Решение по дело №51/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.. 278 ГПК.

С протоколно определение от 20.06.2012г., постановено в съдебно заседание по гр.д. № 1035/2010г., Кърджалийският районен съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.

Срещу определението са постъпили частни жалби от пълномощника на И. П. К. и Н. П. К.- ответници по гр.д. № 1035/2010г. по описа на Кърджалийския районен съд и от служебния защитник на С. М. Х. и С. Ф. Х. – също ответници по посоченото гражданско дело. Определението, с което е спряно първоинстанционното производство се обжалва като незаконосъобразно по подробно изложени в частните жалби аналогични съображения.

Въззивният съд, за да се произнесе по основателността на частните жалби, съобрази следното:

При условията на евентуалност, за разглеждане от Кърджалийския районен съд, от ищеца П. Т. К. като настойник на Т. П. М. срещу С. М. Х. и С. Ф. Х., И. П. К. и Н. П. К., са предявени иск по чл. 26, ал.2 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 15.06.2005г., и иск по чл. 108 ЗС.

Видно от доказателствата по делото, с решение № 18/04.03.2009г. по гр.д. № 242/2008г.,Окръжен съд-Кърджали е обявил за нищожен договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 15.06.2005г. между И. П. К., Т. П. М. и Н. П. К. по иск по чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 75 ЗН и чл. 34, ал.2 ЗС, предявен от ищцата Б. С. Я. Решението е потвърдено с въззивно решение от 28.01.2010г по гр.д. № 473/2009г. на АС-Пловдив, впоследствие отменено с решение № 513/26.01.2012г. по гр.д. № 890/2010г. по описа на ВКС, ІV ГО и искът за обявяване недействителността на договора за доброволна делба от 15.06.2005 година е отхвърлен.

С решение № 69/01.07.2007 г., постановено по гр.д. № 64 по описа за 2006 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от С. М. Х. и С. Ф. Х. и двамата от Г. против Б. С. Я. от Г. и Т. П. М. от Г., установителен иск за собственост с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК (отм.) за имот, придобит с договор за продажба, сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 99/07.07.2005 г., том ІV, рег. № 5442, дело № 699/2005 г. на Нотариус К. Н. Д., вписан в регистъра на Нотариалната камара – София под № *, с район на действие РС – Кърджали, и който имот представлява трети етаж със застроена площ 80 кв.м., със самостоятелно външно стълбище от У.Т., състоящ се от антре, коридор, клозет и три стаи, при съседи: изток – жилище на И. П. К., запад и север – дворищно пространство и юг – У.Т., който трети етаж е част от западната част от триетажна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., построена в УПИ *, кв.* по ПУП на кв.”В.”, Г., одобрен със заповед № 546/09.05.1988 г., идентичен с парцел *, целият с площ 846 кв.м. по предшестващия план на кв.”В.”, при съседи на парцела: изток – УПИ *, запад – УПИ * и юг – У.Т.”. Решението е постановено при участието на трето встъпило лице И. П. К.. С решение № 204/ 08.12.2008 г. по в.гр.д. № 221/2008 г., КОС е отменил решение № 69/01.07.2007 г. по гр.д. № 64/ 2006 г. на КРС, вместо което е признал за установено по отношение на С. М. Х., с ЕГН * и С. Ф. Х., с ЕГН * и двамата от Г., У.Т. № *, че ответниците Б. С. Я. и Т. П. М. не са собственици на процесния имот. Върховният касационен съд, ІІ ОГ, с определение 544/07.07.2009 г., постановено по гр.д. № 536/09 г., не е допуснал касационно обжалване на цитираното въззивно решение и въззивното решение е влязло в сила на 07.07.2009 г. По молба за отмяна на влязло в сила решение, подадена от Т. П. М., действащ чрез настойника си П. Т. К., Върховният касационен съд, ІІІ ГО, с решение № 708/30.12.2010 г.,постановено по гр.д. № 1843/09 г., е отменил изцяло влязлото в сила въззивно решение № 204/08.12.2008 г. по в.гр.д. № 221/08 г. на КОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Кърджалийския окръжен съд от стадия на исковата молба. При новото разглеждане на делото, с решение № 210/20.06.2011г. по в.гр.д. № 37/2011г., КОС е оставил в сила решение № 69/01.07.2007 г., постановено по гр.д. № 64/2006 г. на Кърджалийския районен съд.

С молба вх. № 2/16.03.2012г. до ВКС на РБ, молителката Б. С. Я. от гр. К. е поискала отмяна на влязлото в сила решение № 513/26.01.2012г. по гр.д. № 890/2010г. по описа на ВКС, ІV ГО и връщане на делото за ново разглеждане, на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК.

Въз основа на описаната по-горе молба и представените съдебни решения, районният съд с протоколно определение от 20.06.2012г., постановено в проведеното на с.д. съдебно заседание по гр.д. № 1035/2010г., с е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК- поради наличие на висящо дело в друг съд /производството пред ВКС по реда на чл. 303 и сл. ГПК/, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

При тези данни по делото, съдът съобрази следното: за да е налице преюдициалност по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК трябва да има произнасяне относно правоотношение, което ще разреши спора на страните със сила на пресъдено нещо, т.е. следва да е налице висящност на спора, обуславящ изхода на този, чието спиране се иска. Висящността на производството по молбата за отмяна на влязлото в сила решение само по себе си не е основание за спиране на производството на посоченото основание, доколкото самият спор по това правоотношение е приключил с влязло в сила съдебно решение и до постановяването на решение на ВКС за отмяна на това решение липсва качеството висящност на този спор. Това е така, доколкото реда за отмяна по чл.303 и сл. ГПК е извънреден способ за защита срещу последиците на влязло в сила съдебно решение, при изчерпателно изброените в закона основания, а не по съществото на самия правен спор. Наред с това, молбата за отмяна на влязло в сила решение по този ред е подадена от трето, неучастващо във висящото пред районния съд производство лице и решението, чиято отмяна се иска, касае именно това лице и настоящия ищец. Т.е. евентуалното постановяване на едно положително за молителката решение по иска за обявяване нищожност на договора за доброволна делба, воден между молителката и настоящия ищец /и то след евентуално уважаване на молбата й за отмяна и ново разглеждане на делото/, по никакъв начин не би могъл да обуслови изхода по висящия спор по искове, предявени както на различно основание и фактически обстоятелства, така и между различни страни. Ето защо обжалваното определение за спиране на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК се явява незаконосъобразно и следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 20.06.2012г., с което Кърджалийският районен съд е спрял производството по гр.д. № 1035/2010г. по описа на същия на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК и връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.