№ 81
гр. Враца, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Г. Аджемова-Василева
Членове:Росица Ив. Маркова
Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Мария Г. Аджемова-Василева Въззивно
гражданско дело № 20211400500356 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 263442/28.06.21 г. на "Н. Т." ЕООД, с ЕИК ***,
чрез пълномощник адв. В. Ч., срещу решение на районен съд гр. Бяла Слатина №
260129 от 03.06.21 г., постановено по гр. д. № 164/21 г. по описа на същия съд, с което
е уважен предявения срещу дружеството жалбоподател от А. С. А., установителен иск
с правно осн. чл. 422 от ГПК за сумата 255.87 лв., за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 1236/20 г. на районен съд гр. Бяла
Слатина, със същото решение са присъдени съдебни разноски.
В жалбата подробно се мотивират оплаквания за това, че в проведеното
съдебно производство пред първостепенния съд, ищецът не е доказал исковата си
претенция относно фактическото ползване, без основание, на процесната нива от
страна на дружеството-жалбоподател. Според въззивника, по делото не е доказан и
размерът на сумата, с която е обедняла ищцата, съответстваща на нейната част от
нивата, изчислена под формата на среден пазарен наем за имота в исковия период. И
тъй като не е доказан фактическия състав на нормата на чл. 59 от ЗЗД, изводът на
районен съд в обратния смисъл според жалбоподателя е неправилен и
незаконосъобразен.
1
При изложените оплаквания, дружеството моли за отмяна обжалваното
решение и постановяване на съдебен акт по същество от въззивния съд, с който
предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се съдебни разноски. Жалбоподателят
няма доказателствени искания
Ответницата по жалба А.А., редовно уведомена, не представя отговор.
След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на
страните, окръжен съд намира следното:
Постъпилата въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена в срок,
от надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията
на обжалваемите.
Решението на районен съд е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА
при следните съображения:
Първостепенният районен съд гр. Бяла Слатина е бил сезиран от ищцата А.А. с
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, с твърдения, че ответника "Н.
Т." ЕООД с ЕИК ***, със седалище село *** й дължи сумата 255.87 лв.
представляващо обезщетение за ползване на без правно основание от страна на
ответното дружество собствените на ищцата 2/3 ид. части от зем. имот представляващ
нива с идентификационен № 059067 и площ от 11.994 кв. м., на находяща се в
землището на село ***, обл.гр. Враца, в м. "Сухия геран", за стопанската 2017/2018 г.,
заедно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на исковата сума по чл. 410 от ГПК –
27.11.20 г. по ч. гр. дело № 1236/20 г. по описа на районен съд гр. Бяла Слатина, до
окончателното изплащане са сумата.
По така предявени иск, районен съд е събрал допустимите, относими и
необходими доказателства и след обсъждане на същите е възприел за установена и
изложил подробно фактическа обстановка по спора, която напълно се споделя от
районен съд. След задълбочен анализ на фактите по спора, районен съд е стигнал до
решаващ правен извод за наличие предпоставките на чл. 59 от ЗЗД, тоест за
основателност на предявения иск, който извод също се споделя от окръжен съд, като
правилен и съответстващ за закона и данните по спора.
По делото е безспорно установено, че ищцата А.А. е собственик на 2/3 ид.
части от нива с № 059067, с площ от 11.994 кв. м., на находяща се в землището на село
***, обл.гр. Враца, в м. "Сухия геран", на основание договор за дарение оформен с нот.
2
акт № 104/11.10.12 г. на нотариус Г. Х. с р-н на действие районен съд гр. Бяла Слатина.
Успоредно с това е установено, че нивата е ползвана от ответното дружество за
стопанската 2017/18 г. на основание договор за наем от 10.07.17 г., сключен между
страните по делото. Договорът за наем е нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД
поради липса на съгласие сключването му от страна на наемодателя А.А., тъй като
същата не е подписвала договора и не е заявявала воля за сключването му. Този извод
следва от установеното от приложеното АНД 34/20 г. на районен съд гр. Бяла Слатина,
че лицето И. Н. Р. е призната за виновна в това, че е съставила неистински частен
документ – договор за наем на зем. земя, включително и за процесната нива с № 059067
находяща се в землището на село ***, м. "Сухия геран", който договор е употребен
пред ОбщС "Земеделие" – гр. Бяла Слатина за да се докаже, че съществува
правоотношение по сключен едногодишен договор за наем на нива с посочения
индивидуализиращ номер в землището на село ***, за стопанската 2017/18 г., между
ЗК "Н. Т." ЕООД и А. А.. От служебно извършената справка от районен съд гр. Бяла
Слатина в ТР, е видно, че ответното дружество е регистрирало ползването на
процесната нива в Общ.С "Земеделие" гр. Бяла Слатина по реда на чл. 70 от ППЗСПЗЗ,
при което се налага извода, че именно той е ползвател на нивата за стопанката 2017/18
г. Без значение за конкретния спор е, че след като е регистрирал ползването на нивата,
ответникът се е споразумял с трето лице да я обработва - Съгласно представената по
делото заповед № 343/02.10.17 г.на директора на Дирекция "Земеделие" гр. Враца, е
сключено доброволно споразумение по чл. 37в, ал 2 ЗСПЗЗ между собствениците или
ползвателите на зем. земи в землището на село ***, като процесната нива № 059067 е
разпределена за ползване на ЕТ "Л. Ч.".
Изложеното налага правния извод, е налице фактическия състав на чл. 59 от
ЗЗД – обогатяване на едната страна в правоотношението за сметка на другата. В случая
ответното дружество си е спестило разходи, а именно: не е предоставило на ищцата
дължимото й рентно плащане за нивата за стопанската 2017/2018 г., което плащане, с
оглед представените по делото писмени доказателства и статистически справки и
съобразено притежаваната от ищцата ид. част от нивата, е в размер на исковата сума от
255.87 лв.
Окръжен съд не споделя наведените в жалбата оплаквания. На първо място не
следва да се приеме, че предявеният иск е недопустим, съответно решението на
районен съд подлежи на обезсилване, тъй като има постановен окончателен съдебен
акт в обратния смисъл по идентичен правен спор – решение № 58/24.03.20 г. по гр. д.
№ 1253/19 г. по описа на районен съд гр. Бяла Слатина, приложено по делото.
Оплакванията не се споделят, тъй като не е налице пълна идентичност на
инидивидуализиращите правния спор белези – страни, обстоятелства, искане към съда
между двете дела – гр. д. 164/21 г. на БСлРС и гр. дело № 1253/19 г по описа на същия
3
съд. Страните и претенцията към съда по гр. дело № 1253/19 г. и настоящото гр. дело
№ 164/21 г. са идентични, но не и обстоятелствата на които ищцата А.А. основава
претенцията си. По гр. дело № 1253/19 г. сумата 255.84 лв. се претендира като
незаплатен наем по договор от 10.07.17 г., като съдът е приел, че договорът е нищожен
поради непостигане на съгласие между страните по един съществен елемент от
договора - в същия не е посочена наемна цена. Докато в исковата молба, повод за
образуване на гр. дело № 164/21 г., се излагат различни обстоятелства. Ищцата А.
твърди, че изобщо не е подписвала договор за наем от 10.07.17 г., с предмет
собствената и нива № 059067 в землището на село ***, като се позовава на АНД №
34/20 г., което е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието /дали лицето И. Р. е
съставила неистински частен документ, дог. за наем на нива № 059067, с цел да бъде
употребен пред ОС "Земеделие" гр. Бяла Слатина/, противоправността на деянието и
виновността на дееца. Изложените в исковата молба по гр. дело № 164/21 г.
обстоятелства налагат извод, че правната квалификация на претенцията е по чл. 59 от
ЗЗД, при което не може да се приеме, че е налице идентичност между двете дела.
Окръжен съд не споделя и следващото оплакване на въззивника, че по спора
ищцата не е доказала всички елементи на фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД,
конкретно не било установено, че нивата се е ползвала именно от ответника-въззивник,
а също не бил доказан размера на сума, с която ищцата се е обеднила, съответно
ответника се е обогатил. Както се посочи по-горе, самият ответник е заявил пред ОС
"Земеделие" гр. Бяла Слатина, че е ползвател на зем. земи в землището на село *** за
стопанската 2017/18 г. и обстоятелството, че по-късно доброволно е предоставил
ползването на процесната нива в землището на посоченото село на трето лице, е без
значение, в контекста на конкретния правен спор. От тази договореност с трето лице,
не следва извода, че ответникът, в отношенията си с ищцата собственик на нивата, е
загубил качеството на ползвател без основание на нивата за стопанската 2017/18 г. А
размерът на сумата, която ответникът си е спестил, което пък е довело до обедняване
на ищцата А. или до разместване на блага без основание, е именно размерът на
рентното плащане за 2017/18 г. за района на село ***, както правилно е преценил
районен съд.
В заключение, тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с
тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като
освен изложеното, на осн. чл. 272 от ГПК окръжен съд препраща към мотивите на
районен съд гр. Бяла Слатина.
Разноски при изхода от спора, на адв. С. следва да се присъдят съдебни
разноски на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 300 лв. за процесуално
4
представителство на въззиваемата А.А. пред настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖВАВА решение на районен съд гр. Бяла Слатина № 260129/03.06.21
г. постановено по гр. дело № 164/21 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА "Н. Т." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище село ***, общ. гр. Бяла
Слатина да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 и във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА на адвокат
М.М. С. от Врачанска адв. колегия сумата 300 лв. за осъществено процесуално
представителство по отношение въззиваемата А. С. А. пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5