№ 7384
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20251100512540 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на ответника С. И. Д., действаща чрез
упълномощената адв. Б. Л., срещу решение № 17569 от 01.10.2025г., постановено по
гр. дело № 14673/2025г. по описа на СРС, 117 състав. Съдебното решение се обжалва
изцяло.
В жалбата се твърди неправилност на решението поради допуснати съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Иска се да бъде отменено решението на
първата инстанция и се отхвърли молбата на Й. К. Д. за защита от домашно насилие.
Не се сочат нови доказателства.
В открито съдебно заседание въззивникът чрез представителя по пълномощие
поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Не претендира
разноски.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна Й. К. Д. не е подал отговор
на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание въззиваемият, чрез представител по пълномощие
оспорва жалбата, като неоснователна. В хода на устните състезания пледира за
отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на обжалваното решение. Не претендира
1
разноски.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в което е
завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно
по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, прие
следното:
Молбата за защита е депозирана пред районния съд в преклузивния срок по
чл.10, ал.1 от ЗЗДН от пострадалото лице, което е видно от датата на входящия номер
на регистратурата в съда.
Не е спорно между страните, че Й. К. Д. е Й. К. Д., което се установява и от
заверено копие от дубликат на удостоверение от 11.03.2025г., издадено от Столична
община, район Средец. Следва, че молителят попада в хипотезата на лице по чл. 3, т. 1
от ЗЗДН, т.е. има предоставена възможност да търси защита по реда на Закона за
защита от домашно насилие, а ответникът С. И. Д. е пасивно легитимирана да
отговаря по заведената молба. Въззивният съд приема, че районният съд се е
произнесъл по допустима молба за защита по реда на ЗЗДН срещу С. И. Д..
Въззивната жалба е основателна.
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по указания в закона
ред да бъде установен осъществен спрямо молителя конкретен акт на домашно
насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024
г., доп., бр. 69 от 2023г). Домашно насилие може да бъде установено само при
доказване на двете кумулативни предпоставки, а именно: 1) да е осъществен от
съответното лице - ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен
насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН, който е
насочен спрямо друго лице – молителят в производството по ЗЗДН, и установен по
своето естество, време, място и начин на извършване, и 2) между тези лица да
2
съществува някоя от изброените в чл. 3 от ЗЗДН правна, фактическа и/или родствена
връзка.
От доказателствата по делото не може да се обоснове извод да е установена
първата от кумулативните предпоставки за уважаване на молбата за защита. Т.е. не
може да се приеме за доказано, че С. И. Д. е осъществила на някоя от посочените в
молбата за защита дати, а именно: на 24.12.2024г.; на 10.01.2025г.; на 24.01.2025г.; на
01.03.2025г.. или на 06.03.2025г., по отношение на молителя в производството,
противоправен и умишлен акт на домашно насилие, описани подробно в молбата за
защита.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не е достатъчна за да се приеме молбата
за доказана и съдът да предостави на молителя исканата защита. Макар в същата да са
индивидуализирани актовете на домашно насилие по начина, по който са описани в
молбата за защита, то нейната доказателствена сила следва да бъде ценена при
съпоставка с останалата доказателствена съвкупност по делото.
Съдът намира, че противоречията в твърденията на въззиваемия Й. К. Д., в
декларацията към сезиращата молба, с показанията на разпитаните пред първата
инстанция свидетели, разколебават доказателствената сила на документа по чл.9, ал.3
от ЗЗДН. Свидетелите не установяват обстоятелства за процесните дати, а за
отношенията между съпрузите по друго време и на различни места, които са
неотносими за това производство. При твърдения на молителя за наличие на очевидци
на всеки от описаните актове, не следва да се формират правни изводи само въз
основа на декларацията – арг. от противното на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.
Въззивният състав приема, че от доказателствата по делото не се установява С.
И. Д. да е извършила акт на насилие на процесните дати, изразяващи се в нанасяне
удари с ръце, обиди и заплахи срещу Й. К. Д..
За настоящото производство е без значение дали отношенията между страните
са трайно и силно влошени поради взаимно неуважение и конфликти по повод начина
им на празнуване и количеството на употребения от тях алкохол, а дали на посочените
в молбата за защита дати е извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от
ЗЗДН.
Следва да се отрази, че съгласно чл. 1а от ЗЗДН (Нов – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в
сила от 01.01.2024 г.) целта на закона е да даде бърза и ефективна защита и да осигури
помощ и подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, и да
упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието, но не и
да съдейства на съпрузите да имат личните отношения, които взаимно си дължат
съгласно нормите на Глава трета от Семейния кодекс. Без значение за настоящия спор
е и дали страните са предприели правни действия за прекратяването на брака с развод.
По изложените съображения въззивният състав приема, че въззивната жалба на
С. И. Д. е основателна.
Поради несъвпадане на приетите от двете инстанции правни изводи,
въззивният съд отменя обжалваното решение, като неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, а молбата за защита по ЗЗДН на Й. К. Д., съдът оставя
без уважение.
Заповедта за незабавна защита от 14.03.2025г. по чл.18, ал.1 от ЗЗДН престава
да действа с постановяване на въззивното решение (арг. от чл. 19, ал. 2 от ЗЗДН).
Настоящият съдебен акт е окончателен (арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
По разноските съдът приема следното:
3
Страните не претендират разноски във въззивното производство и съдът не
дължи произнасяне.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН съдът осъжда Й. К. Д. да заплати по сметка
на СГС държавна такса в размер на 25 лева за молбата за защита от домашно насилие,
а във вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, да заплати по сметка на СГС и държавна такса за въззивното пр-во от 12.50 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 17569 от 01.10.2025г., постановено по гр.
дело № 14673/2025г. по описа на Софийски районен съд, 117 състав и
ОСЪЖДА Й. К. Д., ЕГН: **********, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, държавни такси в размер на 37.50 (тридесет и седем лева и
петдесет стотинки) лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4