О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр.
Пазарджик 06.11.2019 г.
Пазарджишкият районен съд, гражданска
колегия, в закрито заседание на шести
ноември , две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Николинка Попова
разгледа гр. д. № 4435 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 389 и сл. ГПК. Предявени са искове
с правно основание чл. 439 ГПК. В
исковата си молба ищцецът П.М.С. ЕГН ********** *** чрез своят процесуален
представител адв. И.Б. от ПАК , със
съдебен адрес *** твърди против ответника „ КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ „ ЕАД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, район „Люлин „ ,
бул. „Панчо Владигеров „ , бизнес сграда „ Люлин -6 „ , ет.2 представлявано от
Ярослав Йежи Орликовски и Бастиан Рингхарт , че на 07.11.2012 г. по т.д. № 7854 / 2012 г. по
описа на СГС , бил издаден против ищеца изпълнителен
лист в полза на „ПРОФИКРЕДИТ България „
ЕООД за сумата в размер на 11232,90 лв. главница, ведно със законната лихва считано от
08.06.2011 г., сумата от 85,00 лв. разноски по арбитражно производство , сумата
от 50,00 лв. представляваща заплатена от молителя държавна такса в
производството по издаване на изпълнителен лист и сумата от 674,66 лв. възнаграждение на
юрисконсулт. Твърди се , че вземанията били прехвърлени в полза на ответника с
договор за цесия от 08.08.2018 г. , заедно с всички принадлежности. Твърди се ,
че с молба вх. № 24960 / 26.09.2019 г. , ответното дружество е поискало от ЧСИ
Деница Станчева да образува изпълнително дело, по което единственото действие
прекъсващо давността на вземанията е налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца , което действие било извършено на 15.10.2019 г. Затова
се твърди , че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен
иск за оспорване на изпълнението, като се поддържа , че вземанията са се
погасили по давност. Поддържа се , че
осъществяването на правата по решението
ще се затрудни или изцяло осуети, ако в хода на образувано изпълнително производство, ответникът получи
принудително суми от трудовото възнаграждение на ищеца. Моли се съда да постанови определение, с което
допусне обезпечение на предявените искове, чрез спиране на изпълнението по
изпълнително дело № 20198890401093 по описа на ЧСИ Деница Станчева с рег. № 889
с район на действие Окръжен съд гр. Пазарджик, както и да се вдигне наложения
запор върху всяко възнаграждение за труд , което ищецът получава от „КРЕЗ
БЪЛГАРИЯ „ ЕООД .Сочат се доказателства.
Съдът намира , че
молбата е допустима, тъй като при всяко положение на делото до приключване на
съдебното дирене във въззивното производство,
ищецът може да иска обезпечаване на иска / чл. 389 ал.1 ГПК/.
По същество приема следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 391 ГПК обезпечение на иска се допуска , когато без него за
ищеца ще бъде невъзможно или ще се
затрудни осъществяването на правата по решението и то ако искът е подкрепен с убедителни
писмени доказателства или ако бъде
представена гаранция в определен от съда размер, съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. От събраните до настоящия момент доказателства, съдът без да навлиза по съществото на правния
спор, може да направи обоснован извод досежно допустимостта и вероятната основателност на установителния
иск , като при допускане на обезпечение на предявения иск съдът се произнася с оглед на този изход,
който изглежда най-вероятен при
обсъждане на представените от ищеца писмени доказателства, без да може да вземе
предвид евентуалните възражения на ответника
и доказателства по тях. Безспорно
е от данните по делото, че е налице
правен интерес от исканото обезпечение
с оглед невъзможността, респективно затруднението за осъществяване
правата по бъдещото решение при евентуално провеждане на следващите
изпълнителни действия и разпореждането с паричните средства на длъжника. Съобразно данните по делото и в зависимост
от исканата обезпечителна мярка
съдът на основание чл. 391 ал.2 ГПК счита, че
искането да се допусне обезпечение чрез
спиране на изпълнението следва да се
уважи и като гаранция за евентуални вреди за ответника при отхвърляне/ дори и частично / на исковете , молителят следва да бъде задължен да внесе по сметка на
съда сумата от 1200,00 лв. На тази сума приблизително биха възлезли преките и
непосредствени вреди, които би претърпял ответника , определени на база
общо претендираните в настоящото
производство суми . При алтернативно предвидените в чл. 391, ал. 1 от ГПК
хипотези определянето на парична гаранция и тогава, когато с молбата са
представени убедителни писмени доказателства съгласно чл. 391, ал. 1 от ГПК, е
обусловено от целите на гаранцията, които се извличат от нормата на чл. 391,
ал. 3 от ГПК – размерът на гаранцията да съответства на преките и
непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е
неоснователно. Следователно, определянето на гаранция при наличието на
убедителни писмени доказателства, е обусловено от вероятността било поради
специфика на предмета на доказване, било с оглед на други данни относно
наличието на обезпечителна нужда или допустимостта на исковете, да е възможно
формирането на извод, че обезпечението е неоснователно и кумулативно, че от
това биха произтекли конкретни вреди за ответника, чийто характер и естество са
определящи за размера.
Неоснователно е искането да се
вдигне наложения в изпълнителното производство запор, доколкото налагането на
обезпечителната мярка чрез спиране на изпълнението е пречка за продължаване на
всички следващи изпълнителни действия, включително и последващи удръжки от
трудовото възнаграждение. От друга страна , съдът в настоящото производство не
разполага с процесуални възможности да отменя наложения запор , а защитата на
ищеца следва да се осъществи евентуално по друг процесуален ред.
С оглед на изложеното съдът
приема , че молбата следва да се уважи частично и се допусне поисканото
обезпечение на иска , като спирането на изпълнителното производство - под условие, ако молителят внесе определената
гаранция.
По изложените съображения
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
О
П Р Е
Д Е Л И:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявения от П.М.С. ЕГН ********** *** чрез своят
процесуален представител адв. И.Б. от
ПАК , със съдебен адрес *** против „
КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ „ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, район „Люлин „ , бул. „Панчо Владигеров „ , бизнес
сграда „ Люлин -6 „ , ет.2 представлявано от Ярослав Йежи Орликовски и Бастиан
Рингхарт иск с правно основание чл. 439 ГПК чрез СПИРАНЕ на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20198890401093 по
описа на ЧСИ Деница Станчева с рег. № 889
, като ОСТАВЯ без уважение искането
за допускане на обезпечение в останалата му част – като неоснователно.
На осн. чл. 391 ал.2 от ГПК задължава ищеца да внесе парична гаранция в размер 1200,00
лв. по сметка на Пазарджишкия районен съд и
да представи доказателства за това по делото.
Да се
издаде заповед за налагане на обезпечителната
мярка след представяне на доказателства
за внасяне на паричната гаранция.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба
пред Пазарджишки окръжен съд в 1 – седмичен срок, който за молителите тече от получаване на препис от
определението, а за ответника – от деня
на връчване на съобщение за наложената обезпечителна мярка.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: