Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 421 18.03.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и
четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в
следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2508 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от ЗДДС, вр.
чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от „Старт-3-2017“
ЕООД с ЕИК ********, представлявано от управителя Д. Джансу, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 337-ФК от 06.11.2020 г., издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“- Варна в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
С обжалваната заповед е наложена на жалбоподателя принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект- щанд за парфюмерия, находящ се в магазин
„Кауфланд“ в гр. Варна, ул. „Христо Смирненски“ № 2, за срок от 20 дни.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, поради съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, изразено в липса на мотиви, и несъответствие
с целта на закона. В нея се сочи, че не са конкретизирани от административния
орган вредите за фиска, чието предотвратяване се цели с прилагане на принудителната
административна мярка. Твърди се, че нарушението е отстранено незабавно след
неговото установяване. Изложено е, че към 15.10 часа в деня на проверката е
реализиран оборот в размер на 10 лева, който не може да се приеме за
значителен, както и че липсват данни за обичайния размер на оборота от продажби
в обекта. Наведени са доводи за ограничаване в значителна степен правата на
дружеството, като се препятства упражняването на търговска дейност в обекта. Наред
с това се сочи, че не е издадено наказателно постановление за установеното при
проверката нарушение, което не позволява прилагане разпоредбата на чл. 187, ал.
4 от ЗДДС. По същество се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание не се явява представител на
жалбоподателя, редовно уведомен.
Пълномощникът на ответната страна оспорва жалбата.
Представя доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на
разноски.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
На 05.11.2020 г. в 15.17 часа е извършена проверка от служители
на ТД на НАП- Бургас в търговски обект- щанд за парфюмерия, находящ се в гр.
Варна, ул. „Христо Смирненски“ № 2, магазин „Кауфланд“, стопанисван от
жалбоподателя „Старт-3-2017“ ЕООД. В хода на проверката е направена контролна
покупка на парфюм на стойност 20.00 лева, заплатена в брой от Павлина Георгиева
Демирова- Бозголи- инспектор по приходите. Плащането е прието от лицето Айше
Рамаданова Реджебова, служител в обекта. За извършената продажба не е издаден
фискален бон от монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално
устройство. Тези констатации са отразени в протокол за извършена проверка серия
АА № 0431213 от 05.11.2020 г. За нарушението е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № F579745
от 13.11.2020 г. На основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е издадена
обжалваната Заповед № 337-ФК от 06.11.2020 г. на началника на отдел „Оперативни
дейности“- Варна в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена по несъмнен начин от писмените доказателства, налични в
административната преписка. Сведения за подлежащите на доказване правнозначими
факти се съдържат в приложения протокол за извършена проверка серия АА №
0431213 от 05.11.2020 г. (на л. 26 и сл. от делото), изготвен в хода на
проверката на основание чл. 110, ал.4 от ДОПК. От него се установява, че на
посочената дата е извършена от проверяващите лица контролна покупка, заплатена
в брой, за която фискален бон не е издаден. Като съставен от длъжностни лица в
кръга на компетентността им, този протокол съставлява официален удостоверителен
документ и съобразно нормата на чл. 50, ал.1 от ДОПК е доказателство за
извършените от и пред приходния орган действия и изявления. В проведеното
съдебно производство той не е оспорен от жалбоподателя по надлежния процесуален
ред, указан в чл. 193, ал.1 от ГПК, и съдът е обвързан да приеме, че фактите,
предмет на удостоверителното изявление, са осъществени така, както е отразено в
него. Ето защо съдът приема, че приетите от административния орган фактически
констатации са доказани посредством допустимите доказателствени средства.
При тези фактически данни съдът намира от правна
страна следното:
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма от компетентен орган- началник на отдел „Оперативни дейности“-
Варна в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със
Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.
Последният от своя страна е овластен с нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС да
издава заповеди за прилагане на ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни.
Принудителната административна мярка запечатване на
обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при
наличие на установените в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС материалноправни
предпоставки. Следователно обстоятелството, че не е издадено наказателно
постановление за установеното нарушение, е ирелевантно за законосъобразността
на процесната заповед и наведените от жалбоподателя доводи в този смисъл са
неоснователни.
Материалноправните предпоставки за прилагане на
принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до един
месец“ са установени в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС. Обжалваната заповед е
издадена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, според който мярката
се налага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба. Тези предпоставки несъмнено са налице. От данните по
делото е видно, че за извършената контролна покупка на стойност 20.00 лева,
заплатена в брой от проверяващите лица, не е издаден фискален бон от въведеното
в експлоатация в обекта фискално устройство, в нарушение на установения в чл.
118, ал.1 от ЗДДС ред за документиране на продажбите, с което е осъществен
съставът на административното нарушение по чл. 185, ал.1 от ЗДДС. Това
обстоятелство по същество не се оспорва от жалбоподателя.
Независимо от изложеното, съдът счита, че обжалваната
заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени. С нея е разпоредено
запечатване на търговския обект за срок от 20 дни, при липса на убедителни
мотиви относно продължителността на принудителната мярка. В заповедта е
отбелязано, че при определяне срока на мярката са взети предвид: вида и
тежестта на извършеното нарушение; местоположението на обекта и работното му
време; наличието на изискуеми публични задължения в особено големи размери.
Прието е, че с извършеното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална
дисциплина и организация в търговския обект, която няма за цел спазването на
данъчното законодателство. Тези съображения са твърде общи и в нарушение на изискването,
предвидено в нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не са изложени каквито и да
било обстоятелства относно тежестта на конкретното нарушение и наличието на
смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, които да обосноват налагане на мярка с
продължителност близко до максимално допустимата. Липсата на конкретни мотиви
относно продължителността на срока не позволява на съда да извърши проверка
относно съответствието на акта с целта на закона и представлява отменително
основание по чл. 146, т.2 от АПК.
Следва да се отбележи, че по делото не са
налице данни за извършени от търговеца предходни нарушения на изискванията за
отчитане на продажбите, поради което и налагането на ПАМ за срок от 20 дни не
може да се определи като съразмерно по смисъла на чл. 6 от АПК. Запечатването
на търговския обект за този срок не представлява адекватна на нарушението
мярка, с нея правата и интересите на търговското дружество се засягат в по-
голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, в
противоречие с нормата на чл. 6, ал. 2 от АПК. Ето защо, оспорената заповед
следва да се отмени, като незаконосъобразна.
С оглед формирания извод за основателност
на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
следва да се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото в размер
на 50.00 лева- заплатена държавна такса за производството. Разноските следва да
се възложат върху юридическото лице, в чиято структура е органът, издал акта,
доколкото последният, макар да разполага с административна правосубектност за
участие в съдебното производство, не може да бъде носител на задължение с
облигационен характер, каквото е задължението за разноски, поради липса на
гражданска правосубектност.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 337-ФК от 06.11.2020 г., издадена от началника на отдел „Оперативни
дейности“- Варна в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е
наложена на „Старт-3-2017“ ЕООД с ЕИК ******** принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект- щанд за парфюмерия, находящ се в магазин
„Кауфланд“ в гр. Варна, ул. „Христо Смирненски“ № 2, за срок от 20 дни.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на
„Старт-3-2017“ ЕООД с ЕИК ******** сумата от 50.00 (петдесет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: