Решение по дело №5386/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260552
Дата: 27 юли 2021 г. (в сила от 28 август 2021 г.)
Съдия: Дарин Николаев Йорданов
Дело: 20204520105386
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е

 

260552

 

гр. Русе,  27.07.2021 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РАЙОНЕН  СЪД - РУСЕ, Х-ти  граждански състав в  публично заседание на 7-ми юли през две хиляди двадесет и първа година  в  състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

при     секретаря  Ширин Сефер,

като разгледа докладваното  от съдията гр. дело № 5386 по описа  за 2020 година,  за да се произнесе, съобрази  следното: 

Ищецът „ЮБЦ” ЕООД-София е предявил иск за установяване съществуването на парично задължение, възникнало въз основа на сключени договори за телекомуникационни услуги между ответника и БТК ЕАД и цедиране на ищеца на вземанията встъпил в правата си на кредитор въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С.Г. Груп“ ООД, което дружество от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител на вземания БТК ЕАД.

Искът е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че ответника е сключил с БТК ЕАД договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № 15706689001 от 26.09.2016 г., 27.09.2016 г. и 24.12.2016 г., по които договори не е изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него далекосъобщителни услуги. Ищцовото дружество е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г. Твърдят, че е налице неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответника, с оглед на което се формирали задължения в размер на 311.31 лв., представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски № 15706689001. За това задължение била издадена фактура от 08.08.2017 г. за периода от 08.07.2017 г. – 07.08.2017 г. Твърдят, че вземането на телекомуникационната компания е цедирано на ищеца с договор за цесия, като са предприети действия за съобщаване на цесията на длъжника, но същия не е открит на посоченият адрес. Претендирали за присъждане на дължимата сума по реда на заповедното производство по приложеното ч.гр.д. № 2898/2020 г. по описа на Районен съд – Русе. По същото заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал 5 от ГПК, поради което били дадени указания за установяване на задължението по исков ред, което се претендира и с настоящото производство.

По настоящото дело ответника е призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Назначеният му особен представител на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. М. е подала отговор, с който оспорва иска. Излага становище и възражения, че договора за цесия не е надлежно съобщен на длъжника, поради което не е породил действия и ищеца няма право да претендира суми срещу ответника. Излага подробни аргументи в тази насока. Завява, че поради липса на връзка със служебно представляваното от нея лице не може да представи писмени доказателства и ще се полза от тези представени от ищеца.

За да се произнесе съдът взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземане спрямо ответника, произтичащо от договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № 15706689001 от 26.09.2016 г., 27.09.2016 г. и 24.12.2016 г., сключени между ответника и „БТК“ ЕАД, по силата на които му е предоставил електронни съобщителни услуги. Договорите за електронни съобщителни услуги са представени в заверен препис по делото /на л.21 и сл./. От същите е видно, че ответникът се е задължил да заплаща за предоставени му от „БТК“ ЕАД мобилни услуги. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на „БТК“ ЕАД да прекрати едностранно индивидуалните договори на абоната. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилния оператор е издал по клиентски № 15706689001 крайна фактура № **********/08.08.2017 г., по която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в размер на 1047,62 лв., от които претендират сумата до размер 311,31 лева. Представен е и препис от декларация за получаване от ответника на препис от общите условия на ищеца. По делото не са представени доказателства за заплащане на дължими суми от ответника в качеството му на клиент на „БТК“ ЕАД. От представените доказателства е видно, че между страните е налице договорна връзка по договори за предоставяне на мобилни услуги – интернет пакет, като на ищеца е предоставено на лизинг и мобилно устройство за ползване на същите.  Възражението на особеният представител на ответника, че договора за цесия не е надлежно съобщен на длъжника, поради което не е породил действие и ищеца няма право да претендира суми срещу ответника се опровергава от представените по делото писмени доказателства. Видно от приложения на л.20 от делото заверен препис от уведомление за цесия в пакета от книжа по делото е включено и такова уведомление. Заедно с останалите книжа по делото и по реда на чл.131 от ГПК този документ е връчен на особения представител на ответника в хода на делото. Съгласно трайната съдебна практика връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици (в този смисъл: Решение № 148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о.; Определение № 274/31.05.2018г. по т.д. № 193/2018г. на ВКС, I т.о., Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК  и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.). С оглед изложеното съдът счита, че искът е доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло.

По изложените съображения   СЪДЪТ

 

 

                                      Р   Е   Ш   И :

 

            ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, срещу И.Т.А., ЕГН: ********** *** за сумата от 311,31 лв. – представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски № 15706689001, сключени с „БТК“ ЕАД, ЕИК *********, за което е издадена фактура № **********/08.08.2017 г. за периода от 08.07.20017 г. до 07.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.07.2020 г. до окончателното изплащане.

            ОСЪЖДА И.Т.А., ЕГН: ********** *** да заплати на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров сумата в размер на 610,00 лв. – разноски по настоящото дело и по заповедното производство по ч. гр. д. № 2898/2020 г. по описа на Районен съд - Русе.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                            Районен съдия: