О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../….....02.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН А.
като разгледа докладваното от съдията,
търговско
дело №1676 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от “Мбилдинг“ ЕООД, с ЕИК **8053587, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Г. Живков“ №22, представлявано от
М В Н, действащо чрез адв.Д.Д., със съдебен адрес:*** /партер/, против М.И.И., с ЕГН ********** и С.К.И., с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Й.,***, представлявана
от Кмета И. Портних, в качеството на правоприемник /наследник/ по смисъла на
чл.11 от ЗН на С.Д.С., с която е предявен иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, за обявяване за
недействителна по отношение на ищеца на увреждащата го сделка, обективирана в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***. на Варненски нотариус,
с рег.№382 на НК, по силата на която С.Д.С. е продал на М.И.И., недвижим имот с
идентификатор №***, представляващ Жилище /Апартамент/ №**, находящ се в сграда
с идентификатор №**, в ПИ с идентификатор №**, с адрес: **, със застроена площ
от 55.90кв.м., състоящ се от две стаи, кухненска ниша, баня, тоалет, коридор,
две тераси, заедно с Избено помещение №16, с полезна площ от 10кв.м., като и
3.7534% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот.
Исковата молба
отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,
поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответниците.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответниците М. и С. И, са депозирали писмен отговор, с
който се поддържа становище за неоснователност на претенцията.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията, релевирани в
отговора на ответниците М.
и С. И и се навеждат допълнителни твърдения.
В срока по чл.373 от ГПК ответниците са депозирали допълнителен отговор, с
които се поддържа становището неоснователност на иска и се оспорват доводите
изложени в допълнителната искова молба.
От ответника Община Варна, поддържа становище за недопустимост и
неоснователност на претенцията, като са развити подробни съображения.
Едновременно с отговора на исковата молба,
ответниците М. и С. И, са предявили и отрицателен инцидентен установителен иск /ИУИ/, с правно
основание чл.124, ал.1, пр.3
от ГПК за приемане на установено, че “Мбилдинг“ ЕООД, няма качеството на
кредитор на С.Д.С. по Запис на заповед на стойност 60000лв., издаден на
08.03.2010г., с падеж на 08.10.2015г. и по Запис на заповед на стойност
80000лв., издаден на 12.02.2017г. с настъпил падеж на 05.10.2017г.
Ответника по ИУИ “Мбилдинг“ ЕООД, е подал отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за
недопустимост на претенцията поради липса на правен интерес, евентуално за
неоснователност на същата.
С допълнителна искова молба М. и С. И, оспорват доводите за недопустимост и
неоснователност на иска, като се доразвиват съображения в подкрепа на
претенцията.
С отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа и доразвива
възраженията си недопустимост и неоснователност на иска.
По допустимостта на
предявените искове:
Иска по чл.135,
ал.1 от ЗЗД, предвид изложените фактически твърдения от ищеца, се явява
допустим, респективно неоснователно е възражението за недопустимост на
ответната Община, тъй като същата е ненадлежен ответник. На първо място
пасивната процесуално правна легитимация, се определя от фактическите твърдения
и искания на ищеца, като съответствието между процесуалноправната и
материалноправната легитимация, е въпрос по същество, който обосновава
основателността, но не и допустимостта на иска. На следващо място неправилни са
доводите на ответната община не е надлежен ответник, тъй като няма качеството
на наследник на С.Д.С., по отношение на имота предмет на атакуваната сделка,
тъй като при условията на чл.11 от ЗН общината придобива само конкретни вещни
права /конкретно имущество/, но не и пасивите, т.е. задълженията на починалото
лице, които остават в тежест на общия правоприемник-държавата. Това е така
защото съгласно цитираната по-горе правна норма в случаите, когато всички
наследници се откажат от наследството, съответната община става собственик на
движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и
имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, на чиято територия се
намират. В разглежданият казус всички наследници на С.Д.С., са направили отказ
от наследство, включително и в границите на настоящото производство, като
процесният имот съставлява жилище, в резултат от което условията на чл.11 от ЗН
са налице. Същевременно особеното в случая, че иска няма за предмет
непосредствено удовлетворяване на парично задължение, чрез погасяването от
страна на ответника, т.е. не води до възникване на задължения /тежести/ за
страната, а възможност при евентуално
позитивно решение за привилегировано събиране на вземането, чрез насочване на
принудително изпълнение върху имота предмет на сделката, който остава в
притежание на приобретателят, като последният, следва да търпи изпълнението.
Ето участието на общината не е обусловено от качеството ѝ на длъжник, а
като правоприемник по силата на зачетено от закона, нейно териториално
предимство, доколкото процесният имот попада сред изброените в чл.11 от ЗН
конкретни активи от наследството и се намира на нейна територия при откриването
му. В този смисъл не съществува възможност в резултат от настоящото
производство общината да отговоря пред ищеца за задължението на починалото
лице, поради което не е и необходимо същата да е приела имуществото под опис.
Доводите на
ответника, че ИУИ е недопустим, поради липса на правен интерес и предвид
неконституирането на задължителни другари в процеса, са неоснователни. Поначало
избор на страната, е как и по отношение на кого да реализира правата си-чрез
възражение или чрез иск, като в случая ответниците, са избрали втората хипотеза,
а предвид предмета на претенцията наследниците на Ст.С не се явяват
задължителни другари. На следващо място правото на кредитора да иска обявяване
за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на
чл.135 от ЗЗД, е предпоставено от наличие на действително вземане, което може
да не е изискуемо или ликвидно. Ето защо установяването по исков ред, че
вземането не съществува, е от значение за правилното решаване на спора по
отменителния иск по чл.135 от ЗЗД, респективно за ищците по ИУИ, е налице
интерес от отричане на вземането на кредитора.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от
страните писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за
изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Искането на ищцовото
дружество за назначаване на съдебно оценителна експертиза, за установяване на
пазарната стойност на процесния имот, към 19.10.2017г.-датата на изповядване на
атакуваната сделка, следва да се уважи, предвид твърденията на страната за
увреждащият характер на сделката. В тази връзка следва да се уважи и искането
на ответниците И за оценка на всички имоти собственост на Ст.С към този момент
с оглед опровергаване на горното твърдение. Искането на ответниците и ищци по
ИУИ И за назначаване на СИЕ, следва да се уважи предвид наведените възражения
за невъзможност на ищцовото дружество да предостави финансов ресурс на Ст.С,
респективно, че същото няма качеството на кредитор.
Искането на ищцовото
дружество за разпит на свидетел при режим на призоваване за установяване на
знанието на М.И. за задълженията на Ст.С към ищеца и намерението за увреждане
спрямо кредитора, като с оглед равнопоставеност на страните, следва да се даде
възможност и на ответниците да се ползват от показанията на един свидетел.
Следва да се уважи
искането на ответниците за издаване на СУ, което да ни послужи пред ЧСИ с
рег.№895 от КЧСИ, тъй като документите, чието събиране се цели с удостоверение
са от значение за спора.
Искането на
ищцовото дружество за задължаване на основание чл.190 от ГПК на ответниците И
предоставят доказателства-фактури, касови бонове и извлечения от банкова сметка
***нт на процесното жилище, следва да се остави без уважение, доколкото липсва
индивидуализация на съответните документи, поради което непредставянето им не
може да доведе до прилагане на санкцията на чл.161 от ГПК, още повече че е
налице изрично изявление на страната, че не разполага /съхранява/ въпросните документи.
С оглед оспорването
от ответниците И по реда на чл.193 от ГПК на процесните ЗЗ и предвид
становището на ищцовото дружество, от което следва извода, че ще се ползва от
оспорените документи, следва да се открие производство по оспорване на автентичността,
т.е. на авторството /положеният подпис от Ст.С в процесните ЗЗ. В тази връзка
следва да се има в предвид, че предвид характера на документите-частни
свидетелстващи, е допустима единствено проверка на автентичност, но не и на
вярност /съдържание/.
На основание чл.**0,
ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба,
като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати
продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията
между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374,
ал.2 от ГПК:
ПРИЕМА за разглеждане предявеният
от “Мбилдинг“ ЕООД, против М. ***, в качеството на правоприемник на С.Д.С.,
иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, за обявяване за
недействителна по отношение на ищеца на увреждащата го сделка, обективирана в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***. на Варненски нотариус,
с рег.№382 на НК, с която починалият С.Д.С., е продал на М.И.И., недвижим имот
с идентификатор №***, съставляващ Апартамент №**, находящ се в **, заедно с
Избено помещение №16, с полезна площ от 10кв.м., като и 3.7534% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.
ПРИЕМА за разглеждане предявеният
от М. и С. И, инцидентен установителен иск, с правно
основание чл.124, ал.1, пр.3
от ГПК за приемане на установено, че “Мбилдинг“ ЕООД, няма качеството на
кредитор на С.Д.С. по Запис на заповед на стойност 60000лв., издаден на
08.03.2010г., с падеж на 08.10.2015г. и по Запис на заповед на стойност
80000лв., издаден на 12.02.2017г. с настъпил падеж на 05.10.2017г.
В исковата молба
подадена от “Мбилдинг“ ЕООД, се твърди, че дружеството поддържало дългогодишни
договорни и финансови взаимоотношения със С.Д.С., който е починал на
22.03.2018г. Твърди се, че ищеца е бил кредитор на Ст.С по силата на Запис на
заповед на стойност 60000лв., издаден 08.03.2010г., с падежът на 08.10.2015г. и
Запис на заповед на стойност 80000лв., издаден на 12.02.2017г., с падежът на
05.10.2017г. Сочи се, че въз основа на първият ЗЗ е образувано
ч.гр.д.№105/2018г. на PС Варна, където е издаден Изпълнителен лист
№138/05.01.2018г., а по вторият ЗЗ е образувано ч.гр.д.№3608/2018г. на PC
Варна, където е издаден Изпълнителен лист №2299/15.03.2018г. Сочи се, че след
справка в Имотният регистър към АВ, ищеца установил, че длъжникът Ст.С е
отчуждил единствените два недвижими имота, които притежава. Поддържа се, че с
Договор за покупко-продажба от 19.10.2017г., обективиран в НА №34, том II,
рег.№5292, дело №219 от 2017г. на Варненски нотариус с рег.№382 на НК. Ст.С е
продал на ответника М.И., недвижим имот-самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №***, с административен адрес в **, попадащ в сграда №1 в ПИ с
идентификатор №**.26, разположена в Поземлен имот с идентификатор №**, с
предназначение на самостоятелният обект: Жилище-Апартамент №**, със застроена
площ от 55.90кв.м., състоящ се от: две стаи, кухненска ниша, баня, тоалет,
коридор, две тераси, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **.12;
**.27, под обекта **.7; **.8; над обекта **.17, **.18, заедно с Избено
помещение №16, с полезна площ от 10кв.м., без посочени граници на избеното
помещение по предходен нотариален акт, като и 3.7534% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Поддържа се, че
въпросната сделката е извършена, след като вземанията на ищеца по гореописаните
ЗЗ, са били възникнали, т.е. че към момента на прехвърляне на имота,
дружеството вече е било кредитор на Ст.С. Твърди се, че Ст.С е знаел за
задълженията си към ищеца, както и че въпреки отправените му покани за плащане,
се разпоредил със собствеността върху процесния имот. Твърди се, че Ст.С е
извършил продажбата, чрез пълномощник-Д Д П, с ЕГН **********, който също знаел
за задължения на упълномощителят към ищеца. Твърди се, че Д П е присъствал на
редица разговори между представител на ищеца и длъжника, както и е отговарял
писмено на отправени покани. Поддържа се, че Ст.С и Д.П, са обещавали на ищеца,
че погасят задълженията по ЗЗ с уверения, че длъжникът има достатъчно
имущество, което да служи за обезщетение. Сочи се, че последния писмен отговор
в тази насока, е получен от ищеца на 12.10.2017г., т.е. 7-дни преди да се
изповяда атакуваната сделка. Сочи се, че въпреки продължавалите уверение за
погасяване на задълженията по процесните ЗЗ, имота предмет на атакувания
договор, бил продаден на 19.10.2017г. на трето лице, с което Д.П, а от там и Ст.С
поддържали познанство и то за цена от 35000лв., която е в пъти по-ниска от
данъчната оценка и пазарната стойност на имота. Поддържа се, че занижената
продажна цена, ясно свидетелства за намерението имота да бъде отчужден
максимално бързо, за да се препятства възможността за ищеца да се удовлетвори,
чрез продажбата му, в качеството на кредитор при евентуално осъждане на
длъжника Ст.С. Поддържа се, че при сключване на процесната сделка, Д П и М.И.,
са знаели за задълженията на Ст.С към ищеца. Твърди се, че непосредствено след
придобиване на имота М.И., се е опитал да го продаде на Д И. Б, за цена от
39000 евро, която е над два пъти по-голяма от тази, за която го е купил, като
за целта на 12.12.2017г., е сключил предварителен договор. Поддържа се, че опит
да се препродаде имота на двойно по-висока цена, както и че имота е бил
представен за продажба в Агенция за недвижими имоти, непосредствено след
придобиването му от М.И., свидетелства за явното намерение и знание за
увреждане на кредитора-ищец. Сочи се, че наред с това препредаването му на
имота на четвърто лице, би довело до невъзможност на практика да се води
успешно отменителен иск, което е била целта на С С, Д П и М.И.. Поддържа се, че
в случая атакуваната сделка уврежда кредитора-ищец, като такова винаги е налице
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява същото или по какъвто и
да е начин затруднява удовлетворяването на своя кредитор. Сочи се, че
понастоящем е налице отказ от наследството на Ст.С от страна на всички
физически лица, който са призовани до го наследят по реда на чл.5-чл.10 от ЗН,
поради което Община Варна, се явява правоприемник на същия при условията на
изключението предвидено в чл.11 от ЗН, а имено защото всички наследници са се
отказали от наследството и става въпрос за жилище, което се намира на територия
на общината.
С депозираният от ответниците М. и С. И, отговор на исковата молба, се поддържа
становище за неоснователност на претенциите, като се оспорват фактическите
твърдение и доводите на ищеца, както и доказателствената стойност на
представените в тяхна подкрепа, писмени доказателства, като се поддържа, че
част от тях са съставени за целите на процеса. Не се оспорва факта, че ответниците са съпрузи,
които са придобили процесният имот в режим на СИО. Оспорват се твърденията, че
ищцовото дружество, е кредитор на С С по силата на процесните записи на
заповед, за който се поддържа, че са недействителни и се оспорва тяхната
автентичност. Поддържа се, че ищцовото дружество, не е разполагало посоченият в
ценните книги финансов и/или материален ресурс, за да предостави такъв на С С,
съответно че последният не е получавал от дружеството такива суми, за да има
задължение да плати на падежа на ценните книги. Сочи се, че след снабдяване със
ЗИ и ИЛ по ч.гр.д.№105/2018г. и ч.гр.д.№3608/2018г., двете на РС Варна,
ищцовото дружество е цедирало вземането си на “Кълектор“ ООД, с ЕИК *********,
което като взискател е образувало ИД№433/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№895 от
КЧСИ. Ето защо се поддържа, че към датата на депозиране на ИМ и понастоящем
ищцовото дружество не е титуляр на вземането и не се явява легитимирана страна
в настоящото производството. Прави се възражение, че едното задълженията по
процесните ЗЗ, е погасено по давност. В заключение се поддържа, че ищцовото
дружество не разполага с действително вземане в полза на кредитора, което е
възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска. На
следващо място се поддържа, че атакуваната сделка няма увреждащ за ищеца
характер, тъй като С С, е имал и друго имущество, което е достатъчно за
удовлетворяване на кредитора, а имено самостоятелен обект-Изба ***., в ***, с
идентификатор №**.26 и самостоятелен обект, с площ по док. От 43.780 кв.м., в ***и
Изба ***., както и земеделски земи в ***, с площ от 46.52 декара. Поддържа се,
че с атакуваната сделка от 19.10.2017г., Ст.С не е намалил имуществото си по
начин, по който да постави кредиторите си в невъзможност да съберат
задълженията си, респективно да ги увреди. Сочи се, че процесният имот е
първият, с който С се е разпоредил, като не може да се вмени задължение на
длъжниците, да не се разпореждат с част от имуществото си, за да не би да
увредят някой от кредиторите си. Твърди се, че след въпросната разпоредителна
сделка, в патримониума на Ст.С, е останало достатъчно имущество, от което
евентуалните негови кредитори могат да се удовлетворят. Твърди се, че цената по
процесната сделка, е била продиктувана от окаяното състояние на недвижимият
имот, предмет на същата. Твърди се, че имота е имал остра нужда от основен
ремонт и почистване, които са извършени непосредствено, след покупката му. Сочи
се, че по-високата продажна цена по предварителният договор, е отражение на
стойността на извършените наложителни ремонтни дейности. Ето защо се поддържа,
че процесната сделка не уврежда ищцовото дружество, тъй като не застрашава и не
създава трудности за удовлетворяване на кредитора. На последно място се
оспорват твърденията, че приобретателите-ответници, са знаели, че със сделката
от 19.10.2017г. се увреждат кредитори на прехвърлителя и са целели такова.
Твърди се, че на ответниците не им е било известно Ст.С да е бил длъжник на
някого, като не са знаели или подозирали за задължения на същият към ищцовото
дружество. Твърди се, че ответника М.И. не е бил уведомен от С или от Паскалев,
за наличието на задължения, а ответницата Сн.И. не е виждала или познавала С и
не е била страна в нотариалното производство, респективно никога не е имала
контакт с негои не е знаела за негови задължения към когото и да било.
С подадената от
ищеца допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите на
ответниците изложени в отговора на исковата молба, като са доразвити доводите
за недействителност на атакуваната сделка. Твърди се, че ищцовото дружество е
кредитор, поради наличието на действителни записи на заповед, които са породили
своите последици и по които длъжникът е осъден, с влязла в сила заповед за
изпълнение. Сочи се, че проверката за редовността на ЗЗ е извършена от съдът в
инициираните заповедни производства, като тя е потвърдена с издаване на
съответните изпълнителни титули. Оспорва се възражението за погасяване на
задължението по ЗЗ с падеж на 08.10.2015г., като се сочи, че кредиторът е
предприел защита на своето притезание и по двете записи на заповед в предвидения
в чл.531 от ТЗ срок. Сочи се, че молбата за издаване на изпълнителен лист,
съставлява предприемане на действие за принудително изпълнение, поради което и
съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД прекъсва давностният срок и от тогава започва да
тече нова давност на основание чл.117, ал.1 от ЗЗД. Поддържа се, че в
качеството на длъжник в заповедното производство С.Д.С., е бил надлежно
уведомен и е могъл в законовия преклузивен ** дневен срок да релевира всякакви
възражения, срещу процесните записи на заповед, включително и относно тяхната
недействителност и автентичността на положения подпис, но същият не го е
направил. Твърди се, че въз основа на издадените изпълнителни листове, са
започнати изпълнителни дела при ЧСИ, като поканите за доброволно изпълнение са
връчени на С.Д.С., съответно са заповедите за изпълнение, са влезли в сила.
Поддържа се, че правото да се оспори истинността на процесните ценни книги, е
принадлежало на Ст.С, което право е преклудирано с изтичане на двуседмичния
срок за подаване на възражение по чл.4**, ап.2 от ГПК в заповедните
производство по ч.гр.д.№105/2018г. и ч.гр.д.№3608/2018г., двете на РС Варна.
Твърди се, че поканите за доброволно изпълнение до длъжника по изп.д.№56/2018г.
по описа на ЧСИ с рег.№895 от КЧСИ, са връчени на 17.01.2018г. лично на С.Д.С.
и на 21.03.2018г., чрез надлежно упълномощеният му адвокат Ивелин Ганчев.
Поддържа се, че поради неподаване на възражения от страна на длъжника С С срока
по чл.4** от ГПК, заповедите за изпълнение на парични задължения, са влезли в
сила, с което и според възприетото в TP №5 от 2012 на ОСТК на ВКС, се е
преклудирала възможността за оспорване истинността на документа в съдебно
производство, независимо по чия инициатива е образувано то. Сочи се, че
влязлата в сила заповед за изпълнение, съставлява стабилен съдебен акт и
посочените в нея задължения, не могат да бъдат оспорвани на основания, относими
към тяхната ликвидност и изискуемост към момента на подаване на заявлението по
чл.410 или 417 от ГПК, съответно към момента на изтичане на срока по чл.4** от ГПК за подаване на възражение. Сочи се, че след като длъжникът не е оспорил
съществуването на претендираните от кредитора вземания, посочени в издадените
му заповеди за изпълнение, неговият наследник, приел наследството, не може на
собствено основание да отрича тяхното съществуване, както по основание, така и
по размер. Сочи се, че при настъпване, съответно стабилизиране на
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на
материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника,
респективно неговите наследници, по съображения, твърдения и факти, които е
първият е могъл и е следвало да заяви преди влизането ѝ в сила. На
следващо място се поддържа, че общо възражение за съществуване на каузално
правоотношение обусловило издаване на ЗЗ, не може да бъде релевирано от трети
лица на правоотношението, поради самостоятелния, неакцесорен характер на
задължението на менителничния поръчител, който не може да противопостави на
приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му
противопостави самият хонорат-както абсолютните възражения за недействителност
на ефекта /с изключение на възражението относно формата/, така и неговите лични
/относителни/ възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Поддържа
се, че с оглед абстрактният характер на записа на заповед, липсата на каузална
сделка, не прави вземането несъществуващо, поради което ирелевантен е въпроса
дали кредитора е имал финансов и/или материален ресурс, за да предостави такъв
на Ст.С, респективно дали последният е получавал от ищцовото дружество подобни
суми, за да има задължения да плати на посочените в ЗЗ дати. Твърди се, че ЗЗ
може да съществува като самостоятелна, главна сделка, като той няма основание и
не е нужно да се доказва, че зад него стои материално правоотношение между
издателя и поемателя, т.е. между длъжника и кредитора. Твърди се, че стига ЗЗ
да е редовен от външна страна и да притежава изискуемото от закона съдържание,
той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя. Твърди се, че
при липса на възражение от длъжника-издател за съществуване на каузално
отношение, във връзка с чието обезпечение е издаден ЗЗ, кредиторът-поемател не
е задължен да твърди и доказва съществуването на каузална сделка. Поддържа се,
че процесните ЗЗ, са издадени на собствено основание, като ищцовото дружество
не е твърдяло да е предоставяло средства /парични суми/ на Ст.С. Поддържа се,
че твърденията на ответниците въведени във връзка с каузалните отношения по ЗЗ,
съставляват общо по своя характер възражение, а не конкретно възражение, срещу
съществуването на вземането, поради което и според възприетото в т.17 от ТР
№4/18.06.20**г. по т.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, ищецът-кредитор не е длъжен да
сочи основание на поетото със ЗЗ задължение и да доказва възникването и
съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод или
във връзка с което е издаден ЗЗ. Оспорват се твърденията на ответниците, че с
оглед извършената цесия на задълженията по процесните ЗЗ в полза на “Кълектор“
ЕООД, което е образувало като взискател изп.д.№433/2018г. по описа на ЧСИ с
рег.№895 от КЧСИ, ищцовото дружество не е легитимирано да води иска по чл.135
от ЗЗД, като се сочи, че прехвърлянето на вземанията, се е осъществило преди
сключване на атакуваната разпоредителната сделка. Твърди се, че когато
увреждащата сделка предхожда цесията, то цесионерът или новият кредитор не е
имал качеството “кредитор“ към датата на разпоредителното действие, респективно
същия не може да бъде увредено лице. Сочи се, че според правната теория и
съдебната практика отменителния иск, не принадлежи на оня кредитор, чието
вземане е възникнало след сключване на атакуваната сделка с иска по чл.135 от ЗЗД, а на този който е имал качеството на такъв към датата на разпоредителната
сделка. Оспорват се възраженията на ответниците, че процесната сделка няма
увреждащ характер за ищцовото дружество, тъй като Ст.С е имал други имоти,
чиято цена е достатъчна да удовлетвори кредитора, като се сочи, че според
задължителната съдебна практика увреждане е налице винаги, когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява същото или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворяването на своя кредитор.
С подаденият от ответниците
отговор на допълнителната искова молба, се оспорват доразвитите в същата
съображения за незаконосъобразност на оспорените решения на ОС, като на свой
ред са доразвити доводите за неоснователност на претенциите. Поддържа се, че
понастоящем не е установена легитимацията на ищцовото дружество да води иска,
доколкото бе е доказано в кой момент е прехвърлено вземането към Ст.С. Оспорват
се доводите за стабилизиране на заповедите за изпълнение, като се сочи че не е
доказано надлежното връчване на ПДИ, включително и че адв.Ивелин Ганчев е бил
надлежно упълномощен от Ст.С да го представлява и получи поканата. Наред с това
в условията на евентуалност, ако се приеме тезата на ищеца датите на връчване
на ПДС, то е видно, че Ст.С получава едната ПДИ лично на 17.03.2018г., т.е. пет
дни преди да почине на 22.03.2018г., а другата чрез пълномощник на
21.03.2018г., т.е. един ден преди да почине. Ето защо се поддържа, че Ст.С не е
имал възможност да възрази по реда на чл.4** или чл.4**а от ГПК, защото е
починал непосредствено след това, респективно сроковете за възражение и
оспорване на 33, са изтекли след неговата смърт и той не е имал възможност да
възрази и да се брани по предвиденият в ГПК ред. Сочи се, че в случай, че
подписите в 33, не са на издателя, то твърденията на ищеца, че е налице валидно
правоотношение и той се явява кредитор на С, се оборват, което налага в
настоящото производство да бъде проверено качеството кредитор на ищцовото
дружество. Поддържа се, че изложените в исковата молба фактическите твърдения
за поддържани дългогодишни договорни и финансови взаимоотношения между ищцовото
дружество и С.Д.С., водят до извод за наличие на каузално/и отношение/я по
повод на което/ито са издадени процесните ЗЗ. Поддържа се, че това
правоотношение/я, е въведено от ищцовото дружество, поради което същото следва
да установява въз основа на какви правоотношения Ст.С се е задължил със ценните
книги и да доказва каузалната връзка с тях. Сочи се, че ответниците не могат и
не биха могли да направят конкретни възражения по оспорване вземанията на
ищцовото дружество от Ст.С, тъй като първите не са знаели или подозирали за
наличието на взаимоотношения и задължения между вторите.
В подаденият от
Община Варна отговор на иска, се поддържа, че същия е неоснователен и
недоказан, като се моли за предоставяне на възможност за излагане на
допълнителни доводи и аргументи в насока неоснователност на исковата претенция.
С подадената от М.
и С. И искова молба, с която е предявен инцидентен установителен иск, се
твърди, че ищцовото дружество няма качеството кредитор на С С, съответно че не
е налице действително вземане на “Мбилдинг“ ЕООД, тъй като процесните записи на
заповед са недействителни, неавтентични и защото едното задължение е погасено
по давност. Твърди се, че “Мбилдинг“ ЕООД не е имало финансов и/или материален
ресурс, за да предостави такъв на С С в размера посочен във въпросните ценни
книги. Твърди се, че Ст.С не е получавал от дружеството сумите предмет на ЗЗ,
за да има задължение да плати на посочените в тях падежни дати. Сочи се, че от
справка в TP е видно, че дружеството никога не е представяло ГФО, за да може да
се направи извод за финансова обезпеченост. Сочи се, че са налице са съществени
задължения на едноличният собственик на капитала, възлизащи на стойност над
125000лв., за което са наложени запори на дружествени дялове. Сочи се, че от
справка в АВ, не се установява “Мбилдинг“ ЕООД да притежава недвижими имоти. На
следващо място се поддържа, че след снабдяване със ЗИ и ИЛ по
ч.гр.д.№105/2018г. и ч.гр.д.№3608/2018г., двете на РС Варна, “Мбилдинг“ ЕООД е
цедирало задължението на “Кълектор“ ООД, с ЕИК *********, което е образувало,
като взискател изп.д.№433/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№895 от КЧСИ, поради
което към датата на депозиране на ИМ и към настоящият момент първото дружество
не е титуляр на вземането. В заключение се поддържа, че не са възниквали и няма
действителни вземания в полза на “Мбилдинг“ ЕООД от С С, или в условията на
евентуалност, че вземанията са цедирани, поради което дружеството не е техен
титуляр.
С отговора от
ответника “Мбилдинг“ ЕООД на ИУИ, се поддържа, че дружеството е кредитор на Ст.С,
поради наличието на действителни записи на заповед, които са породили своите
последици и по които длъжникът е осъден, с влязла в сила заповед за изпълнение.
В подкрепа на неоснователността на претенцията са изложени доводи и възражения,
които са идентични с тези изложени в допълнителната искова молба подадена по
иска с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД.
В допълнителната
искова молба по ИУИ, са развити съображения, които са идентични с тези изложени
в подаденият от М. и С. И отговор на допълнителната искова молба по
първоначалният иск. В допълнение се оспорват доводите, че “Мбилдинг“ ЕООД е
носител на вземането, защото цедирането в полза на “Кълектор“ ООД е станало
след сключване на увреждащата разпоредителната сделка, като се позовават на
нормата на чл.99, ал.2 от ЗЗД, според която прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
т.е. цесионерът придобива вземането в този вид и с тези характеристики, които
то е имало у стария кредитор. Поддържа се, че в този смисъл върху новия
кредитор преминават всички предимства, които старият кредитор е имал по
отношение на длъжника, включително възможността да се иска отменяване на
действията, увреждащи кредитора при условията, при които това е могъл да
направи цедентът, като се сочи относима съдебна практика.
С отговора на
допълнителната искова молба, се преповтарят всички доводи, съображения и
възражения изложени отстрана на “Мбилдинг“ ЕООД, като в допълнение се сочи, че
възражението за наличие на каузално правоотношение към ЗЗ, е лично и може да
бъде релевирано само от издателя на ЗЗ. Поддържа се, че третите лица, каквито
са ищците по ИУИ, не са страни по правоотношението и при релевираното бланкетно
възражение за наличие на “кауза“, то това възражение, не следва да бъде
разглеждано от съда в какъвто смисъл е и практиката на ВКС. Сочи се, че
издаването на ЗЗ е финансово правоотношение, тъй като записа на заповед е
финансов инструмент. Твърди се, че процесните ЗЗ не са издавани във връзка с
конкретно отношение между дружеството и Ст.С, а без конкретно основание и без
да съществува каузална сделка, която гарантират. Поддържа се, че изведеното от
ответната страна предположение, че е налице наличие на каузално правоотношение
е извадено от контекста на изложеното от дружеството в основаната му искова
молба и е направено с единствената цел, страната да се домогне да въведе като
предмет на разглеждане по делото някакво каузално правоотношение и то без да
конкретизира какво е то по своя характер.
Предявената от “Мбилдинг“ ЕООД претенция намира правното си основание в чл.135, ал.1 от ЗЗД, а тази от М. и С. И в чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК.
Съгласно изложеното
от страните, съдът ПРИЕМА за безспорни и
ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства:
-М.И.И. и С.К.И.,
са били съпрузи към момента на сключване на договора за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***. на
Варненски нотариус, с рег.№382 на НК, в резултата от което същите са придобили
в режим на СИО по чл.21 от СК
собствеността върху недвижим имот с идентификатор №***, представляващ
Апартамент №**, с адрес: **;
- след снабдяване
въз основана издадени от С.Д.С., Запис на заповед от 08.03.2010г. на стойност
60000лв., с падежът на 08.10.2015г. и Запис на заповед от 12.02.2017г. на
стойност 80000лв., с падежът на 05.10.2017г., със Заповеди за изпълнение и
Изпълнителни листи по ч.гр.д.№105/2018г. и ч.гр.д.№3608/2018г., двете на РС
Варна, “Мбилдинг“ ЕООД е прехвърлило вземанията предмет на изпълнителните
титули на “Кълектор“ ООД, с ЕИК *********, което като взискател е образувало
изп.д.№433/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№895 от КЧСИ.
С оглед принципа за
разпределение на доказателствената тежест по иска с правно основание чл.135,
ал.1 от ЗЗД ищецът “Мбилдинг“ ЕООД, следва да установи твърдените от него
факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, в това число
доказване на качеството си на кредитор на С.Д.С. към датата на сделката, чиято недействителност
се претендира, наличие на увреждане, в резултат от атакуваната сделка и знание
у длъжника и приобретателят, че със сделката ще се увреди кредитора.
Ответниците, следва да установят правоизключващите си твърдения и възражения, в
това число юридическите факти, от
осъществяването, на които следва действителността на атакуваната сделка.
По иска с правно
основание чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК
всяка
от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и
относно изгодните за нея факти и по конкретно ищците М. и С. И относно, че дружеството
“Мбилдинг“ ЕООД, няма качеството кредитор на С С, тъй като процесните записи на
заповед, са недействителни и неавтентични, и защото вземането е прехвърлено в
поза на трето лице, както и възражението си за погасяване на задължението по
давност. Ответника “Мбилдинг“ ЕООД, следва да установи наличие на валидни ценни книги /ЗЗ/ и че давността по
отношение на обективираните в същите задължения не е изтекла, поради навременно
предприемане на действия за събиране на вземанията.
Съдът намира, че страните са
ангажирали допустими доказателства за всички твърдени от тях обстоятелства.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.,
представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА
Съдебно-оценителна експертиза,
която да отговори на задачите формулирани от ищцовото дружество и от
ответниците М. и С. И относно стойността на процесният имот и на останалото
имуществото на С С към 19.10.2017г..
Определя депозит за възнаграждението на в.л. и
разноските, свързани с изготвяне на експертизата, в размер на 900лв., от които 300лв. вносими от ищеца и 600лв. от
ответниците, в едноседмичен срок от съобщаване на определението, като в същия
срок се представят доказателства за внасянето му.
Определя за
вещо лице М Д. А, която да
се призове след представяне на доказателствата за внасяне на депозита.
Указва на вещото лице, че заключението следва да
бъде депозирано по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание, с
копия за всяка страна.
ДОПУСКА
Съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на задачите формулирани от М. и С. И относно
финансовото и имуществено състояние на “Мбилдинг“ ЕООД.
Определя депозит за възнаграждението на в.л. и
разноските, свързани с изготвяне на експертизата, в размер на 300лв., вносими от М. и С. И относно, в едноседмичен
срок от съобщаване на определението, като в същия срок се представят
доказателства за внасянето му.
Определя за
вещо лице И Н Б, която да се призове след представяне на доказателствата за
внасяне на депозита.
Указва на вещото лице, че заключението следва да
бъде депозирано по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание, с
копия за всяка страна.
ДАВА възможност на “Мбилдинг“ ЕООД да се ползва от показанията на свидетелят Д Д П, с ЕГН **********, с адрес:
***, при режим на призоваване и на ответниците М. и С. И от един свидетел, при
режим на водене, за установяване на твърдените обстоятелства.
ЗАДЪЛЖАВА “Мбилдинг“ ЕООД, в
едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесен депозит за призоваване на свидетеля
в размер на 75лв., от който 5лв. за разноски.
ДА се издаде поисканото от М. и С. И съдебно удостоверение, което да послужи пред ЧСИ Людмил
Станев №895 от КЧСИ, за снабдяване с
копия на договори за цесия от образуваните при него дела въз основа на ИЛ
№138/05.01.2018г. по ч.гр.д.№105/2018г. на ВРС
и ИЛ №2299/15.03.2018г. по ч.гр.д.№3608/2018г. по описа на ВРС, издадени
в полза на “Мбилдинг“ ЕООД, с ЕИК**8058587, след представяне на доказателства за внесена ДТ по сметката на ВОС в размер на 5лв.
ОТКРИВА производство по оспорване на автентичността /авторството/ на Запис на заповед от 08.03.2010г. на
стойност 60000лв., с падеж на 08.10.2015г. и на Запис на заповед от
12.02.2017г. на стойност 80000лв., с настъпил падеж на 05.10.2017г., двата
издадени от С.Д.С..
УКАЗВА на ищеца “Мбилдинг“ ЕООД, че
доколкото документа е частен и свидетелстващ, който не носи подпис на
оспорилата го страна, той носи тежестта да установи автентичността на
оспореният документ.
ОСТАВЯ без уважение искането на “Мбилдинг“ ЕООД за задължаване на основание чл.190 от ГПК на
ответниците М. и С. И да предоставят доказателства за извършените плащания за
направен ремонт на процесното жилище.
НАСОЧВА страните
към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към
Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при
РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС
Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
Указва на страните,
че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на
производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще
намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на
спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до
окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали
размера на разноските.
НАСРОЧВА производството по т.д.№1676/2018г. на ОС Варна за разглеждане в открито
съдебно заседание на 26.03.2020г. от 15.30
часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис
от настоящото определение. На насрещните страни да се връчат препис от отговорите
на допълнителните искови молби по основният иск и ИУИ.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: