№ 124
гр. Плевен, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20254400500045 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1729/19.12.24 г по гр. Дело № 5072/24 г по описа на
РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул.
„Витоша” № 2 и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес гр. Плевен, ул.
„Сан Стефано” № 3 ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Е. Д. А. с ЕГН
********** от гр. Плевен, ж.к. ***, следните суми: сумата от 3 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 776лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразили се в пропусната
полза от нереализирано трудово възнаграждение за периода от 07.09.2023г. до
18.10.2023г., търпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на
престъпление, за което е водено досъдебно производство №5098/2023г. по
описа на РП-Плевен, прекратено с Постановление от 10.05.2024г., влязло в
сила на 15.08.2024г., поради липсата на престъпление, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 15.08.2024г. до окончателното изплащане
1
като Е ОТХВЪРЛИЛ исковете в останалите части до пълния претендиран
размер неимуществени вреди от 5 000 лв. и за имуществени вреди,
съизмерими с платена такса за регистрация на автомобил в размер на 74,40лв.
и платена Екотакса в размер на 310лв., и за присъждане на законна лихва за
периода от 14.08.2023г. до 14.08.2024г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Прокуратурата на
РБ ,в която се възразява, че решението е нищожно, респективно неправилно и
незаконосъобразно. Възразява се ,че РС – Плевен е постановил заплащане на
обезщетение за претърпени вреди от индивидуални административни актове и
в този смисъл компетентен да разгледа исковете е Административен съд –
Плевен. Възразява се също така, че издадените актове от полицейските органи
не са такива в обвързана компетентност и прокуратурата не може да се
произнася по тях. Възразява се, че отнемането на свидетелство за
правоуправление от прокуратурата е уредено в чл. 69а от НПК, но
прокуратурата не е упражнила тези свои правомощия. Възразява се, че
фактическият състав по чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ предполага наличието на
обвинение, а в случая на Е. Д. А. не е повдигано такова и същият не е
привличан като обвиняем. Според въззивника фигурата на обвиняем възниква
или с постановление по чл. 219 ал.1 или с протокол за първо действие по чл.
219 ал.2 от НПК. Следва да е посочено лицето с трите му имена и в какво се
обвинява. Според въззивника другата страна не е привличана като обвиняем и
нормата не следва да се тълкува разширително като се сочи съдебна практика
в този смисъл. В случая само е образувано и водено досъдебно производство с
оглед наличието на данни за извършено престъпление, тъй като
токсикологична експертиза може да се назначи само в хода на наказателно
производство. При условие на евентуалност се претендира и завишаване на
размера на присъденото обезщетение.Спрямо А. не е повдигано обвинение, не
е търпял мерки на процесуална принуда. Възразява се, че относно вреди,
претърпени от отнемането на свидетелството за правоуправление, Пл РС не е
компетентен да се произнася. Претендира се отмяна на постановеното
решение и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените
искове като недопустими, респективно като неоснователни или, при условие
2
на евентуалност, да бъде намален размера на обезщетенията.
По делото е налице становище от ОД на МВР – Плевен в което се
твърди, че въпреки липсата от процесуална необходимост от изрично
заявяване за присъединяване на към подадената жалба, ОД – на МВР
поддържа подадената жалба от Прокуратурата на РБ , тъй като решението
обвързва с еднаква сила както Прокуратурата, така и ОД на МВР. Подкрепят
се доводите и исканията във въззивната жалба на Прокуратурата на РБ.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и моли да
се потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Претърпените вреди са доказани, а присъдените
обезщетенията са справедливи спрямо събраните доказателства в
първоинстанционното производство.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условия за ангажиране
на отговорността на Прокуратурата на РБ и ОД на МВР- Плевен по ЗОДОВ,
вида и характер на претърпените вреди и пропуснати ползи и обезвреда на
първите по справедливост
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
ПлРС е приел, че се установява от приложеното досъдебно производство по
пр.пр. №5098/2023г. по описа на РП-Плевен, че същото е било започнато при
условията на чл.212, ал.2 от НПК за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Видно е било от съдържащите се в досъдебното производство Протокол от
14.08.2023г. за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози и АУАН №986385/14.08.2023г., че на сочената дата в гр.Плевен, при
управление на лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № ***, ищеца Е. Д. А. бил спрян
от полицейски служители за проверка и след извършване на такава с техническо
средство Дрегер Дръг Тест 5000, същото отчело положителен резултат за употреба на
амфетамин. Според отразеното в съставения Протокол, проверката започнала в 5.00ч.
3
и приключила в 06.30ч. При това, на лицето бил издаден талон за изследване. С
Протокол за медицинско изследване била взета кръвна проба. От съдържащата се в
досъдебното производство справка от Дирекция „МОС“ от 18.08.2023г. е било
че към датата на проверката ищеца е бил собственик на управлявания автомобил.
Установява се от приложения препис на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-0938-000453/14.08.2023г., че със същата е прието, че
ищеца е управлявал автомобила си след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, поради което е било постановено отнемане на свидетелството за управление
на МПС до решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца, на основание
чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Видно е било от удостоверяването с подпис на ищеца на
същата Заповед (на л.39), че свидетелството за управление на МПС е било върнато на
02.10.2023г. Видно е било също така от представения препис на Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №23-0938-000457/14.08.2023г., че спрямо
ищеца е била приложена и принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.”б”
от ЗДвП, като е било постановено прекратяване регистрацията на автомобила му.
Установява се още, според РС, от приложеното досъдебно производство по
пр.пр. №5098/2023г. по описа на РП-Плевен, че по същото не е било привлечено лице
в качеството на обвиняем и срока на разследване е бил продължаван с оглед
необходимостта от изготвяне на назначената химическа експертиза. Разпитани са били
в качеството на свидетели полицейските служители, извършили проверката. Видно е
било от съдържащата се в прокурорската преписка токсико-химична експертиза от
18.04.2024г., че от извършените изследвания на предоставена кръвна проба от ищеца
Е. А. не е било установено наличие на наркотични вещества. Установява се също така,
според РС, че с Постановление на прокурор от 13.05.2024г. е било прекратено
образуваното наказателно производство по горното досъдебно производство, поради
липса на извършено престъпление по НК. Същото е било връчено на ищеца на
08.08.2024г. срещу разписка. Видно е било от приложения препис на Заповед за
прекратяване на трудов договор, издадена от „Николов Транс 2015“ ЕООД, че със
същата е било прекратено трудово правоотношение на ищеца със сочения работодател
за заемана длъжност „шофьор на самосвал“, при отбелязано основание – чл.71, ал.1 от
КТ, позволяващ прекратяване без предизвестие на трудов договор, сключен със срок
на изпитване. От представеното копие на Трудов договор №110/18.10.2023г., сключен
между „Николов Транс 2015“ ЕООД и ищеца Е. А. е видно, че последния е бил
назначен отново на длъжност „шофьор на самосвал“ при същия работодател, считано
от 19.10.2023г., за неопределено време. От представения препис на Протокол за
4
извършена проверка от 09.10.2023г. по чл. 81 от ЗМВР е било видно, че на сочената
дата полицейски служители са извършили проверка на автомобил, управляван от
ищеца, завършила с констатация, че не са били намерени забранени от закона вещи.
От приложеното копие на вносна бележка от 12.06.2024г. се установява, че на
сочената дата ищеца Е. А. е внесъл по сметка на ОДМВР Плевен сумата от 74,40лв. за
първоначална регистрация на автомобила си.
Видно е било от приложените справка за съдимост и от Регистър на РП Плевен,
че ищецът не е осъждан и по отношение на същия няма неприключени наказателни
производства. В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателства,
ангажирани от ищеца. Свидетелката С.О.И е твърдяла пред съда, че живее на
съпружески начала с ищеца. Излага, че към средата на месец август 2024г., след
излизане за работа сутринта, ищеца й се обадил по телефон, обяснявайки, че бил
спрян за проверка от полицаи, които направили тест за наркотици с положителен
резултат, молейки я да отиде при него. Излага още, че когато отишла на мястото на
проверката, ищеца бил задържан и го отвели в Окръжна болница, за да даде кръв за
изследване. Твърдяла е, че след около един час и половина, ищеца се обадил да й
каже, че бил задържан и след това не го чула до около 18.00 – 18.30 часа, когато
отново й се обадил с молба да го прибере от Първо РУ – Полиция. Св. И. е твърд
че когато отишла при него видяла тревожност и притеснение, каквито не бил
проявявал от началото на връзката им, както и че няколко дни по-късно
работодателят му го освободил от работа, т.к. длъжността му била шофьор и нямало
как да я изпълнява вече. Пояснява, че до този момент, работата му винаги била
свързана с шофиране. Сочи, че бил започнал работа при този работодател от около
месец преди това и колегите му все още не го познавали добре, поради което се
притеснявал как щели да приемат случилото се, изпитвал неудобство. Твърдяла е
приятелите им също разбрали за случилото се, имало отдръпване от тяхна страна;
ищецът не искал да излиза, затворил се в себе си. Твърди още, че след връщането на
свидетелството за управление на МПС бил спрян отново за проверка от полицейски
служители, които направили тест за употреба на наркотици като проявили при това
грубо отношение. След тази проверка не искал да шофира, а приятелката му го возела
до работа и го прибирала вечер. Свидетелката И. излага още пред РС, че след
случилото се се карали с ищеца за най-малките неща; бил постоянно напрегнат;
отдръпнал се от родителите й, т.к. те имали съмнения, а той изпитвал неудобство.
Сочи, че по същото време правели опити за бебе, които били неуспешни и отдавала
това на свързаното със случилото се напрежение. Сочи също, че след прекратяване на
5
трудовия му договор разчитали само на нейната заплата. Свидетелят Р.А.Ш. е твърдял
пред РС, че с ищеца били приятели от дълги години, но след случая с отчетената
положителна проба за наркотици и отнемане на свидетелството за управление на
МПС, ищеца се променил – затворил се в себе си, спрял да споделя с приятеля си; не
се чували така често, както преди това. Сочи, че след връщането на книжката, той бил
спрян отново за проверка и тестван за употреба на наркотици, след което окончателно
спрял да излиза. Твърди, че в общата им компания имало по далечни приятели, които
имали съмнения, че положителния резултат за употреба на наркотици бил реален.
Ищецът му споделял, че на работа бил чул от колеги подхвърляния „наркоман“.
кредитирал показанията на разпитаните свидетели, т.к. в тях се излагат лични
възприятия, кореспондират помежду си и не противоречат на други събрани в хода на
производството доказателства.
При така установената фактическа обстановка, РС е приел, че съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Дължимото
обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от
съответното длъжностно лице - т.е отговорността на държавата е обективна (чл. 4 от
ЗОДОВ). Съдът е приел, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т.
3, пр.2 от ЗОДОВ. Установи се, че е било проведено наказателно производство,
прекратено поради липсата на престъпление от общ характер. Макар и досъдебното
производство да не е било образувано срещу конкретно лице и ищеца да не е
привлечен в процесуалното качество на обвиняем, същия е търпял вреди от
наказателното преследване. Установи се от приложеното досъдебно производство
№5098/2023г. по описа на РП Плевен, че е било образувано на 14.08.2023г. за
извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, осъществено именно с деянието на
ищеца при извършената му проверка от полицейските служители – управление на
личния му автомобил след употр Според РС, както приема съдебната практика, ако
ищецът е единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което
производството е образувано, то той търпи вреди от незаконно обвинение, дори и да
6
не е бил привлечен в качеството на обвиняем (в този смисъл е и Решение №425 от
01.12.2015г.по гр.д.№3143/2015г. на ВКС IV г.о.). Ето защо, съдът е приел, че ищец
неминуемо е претърпял неимуществени вреди от проведеното наказателно
производство. Всяко наказателно преследване се отразява на психическото състояние
на лицето спрямо което е проведено. Следва да бъде извършена конкретна преценка
относно обема, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания, които се намират в пряка причинна връзка с конкретното незаконно
обвинение и в тази връзка за размера на обезщетението, което би могло да ги
репарира, при съобразяване законовия и обществен критерий за справедливост.
Съобразно практиката на ВКС размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя на
първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда – колко и
какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са
извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно
разследване в разумен срок и др. От значение за размерът на обезщетението са вида и
тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск –
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки,
други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето
(заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото
развитие (решение №18 от 20.02.2014г. по гр.д. № 2721/2013г., ІV г.о.).
Изхождайки от горния критерий и преценявайки събраните в настоящото
производство писмени и гласни доказателства, РС е приел следното: Наказателното
преследване е било образувано и проведено за престъпление, което е леко, с оглед
критериите по чл.93, т.7 от НК предвиденото наказание е лишаване от свобода от една
до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Общо
продължителността му – от образуването на 14.08.2023г. до влизане в сила на
постановлението за прекратяването му – връчено на ищеца на 08.08.2024г., е била
около една година. Възложената токсикохимична експертиза е била изготвена на
18.04.2024г., но по делото не се установява съобщаване на резултата от нея на ищеца,
за да се приеме, че в по-ранен момент от връчване на постановлението за
прекратяване е намалял интензитета на изпитваното притеснение. Съдът е отчел
по време на досъдебното производство не са били извършвани процесуални действия
с участието на ищеца. Същият обаче е бил задържан от органите на МВР
непосредствено след проверката - в периода от извършването й около 05.00-05.30 часа
7
до около 18.00 – 18.30часа и това е било преживяно с тревога и страх, както се
установи от показанията на св.С. И.. Ищецът е работел по трудов договор и случилото
се е следвало да бъде съобщено на работодателя, както и е станало известно на
колегите му. Установява се от свидетелските показания,според РС, че това е било
свързано с допълнително притеснение за реакцията на трудовия колектив, част от
който е бил. РС приема, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца на
07.09.2023г. е било следствие от отнемането на свидетелството за управление на
МПС, свързано с отчетения от теста за употреба на наркотици резултат, дал основание
и за започване на досъдебното производство. В издадената от работодателя заповед за
прекратяване на трудовия договор не е отразено такова основание, но заеманата
длъжност „шофьор на самосвал“ не е могла обективно да бъде осъществявана при
липса на свидетелство за управление. В същото време от представения трудов
договор №110 от 18.10.2023г. се установява, според РС, че същия работодател е наел
отново ищеца на тази длъжност непосредствено след връщане на свидетелството му
за управление на МПС и прекъсването на трудовото правоотношение между тях е
било само в периода от време, през който то е било отнето. При тези обстоятелства,
съдът е приел, че единствената причина за прекратяване на трудовия договор на
07.09.2023г. е било обстоятелството, че поради отнетото свидетелство, ищеца не е
могъл да осъществява трудовите си функции. Установява се от гласните
доказателства,според РС, че тревогите и притесненията на ищеца, свързани с
наказателното разследване са се отразили на качеството му на живот, т.к. са
предизвикали нарушения в съня, по-чести случаи на напрежение в общуването със
съжителката му, нежелание за общуване с познати и приятели, нежелание за
шофиране на личния автомобил, поради притеснение от евентуални нови проверки,
при които да се отчете същия резултат и свързаните с това затруднения при
придвижване до работа и дома. Установява се още от свидетелските показания,
според РС, че случилото се е дало негативно отражение и на отношенията на ищеца с
родителите на съжителката му, т.к. у тях се е формирало съмнение, че резултата от
пробата бил верен. Психо-емоционалните състояния, които е преживял ищеца в пряка
причинна връзка с незаконното обвинение, установени от гласните доказателства –
притеснение от уронване на авторитета му пред близки и познати; неудобство пред
работодателя и колегите; страх от евентуално осъждане, са и напълно нормални
преживявания при обвинение в подобно престъпление. При преценка
продължителността и интензитета им, съдът е приел, че размерът на дължимото за
репариране на търпените болки и страдания обезщетение следва да се определи на 3
8
500лв. Съдът е приел, че този размер удовлетворява и обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на
живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. Предвид изложеното, съдът
приел, че предявената искова претенция за неимуществени вреди се явява
основателна и доказана до размера на сумата от 3 500 лв. и като такава следва да бъде
уважена. В останалата част до пълният й размер от 5 000 лв. претенцията се явява
неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава. С оглед приетото
РС, че причина за прекратяване на трудовия договор с работодателя му на 07.09.2023г.
е било отнемането на свидетелството за управление на МПС, поради установените
данни за престъплението, за разследване на което е започнало досъдебното
производство, съдът е приел, че оставането на ищеца без работа за периода до
18.10.2023г., когато е бил сключен отново трудов договор със същия работодател, е в
пряка причинна връзка с незаконното обвинение. Поради това претенцията за
репариране на имуществени вреди, съизмерими с размера на минималната работна
заплата за този период – 776лв., е изцяло основателна и доказана. Съдът е приел
неоснователна претенцията за репариране на имуществени вреди, съизмерими с такса
за регистрация на автомобил в размер на 74,40лв. и Еко такса в размер на 310лв.
Установява се от писмените доказателства по приложеното досъдебно производство,
според РС, че ищецът е внесъл автомобила си от Франция. Поради това е бил
задължен да го регистрира в едномесечен срок от вноса, както предвижда нормата на
чл.3 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Като собственик,
придобил МПС за лична употреба, същия е бил задължен да заплати продуктова (еко)
такса при първоначалната регистрация по правилата на Наредбата за определяне на
реда и размера за заплащане на продуктова такса. Тези задължения са произтичали от
придобиване собствеността на автомобила и разходите при изпълнението им не са в
причинна връзка с незаконното обвинение. Съдът е приел претенцията за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди, съизмерими с платените такса за регистрация
и екотакса за неоснователна и недоказана. Съдът е приел, че ответниците отговарят
солидарно за репариране на причинените на ищеца неимуществени и имуществени
вреди, намиращи се в причинна в връзка с незаконното обвинение. Един от
основополагащите принципи за функционирането на държавата, намерил израз в чл.7
от Конституцията на РБ, е този за отговорността на държавата за вреди, причинени от
9
незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Конституцията
на РБ изрично предвижда, че отговорността в този случай е на държавата, а не на
отделните нейни органи. Със ЗОДОВ се урежда въпросът срещу кой държавен орган
юридическо лице, се предявява искът, а не кой е длъжник по материалното
правоотношение. Според разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за
причинените вреди, тоест тя е длъжник, а според изричната разпоредба чл.7 от
ЗОДОВ, ответник по делото е орган по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, процесуален субституент
на държавата. При иск по чл. 2 от ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ е легитимирания
процесуален субституент на държавата във всички случаи, за които не е посочен
изрично друг орган, както е разяснено в ТР №5/2015 г. по т.д №5/2013 г. на ОСГК на
ВКС. Според РС ако увреждането е причинено едновременно от незаконни действия
и актове на повече от един правозащитен държавен орган /Прокуратурата на РБ,
разследващите органи и/или полицейските органи/ и вредата следва да се обезщети
глобално, то е възможно всички те като посочени от ищеца ответници да
представляват държавата в качеството им на процесуални субституенти.
Възможността Държавата да се представлява от различни органи по искове за
обезщетение за вреди се допуска от законодателя и не е отречена в съдебната
практика на ВКС /например решение №490/2013 г. по гр.д №1427/2011 г., I. г.о. на
ВКС; решение по гр.д №652/2011 г., IV г.о. на ВКС, решение №157/21,12,2018 г. по
гр.д. №4776/2017 г., III г.о. на ВКС и др./, с оглед дадената възможност съответните
органи да променят практиката си и да не допускат за в бъдеще незаконни актове и
действия. Ако Прокуратурата на РБ и разследващите органи /в лицето на ОД на МВР
Плевен в случая/ са привлечени от ищеца да отговарят солидарно за незаконно
обвинение, положението им като процесуални субституенти на Държавата е различно
от това на солидарно отговорните в материалноправните отношения, които, съгласно
чл.216, ал.1 от ГПК, действат самостоятелно и процесуални действия и бездействие
на един от тях нито ползват, нито вредят на останалите в процесуално отношение.
Предвид горното, съдът е приел, че на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 3
500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 776лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропусната
полза от нереализирано трудово възнаграждение за периода от 07.09.2023г. до
18.10.2023г., търпени вследствие на незаконното обвинение. Върху главниците е
дължима законна лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство, както е прието и в т.4 от ТР № 3 от
10
22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС или в случая от 15.08.2024г.
(постановлението е било връчено на 08.08.2024г. и е влязло в сила на 15.08.2024г.).
Исковата претенция за неимуществени вреди за разликата до пълния претендиран
размер от 5 000лв. и за имуществени вреди, съизмерими с платена такса за
регистрация на автомобил в размер на 74,40лв. и платена Екотакса в размер на 310лв.,
както и за законна лихва за периода от 14.08.2023г. до 14.08.2024г. следва, според РС,
да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
РЕШЕНИЕТО на РС е частично незаконосъобразно
РС е изложил мотиви, които не се споделят изцяло от въззивния съд
във вида, в който са изложени. Въззивният съд приема съображенията на
първоинстанционния съд относно възможността ищецът да претендира
обезщетение за причинени неимуществени вреди при разширително тълкуване
на разпоредбата на чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Не са основателни възраженията във
въззивната жалба относно нищожността на постановеното решение. Следва да
се отбележи, че в действителност е налице противоречива съдебна практика
относно възможността за успешно провеждане на такова исково производство
при липсата на привличане на ищеца като обвиняем. Настоящият състав
възприема разсъжденията и аргументацията на първоинстанционния съд в тази
насока и счита ,че в конкретния случай и при липсата на привличане като
обвиняем на ищеца с оглед на проведеното досъдебно производство, по късно
прекратено с влязло в сила постановление, е допустима и основателна
претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
имуществени такива. Въззивният съд също така счита, че е допустимо като
процесуални субституенти на държавата и страни по делото да са посочените
като ответници пред първата инстанция Прокуратура на РБ и ОД на МВР –
Плевен. Според разпоредбата на чл.2 ЗОДОВ държавата отговаря за
причинените вреди, т.е тя е длъжник , а според изричната разпоредба чл.7
ЗОДОВ ответник по делото е орган по чл.2, ал.1 ЗОДОВ, процесуален
субституент на държавата .При иск по чл.2 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е
легитимираният процесуален субституент на държавата във всички случаи,за
които не е посочен изрично друг орган,както бе разяснено с приемането на в ТР
№5/2015г по т.д №5/2013г ОСГК.Въпреки това,ако увреждането е причинено
11
едновременно от незаконни действия и актове на повече от един правозащитен
държавен орган ( Прокуратурата на РБ и разследващите органи) и вредата
следва да се обезщети глобално , то e възможно всички те както посочени от
ищеца ответници да представляват държавата в качеството им на процесуални
субституенти. Възможността държавата да се представлява от различни органи
по искове за обезщетение за вреди се допуска от законодателя и не е отречена в
съдебната практика на ВКС (реш.№490/2013г по гр.д №1427/2011г І. г.о ,реш. по
гр.д №652/2011г ІV г.о и др.) поради това съответните органи да променят
практиката си и да не допускат за в бъдеще незаконни актове и действия.В този
смисъл р. №157 от 21.12.2018 г по гр. Дело № 4776/2017 г на трето г.о.
Отговорността на ответниците в случая и възможността да отговарят солидарно
произтича от положението им на процесуални субституенти на държавата и е
различна от солидарната отговорност в материалноправните правоотношения.В
случая репресията срещу ищеца пред Пл РС съставлява съчетания от от
действия и актове както на прокуратурата, така и на
полицейските/разследващите органи. Независимо от различната компетентност
на тези органи те са взаимосвързани в своята съвкупност и са дсовели до
причиняване на вреди. Въззивният съд обаче приема, че размерът, до който е
уважена претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е
завишен. Претенцията е уважена в размер на 3500 лв. С оглед периода на
претърпяване на вредите, начина на протичане на досъдебното производство,
краткият период на отнето свидетелство за правоуправление на МПС, което е
довело до притеснения в увреденото лице от невъзможността за полага труд и
реализира доходи, както и с оглед факта, че липсва изрично привличане на
лицето като обвиняем и доказателства за нарочна публичност от страна на
правозащитните органи, въззивният съд приема, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е 1000 лв. В този смисъл
следва да се отмени постановеното решение в частта, в която е уважен иска за
претърпени неимуществени вреди за разликата над 1000 лв до постановения
размер от 3500 лв.
В останалата част решението следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно като въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
При този изход на делото въззивният съд приема, че като цяло процента
на уважаване на предявените искове спада, порад което следва да се изменят и
12
присъдените разноски.Пл ОС приема, че разноските, които се дължат на ищеца
пред Пл РС и въззиваем пред Пл ОС са в размер на 260,40 с оглед уважената
част, а дължимото юрк. Възнаграждение за ОД на МВР е в размер на 108 лв. С
оглед гореизложеното следва да се отмени и решението в частта за разноските,
които се дължат на Е. Д. А. за разликата над 260,40 лв, както и да се присъдят
допълнително разноски за юрк. Възнаграждение на ОД на МВР в размер на
61,50 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1729/19.12.24 г по гр. Дело № 5072/24 г
по описа на Плевенски районен съд В ЧАСТТА,В КОЯТО Плевенски районен
съд съд е ОСЪДИЛ на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. „Витоша” № 2 и ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен,
БУЛСТАТ ***, с адрес гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” № 3 ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на Е. Д. А. с ЕГН ********** от гр. Плевен, ж.к. *** сумата от
3 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди ,търпени в
резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е
водено досъдебно производство №5098/2023г. по описа на РП-Плевен,
прекратено с Постановление от 10.05.2024г., влязло в сила на 15.08.2024г.,
поради липсата на престъпление ЗА РАЗЛИКАТА НАД 1000 ЛВ ДО
УВАЖЕНИЯ РАЗМЕР ОТ 3500 ЛВ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. А. с ЕГН ********** от гр. Плевен,
ж.к. *** СРЕЩУ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.
София, бул. „Витоша” № 2 и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес гр. Плевен,
ул. „Сан Стефано” № 3 иск на осн. Чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
обвинение в извършване на престъпление, за което е водено досъдебно
производство №5098/2023г. по описа на РП-Плевен, прекратено с
Постановление от 10.05.2024г., влязло в сила на 15.08.2024г ЗА РАЗМЕРА
13
НАД 1000 ЛВ ДО 3500 ЛВ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1729/19.12.24 г по гр. Дело № 5072/24 г по
описа на Плевенски районен съд В ЧАСТТА,В КОЯТО Плевенски районен
съд съд е ОСЪДИЛ на основание 78, ал.1 от ГПК, ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. „Витоша” № 2 и ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен,
БУЛСТАТ ***, с адрес гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” № 3, ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО в полза на Е. Д. А. с ЕГН **********, от гр. Плевен, ж.к. ***,
сумата от 641,70лв., представляваща деловодни разноски, съразмерно
уважената част от иска ЗА РАЗЛИКАТА НАД 260,40 лв до посочения размер
от 641,70 лв
ОСЪЖДА Е. Д. А. с ЕГН **********, от гр. Плевен, ж.к. *** ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр.
Плевен, ул. „Сан Стефано” № 3, сумата от 61,50 лв допълнителни разноски за
юрисконсултско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14