по свое убеждение, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, прие за
установено от фактическа страна следното:
Въз основа на издаден на 19.11.2018г. Изпълнителен лист от Софийски градски съд
по т.д.№5532/2016г. срещу „В.“ ООД е било образувано изп.дело №20237810400648. по
описа на ЧСИ Г. Д. рег.№781 с район на действие СГС, за събиране на отразените в листа
вземания на „В.“ ЕООД, а именно – сумата от 44 449,19лв. с ДДС, дължима по фактура
№24/15.12.2015г. и №36/06.01.2016г. и Протоколи №4 и 5 цена за предоставени за временно
и възмездно ползване на машини – строителна техника по договор от 07.10.2015г.,
Приложение 1 и Анекс от 13.11.2015г., неразделна част от договора за периода 01.12.2015г. –
17.12.2015г., както и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 1857,91лв. съдебни разноски в
производството.
От представяния договор за цесия от 19.12.2020г. се установява, че ЦКБ АД е
прехвърлило на ищеца вземането си срещу С.Д. и на осн.чл.429 ГПК „Ф.и.а.“ ЕООД е био
конституирано като взискател по изпълнителното дело.
Принудителното изпълнение е насочено срещу дружествените дялове на длъжника
„В.“ ООД в "ЦЕНТЪР ЗА П. О. В." ЕООД. От приложените по изп.дело запорни съобщения
се установява, че е наложен запор върху всички дружествени дяла, притежавани от „В.“
ООД.
От справка в търговския регистър по партидата на дружеството се установява, че
запорът на дружествените дялове на длъжника е вписан на 01.04.2024г. с вх.№
20240401141545, от когато същият е произвел действие.
От приложеното копие на изпълнително дело №648/2023г. на ЧСИ Г. Д. с рег. №781,
се установява съществуването и размера на неудовлетвореното вземане на взискателя.
Вземането не е погасено и не са постъпвали суми.
Налице е другата процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 517, ал.
4 от ГПК - взискателят да е овластен от съдебния изпълнител да предяви иска си пред
окръжния съд. По молба на взискателя ЧСИ е издал постановление от 28.03.2024г. с което на
основание чл.517 ал.4 от ГПК го е овластил да предяви иск пред Софийски градски съд за
прекратяване на дружеството ответник "ЦЕНТЪР ЗА П. О. В." ЕООД, с оглед на факта, че
по изпълнителното дело изпълнението е насочено срещу всички дялове на длъжника и
запорът е вписан на 01.04.2024г.
Съдът като съобрази изложеното намира, че предявеният иск е допустим, а по
същество основателен.
Искът по чл.517 ал.4 ГПК, идентично на този по чл.517 ал.3 ГПК, е конститутивен
иск, с който се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на
капитала или на всички съдружници в ООД - длъжници на същия (чл. 517, ал. 4 ГПК ), респ.
2
кредитора на съдружник или съдружници (не всички) в дружество с ограничена отговорност
(чл. 517, ал. 3 ГПК), да прекрати търговското дружество - ЕООД или ООД, за да удовлетвори
вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Практическото различие между двете
хипотези остава само липсата на изявление на взискателя за прекратяване участието на
длъжника, като съдружник в дружеството - ответник, връчвано на дружеството от съдебния
изпълнител, като предпоставка за овластяването на взискателя за предявяване на иска по чл.
517, ал. 3 ГПК - последното съставляващо абсолютна положителна процесуална
предпоставка. При прекратяване на дружеството (какъвто е резултата във всяка от
хипотезите - по ал.3 и ал.4 на чл.517 ГПК ), удовлетворяването на ищеца - взискател ще
остане ограничено до размера на стойността на запорираните дружествени дялове (респ.
ликвидационния дял на длъжника - съдружник), независимо дали изчерпват всички или само
част от дружествените дялове, формиращи капитала на ответното дружество. Когато са
установени предвидените в чл.517, ал. 1 и ал. 4 от ГПК предпоставки, съдът може да
отхвърли иска по чл.517 ал.4 от ГПК само ако в хода на производството се установи, че
вземането е изцяло погасено в пълен размер.
Абсолютни положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска във всяка
от хипотезите на чл.517 ал.3 и ал.4 ГПК са наличието на висящо изпълнително
производство, в което ищецът се явява взискател, а дружеството - ответник по иска
по чл.517 ГПК - трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на
припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му
дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска, от
съдебния изпълнител. Тези предпоставки следва да са налице и в специалната хипотеза
на чл.517, ал. 4 ГПК на насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството, доколкото
в нея не е предвидено изричното отпадане на условието по чл.517 ал.3 ГПК за овластяване
на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иска. В тази насока е формирана
задължителна съдебна практика, в т.ч. решение № 104/10.07.2014г. на ВКС, ТО по т.д.
№2144/2013г. Прието е, че изричният протокол за овластяване има самостоятелно
доказателствено значение и за другите обстоятелства, на които се основава иска, а именно:
наложен запор върху дела на съдружник-длъжник, респ. върху всички дружествени дялове,
изявление за прекратяване на участието на длъжника - съдружник, връчено на дружеството
ответник (изискуемо само в хипотеза по чл.517 ал.3 от ГПК) и осуетено удовлетворяване на
вземането от страна на дружеството - трето задължено лице (Решение № 347 по т.д. №
631/2004 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 614 по т.д. № 115 по описа за 2006 г. на ВКС, III т.о.).
В случая са налице всички предпоставки за допустимостта на предявеният иск с
правно основание чл.517 ал.4 от ГПК - активна процесуална легитимация у ищеца за
предявяване на иска по чл.517 ал.4 от ГПК на взискател по неудовлетворено вземане, който
е изрично овластен от съдебния изпълнител да предяви иск пред окръжния съд. За
разглеждането на иска са преценими законовите предпоставки към момента на насочване на
изпълнението върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала на
ответното дружество, идентични и към момента на подаване на исковата молба и
приключване на съдебното дирене, а за отхвърлянето му - единствено противопоставими от
ответника правопогасяващи възражения, или удовлетворяване на вземането (в този смисъл и
съдебната практика обективирана в Решение № 138 от 12.07.2017 г. по търг.дело№ 1753 по
описа за 2016 г. на ВКС, ТК, I т.о.). От доказателствата по делото се установи, че ищецът е
носител на неудовлетворено вземане от лице, притежаващо качество едноличен собственик
на капитала на дружество с ограничена отговорност, като принудителното изпълнение е
насочено върху всички дялове в дружеството, поради което не е необходимо отправяне на
изявление от взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството, съответно
върху дяловете от капитала е наложен запор чрез изпращане на запорно съобщение до
Агенцията по вписвания - търговски регистър и запорът е вписан по предвидения в чл. 517,
ал. 1, изр.2 от ГПК ред.
Според трайната съдебна практика погасяването на задължението по изпълнителния
лист е единственият релевантен към спора факт, наличието на който би довело до
3
неоснователност на иска, като в тежест на ответника по този иск е да докаже
удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело (Определение № 153 от 12.03.2013
г. на ВКС по т.д. № 1032/2012 г., II т.о., ТК). Ответното дружество, което носи
доказателствената тежест, не е ангажирало доказателства вземането на взискателя да е
удовлетворено чрез плащане или друг погасителен способ, в която хипотеза, чл.517 ал.4
изр.3 ГПК предвижда отхвърляне на конститутивния иск.
С оглед на изложеното, съдът намира, че при наличие на предпоставките за
прекратяване на дружеството по чл. 517, ал. 1 и, ал. 4 от ГПК и доколкото до приключване
на устните състезания по делото не бе доказано погасяване на задължението към ищеца, то
искът следва да бъде уважен.
Съгл. чл.517 ал.4 ГПК след влизане в сила на решението, препис от него следва да се
изпрати на Агенция по вписванията за служебно вписване в Търговския регистър.
След вписването се извършва ликвидация от назначен от длъжностното лице по
регистрацията към Агенция по вписванията ликвидатор.
На основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят претендираните
от него с исковата молба разноски, сторени по делото, които се констатираха в размер на 80
лв. внесена държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.517 ал.4 от ГПК, срещу „ЦЕНТЪР ЗА П. О. В.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк.„Свобода“, ул. ****,
представлявано от управителя А.Д.Т..
ОСЪЖДА „ЦЕНТЪР ЗА П. О. В.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк.„Свобода“, ул. ****, представлявано от управителя А.Д.Т. да
заплати на „В.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Рудозем, ул.
„****, представлявано от управителя З.Е.Д., сумата от 80лв./осемдесет/ разноски в
производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Агенция по
вписванията за вписването му в Търговския регистър и откриване производство по
ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4