№ 566
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20221000503294 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК.
Ответниците в производството В. Т. и М. А., представлявани от
особения им представител адв. С. И., обжалват решение №262932/12.09.2022г.
по гр.д. №1003/2019г. на СГС, с което са осъдени да заплатят солидарно на
„Юробанк България" АД следните парични суми по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL33769 от 15.04.2008г. на основание чл. 432 от
ТЗ вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ: сумата от 54 556, 94 швейцарски франка,
представляваща част от дължима главница(частичен иск) в общ размер от 72
288, 06 швейцарски франка, заедно със законната лихва върху главницата, от
предявяване на иска - 23.01.2019г. до окончателно плащане, на основание чл.
79, ал.1 от ЗЗД - сумата от 1059, 85 швейцарски франка, представляваща част
от дължима сума(частичен иск) за договорни такси за управление на кредита,
начислени за периода от 23.04.2016г. до 09.01.2019г., в общ размер на сумата
от 1880, 22 швейцарски франка, сумата от 65, 59 швейцарски франка,
представляваща част от дължима застрахователна премия, за периода от
08.04.2016г. до 09.01.2019г. в общ размер 217, 51 швейцарски франка и сумата
от 1039, 98 лева, представляваща направени за сметка на
кредитополучателите финансови разходи за нотариални такси за връчване на
уведомления, по повод изпълнението на кредитното задължение.
Във ВЖ се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като не е приложен правилно материалния закон, както и че са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложено е
1
оплакване, че СГС не е формирал мотиви по оспорването на допустимостта,
евентуално основателността на исковете, по възражението за изтекла
погасителна давност по чл. 112 от ЗЗД. Твърди се, че в първоинстанционното
дело не са събрани доказателства за отсрочване или разсрочване на
задълженията, което се явява единственото условие за неприлагане на тази
давност. По изложените доводи се иска обжалваното решение да бъде
отменено.
Отговор на ВЖ е подаден от „Юробанк България“ АД, чийто
процесуален представител счита, че тя е неоснователна, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Излага
съображения за правилно приложение на нормата на чл. 112 от ЗЗД, както и на
нормите на ТЗ, регламентиращи договора за банков кредит.
Отговор на ВЖ е подаден и от „Колект БГ“ АД - третото лице помагач на
ищеца, в който се поддържа, че тя е неоснователна. Счита, че
първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон и не е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на
изложените доводи в отговора си, моли да бъде постановен съдебен акт от
въззивния съд, с който да се потвърди първоинстанционното решение.
В хода на производството пред САС на 18.10.2023 г. е постановено
определение в преюдициалното производство по дело № С - 117/2023г. на
Съда на Европейския съюз, в контекста на което въззивният съд е уведомил
страните, че ще преценява нищожността на клаузите на член 1, алинея 1, чл.2
и чл.6, ал.2 от договора за кредит, като жалбоподателите следва да заявят как
са формирали воля за сключването на тези клаузи, а Банката следва да посочи
каква информация е предоставила на кредитополучателите по посочените
клаузи. По това указание особеният представител на въззивниците е изразил
становище за прогласяване на нищожността на горните клаузи от процесния
договор за банков кредит. Заявил е, че нищожността на тези клаузи води до
недействителност на договора в неговата цялост, поради което следва да
настъпят законовите последици за връщане на предоставената сума по
кредита, без лихви, такси и разноски. Банката не е направила фактически
твърдения за указаните й обстоятелства. Във връзка с възраженията на
кредитополучателите, съдът служебно е допуснал и назначил СЧЕ, чието
заключение е приобщено към доказателствения материал.
Решаващият състав констатира, че въззивната жалба е подадена в
рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал.1 от ГПК, от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично
основателна.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът констатира, че обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което то е валидно.
2
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните от
първоинстанционния съд доказателства и приобщеното заключение на ССчЕ в
настоящата инстанция, във връзка с изложените във ВЖ пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено от фактическа страна следното :
По силата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL33769
от 15.04.2008г. е възникнало кредитно правоотношение между „Българска
пощенска банка" АД /понастоящем „Юробанк България" АД/- в качеството на
кредитор и В. И. Т. и М. М. А. – в качеството на кредитополучатели. Съгласно
чл.1, ал.1 от договора, банката е поела задължение да предостави кредит до
размер на сума от 46 000 евро в равностойност на 75 486 швейцарски
франка/CHF/. Страните са постигнали съгласие сумата на кредита да бъде
отпусната в швейцарски франкове, но по курс „купува" на банката за
швейцарски франк към български лев, в деня на усвояване на кредита.
Според договора, сумата следва да бъде усвоена, след като бъде
наредена от кредитора по нарочно открита за целта банкова сметка на В. Т.. Не
е спорно, а и от доказателствата се установява, че кредитът е усвоен на
23.04.2008г., на която дата по блокираната разплащателна сметка на
кредитополучателя В. Т. е преведена сумата.
Кредитополучателите са поели задължение по договора да върнат на
кредитора предоставената сума и възнаградителна лихва на равни месечни
анюитетни вноски, съобразно приложен към договора погасителен план.
Видно е от съдържанието на договора, че той има и клауза за методологията за
определяне на референтния лихвен процент. По силата на договора, страните
са се съгласили да възникне задължение за кредитополучателя да заплаща
разноските във връзка с управление на кредита, както и в случай на
неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло
или частично, да настъпи предсрочна изискуемост на цялото кредитно
задължение, считано от датата на последната вноска. В съдържанието на
договора страните са постигнали съгласие за адреса на връчване на съобщения
помежду им, във връзка с изпълнението на договора, както и за правните
последици от упражняване на това право.
Доказателствата установяват, че в изпълнение на договорното
съдържание, в полза на банката- кредитор е била учредена договорна ипотека,
върху придобития чрез кредита недвижим имот.
С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
15.07.2008г. „Юробанк България" АД и „Бългериън ритейл сървисиз" АД са
постигнали съгласие за прехвърляне на вземанията, произтичащи от
индивидуализиран брой договори за потребителски и жилищни кредити,
сключени от цедента - банка кредитор и трето лице „Бългериън ритейл
сървисиз" АД в качеството му на цесионер. В приложението на договора
3
/списък/ са посочени и вземанията на банката, произтичащи от процесното
кредитно правоотношение.
С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
25.02.2015г. „Юробанк България" АД и „Бългериън ритейл сървисиз" АД са
постигнали съгласие за прехвърляне на вземанията, произтичащи от
индивидуализиран брой договори за потребителски и жилищни кредити,
които третото лице „Бългериън ритейл сървисиз" АД е придобило в
качеството му на цесионер - обратно на „Юробанк И Еф Джи България" АД,
като предмет на същия са и задълженията по процесното кредитно
правоотношение.
Видно е от Нотариална покана с peг. № 745, том 1, № 79 на нотариус М.
Д.-С. с район на действие района на СРС, че на М. А. са съобщени
извършените цесии. Фактът на връчването не е оспорен от особения
представител на ответниците и не са представени доказателства, оборващи
нотариалното удостоверяване, поради което е редовно връчена.
Съобщение с идентично волеизявление е връчено с Нотариална покана с
peг. № 6108, том 3, № 152 на нотариус М. Д.-С. с район на действие СРС и на
В. Т..
Предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит е
обявена на кредитополучателя М. А. от „Юробанк България“ АД и от
„Бългериън ритейл сървисиз" АД с нотариална покана, чието връчване е
реализирано по реда на чл. 47 от ГПК от нотариус Е. Б. К., рег. №*** с район
на действие РС – Козлодуй, която следва да се счита връчена на 31.10.2018г.
Предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит е
обявена на кредитополучателя В. Т. от „Юробанк България“ АД и от
„Бългериън ритейл сървисиз" АД с нотариална покана, чието връчване е
реализирано по реда на чл. 47 от ГПК от нотариус М. Д. - С., рег. №*** с
район на действие СРС, която следва да се счита връчена на 03.12.2018г.
В хода на настоящото съдебно производство е сключен Договор за
прехвърляне на вземания от 27.03.2020г., с който „Юробанк България" АД и
„Бългериън ритейл сървисиз" АД са постигнали съгласие за прехвърляне на
вземанията, произтичащи от индивидуализиран брой договори за
потребителски и жилищни кредити, сключени от цедента - банка кредитор и
трето лице, което е конституирано в качеството на подпомагаща ищеца страна
- „Свети Георги груп" ЕАД, с настоящо наименование „Колект БГ" ЕАД, в
качеството му на цесионер. В приложението на договора /списък/ е видно, че
вземанията на банката, произтичащи от процесното кредитно правоотношение
са част от предмета му.
От заключението на съдебно- икономическа експертиза, прието от СГС
се установява, че допусканите просрочия в погасяването на задълженията,
произтичащи от процесния договор за кредит - в периода след отпускането му
на 23.04.2008г. до датата на внасяне на хронологически последната сума за
погасителна вноска на 20.02.2014г. са както следва: За падежна дата
23.05.2008г. вноската е внесена на 26.05.2008г., което е закъснение от два дни.
За падежна дата 23.07.2013г. вноската е внесена на 24.07.2008г., което е
4
закъснение от един ден. За падежна дата 23.12.2013г. вноската е внесена на
21.01.2014год., което е закъснение от двадесет и девет дни. Експертът е
констатирал, че последната вноска е направена на 20.02.2014г., като с нея са
погасени сумата от 445,28 швейцарски франка, представляваща дължими
лихви за м. 01.2014г.; сумата от 57,90 швейцарски франка, представляваща
част от дължимата главница за м. 01.2014г.; сумата от 0,81 швейцарски
франка, представляваща наказателна лихва за просрочие и сумата от 6,24
швейцарски франка, представляваща такса просрочие за 230 дни.
Според счетоводните записвания в банката размерът на непогасената
главница за периода 23.01.2014г. до 23.01.2019г. е 72 288,06 швейцарски
франка, а непогасените договорни лихви за периода от 23.01.2016г. до
23.01.2019г. са в размер на 16 780,59 швейцарски франка, включващи
договорни лихви за периода от 23.01.2016г. до 23.01.2019г. в размер на 15
449,56 швейцарски франка и наказателна лихва за периода от 23.01.2016г. до
23.01.2019г. в размер на 1 331,03 швейцарски франка.
Въз основа на счетоводните записвания в банката, експертът изслушан
от СГС е посочил, че размерът на непогасените такси за управление на
кредита за периода от 23.01.2016г. до 23.01.2019г. е 1 045,60 швейцарски
франка, а дължимата сума за нотариални такси за периода от 23.01.2016г. до
23.01.2019г. е 1 039,98 лева.
От заключението на ССчЕ, прието в настоящото производство се
установява, че ако се преизчислят внесените от кредитополучателите суми по
курса на швейцарския франк към българския лев към датата на захранването
на разплащателната им сметка – 23.04.2008г., следва че същите са внесли
парични средства съответстващи на 35 543, 65 швейцарски франка. Вещото
лице в с.з. пояснява, че при фиксирания обменен курс на двете валути към
горната дата, който е бил 1CHF = 1,21654 BGN, въззивниците са погасили 69
месечни анюитетни вноски от по 438, 04 швейцарски франка и сумата от
5 318, 89 швейцарски франка, като общият им сбор е 35 543, 65 швейцарски
франка.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Първоинстанционният съд е приел, че искът с правно основание чл. 432
от ТЗ във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ е основателен, тъй като от заключението на
СИЕ се извежда извод за неизпълнение на надлежно договорените задължения
на кредитополучателите за заплащане на месечните анюитетни вноски,
поради което са неизправна страна в договорните отношения. Заедно с това
съдът е счел, че изправната страна в кредитното правоотношение – „Юробанк
България“ АД е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Въз основа на тези изводи и изчисленията на вещото
лице по погасителния план към договора за банков кредит и записванията в
счетоводството на банката, е приел че кредитополучателите имат задължение
за главница в размер на исковата сума по частичния иск, която е 54 556, 94
швейцарски франка.
Настоящият състав не споделя изложените мотиви, поради формираната
5
задължителна за съдилищата на осн. чл. 633 от ГПК на Съда на Европейските
общности практиката и постановените от ВКС решения по чл. 290 от ГПК,
които са в синхрон с първата.
Въззивният състав следва да обсъди изявлението на особения
представител на кредитополучателите за нищожност на клаузите на член 1,
алинея 1, чл.2 и чл.6, ал.2 от процесния договор за банков кредит и за
недействителност на договора в неговата цялост, поради което да настъпят
законовите последици за връщане само на предоставената сума по кредита,
без лихви, такси и разноски, заявено с оглед новата практика на СЕС,
формирана по преюдициални запитвания за идентични казуси.
В този контекст е постановена и практика на ВКС в Решение
№50011/26.11.2024г. по т.д. №1060/2022г., докладчик съдия Д. Д., в което е
обобщено, че в множество решения на СЕС(вкл. и в мотивираното
определение по дело С – 117/23) е разяснено, че клаузите, отнасящи се до
валутния риск, следва да се разглеждат като група уговорки, която определя
основния предмет на договора. По отношение на тях забраната в член 4, §2 от
Директива 93/13 да се преценява от съда техния неравноправен характер се
преодолява, ако не са изразени на ясен и разбираем език, но не само от
формална и граматическа гледна точка, но и от гледна точка на разбиране по
същество на заложения в тях икономически смисъл и риск за
кредитополучателя.
Клаузите, чиито неравноправен характер съда преценява в настоящото
дело, са такива уреждащи предоставянето на парична сума в чуждестранна
валута- швейцарски франк, която трябва да бъде върната в същата валута
независимо от изменението на обменния курс на швейцарския франк спрямо
националната валута, след датата на предоставяне на сумата. Според
настоящия състав е логично да се приеме, че един среден потребител, дори да
се е информирал предварително за това възможно ли е изменение на този
валутен курс, няма как да разполага с експертни знания на ниво, че да може да
предвиди икономическите, финансовите, политическите и всички други
процеси, включително свързани с вътрешната финансовата политика на
държавата, в която съответната валута е разплащателно средство, които
оказват комплексно влияние върху валутния курс. Нещо повече, обичайно е с
решение Централната банка в съответната държава, както в случая със
Швейцария, да освободи курса на собствената си валута спрямо другите
валути, което през 2015г. доведе до рязко и дръстично поскъпване на
швейцарската валута спрямо еврото, към което съответно е определен курса
на българския лев, с оглед съществуващият в страната ни валутен борд. Такова
решение не може да се прогнозира със сигурност и от финансови експерти,
защото то се взема с определена финансово – икономическа цел и от
ограничен ръководен елит в съответната държава. В този контекст СЕС е
направил извод, който не само е задължителен като приложима практика, но и
се споделя от решаващия състав, че не следва да се считат за прозрачни
договорни клаузи, които са сключени при наличие на информация, основана
на хипотезата, че курсът на чуждестранната валута, спрямо валутата на
изплащане, ще е относително стабилна през целия срок на договора.
6
Заедно с изложеното и в съответствие с практиката на СЕС въззивният
съд даде възможност на Банката да посочи каква информация е предоставила
на кредитополучателите по посочените клаузи, но доказателства за
предоставянето на такава не бяха ангажирани. В текста на самия договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL33769 от 15.04.2008г. не са отразени
такива разяснения, а в описаните приложения към него, съставляващи
неразделна част от същия, не е описана предоставена преддоговорна
информация, разясняваща валутния риск. Поради това следва извод, че
потребителите не са били уведомени за всички обстоятелства, които могат да
се отразят на техните задължения, респ. не са могли да прогнозират
информирано общата цена на кредита си за целия срок на договора.
Непредоставянето на информация от Банката на кредитополучателите за
рисковете от подписването на клаузи, с които валутният риск е поет изцяло от
тях, е преценена трайно и поседователно в практиката на СЕС като
непрозрачна и поради това неравноправна по смисъла на чл. 3, §1 от
Директива 93/13 (в този смисъл решение по дело С-84/19; решение по дело С-
222/19 и С-252/19, т. 93 и решение по обединени дела С-776/19 и С-782/19,
т.96, 98 и 100).
Клаузата на чл.6, ал.2 от договора за кредит настоящият състав приема
за неравноправна и поради това, че в нея е предвидено Банката служебно да
превалутира в швейцарски франкове средствата в сметката на
кредитополучателите, които са в друга валута. По този начин потребителят е
неравнопоставен спрямо другата страна в правоотношението, тъй като не
може да влияе на развитието на същото и най – вече на погасяването на
вземанията, което е основното му задължение по договора.
Обявяването за нищожни на клаузите за поемането на валутния риск,
само от кредитополучателите, поставя за разрешаване въпроса ще
продължили да се прилага договорът без тези клаузи или тяхната
недействителност води до недействителност на целия договор. В актуалната
практика на ВКС, материализирана в Решение №50008/05.03.2025г. по т.д.
№1367/2021г. на ВКС, докладчик Г. И. относима към настоящия казус, е
прието, че липсва възможност клаузите относно основния предмет на
договора да бъдат заменени от норми, които са диспозитивни, уреждащи
отношенията между потребител и доставчик, тъй като липсва такава
позитивна правна уредба във вътрешното законодателство. Настоящият състав
споделя възприетото от ВКС, че следва да се приложи по аналогия
специалната норма на чл. 14, ал.2 от ЗПК от 2006г.(отм.), като се изследва
каква е чистата стойност на кредита и каква сума подлежи на връщане. Целта
е, с оглед тълкуването в практиката на СЕС, да се заличат неблагоприятните
последици от неравноправните клаузи и потребителите да се върнат в
положението от преди сключване на договора. Тълкуването на СЕС на чл. 6 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета, възприето в т.21 и т.22 от решение по дело
С-6/22г. е, че тази разпоредба цели да се защитят потребителите и след като
бъде установена неприложимостта на договора, като те се върнат във
фактическото и правното положение, в което са били, ако не са били налице
неравноправните клаузи.
7
В посоченото решение на ВКС е възприето, че когато не е налице отказ
на кредитополучателите от потребителска защита и не е налице общо
изявление на страните по договора за приложими правни норми от
вътрешното право, се създава условие за разглеждане претенцията на банката
на осн. чл. 14, ал.2 от ЗПК от 2006г.(отм.). Горните разсъждения на ВКС са
продължили с разбирането, че размерът на задължението след премахване на
неравноправните клаузи следва да се формира от чистата стойност на кредита,
като остави договорът неприложен в цялост, т.е. от задължението следва да се
приспаднат всички суми, внесени от потребителите за лихви и такси и
стойността на предоставения кредитен ресурс от банката се изчисли по курса
към момента на получаването му.
В казуса се установи, че кредитополучателите са върнали на банката
общо сумата от 35 543, 65 швейцарски франка, която сума след като бъде
извадена от дължимата главница – предоставената сума от банката, води до
основателност на частичния иск от 54 556, 94 швейцарски франка до размера
на 19 013, 29 швейцарски франка.
Въз основа на изложеното, решението по частичния осъдителен иск за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца главница за размера
над 19 013, 29 швейцарски франка до уважения размер от 54 556, 94
швейцарски франка, частичен иск от общо задължение в размер на 72 228, 06
швейцарски франка, следва да бъде отменено и искът отхвърлен за разликата
от 35 543, 65 швейцарски франка.
Във ВЖ на особения представител на ответниците е направено
оплакване, че не е разгледано направеното от него възражение срещу иска по
чл. 112 от ГПК. Последното е правопогасяващо, поради което ако е
основателно искът следва да се отхвърли само на основание погасяването на
задължението поради изтичането на 10 годишния срок на абсолютната
погасителна давност, без да се разглежда правоотношението по същество. В
казуса възражението, че е изтекла десетгодишна давност, с която са погасени
парични вземания срещу В. Т. и М. А., независимо от прекъсването й, тъй като
задължението не е отсрочено или разсрочено, е неоснователно. Нормата на чл.
112 от ЗЗД е влязла в сила на 02.06.2021г., т.е. повече от две години след
образуване на делото, като същата е материалноправна норма и се прилага
занапред. Допуснатото с §2 от ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ
РАЗПОРЕДБИ към Закона за допълнение на Закона за задълженията и
договорите, обнародван в ДВ, бр. 102 от 2020 г., в сила от 2.06.2021 г.
ретроактивно действие на нормата, т.е. и за случаи на настъпване на
изискуемост на вземането преди влизане в сила на чл. 112 от ЗЗД в редакцията
му от ДВ, бр. 102 от 2020 г., е обявено за противоконституционно с Решение
№ 4 на КС на РБ, обнародвано в ДВ, бр. 35 от 2021 г.
По изложените съображения, съдът намира, че доводите на особения
представител на В. Т. и М. А. за погасяване на задълженията им по процесния
договор за банков кредит, поради изтекла десетгодишна давност на
вземанията, за неоснователен.
Тъй като се дължи връщане само на предоставената сума по договора за
8
кредит, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е
уважен искът за осъждане на ответниците да заплатят солидарно дължими
банкови каси в размер на 1059, 85 швейцарски франка, 65, 59 швейцарски
франка, представляваща част от дължима застрахователна премия, за периода
от 08.04.2016г. до 09.01.2019г. и сумата от 1039, 98 лева разходи за нотариални
такси за връчване на уведомления, като се постанови ново по същество, с
което искът за горните суми бъде отхвърлен.
Поради отхвърляне на част от претенциите на ищеца,
първоинстанционното решение следва да бъде изменено и в частта за
присъдените разноски, които следва да съответстват на уважената част от
исковете. Така присъдените от СГС в полза на „Юробанк България“ АД
разноски за първоинстанционното производство в размер на 12 080 лева,
следва да бъдат редуцирани до сумата от 4 049, 19лева.
С оглед изхода от въззивната проверка, въззивниците В. Т. и М. А.
следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно по сметка на САС държавна
такса за въззивното обжалване, съразмерно на неуважената част от жалбата
им в размер на 1 355, 02лв.
С оглед изхода от въззивната проверка, „Юробанк България“ АД следва
да бъде осъдена да заплати по сметка на САС държавна такса за въззивното
обжалване, съразмерно на уважената част от ВЖ в размер на 2 687, 40лв.
На особения представител адв. И. следва да се изплати от „Юробанк
България“ АД възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2 000лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №262932/12.09.2022г. по гр.д. №1003/2019г. на
Софийския градски съд в частта, с която М. М. А. с ЕГН ********** и В. И. Т.
с ЕГН ********** и двамата със съдебен адресат - адв. С. Д. И., гр. София,
бул. „С. Стамболов" No 20, ет.2, са осъдени да заплатят солидарно на
„Юробанк България" АД с ЕИК ********* със съдебен адресат - адв. Х. И., гр.
София, ул. „Три уши" № 8, ет.4 следните парични суми по Договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL33769 от 15.04.2008г на основание чл. 432 от
ТЗ вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ - сумата от 35 543, 65 швейцарски франка,
представляваща разликата над сумата от 19 013, 29 швейцарски франка до
уважения размер от 54 556, 94 швейцарски франка и представляваща част от
дължима главница(частичен иск) в общ размер от 72 288, 06 швейцарски
франка, заедно със законната лихва върху присъдената сума на главницата, от
предявяване на иска - 23.01.2019г. до окончателно плащане; на основание чл.
79, ал.1 от ЗЗД - сумата от 1059, 85 швейцарски франка, представляваща част
от дължима сума (частичен иск) за договорни такси за управление на кредита,
начислени за периода от 23.04.2016г. до 09.01.2019г., в общ размер на сумата
от 1880, 22 швейцарски франка; сумата от 65, 59 швейцарски франка,
представляваща част от дължима застрахователна премия, за периода от
08.04.2016г. до 09.01.2019г. в общ размер 217, 51 швейцарски франка, и
9
сумата от 1039, 98 лева представляваща направени за сметка на
кредитополучателите финансови разходи за нотариални такси за връчване на
уведомления, по повод изпълнението на кредитното задължение и вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Юробанк България" АД с ЕИК ********* със
съдебен адресат - адв. Х. И., гр. София, ул. „Три уши" № 8, ет.4 против М. М.
А. с ЕГН ********** и В. И. Т. с ЕГН ********** и двамата със съдебен
адресат - адв. С. Д. И., гр. София, бул. „С. Стамболов" No 20, ет.2, да бъдат
осъдени да й заплатят солидарно следните парични суми по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL33769 от 15.04.2008г на основание чл.
432 от ТЗ вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ - сумата от 35 543, 65 швейцарски франка,
представляваща разликата над сумата от 19 013, 29 швейцарски франка до
уважения размер от 54 556, 94 швейцарски франка и представляваща част от
дължима главница(частичен иск) в общ размер от 72 288, 06 швейцарски
франка, заедно със законната лихва върху присъдената сума на главницата, от
предявяване на иска - 23.01.2019г. до окончателно плащане; на основание чл.
79, ал.1 от ЗЗД - сумата от 1059, 85 швейцарски франка, представляваща част
от дължима сума (частичен иск) за договорни такси за управление на кредита,
начислени за периода от 23.04.2016г. до 09.01.2019г., в общ размер на сумата
от 1880, 22 швейцарски франка; сумата от 65, 59 швейцарски франка,
представляваща част от дължима застрахователна премия, за периода от
08.04.2016г. до 09.01.2019г. в общ размер 217, 51 швейцарски франка, и
сумата от 1039, 98 лева представляваща направени за сметка на
кредитополучателите финансови разходи за нотариални такси за връчване на
уведомления, по повод изпълнението на кредитното задължение.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОТМЕНЯ решение №262932/12.09.2022г. по гр.д. №1003/2019г. на
Софийския градски съд в частта, с която М. М. А. с ЕГН ********** и В. И. Т.
с ЕГН ********** и двамата със съдебен адресат - адв. С. Д. И., гр. София,
бул. „С. Стамболов" № 20, ет.2, са осъдени да заплатят солидарно на
„Юробанк България" АД с ЕИК ********* със съдебен адресат - адв. Х. И., гр.
София, ул. „Три уши" № 8, ет.4 , на основание чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни
разноски, направени пред Софийски градски съд, над сумата от 4 049, 19лв. по
присъдената сума от 12 080 лева.
ОСЪЖДА М. М. А. с ЕГН ********** и В. И. Т. с ЕГН ********** и
двамата със съдебен адресат - адв. С. Д. И., гр. София, бул. „С. Стамболов" №
20, ет.2 да заплатят по сметка на Софийския апелативен съд държавна такса за
въззивното обжалване в размер на 1 355, 02 лв., съразмерно на неуважената
част от въззивната им жалба.
ОСЪЖДА „Юробанк България" АД с ЕИК ********* със съдебен
адресат - адв. Х. И., гр. София, ул. „Три уши" № 8, ет.4 да заплати по сметка на
Софийския апелативен съд държавна такса за въззивното обжалване в размер
на 2 687,40лв., съразмерно на уважената част от въззивната жалба.
Решението е постановено при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ-
ПОДПОМАГАЩА ИЩЕЦА СТРАНА - „Колект БГ" АД с ЕИК **********
10
със седалище -гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията" №4, ет.6.
ОСЪЖДА „Юробанк България" АД с ЕИК ********* със съдебен
адресат - адв. Х. И., гр. София, ул. „Три уши" № 8, ет.4 да заплати на особения
представител адв. С. Д. И. от САК, с адрес на практиката в гр. София, бул.“С.
Стамболов“ №20, ет.2 възнаграждение за настоящата инстанция в размер на
2 000лв.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба, в 1 –
месечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11