Р
Е Ш Е
Н И Е №
Гр.Ловеч, 07.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в открито заседание на втори февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря Марина Филипова като разгледа
докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.
№ 729 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 283/31.07.2020 г. и
решение № 260091/18.11.2020 г., постановени по гр.д. № 185/2019 г., Троянският
районен съд е прекратил като недопустимо производството по предявения иск с правно основание
чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗЗ от Н.П.М., ЕГН **********,***, И.М. Р., ЕГН **********,***, като
наследник на М.И.Р.,***, починал на 29.01.2020 г. и М.П.М., ЕГН **********,***, против
Д.С.И. с
адрес: ***, Община Троян, БУЛСТАТ
*****с адрес в ***и К.С.К., ЕГН: **********,
с адрес ***, че към момента на внасяне в ТКЗС Н.П.М., ЕГН **********, И.М. Р., ЕГН **********, като наследник на
М.И.Р.,***, починал на 29.01.2020 г. и
М.П.М.,
ЕГН **********, са били собственици на поземлен имот - нива с площ 900 кв. м. в м.
„Д.д." на с. Б., описана в т. 3 от Заявление - декларация обр.№1 Пореден №
195 от 1958 год., представляваща Поземлен
имот с пр. идентификатор **** по
КККР на с. Б., общ. Т.с предназначение: земеделска земя; начин на трайно
ползване: нива с площ 900 кв. м.,
находящ се в землището на с. Б., общ. Т.в местността „Д.д.". Със
същото решение ТРС е отхвърлил като неоснователен предявения от Н.П.М., ЕГН **********,***, И.М. Р., ЕГН **********,***, като
наследник на М.И.Р.,***, починал на 29.01.2020г. и М.П.М., ЕГН **********,***, против
Д.С.И.
с адрес ***, ****и
адрес в с. Б., общ. ****, Община Троян,
БУЛСТАТ *****с
адрес в ***и К.С.К., ЕГН: **********, с адрес *** иск
с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, че е налице непълнота и
грешка в КККР на с. Б., общ. Т., като Кадастралната карта бъде попълнена с Поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с. Б., общ. Т.с предназначение:
земеделска земя; начин на трайно ползване: нива; с площ 900 кв. м.; находящ се в землището на с. Б., общ.
Т.в местността „Д.д.", а кадастралните регистри да бъдат попълнени, като Поземлен имот с идентификатор **** по
КККР на с. Б., общ. Т.с предназначение: земеделска земя; начин на трайно
ползване: нива с площ 900 кв. м.;
находящ се в землището на с. Б., общ. Т.в местността „Д.д." и бъде записан
на наследниците на Иван Р. ***,
поч. на 11.03.1977 год. в с. Б.: Н.П.М.,
ЕГН **********,***, М.И.Р., ЕГН:
**********, с постоянен адрес *** и М.П.М.,
ЕГН **********,***.
Н.П.М., И.М. Р.,
като наследник
на М.И.Р.,***, починал на 29.01.2020 г. и М.П.М. са осъдени да заплатят на К.С.К. и Д.С.И. с горните данни сторените от тях разноски в общ размер на 1300.00 лв., т.е. по 650.00 лева на всеки един от тях.
Срещу
решението на РС - Т.е подадена въззивна жалба от Н.П.М., И.М. Р., и М.П.М., чрез
пълномощника адв.Б.Д., в която молят същото да бъде отменено изцяло и вместо
него постановено друго, с което се уважат предявените от тях искове, като им се
присъдят направените в настоящето производство разноски. Излагат, че районният
съд не е обсъдил всички събрани доказателства и при постановяване на решението
е допуснал нарушение на материалния закон, като не е съобразил реда за
попълване на кадастралната карта и кадастралните регистри на възстановен по
ЗСПЗЗ имот съгласно задължителната съдебна практика по ТР № 8/23.02.2014 г. по
тълк.дело № 8/2014 на ОСГК на ВКС. Не приема и извода на районния съд за
недопустимост на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ доколкото ответниците не са
притежавали права върху процесния имот към внасянето му в ТКЗС и съответно не
са надлежно пасивно легитимирана страна. Излага подробни съображения в подкрепа
на изложените доводи.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К.С.К. и Д.С.И., чрез пълномощника адв.Ц.А., в който
молят решението на ТРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Считат, че правилно районният съд е приел, че искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е
недопустим, тъй като е заведен срещу ненадлежни ответници. По отношение на иска
с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР твърдят, че е преждевременно заведен,
тъй като административната процедура пред ОС“Земеделие“ не е приключила с
окончателно решение на административния орган, а в приложеното по делото
решение не са посочени съседи. Изтъкват, че не е налице грешка в КККР, тъй като
имотът е заснет както е бил заснет в КВС и записан на името на н-ци на Станю
Маринов Колчевски и на правно основание завършена реституционна процедура по
ЗСПЗЗ. Излага подробни съображения в тази насока.
В съдебно заседание въззивниците чрез
упълномощения адв.Б.Д. поддържат подадената въззивна жалба с уточнението, че
искат отмяна на решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР. Ако съдът счете, че предявения иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим,
моли решението и в тази част да бъде отменено, като му се присъдят направените
по делото разноски. Подробни съображения излага в представеното становище по
същество.
Въззиваемите Д.С. и К.К. редовно призовани за
съдебното заседание не се явяват, но чрез процесуалния си представител адв.Цв.А.
оспорват въззивната жалба. Считат, че решението на ТРС е правилно и
законосъобразно и молят да бъде потвърдено, като съдът им присъди направените
по делото разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК,
от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните във въззивната жалба основания.
Решението на ТРС е валидно и допустимо.
Ловешкият окръжен съд, след като съобрази
доводите на жалбоподателите и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Производството
по гр.д. № 185/2019 г. на РС - Т.е образувано по предявена искова молба
от
Н.П.М., М.И. Р.
и М.П.М. против Д.С.И.,*** и К.С.К..
В нея ищците твърдят, че са собственици
на ПИ с предназначение: земеделска земя, начин на трайно ползване: нива с площ
900 кв. м. в землището на с. Б., м. „Д.д." с проектен идентификатор **** по КККР на с. Б., общ. Троян, който е
възстановен с Решение № 12666/06.03.1996 г. на Общинска служба по земеделие и
гори – Т. Излагат, че са владели непрекъснато процесния имот, както и техните
праводатели до 30.11.2018 г., когато владението върху имота е отнето от
ответника Д.И.. Твърдят, че техният наследодател И. Р. С. е внесъл процесния
имот в ТКЗС, а правото им на собственост е възникнало по силата на чл. 10 от
ЗСПЗЗ в стари, реално съществуващи от преди обобществяването му в ТКЗС граници.
Изтъкват, че процесният имот е записан и в емлячния регистър на с. Б. на
стр.227 под т.1 на името на И. Р. С. и е заявен за възстановяване под т.1 в
заявление до ПК - Т.с вх. № 134 от 12.11.1991 год.
Твърдят, че в
КККР на с.Б., одобрени със заповед № РД-18-21/2403.2009 г. на Изп.директор на
АГКК, техният имот не е отразен.
Излагат, че с
констативен нотариален акт № 106/05.03.2016 г., т.ІV, дело № 612/2015 на СлВ
при ТРС, ответникът К.С.К. е признат за собственик на ПИ с идентификатор
05445.59.36, който е очертан върху значителна част от техния имот. С н. а. №
107/05.03.2016 г., т.ІV, дело № 613/2015 на СлВ при ТРС, ответникът К.С.К. е
продал този имот на ответницата Д.С.И., с която съжителства. Твърдят, че
останалата част от техния имот попада в ПИ с идентификатор 05445.59.37, записан
на Община Троян. Затова с иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ целят да установят
правото си на собственост по отношение на ответниците върху собствения имот. Доколкото
е налице спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и налице отнемане на
владението върху спорния имот, владещият несобственик следва да бъде осъден да
отстъпи собствеността и предаде владението върху процесния имот на собственика
му. Затова насочват осъдителен иск по чл.108 от ЗС срещу ответника Д.С.И..
Считат, че е налице правен интерес за предявяване на установителен иск за
собственост и срещу праводателя на Д.С.И. ответникът К.К. и по реда на чл.537,
ал.2 от ГПК следва да бъде отменен констативен нотариален акт № 106/05.03.2016
г., т.ІV, дело № 612/2015 на СлВ при ТРС до частта, засягаща тяхното право на
собственост върху ПИ с пр.идентификатор **** по КККР на с. Б..
На следващо
място твърдят, че ответникът Община Т.не оспорвал правото им на собственост и
по отношение на него следва да бъде установено по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ
съответната част от правото на собственост от ПИ с идентификатор 05445.59.37.
След оставяне
на исковата молба без движение, с молба
вх.№ 3565 от 20.06.2019 г., ищците на основание чл.232 от ГПК са оттеглили
предявения ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС и иск за отмяна на акт по чл.
537, ал.2 от ГПК, като с протоколно определение от 31.10.2019 г., ТРС е
прекратил производството по делото в тази част. Със същата молба с оглед
дадените от съда указания, ищците са уточнили петитума на исковите си
претенции.
Молят съда да
постанови решение, с което признае за установено
по отношение на К.С.К., Д.С.И. ***, че Иван Р. Станчев, починал
на 11.03.1977 год. в с. Б. и наследодател на Н.П.М., М.И.Р. и
М.П.М. към момента на
внасяне в ТКЗС е бил собственик на поземлен имот - Нива с площ 900 кв. м.
в м. .Д.д." на с. Б., описана в т. 3 от Заявление - декларация обр.№1
Пореден № 195 от 1958 год., представляваща Поземлен имот с пр.
идентификатор **** по КККР на с. Б., общ. Троян, с предназначение: земеделска
земя; начин на трайно ползване: нива; с площ 900 кв. м., находящ се в землището на с. Б., общ.
Т.в местността „Д.д.".
Молят съда да
признае за установено по отношение на Община Троян, представлявана от Кмета Д.
Михайлова, К.С.К. и Д.С.И., че е налице непълнота и грешка в КККР на с. Б.,
общ. Троян, като Кадастралната карта следва да бъде попълнена с Поземлен
имот с идентификатор **** по КККР
на с. Б., общ. Т.с предназначение: земеделска земя; Начин на трайно ползване:
нива; с площ 900 кв. м., находящ се в землището на с. Б., общ. Т.в местността „Д.д.",
а кадастралните регистри да бъдат попълнени, като ПИ с идентификатор ****
по КККР на с. Б., общ. Т.с предназначение: земеделска земя; начин на трайно
ползване: нива; с площ 900 кв. м.; находящ се в землището на с. Б., общ. Т.в
местността „Д.д." бъде записан на наследниците на Иван Р. Станчев,
поч. на 11.03.1977 год., а именно : Н.П.М., М.И.Р. и
М.П.М. Н.П.М.
В едномесечния
срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор ответника К.С.К., в който изразява становище, че исковете са
недопустими и неоснователни. Излага доводи, че искът по чл.54, ал.2 от ЗКИР е
недопустим, тъй като реститоционната процедура не е приключила и представеното
с исковата молба решение на ОСЗГ – Т.не е придружено със скица. На следващо
място твърди, че е собственик на процесния имот, който е придобил чрез
покупко-продажба на 27.10.2002 год. от лицето Н.Т.Б.и за който е заплатена
сумата от 360.00 лв. за всички наследници на С.М.К.. Изтъква, че от тази дата
владее и ползва недвижимия имот, като в него е засадил различни овощни
дръвчета, като е ползвал и поддържал имота в границите, които му е посочил
продавача съгласно Решение № 12831 от 24.02.1997 год. на Общинска служба
"Земеделие и гори", придружено с два броя скици. Не оспорва, че през
2015 год. се снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка, тъй като е владял имота от 2002 год. до 2015 год., тъй като не могли
да се съберат наследниците за нотариално оформяне на сделката. Впоследствие
продал имота на Д.И., която го владее в момента. Счита, че
представеното Решение № 12666/06.03.1996 год. на Общинска служба
земеделие и гори - гр. Т., за което се твърди, че е доказателственият документ
за собствеността на ищците е първично, няма описани граници в имота,
няма скица към него и не поражда право на собственост. Заявява, че никога не е
била оспорвана собствеността след възстановяване на имота на наследниците на С.К.
до момента. Счита, че не е налице грешка в КККР, тъй като имотът е
заснет точно както е бил заснет в КВС - по площ и конфигурация и записан на
името на праводателите му след завършена реституционна процедура по ЗСПЗЗ с
влязло в сила решение на ОСЗГ-Троян.
В
предвидения едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК ответникът Д.С.И. е
представила писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост на
исковата молба, а по същество за неоснователност. Твърди, че
е собственик на процесния имот по силата на н.а. за покупко-продажба
вх. peг. № 978, акт № 107, том 4, дело 613 от 05.03.2015 год. Излага, че преди
около 3-4 години лицето И.Р. се опитал да се настани в част от имота, като
поставил мрежа и кошери, но след спор го напуснал. Счита, че ищците не
доказват завършена реституционната процедура за процесния имот, защото Решение
№ 12666/06.03.1996 год. на Общинска служба земеделие и гори - гр. Т.е първично,
няма описани граници в имота, няма скица към него и не поражда право на
собственост. Твърди, че не е налице грешка в КККР, тъй като имотът е
заснет точно както е бил заснет в КВС - по площ и конфигурация и записан на
името на праводателите на К.К. на основание завършена реституционна процедура
по ЗСПЗЗ с влязло в сила решение на ОСЗ-Троян.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата
молба и от ответника Община Троян. В
него изразява становище, че ПИ с идентификатор 05445.59.37 по КККР на с.Б.,
Община Троян, чиято част от правото на собственост претендират ищците, е предадена
в собственост на Община Т.и за този имот е съставен АЧОС № 2088 от 26.06.2014 г.
В хода на
производството пред ТРС е починал ищецът
М.И.Р. и на основание чл.227 от ГПК районният съд е конституирал в
качеството на ищец по делото неговия законен наследник И.М.Р..
Между страните
по делото не се спори, че ищците са наследници на И. Р. С. /Р./, починал на
11.03.1977 г.
От приложените
по доказателства се установява, че в т.1 от Решение №12666 от 06.03.1996 г. на
ОСЗГ - гр.Т.на наследниците на И. Р. С. е възстановено правото на собственост върху
земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.Б.,
а именно: нива от 0.900 дка., шеста категория, находяща се в землището на с.Б.
в м.“Д.д.“. От ищците не е представено последващо решение със скица, в което са
посочени и границите на процесния имот.
От ответника
Община Т.е представено протоколно решение от 15.01.2013 г. на ОСЗ-гр.Т.по
чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД-12-10/16.01.2013 г. на
Директора на ОД“Земеделие“-Ловеч, с което са определение имотите по чл.19, ал.1
от ЗСПЗЗ за землището на с.Б., Община Троян. В Приложение № 1 към него е
посочен и ПИ с 05445.59.37 с площ от 1006 кв.м. по КККР на с. Б., общ. Т.с
начин на трайно ползване нива.
Не е спорен и
факта, че с констативен нотариален акт № 106 от 05.03.2016 г., т.ІV, дело №
612/2015 на СлВ при ТРС, ответникът К.С.К. е признат за собственик на ПИ с
идентификатор 05445.59.36. С н. а. № 107/05.03.2016 г., т.ІV, дело № 613/2015
на СлВ при ТРС, ответникът К.С.К. е продал този имот на ответницата Д.С.И..
От приетото от
настоящата инстанция копие от емлячния регистър на с.Б., стр.227 е видно, че
наследодателят на ищците И. Р. С. е декларирал под № 1 нива от 0.9 дка в м.“Д.д.“,
но в тази декларация не са посочени граници.
Ищците по
делото са представили и доказателства във връзка с внесения от тях в АГКК с вх.
№ 01-339959/03.09.2018 г. проект за изменение на КККР. В удостоверението за
приемането на проект за изменение на КККР № 25-214578-/05.12.2018 г. за нови
обекти с идентификатори **** на СГКК-Ловеч е посочено, че въз основа на проекта
може да се издаде скица-проект, след като заявителят на основание чл.15 от
Наредбата заяви нейното издаване и представи удостоверение за образуван спор от
съда, пред който ще установява правото на собственост в границите, определени в
приетия проект.
От заключението
на приетата като доказателство съдебно -техническа експертиза се установява, ПИ
с проектен идентификатор **** по КККР на с.Б. е идентичен по площ и местност с
възстановения имот по т.1 от Решение № 12666/06.03.1996 г. на ОСЗГ Т.и със
заявения в т.1 от заявление до ПК Т.с вх.№ 134 от 12.11.1991 г. Представеното пред
настоящата инстанция извлечение от стр.227 от Емлячния регистър на с.Б. не
променя този извод на експерта, тъй като в него също не са посочени граници на
процесния имот. В съдебно заседание инж.Костадинов пояснява, че не може да
твърди, че е идентичен по граници, защото няма такива и е възможно в същата
местност да има друг имот с тази площ. Вещото лице е посочило, че границите на
ПИ с проектен идентификатор **** по КККР на с.Б. са идентични с видимите и
показани от свидетелите на терена стари реални граници в местност "Д.д.",
но описаните съседи в Заявление-декларация от 1958 г. за
влизане в ТКЗС от И.Р.С.не съществуват в КККР на с.Б.. В момента съседните
поземлени имоти по КККР на с Б. са: ПИ 05445.59.36 - Д.С.И.; ПИ 05445.59.120 – без
собственик; ПИ 05445.59.118 – н-ци на
М. Тодоров Колчевски и ПИ 05445.59.103 – Община Троян.
При тези
доказателства въззивната инстанция споделя направения от районния съд правен
извод за недопустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Според
непротиворечивата съдебна практика, предмет на
установителния иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е правото на собственост върху
земеделските земи към момента на
одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС и други селскостопански
организации, който не е обусловен от решенията на комисиите по чл.18ж, ал.1 и
по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Както при всеки установителен иск, условие за
неговата допустимост е наличие на правен интерес. Обсъждайки представените по
делото доказателства и задължителната съдебна практика, обективирана в ТР
1/1997 год. по гр.д.№ 11/1997 г. на ОСГК на ВС и ТР 4/2016 год. по т.д. №
4/2014 г. на ВКС, районният съд е приел, че за ищците е налице правен интерес
от неговото предявяване, тъй
като се легитимират като носители на правото на собственост с Решение № 12666 от 06.03.1996 г. на ОСЗГ
-гр.Т./сега ОСЗ/, с което им е възстановено в качеството на наследници на И. Р.
правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на с.Б.. В него е посочен вида, размера, категорията и
местността, в която се е намирала земеделската земя.
Въззивната
инстанция счита, че Община – Троян, Д.С.И. и К.С.К., срещу които ищците са
насочили претенцията си по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, не могат да бъдат ответници по
този иск. Както беше посочено по-горе, спорът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е спор за
собственост към момент – момента на образуване на ТКЗС и в него не могат да
участват лица, които претендират че са придобили права върху имота в един
по-късен момент. Съдебният състав споделя изцяло практиката на ВКС в
постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 72/11.04.2011 г. по гр.д. №
1357/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС. Община – Троян, като носител на правото на
собственост върху земеделската земя на
основание чл.19 от ЗСПЗЗ, останала след приключване на реституционната
процедура, не може да е ответник по иска с правно основание чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ с оглед времевата разлика.
Д.С.И. и К.С.К.
също не са надлежни ответници по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ,
защото не заявяват право на собственост към момента на образуване на ТКЗС.
Ответникът К.С.К. се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 05445.59.36
по силата на констативен нотариален акт за собственост на недвижими имот,
придобит по давностно владение № 67 от 05.03.2016 г., т.І, дело № 49/2015 г. на
Нотариус Димитър Кънчевски, рег. № 525 на НК,
а Д.С.И. с нотариален акт за
покупко-продажба № 68/05.03.2016 г., т.І, дело № 50/2015 г. на Нотариус Димитър
Кънчевски, рег. № 525 на НК.
Поради
изложените съображения въззивната инстанция счита, че постановеното от ТРС
решение по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Решението на
ТРС в частта, с който е отхвърлен като не основателен и недоказан предявеният
иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, като правилно и законосъобразно
също следва да бъде потвърдено. В обстоятелствената част на исковата молба ищците
твърдят, че Поземлен имот с пр.идентификатор
**** с предназначение: земеделска земя; начин на трайно ползване: нива; с площ
900 кв. м., находящ се в землището на с. Б., общ. Т.в м. „Д.д." не е
нанесен в КК на с. Б., общ. Троян. Следователно е налице непълнота в
кадастралната карта, тъй като притежавания от тях имот не е нанесен като
самостоятелен обект, а като част от други обекти. В т.4 от ТР № 8 по т.д. № 8/2014
г. на ОСГК на ВКС, с което са преодоляни
противоречията в съдебната практика е указано, че спорът за собственост на
реална част от поземлен имот, когато тази част е неправилно заснета в
кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или
изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е към момента на предявяване на
иска, тъй като съгласно чл.2, ал.5 и чл.51 от ЗКИР картния материал следва да
отразява вярно правото на собственост и да се поддържа в актуално състояние. В
него също е посочено, че определението за непълноти и греши в КК, дадено в §1
т.16 от ДР на ЗКИР следва да се тълкува не изолирано, а във връзка с цитираните
разпоредби в смисъл, че установяването както на спорното право на собственост,
така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента
на предявяване на иска, респ. на приключване на съдебното дирене в инстанцията
по същество.
В съдебната практика няма спор, че искът по
чл.54, ал.2 от ЗКИР е допустим и за имоти, които са възстановени по ЗСПЗЗ. В
случая въззивният състав счита, че ищците не могат да се легитимират като
собственици на юридически обособен обект на право на собственост за разлика от
ответниците. Когато правният спор се отнася до възстановени земеделски земи,
индивидуализацията на имота се постига с решенията на ОСЗГ /сега ОСЗ/,
постановени по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в
съществуващи или възстановими стари реални граници и по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ за
възстановяване в нови реални граници с план за земеразделяне. Собствеността се
възстановява от момента, в който земята е индивидуализирана с посочените
решения, които имат конститутивно действие. В случая не може да се направи
извод, че реституционната процедура по възстановяване на собствеността върху
процесния земеделски имот е завършена, тъй като в представеното от ищците
решение № 12666 от 06.03.1996 г. на ОСЗГ - гр.Т./сега ОСЗ/ не са посочени
границите на имота, а същият не може да бъде индивидуализиран само по площ,
местност и предназначение. Въпреки направеното отбелязване, че се възстановява
правото на собственост на наследниците на И.Р.С.в съществуващи/възстановими/ стари
реални граници, имотът в т.1
от същото е описан като нива от 0.900 кв.м в землището на с.Б., местността „Д.д.“,
но липсват съседи. Такива не са посочени и в представения документ за
собственост – извлечение от емлячния регистър на с.Б., т.І, стр.227. Тези
изводи на съда се подкрепят и от приетото по делото заключение на съдебно
-техническата експертиза.
При тези данни
съдебният състав счита, че въззивници не са доказали, че техният имот попада в
заснетите ПИ с идентификатор 05445.59.36
и ПИ с идентификатор
05445.59.37 по КККР на с. Б., общ. Троян,
за да се приеме, че е налице неправилно отразяване.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба
доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото,
които са относими за решаване на спора. ТРС е изложил подробни мотиви по
исковете, с които е бил сезиран, като е цитирал и задължителната съдебна
практика.
Поради изложените съображения съдебният състав счита,
че обжалваното решение на РС – Т.като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса въззивниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на Д.С.И. и
К.С.К. направените по делото
разноски за настоящето производство в размер на сумата 1000.00 лв.,
представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.271 от ГПК, ЛОС
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
като
правилни решения № 283/31.07.2020 г. и решение № 260091/18.11.2020
г., постановени по гр.д. № 185/2019 г. по описа на РС –Троян.
ОСЪЖДА Н.П.М.,
ЕГН **********,***, И.М.Р.,
ЕГН **********,***, и М.П.М.,
ЕГН **********,*** да заплатят на Д.С.И. с
адрес: *** и К.С.К., ЕГН: **********, с адрес ***
направените по делото разноски за настоящето производство в размер на сумата
1000.00 лв. /хиляда лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните
при наличие на основанията по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.