Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 09.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Габриела Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №16566 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №244959 от 15.10.2019год.,
постановено по гр.дело №80089/2018г. по описа на СРС, ГО, 44 с-в, ответникът З.„А.И.“АД
с ЕИК*******е осъден да заплати на „З.Б.В.И.Г.”АД с ЕИК*******на основание
чл.411 от КЗ сумата от 190,60лв.- регресно вземане за възстановяване на платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за щети по л.а.„Волво
S60“ с ДК№*******, причинени при ПТП на 24.10.2018г. в гр. Кърджали, с включени
ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба 19.12.2018г. до окончателното плащане,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 630лв. разноски.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответника З.„А.И.“АД. Жалбоподателят поддържа, че съдът
неправилно е възприел и интерпретирал фактическата обстановка на база на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Твърди, че е налице
значително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия
автомобил „Волво“. Оспорва и размера на
присъденото обезщетение, с оглед твърдяното от него съпричиняване. Претендира
отмяна на решението на СРС в обжалваната част и отхвърляне на исковете изцяло,
евентуално- намаляване на размера на обезщетението, както и присъждане на
разноски.
Въззиваемият
ищец в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като
неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли
същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена. Претендира разноски пред въззивната инстанция
за адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Съгласно
чл.411 КЗ когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".
В случая от събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните
по делегация свидетели и заключението на изслушаната САТЕ се установява
безспорно механизмът на настъпване на процесното ПТП, произтеклите от него
имуществени вреди и заплащането на обезщетение от страна на ищеца по сключената
между него и собственика на увредения автомобил имуществена застраховка „Каско“.
Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя- ответник относно неправилното
възприемане и интерпретиране на фактическата обстановка, тъй като в това
отношение не се открива противоречие между писмените доказателства,
свидетелските показания и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза относно механизма на настъпване на процесното ПТП- лекият автомобил
„Ауди“ е бил паркиран с отворена задна лява врата, която към моманте на
приближаване на лекия автомобил „Волво“ се е отворила широко и вследствие на
това е настъпило съприкосновението с дясното странично огледало на последния.
Вещото лице не може да даде категорично заключение относно предотвратимостта на
удара от страна на водача на лекия автомобил „Волво“, доколкото липсват данни
за скоростта му на движение и разстоянието му от другия автомобил към момента
на отваряне на задната лява врата на лекия автомобил „Ауди“. Разминаването в
показанията на свидетелите относно това дали се касае за предна или задна лява
врата на лекия автомобил „Ауди“ е несъществено от гладна точка на механизма на
настъпване на ПТП. При това положение възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от водача на лекия автомобил „Волво“ остава недоказано,
както правилно е приел и първоинстанционния съд. Размерът на обезщетението е определен съгласно
изплатеното такова от ищеца, доколкото според неоспореното от страните заключение
на изслушаната СТЕ стойността на ремонта за отстраняване на щетите по пазарни
цени е по-висока от последното.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение-
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС, които следва да се присъдят изцяло.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №244959 от 15.10.2019год.,
постановено по гр.дело №80089/2018г. по описа на СРС, ГО, 44 с-в.
ОСЪЖДА З.„А.И.“АД с ЕИК*******да заплати на „Б. В. И. Г.”АД
ЕИК*******сумата от 360 лева- разноски във въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/