Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 30                             10 март 2020 година                      Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесетата година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ ДАМЯНОВА

                                                   

При секретаря Пламена Михайлова

В присъствието на прокурора Емилиян Грънчаров

Като разгледа докладваното от съдията административно дело № 269 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Ищецът П. И. С. от град Р. твърди, че е претърпял имуществени вреди в размер на 700 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за адвокатска защита по АНД № 868/2018 г. по описа на Районен съд- Разград и КАНД 68/2019г. по описа на Административен съд- Разград, съобразно които е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 37-0000624/15.10.2018г.,  издадено от началника на областен отдел „Автомобилна администрация“- Разград. Поради това ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати 700 лева обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от  предявяване на иска, както и направените по настоящото дело разноски.

Ответникът Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- град София оспорва иска. Оспорва представените договори за правна защита и съдействие. Прави и алтернативно възражение за прекомерност на заплатеното в настоящото производство разноски.

Прокурорът дава заключение относно основателността на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С наказателно постановление № 37-0000624/15.10.2018г., издадено от  началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Разград към ИА „Автомобилна администрация,  на  П. С. е наложена  глоба в размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП във връзка с чл.18, т.5 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.

Издаденото наказателно постановление е обжалвано пред Разградския районен съд, който го е отменил с Решение № 96/22.03.2019 г. по АНД № 868/2018г. Решението е оставено в сила с Решение № 38/05.06.2019г. по КАНД № 68/2019г. на Разградския административен съд.

Съгласно документите в представените АНД № 868/2018 г. и КАНД № 68/2019г., в развилото се съдебно производство по оспорване законосъобразността на  наказателното постановление жалбоподателят е бил представлявано от адв.А. Т. от САК- приложени пълномощни и договори за правна защита и съдействие съответно на л.32 и л.19 от посочените дела. Съобразно  сключените два договора за правна  защита и съдействие, ищецът и процесуалният му представител са договорили възнаграждение от 400 лева за първата инстанция и от 300 лева за касационната инстанция. В двата договора изрично е отбелязано изплащането на уговорените възнаграждения в брой. Във връзка с направените оспорвания на автентичността на посочените писмени доказателства,  в настоящото производство ищецът представя оригиналите на същите.  

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, тъй като  отмененото наказателно постановление е издадено от  началника на областния отдел „Автомобилна администрация“- Разград към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Съгласно  чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнението на административна дейност. Независимо, че  наказателното постановление, с което се налага глоба по ЗАвтП, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, то представлява  властнически акт, който се издава от административен орган. Въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от  административна дейност.

В конкретния случай се установява по категоричен начин, че  издаденото наказателно постановление е отменено с влязло в сила съдебно решение, поради което  претенцията на ищеца се явява допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За възникване на отговорността по ЗОДОВ следва да е налице отменен по надлежния ред акт и реално причинени вреди,  пряко произтичащи от него.

В случая ищецът се е възползвал от субективното си право да обжалва издаденото срещу него наказателно постановление. В развилото се съдебно производство по оспорването му ищецът е използвал правна защита, за която са изплатени възнаграждения в общ размер на 700 лева.  Плащането на тези възнаграждения се установи по безспорен начин от представените два договора за правна защита и съдействие.  Събраните по делото доказателства не подкрепят твърдението на ответника, че посочените договори не са автентични, поради което оспорването на тези доказателства следва да бъде признато за недоказано.

 Безспорно  плащането на адвокатско възнаграждение представлява вреда, тъй като с плащането  им имуществото на ищеца намалява.

Съдът намира, че този разход е пряка и непосредствена последица от издаването на наказателното постановление. Адвокатското възнаграждение е заплатено единствено и само поради необходимостта от адекватна правна защита срещу него. Ето защо разходът е направен именно в резултат на издаването на  незаконосъобразното наказателно постановление и е обусловен от него.

Липсата на процесуална възможност да се упражни претенция за разноски в администативнонаказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия (ТР 2/2009 на ВАС), обуславя извод, че направените от него в хода на производството разходи, приключило с отмяна на акта, с който се налага глоба, представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение по чл. 4 ЗОДОВ.

Справедливостта изисква компенсиране на всички настъпили вреди, които са в причинна връзка с незаконосъобразния акт. След като липсва друг способ за обезщетяването им,  общият ред по ЗОДОВ се явява единствен за възстановяването на вредите, претърпени от отмененото постановление.

С оглед изложеното, съдът намира предявения иск за основателен и доказан.  Същият следва да бъде уважен  в пълния размер от 700 лева.

 Върху главницата следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на иска, каквато е изричната претенция на ищеца.

Съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ на ищеца следва да се присъдят и направените в това производство разноски- внесената държавна такса- 10 лева и възнаграждение за един адвокат-300 лева.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- град София да заплати на П. И. С., ЕГН ******* обезщетение за претърпени от имуществени вреди в размер на 700 (седемстотин) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита по АНД № 868/2018 г. по описа на Разградския районен съд и КАНД № 68/2019 по описа на Разградския административен съд, ведно със законната лихва върху  тази сума, считано от 18.11.2019г. до окончателното й заплащане.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на пълномощно и договор за правна защита и съдействие  от 30.11.2018г. и на пълномощно и договор за правна защита и съдействие  от 10.04.2019г.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- град София да заплати на П. И. С.  310 (триста и десет) лева разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на  страните.

 

 

 

СЪДИЯ:...............................