№ 4330
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря ... Д. ....
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110147087
по описа за 2022 година
Предявен e иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ са осъждане на В. О. Д. да
заплати на ЗД „......“ АД сумата от 825.00 лева, представляваща регресно суброгационно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди- физически и
емоционални болки и страдания, претърпени от ... в качеството му на водач на лек
автомобил „..........“ с рег. № В ....... ВС, в резултат от ПТП, настъпило на 01.02.2020г., в гр.
Варна, на бул. „Христо Смирненски“, в района на кръстовището с ул. „Евлоги Георгиев“, по
вина на ответника в качеството му на водач на лек автомобил „.......“ с рег. № СА ....... НВ,
управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма, в т. ч. сумата от 25.00 лева- сторени от ищеца разноски за определяне на
обезщетението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба- 31.08.2022г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 01.02.2020г. в гр. Варна, на бул. „Христо Смирненски“, в района
на кръстовището с ул. „Евлоги Георгиев“ настъпил пътен инцидент между лек автомобил
„..........“ с рег. № В ....... ВС, управляван от ..., и лек автомобил „.......“ с рег. № СА ....... НВ,
водачът на който- ответникът В. О. Д., чиято гражданска (деликтна) отговорност била
обезпечена по силата на сключен с ищеца договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, движейки се по бул. „Христо Смирненски“,
навлязъл в насрещната лента за движение и ударил движещия се в тази лента лек автомобил
„..........“ с рег. № В ....... ВС. В резултат, водачът на последния получил оток на дясна
колянна става и контузия на гръден кош, като за обезщетяване на неимуществените вреди,
претърпени във връзка с тези травматични увреждания, ищецът заплатил на пострадалото
лице сумата от 800.00 лева, като сторил и ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева. С
оглед на това и доколкото към момента на ПТП ответникът управлявал лек автомобил
„.......“ с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма същият бил
поканен да възстанови в полза на ищеца заплатеното от него застрахователно обезщетение,
както и ликвидационните разноски за определянето му, което ответникът не сторил. Поради
това в настоящия процес се претендират процесните суми, както и разноски.
1
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата
молба, негов представител не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, не е
заявил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е уведомен за
възможността по отношение на него да бъде постановено решение по реда на чл. 238 ГПК-
указания в този смисъл се съдържат в разпореждането на съда от 07.04.2023г. по чл. 131
ГПК, както и в постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, преписи от които са
надлежно връчени на адресата. С молба от 21.09.2023г. процесуалният представител на
ищеца е заявил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при
наличие на предпоставките за това. Наред с това, от посочените в исковата молба
обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на предявените искове.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което искът с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за посочената по- горе сума да бъде
изцяло уважен.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, поради което и на основание нормите на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в негова полза
следва да бъде присъдена сумата от 150.00 лева, включваща държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определно от съда в
мининален размер с оглед липста на фактическа и/или правна сложност на делото.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ В. О. Д., ЕГН **********,
да заплати на ЗД „......“ АД, ЕИК ......., сумата от 825.00 лева, представляваща регресно
суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди-
физически и емоционални болки и страдания, претърпени от ... в качеството му на водач на
лек автомобил „..........“ с рег. № В ....... ВС, в резултат от ПТП, настъпило на 01.02.2020г., в
гр. Варна, на бул. „Христо Смирненски“, в района на кръстовището с ул. „Евлоги Георгиев“,
по вина на ответника в качеството му на водач на лек автомобил „.......“ с рег. № СА .......
НВ, чиято гражданска отговорност била обезпечена от ЗД „......“ АД, управлявал автомобила
с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, в т. ч. сумата от 25.00
лева- сторени от ищеца разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 31.08.2022г., до
окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 150.00
лева, представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2