№ 753
гр. Бургас, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20252120201121 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. И. Н. ЕГН ********** против Наказателно постановление
№ 25-7779-000084/07.03.2025г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Бургас, РУ Камено, с
което за нарушение на чл. 103 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление (НП) за неправилно,
оспорва да е извършил нарушение, както и изобщо да е възприел сигнал за спиране.
Претендира отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Б. К.,
поддържа се жалбата. Депозирани са неподписани писмени бележки.
Административно - наказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
От фактическа страна приема, следното:
На 09.02.2025г. св. С. Б. и св. Р. Ж. изпълнявали служебни задължения при РУ Камено
като били оборудвани със служебен автомобил, който бил спрян в гр. Камено, *** в лява
пътна лента, в страни от движението, а служителите били със служебна униформа. Св. Р. Ж.
бил извън автомобила, когато видял приближаващ автомобил марка „***”, модел „***”, цвят
тъмно сив, рег. № ***, който му се сторило, че се движи с по-висока скорост и решил да спре
за проверка водача като подал сигнал със стоп палка. Сигналът бил ясен, без наличие на
други автомобили, които да закриват видимостта, бил възприет от водача, който вдигнал
ръце и продължил движението си. Веднага двамата полицейски служители се качили в
служебния автомобил и последвали автомобила, който не спрял на подадения сигнал.
1
Включили светлинен и звуков сигнал като го приближили към табелата за „край” на гр.
Камено и извън населено място водачът отбил автомобила и спрял. Като водач бил
установен И. И. Н., а заедно с него в автомобила, на предна дясна седалка, била и св. К.П.
като водачът обяснил, че и друг път му се е случвало да не спре на стоп палка, но не било
имало проблем и му бил съставян фиш.
Св. Б. съставил АУАН на И. Н. за това, че на посочената дата в гр. Камено, *** 17
посока гр. Българово управлява собствения си лек автомобил марка „***”, модел „***”, цвят
тъмно сив, рег. № *** като при подаден сигнал за спиране от униформен служител със стоп
палка по образец в МВР същият не спира и продължава движението си посока гр.
Българово, догонен и спрян допълнително след един километър за проверка на изхода на гр.
Камено до табелата обозначаваща „край” на населено място в посока гр. Българово, което
приел за нарушение на чл. 103 ЗДвП. АУАН бил връчен като не са вписани възражения.
На 13.02.2025г. било входирано възражение от И. Н. против АУАН, с което възразява да
е възприел точно, ясно и недвусмислено сигнал за спиране.
По повод подаденото възражение била извършена проверка, били изготвени докладни
записки и в резултат възражението било прието за неоснователно като на 07.03.2025г.
наказващият орган изцяло възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и издал
обжалваното НП, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП на И. Н. било наложено
административно наказание глоба, както и ЛПУМПС за срок от един месец.
Съдът се доверява на свидетелите Б. и Ж. като показанията им са последователни,
взаимно се подкрепят и съответстват на събраните по делото доказателства. Съдът намира,
че показанията на св. П. са в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя, че не е възприел
ясно сигнала за спиране, подаден от полицейския служител. Съдът, от една страна, отчита
близките отношения между жалбоподателя и свидетелката, а от друга страна взе предвид, че
и двамата свидетели Ж. и Б. са възприели вдигане на ръце, знаци с ръце от страна на водача,
насочени към служителите, което сочи, че те са били възприети от водача на МПС, но
същият е преценил, че може да продължи движението си, защото заявил, че и друг път му се
е случвало. Съдът намира, че св. П. изгражда защитна теза на жалбоподателя, която не се
установява от останалите събрани доказателства. Водачът е бил длъжен във всеки един
момент да наблюдава внимателно пътната обстановка и да спре на подадения сигнал,
назависимо каква история е разказвал по време на движението. Съдът намира, че пътя,
пътната обстановка се наблюдава изключително от водача на МПС и пътниците в
автомобила, в случая св. П., нямат задължението да следят подаваните знаци насочени към
водача на МПС. Освен това св. Ж. е категоричен, че жалбоподателят е можел да спре и по-
рано без да е необходимо да бъде следван със светлинен и звуков сигнал до края на гр.
Камено. Това дали полицейските служители са спазили инструкциите за работа и дали е
трябвало да изготвят-докладни записки незабавно не е предмет на изясняване в настоящото
производство като свидетелите носят отговорност по чл. 290 НК и разпитани в съдебно
заседание дават подробни показания доколкото и предвид на множеството извършвани
проверки е възможно някои детайли да бъдат забравени. След подадено възражение е била
извършена проверка и са били изготвени съответните докладни записки с оглед преценката
дали следва да се издаде НП. Началото на административно-наказателното производство се
поставя със съставения АУАН, в него са посочени обстоятелствата на нарушението,
свидетелите и чрез разпита им в съдебно заседание, съдът прие за установена горната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването и е срещу акт, който подлежи на обжалване. АУАН и НП са издадени от
компетентни лица, представена е заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР и
2
заповед 251з2617/14.05.2024г. Административно-наказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок. Липсват формални основания за отмяна на НП като АУАН и НП отговарят на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съгласно нормата на чл. 103 ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите указания.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП не съдържа дефиниция на понятието „подаден сигнал
за спиране”, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП,
според която при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на
съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-
палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг
червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез
подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се
полицейски автомобил или мотоциклет.
За да е осъществен съставът на нарушение по чл. 103 от ЗДвП, следва да е подаден
своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за
конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал, водачът да не е изпълнил
задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. В
случая от събраните по делото доказателства се установява, че на жалбоподателя в
качеството му на водач на МПС е бил подаден ясен сигнал за спиране със стоп-палка, от
униформен служител, който е навлезнал на платното за движение, бил е възприет и от св. П.,
макар да не е била водач и да няма задължение на наблюдава пътната обстановка. Водачът е
имал възможност да спре в по-ранен момент, но го е направил едва когато е бил последван с
включен светлинен и звуков сигнал и е възприел, че полицейските служители ще продължат
да го следват докато не спре за проверка, поради което и съдът приема, че Н. въпреки, че е
възприел сигнала за спиране, е решил да продължи движението си. Отделно от изложеното в
нормата на чл.7, ал.2 от ЗАНН е указано, че непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи. В настоящия случай липсва текст, който да указва, че
административните нарушения по чл.103 от ЗДвП не се наказват, когато са извършени при
форма на вината - непредпазливост, поради което правилно и законосъобразно е бил
санкциониран за констатираното административно нарушение.
Следва да се посочи, че не може да се приеме, че е налице и маловажност по чл. 28
ЗАНН предвид значимостта на охраняваните обществени отношения свързани с
безопасността на пътя.
С действията си, този състав на съда, приема, че водачът е допуснал нарушение на чл.
103 ЗДвП.
Към момента разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е променена като е предвиден
фиксиран размер на наказанието - лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок три месеца и с глоба 200 лв., но към датата на деянието предвижда
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и глоба от 50 до 200 лв. и предвид на наложеното наказание се явява по-
благоприятна за нарушителя съгласно чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Съдът намира, че правилно
наказващият орган е определил минимален размер на наказанието ЛПУПМС за срок от един
месец като не е изложил обстоятелства, които да обосноват по-висок размер на санкцията,
но съдът счита, че в минимален размер следва се определи и наказанието глоба, а именно 50
лева. От една страна наказващият орган не е посочил обстоятелства, които да се определят
като отегчаващи отговорността, а от друга страна и съдът не установи такива, касае се за
3
типично нарушение, поради което и НП следва да е измени като се намали размерът на
глобата от 80 лева на 50 лева.
Съгласно чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В конкретния случай
такива не се претендират и не се присъждат.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 25-7779-000084/07.03.2025г., издадено от
Началник РУ в ОДМВР Бургас, РУ Камено, с което за нарушение на чл. 103 ЗДвП на
основание чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на И. И. Н., ЕГН **********, е наложена глоба в
размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец като
НАМАЛЯВА размера на глобата от 80 (осемдесет) лева на 50 (петдесет) лева и потвърждава
наказателното постановление в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4