ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7
гр. В., 07.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от НД. Н. Въззивно частно гражданско дело №
20211300500462 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 – 278 от Гражданския процесуален
кодекс.
Постъпила е частна жалба от Н. ВЛ. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес с.Р., ищец по гр.д. № 27/2021 г. по описа на РС гр. Б., чрез процесуален
представител адв. П.С., със съдебен адрес за връчване на книжа, призовки и
съобщения гр.В. против определение № 210 от 18.06.2021 г. по гр.д.
№27/2021 г. по описа на Районен съд-Б., с което е прекратено производството
по делото.
Сочи се от жалбоподателя, че в мотивите си за прекратяване съдът се
позовал на съдебна практика на ВКС и на ТР № 3/2015 г. на ОСГК ВКС,
която приема, че след като по делото за развод е постигнато споразумение, с
което страните са изразили становище, че „придобитите по време на брака
движими и недвижими вещи остават в обикновена съсобственост между
съпрузите...” то така предявения иск с правно основание чл. 26 ал.2 предл.5
ЗЗД вр. чл.17 ал.1 ЗЗД, чл. 124 ал.1 ГПК е недопустим. Така постановеното
определение, което прегражда пътя на делото, било неправилно и
незаконосъобразно поради изложени от същия съображения:
Искът бил предявен като инцидентен установителен иск с отговор на
1
искова молба по гр.д. № 350/2020 г. по описа на РС гр. Б. за делба на движими
и недвижими вещи след развод. С исковата молба за делба се искала
подялбата на общо 20 недвижими имота, две МПС-та, два телевизора и една
готварска печка. С отговора на исковата молба за развод били предявени
общо 8 инцидентни установителни иска /ИУИ/, включително с този, по който
делото е прекратено с обжалваното определение. Исковете били срещу
различни ответници, като били предявени три различни иска на
самостоятелно правно основание, с които се искало да се прогласи даден
договор за покупко-продажба за нищожен, да бъде обявен същият договор за
действителен между страните по сделката като дарение, а по отношение на
един от ответниците да се признае за установено, че ищецът е изключителен
собственик. ИУИ били общо осем на брой, тъй като се касаело до осем
отделни сделки извършени по различно време и между различни страни.
Поради горното се поддържа, че настоящата жалба не би могла да бъде
разгледана в пълен обем и решена правилно единствено и само в рамките на
гр.д. № 27/2021 г. по описа на РС Б., без да се има предвид и гр.д. № 350/2020
г. по описа на същия съд. Поддържа се още,че е РС -Б. неправилно се
позовавал на ТР № 3/2015 г. ОСГК на ВКС,в което е направен извод, че
постигнатото съгласие при споразумение по дело за развод, че движимите и
недвижими вещи остават в обикновена съсобственост касае изключително
случаи, отнасящи се до доказване на по-голям принос на единия от бившите
съпрузи или промяна в дяловете при трансформация на лично имущество
само на единия от тях.
В случая искът бил заведен срещу петима ответника, като само един от
тях бил ответник и по делото за делба. С обжалваното определението за
прекратяване се засягали права и интереси и на другите четирима ответници,
като спрямо тях съдът не би могъл да приеме, че има споразумение по дело за
развод, към което те нямали никакво отношение и не следвало да се
произнесе по иска, като го счита за недопустим. Сочи се, и че в случая
следвало да се изследва и волята на страните при формиране на
споразумението им при делото за развод. На делба подлежали общо 20
недвижими имота, две МПС-та, два телевизора и една готварска печка. При
споразумение в смисъл, че всички движими и недвижими вещи остават в
обикновена съсобственост едва ли която и да е от тях си била давала сметка
това точно какво означава или колко и какви са тези движими и недвижими
2
вещи. Депозирайки подобен елемент от споразумение за развод по- скоро се
имало предвид, че към момента на развода се цели единствено прекратяване
на брака и другите задължителни елементи от това предвидени в СК, а
имуществените отношения са оставени да се решават в един бъдещ процес
или както е отразено и по диспозитива на решението за развод „ .... ще бъдат
поделени в бъдеще време”.
Поради горното се иска да се отмени обжалваното определение като
неправилно и незаконосъобразно.
Постъпил е писмен отговор от И. К. Й. чрез процесуален представител
адв. Р.Д. от АК гр.В. в който се поддържа, че подадената въззивна частна
жалба е недопустима и неоснователна, както и че по делото за прекратяване
на брака между страните било сключено споразумение, което било
потвърдено и от съда с влязъл в сила съдебен акт, който има силата на
присъдено нещо спрямо ищеца и ответницата Илияна Крумова относно
уредените в споразумението имуществените права на придобитите по време
на брака движим и недвижими вещи. Със самото споразумение било
уговорено, че придобитите по време на брака движими вещи и недвижими
имоти оставали в режим на обикновена съсобственост. Съгласно
разпоредбата на чл.9 и чл.20а, ал.1 от ЗЗД уговорките между страните по
договора имали силата на закон за тях и следва да бъдат спазвани. Съгласно
ТР №3/2015 г на ОСГК споразумението относно имуществените отношение
между съпрузите имало характер на спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД.
Силата на присъдено нещо след одобряването на тази спогодба не може да
бъде пренебрегната.
Сочи се, че в нотариалния акт за покупко-продажбата изрично било записано,
че купувачът е платил договорената сума, а продавачите са получилили
изцяло и в брой парите. Това изявление на страните по продажбата било само
част от общото удостоверяване на всяка от клаузите по нотариалния акт,
направено от и пред нотариуса, който прочитал на глас текста на проекта за
нотариален акт за покупко-продажба, който след това той се подписва от
него и от страните.
Твърди се ,че в настоящето производство се доказало по безспорен
начин наличето на влязло в сила съдебно решение относно прекратяване на
брака между страните и постигане на споразумение между тях относно
3
характера на придобитите по време на брака имуществени отношения.
Приложената към въззивната частна жалба уточняваща искова молба за делба
на имотите предмет на делото и твърдениято на ищцата за съсобственост
върху тези имоти подкрепяли основанията на съда за прекратяване на делото
при недопустимост на предявените искове.
Видинският окръжен съд като съобрази твърденията и доводите в
частната жалба и отговора, и след преценка на събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Делото е образувано по искова молба от Н. ВЛ. Н. от с. Р., против П. Н.
П. и ИЛ. КР. Й.. В исковата молба се сочи, че ответницата ИЛ. КР. Й. е
предявила иск за делба на имущество, представляващо СИО, придобито по
време на брака й с ищеца. В делбената маса са включени и поземлен имот с
идентификатор 56753.78.57 от 12.485 дка, с начин на трайно ползване нива, в
местността „Бунара“, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
П. -предмет на Нотариален акт за покупко -продажба на недвижим имот №
39, том I, рег. № 39, дело № 39 от 28.01.2008 г. на И.Д. Нотариус при Районен
съд - Б. Твърди се в исковата молба, че въпреки, че сделката е извършена под
формата на покупко - продажба, същата е прикрито дарение, тъй като имотите
са наследствени на В. Н. Н. - наследодател на ищеца Н. ВЛ. Н.. Ищецът сочи,
че на практика не е извършена покупко - продажба, като е било постигнато
съгласие между страните по сделката, че посочената в нотариалния акт
продажна цена, няма да бъде заплащана и не е заплащана. Поради това се
претендира съда да обяви сделката, материализирана в посочения нотариален
акт за покупко - продажба за нищожна, поради симулативност на същата и
съдът да признае за установено по отношение на ответницата ИЛ. КР. Й., че
ищецът Н. ВЛ. Н., е изключителен собственик на процесния имот.
Видно от решение № 360 от 29.07.2019 г. по гр. д. № 513/ 2019 г. по
описа на РС – В. със същото е прекратен с развод брака между ищеца и
ответницата ИЛ. КР. Й., като е утвърдено постигнатото между страните
споразумение по чл. 49, ал. 4 СК. От съдържанието на утвърденото от съда
споразумение между страните се установява, че „придобитите по време на
брака движими и недвижими вещи остават в обикновена съсобственост
между съпрузите и ще бъдат поделени за в бъдеще.“
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд В. намира,
4
че така предявените обективно и субективно предявени искове са
недопустими и че законосъобразно производството по делото е било
прекратено.
Пред районния съд са предявени два обективно съединени иска :
-по чл. 26, ал. 2, предл. 5-то ЗЗД, във вр. с чл. 17 ЗЗД - обявяване на
нищожност на сделката, материализирана в Нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № 39, том I, рег. № 39, дело № 39 от 28.01.2008
г. на И.Д. Нотариус при Районен съд - Б. поради привидност на сделката ,
като се признае действителността на сключения договор за дарение между
ответниците, и
-иск по чл. 124, ал. 1 ГПК - положителен установителен иск за правото
на собственост на върху процесиите имоти - че ищеца е изключителен
собственик на недвижимия имот.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2015 г., ОСГК, докладчик съдията Д. Ц. „в частта относно
имуществените отношения между съпрузите споразумението е насочено към
доброволно уреждане на имуществените последици от развода с цел да се
избегнат възможни бъдещи спорове по повод собствеността върху
придобитото през време на брака имущество и отнасянето им за разрешаване
по съдебен ред. В рамките на свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД) съпрузите
имат правото да уредят материално-правните последици от прекратяване на
брака поради развод във връзка с придобитите в режим на съпружеска
имуществена общност вещи и права върху вещи. Законът им позволява със
споразумението да уговорят нещо различно от следващото се по закон
съотношение на квотите в съсобствеността, която разводът трансформира от
бездялова в обикновена и не ги задължава да се придържат към правилата на
Семейния кодекс за определяне на по-голям дял на някой от тях. Със
споразумението те могат да уговорят прекратяване на съсобствеността върху
всички или върху някои имущества, като ги разпределят помежду си, или да
запазят съсобствеността, като могат да се съобразят или да се отклонят от
правилото за равенство на дяловете, отчитайки личния принос на всеки от
тях, вложените лични средства в придобиването им, както и други
обстоятелства. Възможно е определянето на по-голям дял на единия от
съпрузите, макар приносът му за придобиване на имуществото да не
5
надхвърля значително приноса на другия съпруг или вложените от него лични
средства в придобиването на отделна вещ да са незначителни, както и
обратно - да се уговори равенство на дяловете, макар да са налице основания
по смисъла на СК за определяне на по-голям дял на единия от тях. В тези
случаи доколкото съдържа взаимни отстъпки, споразумението е с характер на
договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и поражда вещно-
прехвърлително действие от момента на влизане в сила на решението за
развод (т. 8 от ППлВС № 5/15.03.1978 г.). Възможно е обемът на правата на
съпрузите да е определен и съобразно действителното правно положение.
Тогава споразумението е с характер на установителен договор.“
Уреждането на имуществените отношения на съпрузите не е
задължителен елемент от споразумението. Ако включат такива обаче, в тази
част споразумението има характер на спогодба. Когато в споразумението
съпрузите са посочили, че придобитият по време на брака имот остава след
прекратяването му в съсобственост, те признават, че е имал качеството на
СИО и в тази част решението има характер на спогодба. Поради това не
подлежи на пререшаване въпросът за собствеността върху имотите,
придобити по време на брака, тъй като този въпрос е уреден в постигнатото
между страните споразумение по чл. 49, ал. 4 СК ,което съгласно чл. 20а, ал. 1
ЗЗД уговорките между страните по договора имат на закон и следва да бъдат
спазвани .Ако в споразумението съпрузите са посочили, че придобитата по
време на брака вещ, след прекратяването му остава в съсобственост, по този
начин признават, че тя е имала качеството на СИО
В настоящия случай страните са уговорили, че имуществото,
придобито по време на брака им, остава в съсобственост, като по този начин
същите са признали, че това имущество е придобито в режим на СИО и в
тази част решението има характер на договор на спогодба или на
установителен договор .Поради горното е недопустимо в последващ исков
процес въпросът за собствеността върху имотите, представляващи СИО да
бъде пререшаван, след като страните вече веднъж - в бракоразводния процес
са признали,че придобитото по време на брака имущество е придобито в
режим на СИО.
Неоснователни са развитите в частната жалба доводи относно това,че
жалбата не би могла да бъде разгледана в пълен обем и решена правилно
6
единствено и само в рамките на гр.д. № 27/2021 г. по описа на РС Б., без да се
има предвид и гр.д. № 350/2020 г. по описа на същия съд и тъй като
инцидентните установителни искове били отделени от делбеното
производство с нарочно определение на съда по гр.д. 350/2020 г. от 12.01.2021
г. на основание чл. 210 ал.2 ГПК в самостоятелни производства. Въззивната
инстанция намира, че не съществуват процесуални пречки за разглеждане на
жалбата, тъй като предявените пред районния съд искове имат самостоятелно
правно значение и липсват основания за спиране на производството по
делото поради наличието на преюдициален спор /Чл.229 ал.1 т.4 ГПК/.
Неоснователни са и развитите във въззивната жалба доводи относно
това, че страните в хода на бракоразводния процес не са си давали ясна
сметка за правните последици на споразумението и че са изразили ясно само
желанието си имуществените отношения да се оставят за решаване в един
бъдещ процес. Това е така, тъй като волята на страните е ясно и категорично
изразена и отразена в диспозитива на влезлия в сила съдебен акт. По силата на
чл. 20а, ал. 1 ЗЗД уговорките между страните по договора имат на закон и не
може да се променят по волята на една от страните в последващ исков
процес.
С оглед горното Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 210 от 18.06.2021 г. по гр.д.
№27/2021 г. по описа на Районен съд- Б. с което е прекратено производството
по гр.д.№27/2021 г. по описа на Районен съд-Б.
Определението подлежи на касационно обжалване по реда и при
условията на чл.274 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8