№ 20954
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110119038 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу Н. в С. и Х. В. Г. искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86
ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата в размер на 104,57
лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г.
до 30.11.2019 г., доставена в имот, находящ се гр. София, бул. „Витоша“, бл. 146 Б, вх. 1,
офис № 26, аб. № 5822, ведно със законната лихва от 08.04.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 30,46 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода
от 31.07.2019 г. до 22.03.2022 г., сумата в размер на 12,11 лева, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г.,
ведно със законната лихва от 08.04.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата в
размер на 2,85 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2019
г. до 22.03.2022 г.
Ищецът твърди, че ответниците са потребявали топлинна енергия за стопански нужди
за топлоснабден имот - офис № 26, находящ се в гр. София, бул. „Витоша“ бл. 146 Б, вх. 1,
офис № 26, аб. № 5822, за посочения по-горе период. Сочи, че въпреки отправена покана до
ответниците, страните не са сключили писмен договор за доставка за топлинна енергия до
процесния обект. Поддържа, че освен топлинна енергия ответниците са ползвали и услуга
дялово разпределение, като не са заплатили дължимите суми за това, с което са се обогатили
неоснователно за сметка на ищеца. Твърди, че предвид забавата на ответниците, последните
дължали и лихва за забава върху главниците. По така изложените съображения предявява
разглежданите искове и моли да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, чрез
назначения им особен представител, с който се оспорват предявените искове по основание и
размер. Оспорва се ответниците да са били собственици на процесния имот през исковия
период. Оспорва се да е доставяна реално топлинна енергия в процесния имот. Отправя се
искане за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на страната на ищеца т изразява становище, с което поддържа,
че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в
1
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи обедняването си –
количеството и стойността на доставената през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответниците – че същите са консумирали тази енергия, както и наличието
на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на
ответниците при липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двата субекта. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили задълженията си към ищеца.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или
общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди, е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл
е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от т на потребители на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.
В разглеждания случай ищцовата претенция обаче се основава на твърденията за липса
на сключен между страните писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника. Между страните не се спори, а и не се установява между тях да е сключван такъв
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до процесния имот по чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ през исковия период. При това положение се налага извод, че страните не са
били обвързани от облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за
небитови нужди.
На следващо място от представените по делото писмени доказателства нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 51 от 19.07.2005 г., том III, дело № 415/2005 г. и
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 77 от
12.09.2005 г., том IV, рег. № 5640, дело № 610/2005 г., се установява, че ответниците са били
собственици на процесния имот през исковия период. Фактът, че ответниците, бидейки
собственици на имот за небитови нужди, потребяват топлинна енергия без да сключат
договор с ищеца, ги освобождава от договорна връзка с т, но не и от задължението да
заплатят реално доставената и консумирана топлинна енергия при предявен иск по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД в случай, че се установи доставка на такава. Лицето, което се обогатява
неоснователно за сметка на топлопреносното предприятие със стойността на доставената
топлинна енергия е това, което е присъединило обекта си към топлопреносната мрежа без да
сключи или без да поднови договора си за доставка на топлинна енергия за небитови нужди,
т.е. в случая, това са ответниците – собственици на имота. Доколкото не се твърди и не се
установява имотът да е бил предоставен за ползване на трето лице, то следва да се приеме,
че именно собствениците са се обогатили със стойността на доставената в имота им
топлинна енергия
За установяване доставката на топлинна енергия в имота и на размера на потребеното
в имота количество топлинна енергия е допуснато изслушването на съдебно-техническа
експертиза. От приетото заключение на вещото лице, което съдът намира за обективно и
компетентно изготвено, както и от останалите събрани по делото доказателства, се
установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата се измервало чрез
монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал периодични метрологични
проверки за техническа годност. Вещото лице е посочило, че начислените суми за процесния
период са в съответствие с действащите нормативни актове. Съгласно заключението през
2
процесния период не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота. Начислена е
топлинна енергия отдадена за сградна инсталация, която е определяна пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите по проект и в съответствие с нормативната уредба. По
отношение на топлинната енергия за БГВ същата е определяна въз основа на показанията на
1 бр. водомер за топла вода монтиран в имота. Съгласно заключението стойността на
потребената за исковия период топлинна енергия в имота възлиза на 93,08 лева, изчислена
при съобразяване на резултата от изравнителните сметки.
Следователно макар в топлоснабдения имот да не е ползвана топлинна енергия,
отдадена от отоплителните тела, до имота на ответниците е доставяна топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и за БГВ, която не е заплащана и по този начин се е
стигнало до имущественото неравновесие – обедняване на ищеца и обогатяване на
ответниците. Налице е общ правопораждащ обедняването и обогатяването факт и това е
спестяването на разходи от страна на ответника за заплащането на доставената топлинна
енергия. Не са налице данни да са извършвани плащания, поради което предявеният иск за
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.11.2019 г. се
явява основателен и следва да бъде уважен в установения дължим размер от 93,08 лева, а за
разликата до пълния предявен размер от 104,57 лева следва да бъде отхвърлен.
Неоснователна обаче се явява претенцията на ищеца за заплащане на начислените
суми за дялово разпределение. Доколкото между страните няма сключен писмен договор,
общите условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, не обвързват
ответниците. От друга страна не са ангажирани доказателства по делото ищецът да е
заплатил тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради което не може да се приеме
нито, че ответниците са се обогатили със спестяване на такъв разход, нито, че ищецът е
обеднял с направата или с дължимостта му. Поради това искът за сумата от 12,11 лева,
представляваща стойността на услугата за извършване на услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага
установяване наличието на главен дълг; настъпване на неговата изискуемост, както и
размера на обезщетението за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, като според чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
В случая не намират приложение Общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от ищеца, тъй като главното вземане на ищеца черпи своето основание от
института на неоснователното обогатяване, а не от сключен между страните договор,
действащ в исковия период.
В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на
благата, тъй като неоснователността на преминаване на благата съществува при самото
преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради
което кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Вземането за обезщетение за
мораторна лихва при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1
ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок
настъпва след покана на кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има значение за
определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която
неоснователно се е обогатил /в посочения смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в
Решение № 394 от 27.11.2015 г. по гр.д. № 3034/2015 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 218 от
29.12.2015 г. по гр. д. № 7310/2014 г. на ВКС, I ГО и др./.
По делото не е представена от страна на ищцовото дружество покана, надлежно
връчена на ответниците преди подаване исковата молба. Ето защо предявения иск за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за
потребена топлинна енергия се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
3
Предвид неоснователността на предявения главен иск за цена на извършена услуга
дялово разпределение, неоснователна се явява и акцесорната такава за мораторна лихва за
периода от 01.07.2019 г. до 22.03.2022 г. в размер на 2,85 лева, поради което също следва да
бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
претендираните и направени разноски в настоящото производство в общ размер на 780 лева,
от които 50 лева за платена държавна такса, 300 лева за платен депозит за особен
представител, 330 лева за платен депозит за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Същите съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в
общ размер на 484,05 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но поради липсата на данни и претенции за такива разноски
не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. в С., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Неразделни“ № 14, ап. 7
и Х. В. Г., гражданин на Република Гърция, роден на 03.09.1967 г. и с БУЛСТАТ *********
и адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 146, вх. Б, ет. 2, офис 21, да заплатят солидарно на т, с
ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 93,08 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.11.2019 г., доставена в имот,
находящ се гр. София, бул. „Витоша“, бл. 146 Б, вх. 1, офис № 26, аб. № 5822, ведно със
законната лихва от 08.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата в размер на 484,05 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
стойност на незаплатена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 93,08 лева
до пълния предявен размер от 104,57 лева, иска за сумата в размер на 30,46 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2019 г. до 22.03.2022 г., иска за
сумата в размер на 12,11 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г., както и иска за сумата в размер
на 2,85 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до
22.03.2022 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– т.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4