№ 22111
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20231110128766 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу Д. П. Д. и Ц. Д. Д., с която са предявени кумулативно обективно и субективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника Д. Д.
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1287,30 лева – главница, от
която сумата 1271,53 лева, представляваща 1/4 част от стойността на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 15,77 лева, представляваща
1/4 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника Д. Д. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 226,34 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2019 г. до 28.10.2022 г.;
иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ
за признаване за установено спрямо ответницата Ц. Д. съществуването на вземане на ищеца
за сумата в общ размер на 3861,91 лева – главница, от която сумата 3814,60 лева,
представляваща 3/4 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 47,31 лева, представляваща 3/4 части от стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Ц. Д.
1
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 679,03 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2019 г. до 28.10.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците Д. П. Д. и Ц. Д. Д. били потребители на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими
всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на
Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия
от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за
топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.
Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден
имот, а именно: апартамент № 37, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № 40280 за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не били заплатили цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
„Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За
вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 24.01.2023 г. по ч. гр. д. № 62669 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответниците възразили в
срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Д. П. Д. и Ц. Д.
Д. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двамата
чрез адв. А. Т.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като
недопустими и неоснователни. На 23.10.2024 г. е депозирана молба от процесуалния
представител на ответниците, в която заявява, че с ищеца са сключили споразумение за
разсрочено погасяване на процесните задължения. В тази връзка не поддържа направените в
отговора на исковата молба възражения.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД не изразява становище по
предявените искове.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, не
изпраща представител. Депозирана е молба от юрк. А., в която заявява, че към настоящия
2
момент оставал непогасен остатък единствено от главницата за доставена топлинна енергия
в размер на 3514,03 лева. Останалите задължения били заплатени от ответниците съгласно
сключеното между страните споразумение. Моли съда да присъди дължимото за исковото
производство юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответниците Д. П. Д. и Ц. Д. Д., редовно призовани, не се явяват и
не се представляват.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Нещо повече, в хода на процеса след
сключено с ищеца споразумение ответниците са извършили плащания, с които са погасили
част от претендираните суми. Извършените плащания се признават от ищеца. Направените
от страните признания на фактите по делото съдът намира на основание чл. 175 ГПК за
установени по безспорен начин от събрания доказателствен материал. Съгласно т. 11.в. от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС
съществуването на вземането в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, поради
което на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително извършено
в хода на процеса доброволно плащане от страна на длъжника. Съдът не съобразява
единствено принудително събраните суми по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК съгласно приетото в т. 9 от
същото тълкувателно решение. При съобразяване на цитираната задължителна съдебна
практика, следва да бъде определено какви са дължимите от ответниците суми и каква част
от тях е била погасена с извършеното плащане. По данни на ищеца главницата е била
заплатена частично, като непогасеният остатък бил в размер на 3514,03 лева. Посочената
сума напълно съответства на представените с молба на ответниците от 02.12.2024 г. писмени
доказателства – споразумение от 17.10.2024 г. и 3 броя фискални бонове. Задължението
следва да бъде разпределено между ответниците съобразно посочените в заявлението и в
исковата молба квоти – ¼ част за ответника Д. Д. или сумата 878,51 лева и ¾ части за
ответницата Ц. Д. или сумата 2635,52 лева. Следователно, искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ срещу ответника Д. Д. се явява основателен за
сумата 878,51 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 1287,30 лева следва да
бъде отхвърлен поради извършено в хода на процеса плащане. Искът по чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ срещу ответницата Ц. Д. се явява
основателен за сумата 2635,52 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 3861,91
лева следва да бъде отхвърлен поради извършено в хода на процеса плащане.
По отношение на претенцията за мораторна лихва по данни на ищеца същата била
3
погасена от ответниците в пълен размер, поради което предявените срещу двамата
ответници субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени изцяло поради извършено в хода на процеса
плащане.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане единствено на
дължимото за исковото производство юрисконсултско възнаграждение, което съдът изчисли
в минимален размер от 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.),
вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съгласно трайно установената съдебна практика в духа на
закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен,
защото след предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца (вж.
т. 1 от Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, ВС). С
оглед изложеното и предвид приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, ответниците Д. П. Д. и Ц. Д. Д. следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищцовото дружество сумата в размер на 100 лева, представляваща
дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение, разпределено
между тях съобразно квотите им в съсобствеността, а именно: 25 лева за Д. Д. и 75 лева за Ц.
Д..
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, че съществува вземане на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров
и Милена Стайкова Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Д. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
АДРЕС, за сумата 878,51 (осемстотин седемдесет и осем лева и 51 ст.) лева,
представляваща 1/4 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 37,
находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № 40280, което вземане е било предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.01.2023 г., издадена по
ч. гр. д. № 62669 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение,
60-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 878,51
лева до пълния предявен размер от 1287,30 лева поради извършено в хода на процеса
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и Милена Стайкова
Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец”
4
№ 23Б, срещу Д. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 226,34
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2019 г. до
28.10.2022 г., поради извършено в хода на процеса плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, че съществува вземане на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров
и Милена Стайкова Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Ц. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес АДРЕС, за
сумата 2635,52 (две хиляди шестстотин тридесет и пет лева и 52 ст.) лева, представляваща
3/4 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 37, находящ се в гр.
София, АДРЕС, с абонатен № 40280, което вземане е било предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.01.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 62669 по
описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 2635,52 лева до пълния
предявен размер от 3861,91 лева поради извършено в хода на процеса плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и Милена Стайкова
Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец”
№ 23Б, срещу Ц. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес АДРЕС, иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 679,03 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2019 г. до 28.10.2022 г.,
поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Д. П. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и Милена
Стайкова Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул.
„Ястребец” № 23Б, сумата 25 (двадесет и пет) лева, представляваща дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Ц. Д. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Петър Руменов Петров и Милена Стайкова
Ценова, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец”
№ 23Б, сумата 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща дължимото за настоящото
производство юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „Проф. Георги Павлов”
5
№ 3, представлявано от управителя Милена Пенкова Стоянова и прокуриста Силвия
Маринова Станчева, като трето лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация
София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 62669 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6