Решение по дело №950/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Я. В. М., [ЕГН], подадена чрез адв. С. Й. М., против Решение № 66 от 26.06.2024 год. постановено по административно-наказателно дело № 134 от 2024 год. по описа на Районен съд – Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 2023-367-04-43 от 20.11.2023 год. на ВПД Директор на ОД на МВР – Пазарджик, с което на касационния жалбоподател е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева, на осн. чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) за нарушение на чл. 8, ал. 4 от същия.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на оспореното решение и вместо него съдът да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и да присъди сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не изразява становище по спора. Депозирал е становище с вх. № 7878 от 17.09.2024 год., чрез адв. М., в което поддържа касационната жалба и моли за отмяна на атакувания съдебен акт.

Ответната страна – Директорът на ОД на МВР – Пазарджик, в съдебно заседание не изразява становище по касационната жалба. В писмена защита с вх. № 7605 от 10.09.2024 год., подадена чрез юрисконсулт П., оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, от страна, имаща правен интерес от предявеното оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по други съображения, различни от тези, изложени в касационната жалба. Съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд – Велинград е образувано по жалба, подадена от Я. В. М. срещу Наказателно постановление (НП) № 2023-367-04-43 от 20.11.2023 год., издадено от старши комисар Д. В. Л., на длъжност ВПД Директор на ОД на МВР – Пазарджик, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева, на осн. чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) за нарушение на чл. 8, ал. 4 от същия за това, че на 01.10.2023 год. около 02:00 часа, в качеството му на родител на В. М., роден на 18.07.2007 год. – непълнолетен, не го е придружил или не е осигурил пълнолетно, дееспособно лице за негов придружител на обществено място – нощен клуб „БОА“, гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 48А. В НП е посочено, че присъствието на лицето е констатирано след обработване на сигнал на ЕЕН 112, както и снето сведение бащата Я. М.. Наказателното постановление е предхождано от Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 43 от 17.10.2023 год., бл. № 392178, съставен на 01.10.2023 год. от З. Д. П., на длъжност младши полицейски инспектор към ОД на МВР – Пазарджик, Районно управление – Велинград.

За да потвърди процесното НП, Районен съд – Велинград е приел, че не са налице нарушения от процесуално естество, както и че описанието на мястото на извършване на нарушението е ясно описано, съставен е в присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението. В АУАН и в НП в пълнота са посочени признаците на елементите от състава на административното нарушение, на което правилно е дадена квалификацията по чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет. и наложеното административно наказание е съобразено със законово предвидения размер – 300,00 лева. Първостепенният съд е обсъдил и липсата на предпоставки за маловажност на случая.

Решението е неправилно.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗЗДет. нарушенията по чл. 45, ал. 1 – ал. 4 се установяват с акт от полицейските органи, а наказателното постановление се издава от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от посочената разпоредба, административнонаказващ орган за посочените видове нарушение по този закон е директорът на ОД на МВР – Пазарджик.

Процесното НП е издадено от старши комисар Д. В. Л., на длъжност ВПД Директор на ОД на МВР – Пазарджик. Абревиатурата на ВПД означава, че старши комисар Д. В. Л. е временно преназначен на длъжност Директор на ОД на МВР – Пазарджик, но за да се удостовери това действие следва да е издадена нарочна заповед от Министъра на вътрешните работи. Следователно ВПД Директорът на ОД на МВР – Пазарджик, за да придобие компетентност на наказващ орган следва да е овластен за това с изричен акт, издаден от Министъра на вътрешните работи.

По делото обаче не са представени доказателства за извършване на тези действия, както и съдът не е дал указания на издателя на оспореното НП да ги представи във фазата на събиране на доказателства. Действително в НП липсва посочване или позоваване на заповед, въз основа на която да се удостовери, че издателят му черпи права от такава, но предвид поставеното съкращение пред името длъжността на лицето, издало процесното НП, съдът е следвало да изследва това обстоятелства, както и да изложи доводи за компетентността, респективно некомпетентността на административно-наказващия орган.

Предвид изложеното се налага извод, че с оглед липсата на доказателства за издаване на заповед за временно преназначаване на старши комисар Д. Л. на длъжност ВПД Директор на ОД на МВР – Пазарджик, с права на наказващ орган по ЗАНН, съответно по Закона за закрила на детето, настоящият съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се отмени и делото да се върне на друг съдебен състав от същия съд за изпълнение на дадените с настоящото решение указания, а именно да се изследва обстоятелството за компетентността на издателя на Наказателно постановление № 2023-367-04-43 от 20.11.2023 год. – старши комисар Д. В. Л., на длъжност ВПД Директор на ОД на МВР – Пазарджик.

Предвид изхода на спора, на осн. чл. 226, ал. 3 от АПК, следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в Административен съд – Пазарджик.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 66 от 26.06.2024 год., постановено по административно-наказателно дело № 134 от 2024 год. по описа на Районен съд – Велинград и

ВРЪЩА делото на друг съдебен състав от същия съд за изпълнение на дадените с настоящото решение указания.

Решението е окончателно.