Р Е Ш Е Н И Е
№................
гр. София, 10.06.2021г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-15 с-в в закрито съдебно заседание на десети
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Теодосиев частно гражданско дело № 1666 по описа за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба на „З.К.Л.И.“
АД срещу разпореждане от 13.10.2020г. по изп.д. №20209210400716 на ЧСИ с рег.
№921, с което съдебният изпълнител е отказал да намали по възражение на
жалбоподателя разноските на взискателя „ЗАД „А.Б.“ АД за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело и таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ, определени
върху размера на адвокатското възнаграждение.
Възраженията
в жалбата са, че изпълнителното дело и извършените действия по него не
разкриват фактическа и правна сложност, размерът на приетите разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение е прекомерен, такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ
се дължат само върху събраните суми, посочени в изпълнителния лист, въз основа
на които е образувано изпълнителното дело, не и върху сумите за разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение, приети за събиране по изпълнителното
дело.
Взискателят
„ЗАД „А.Б.“ АД оспорва жалбата.
Жалбата
е неоснователна.
Приетият
с актове на съдебния изпълнител общ размер от 440,00 лв. на разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело е в рамките на
минималните размери, предвидени с разпоредбите на чл. 10, т. 1 и 2, вр. §2а от
Наредба №1 от 09.07.2004г., което изключва възможността за извод за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, а
обстоятелството, че жалбоподателят (длъжник по изпълнителното дело) не е платил
вземанията по процесния изпълнителен лист в срока за доброволно изпълнение по
чл. 428, ал. 1 ГПК, предпоставя неизбежния извод, че наред с разноските за
адвокатско възнаграждение за действия по образуване на изпълнителното
производство по смисъла на чл. 10, т. 1 от цитираната наредба, жалбоподателят
дължи и възстановяване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение
за действия по водене на изпълнителното дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от
наредбата.
Незаконосъобразност
на обжалваното разпореждане не могат да обусловят и възраженията в жалбата
срещу определянето на задължения за такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху размера на
приетите вземания на взискателя за разноски за адвокатско възнаграждение, тъй
като цитираната разпоредба от тарифата, приета в изпълнение на законовата
делегация по чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ, не регламентира изчисляване на
пропорционалните такси върху размера на сумите по изпълнителния лист, а върху размера
на събраните суми по изпълнителното дело (сред
които съгласно чл. 79 ГПК, спадат и сумите за приетите вземания на взискателя
за разноски по изпълнението), като съгласно
изрично предвиденото в т. 4 от забележките към т. 26 от тарифата изключение при
изчисляването на размера на пропорционалните такси не се включат единствено и
само разноските на взискателя за авансови такси по изпълнителното дело.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „З.К.Л.И.“
АД срещу разпореждане от 13.10.2020г. по изп.д. №20209210400716 на ЧСИ с рег.
№921.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1. 2.