№ 15033
гр. София, 03.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. Н.А
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. Н.А Гражданско дело №
20221110120560 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК: *********, представлявано от А.......... А.........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, срещу М. А. С., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, и.к. 1142, общ. .......... за топлоснабден имот: гр. София, п.к. 1142,
общ. ............, с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр.
с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които ищцовото дружество желае да бъде прието за
установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 576.04 лева ~ главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г„ мораторна лихва за забава в размер на 77.68 лв. за
периода 15.09.2017 г„ до 25.07.2019 г., както и сумата за дялово разпределение за
периода 01.07.2016 г. - 30.04.2018 г. в размер на 49.94 лв. - главница и мораторна лихва
за забава в размер на 9,78 лв. от 31.08.2016 г. до 25.07.2019 г., ведно със законните
лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на суми, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК
от 24.10.2019 г. по ч. гр. дело № 46558/2019 г. по описа на СРС, 142 с-в.
Ищецът – „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че е бил в облигационно
отношение с ответника, по силата на което му е предоставял топлинни услуги в имот,
намиращ се в гр. София, бул. „ Васил Левски „ 50, ет. 4, ап. 9, аб. № 134769, като
същият в качеството му на собственик на процесния имот дължи цената на
доставената топлинна услуга. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в
общите условия срок стойността на задължението. Ето защо, ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника на
09.08.2019 г. с вх. № 3058254 срещу М. А. С., ЕГН **********, за сумата от 576.04
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г„ мораторна лихва за забава в размер на 77.68 лв.
за периода 15.09.2017 г., до 25.07.2019 г., както и сумата за дялово разпределение за
периода 01.07.2016 г. - 30.04.2018 г. в размер на 49,94 лв. - главница и мораторна
лихва за забава в размер на 9.78 лв. от 31.08.2016 г. до 25.07.2019 г., ведно със
1
законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на сумите.
Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено възражение
в срок, поради което ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на
издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.
Видно от материалите по делото, в указания едномесечен срок е депозиран
писмен отговор по подадената искова молба. Изразява становище по допустимостта и
основателността на иска, като счита предявеният иск за допустим, но неоснователен,
поради липса на достатъчно доказателства за дължимост на сумите.Оспорва
основанието за дължимост на сумите и размера в погасителната давност.Не оспорва,
че е доставяна топлинна енергия и количеството на доставената енергия. Оспорва,
ответника да е потребител на топлинна енергия в имота, като се твърди , че няма
представени никакви категорични и безспорни доказателства, ответника да е вещен
ползвател на имота, и фактът, че няма доказано изцяло вещно право на процесния
период и до момента, не предпоставя наличието на възникнало по реда на чл. 106а
ал.1 от ЗЕЕЕ/отм./, чл. 150, ал.1 от ЗЕ облигационно правоотношение. Също така, няма
основание и за претендираните суми за лихва, след като ищецът не е ангажирал
доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по
друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответниците за този
период, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна./Решение от 28.06.2018г. по г.д. 79672/2017г., 159-ти с-в и др./ Според
чл.33,ал.2 от Общите условия,клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл.32,ал.2 от ОУ за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, В чл.33,ал.4 от ОУ от 2014г. е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2,
ако не са заплатени в срока по ал.2.Следователно, въпреки, че изискуемостта на
месечно дължимите суми настъпва в 30-дневен срок от датата на публикуването на
задълженията/съгласно чл.32,ал.1 от ОУ от 2014г./, длъжникът изпада в забава само
при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ в 30-дневен срок от
публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия
отчетен период,т.е. в случая ответникът не дължи мораторна лихва върху
задълженията по месечните фактури, а само за задълженията по общите
фактури.Оспорва дължимост на сумите за дялово разпределение, след като трето лице,
води дяловото разпределение.За да бъдат уважени исковете по чл.422,ал. 1 ГПК, вр.с
чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл.422,ал. 1 ГПК, вр.с чл.86,ал.1 ЗЗД за дялово
разпределение е в тежест на ищцовото дружество да докаже при условията на пълно
доказване, че задължение на ответниците е да заплащат в полза на дружеството
възнаграждение за услугата дялово разпределение.
Ищецът е депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед
за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч. гр. д. № 46558/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 142-ри с-в. Районният съд уважил заявлението в цялост, като издал
заповед за изпълнение на парично задължение за претендираните суми. Срещу
издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника М. С.,
което е дало основание на съда да даде указания за предявяване на настоящите искове.
Ищцовото дружество е предявило искова молба срещу длъжника – ответник по делото,
по която е образувано настоящото производство.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не
2
взема становище по съществото на спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните за
процесния период по силата на договор за предоставяне на топлинна енергия, в това
число, че ответникът е бил собственик или носител на вещно право на ползване по
отношение на процесния имот, че ищецът е предоставил в процесния имот за периода,
предмет на делото, топлиннa услуга, цената на която възлиза на претендираната в
исковата молба сума.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
Видно от представените по делото договор за дарения на недвижим имот
обективирани в нотариален акт № 185, том седми, дело № 1358/1991 г. и нотариален
акт № 89, том седми, дело № 22847/1992г. родителите на ответника са дарили целият
процесен имот на ответницата по делото, поради което съдът намира, че е налице
облигационно отношение между ответника С. и ищеца във връзка доставянето на
топлинна енергия до имота.Отношенията между доставчика и потребителя на
топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е
предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва
да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за
битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна
енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на
ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, какъвто е настоящия случай с оглед установеното от
фактичесак страна по делото. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и
обитавал имота. Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила
партидата при ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към
отоплителните тела в имота.
В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от
ДКЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е
необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е
предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които,
приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма
3
данни от страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални
условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие,
поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за
сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.
От заключението по приетата съдебно – техническа експертиза се установява,
че сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е
въведена система за дялово разпределение.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба
на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата
нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота
има качеството на потребител на доставената топлинна енергия и на основание чл.
150, ал. 2 ЗЕ е обвързан от общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Поради изложеното,
съдът приема, че между ищеца и ответника С. са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и
задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като
ищецът има задължение да доставя топлинна енергия в имота, а ответникът – да
заплаща стойността на доставената топлинна услуга.
Следва да се установи, дали ищецът е изпълнил задължението си да достави
реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено,
се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за
периода от м.01.05.2016 г. до м.30.04.2018 г. възлиза на сумата в размер на 567.50 лв. В
заключението освен това е посочено и какво е количеството на потребената енергия за
отделните периоди и по компоненти. Вещото лице дава заключение, че сумите за
топлинна енергия в имота на ответника са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката, дяловото разпределение през
процесния период е извършвано от дружеството за дялово разпределение съгласно
изискванията на Наредба № 16-334 от 2006 г.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, непогасената сума
за топлинна енергия за процесния период възлиза в размер на 567.50., а сумата за
дялово разпределение е в размер на 49.94 лв. Следователно, за периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2018 г. ответникът дължи на ищеца посочените суми, или сумата в размер на
567.50. – главница за топлинна енергия и сумата в размер на 49.94 – главница за
дялово разпределение.
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са
за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
4
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 08.06.2017 г., от която дата
установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 09.08.2016 г., са погасени по
давност.
По отношение на процесния период са приложими ОУ на „Топлофикация
София“ ЕАД от 2014 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие. По своята
същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на общодостъпно място в
интернет представлява покана от кредитора до длъжника, в която е конкретизиран
размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта
на задължението е обвързана с изпращането на покана от продавача на топлинна
енергия, поради което следва да се приеме, че давността за тези задължения започва да
тече от датата на възникването им (арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД). Следователно,
задълженията за м.05.6 и 7 2016 г. в размер на 4.73лв. са погасени по давност –
задължението е станало изискуемо на 01.08.2016 г. (датата, на която задължението за
изтеклия на предходния ден отчетен период е възникнало), като тригодишната
погасителната давност за него е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410
ГПК (на 09.08.2019 г.).
Следователно, за периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2016 г. ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 562.77 лв. – главница за топлинна енергия, ведно със
законната лихва от 09.08.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на
49.94лв. – главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 09.08.2019
г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжниците в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна
енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия,
консумирана след 31.01.2014 г., са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 32, ал.
2 от Общите условия от 2014 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на
Общите условия на ищеца от 2014 г. следва, че, макар да са изискуеми месечно
дължимите суми в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията
(съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г.), длъжникът изпада в забава само при
неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в 30-дневен
срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия
5
за целия отчетен период. По делото не са представени доказателства, установяващи
дали и на коя дата са били обявени задълженията на ответника за процесния период.
Ето защо съдът намира, че ответникът не е изпаднал в забава в периода, за който се
претендира обезщетение, поради което искът за лихва за забава следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, респ. за изпадане на ответника в забава относно
заплащането на цената за услугата за дялово разпределение през исковия период.
Предвид това, искът за сумата от 9.78 лв. за периода от 31.08.2016 г. до 25.07.2019 г.,
претендирана като лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, следва
да се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат както ищецът, така и
ответниците. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът М. С. следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата в размер на 65.30лв., представляваща разноски по
заповедното производство, както и сумата в размер на 718.27лв. – разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете.
Доколкото ответникът претендира разноски , то такива му се дължат с оглед
отхвърления иск в размер на 51.72 лева.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. А. С., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, и.к. 1142, общ. .......... за топлоснабден имот: гр. София, п.к. 1142, общ. ............,
дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 24.10.2019г. по ч.гр.д. № 46558/2019
г. по описа на СРС, 142 състав: сумата от 562.77лв., представляваща цена на доставена
от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 09.08.2016 г. до
30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 09.08.2019 г. до изплащане на вземането;
49.94лв. - главница за извършено дялово разпределение за периода от 01.07.2016г. до
30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 09.08.2019г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни - предявения иск за главница за топлинна
енергия за разликата до пълния предявен размер от 576.04лв. и за м.05.06. и 07. 2016
г., както и исковете за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер
на 77.68 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 25.07.2019 г. и за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 9.78 лв. за периода от 31.08.2016 г. до
25.07.2019 г. до изплащане на вземането.
6
ОСЪЖДА М. А. С., ЕГН ********** с адрес: гр. София, и.к. 1142, общ. ..........,
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 65.30 лв.,
представляваща разноски по заповедното производство, както и сумата в размер на
718.27лв. – разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на М. А. С., ЕГН
********** с адрес: гр. София, и.к. 1142, общ. .......... сумата в размер на 51.72 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7