РЕШЕНИЕ
№ 1247
гр. Бургас, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20222100501866 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№39240/27.10.2022г., подадена от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ /ГДПБЗН/, с адрес:
гр.София, ул.”Пиротска” № 171А, представлявана от Директора – Главен Комисар Николай
Николов, чрез пълномощника- гл. юрк Татяна Стойкова, с адрес на призоваване: гр.Бургас,
ул.,,Александър Велики“№37Б, срещу Решение №2222/13.10.2022г., постановено по гр.д.
№5140/2022г. по описа на Районен съд-Бургас.
С посоченото решение първоинстанционният съд е осъдил ГДПБЗН -МВР, да заплати на И.
Н. Х., ЕГН ********** от ***, сумата от 607.88 лева главница, представляваща нетния
размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд -
общо 69.78 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за
периода от 07.08.2019г. до 10.07.2020г., 488 часа нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.08.2022г. до окончателното плащане, както и сумата
от 142.27 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.11.2019г.
до 08.08.2022г.
Със същото решение, съдът е осъдил ответната ГДПБЗН-МВР да заплати на ищеца сумата
от 400 лева съдебно-деловодни разноски.
1
Със същото решение ответната страна е осъдена да заплати по сметка на Бургаския районен
съд държавна такса в размер на 100 лева и 150 лева разноски за експертиза.
С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон.
На първо място изразява несъгласие с изложеното в мотивите на съда за субсидиарно
прилагане Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй
като общата уредба на трудовите правоотношения била неприложима към служебните
правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто
бил въззивникът.
Жалбоподателят намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни
възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане
на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Развива подробни съображения в тази
насока.
Направен е подробен анализ- съпоставка на нормативните актове (КТ, ЗДСЛ, ЗМВР),
регламентиращи правилата за полагане на труд от лицата по трудово правоотношение и
тези, касаещи държавните служители в МВР(чл.142,ал.1 ЗМВР).
Излага становище, че ЗМВР препращал към КТ само в определени разпоредби, като редът
на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд бил изрично уреден в
ЗМВР .
Жалбоподателят заявява, че през процесния период действали Наредба №8121з-
776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020г., издадени на основание чл.187, ал.9
ЗМВР, съгласно които при сумирано отчитане на работното време, не се предвиждало
отработените часове нощен труд да се преизчисляват с коефициент 1.143.
Твърди, че съгласно нормативната уредба, действаща през процесния период, държавните
служители в МВР можели да полагат труд от 22,00 часа до 6,00часа, като работните часове
не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период., Подчертава, че
положеният нощен труд с осемчасова продължителност, не се трансформирал в дневен
такъв, а се заплащал по 0.25 лева на час.
Посочва, че съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР е с коефициент
1, за разлика от уредбата в КТ. Според въззивника, целта на преизчисляването на нощния
труд в дневен по реда на НСОРЗ, била работникът, който работи 7 часа през нощта, да
получи трудово възнаграждение за 8 часа, т.е. заплащането на нощния труд да бъде
увеличено. Твърди се, че извънреден труд ще е налице само, ако работникът или служителят
работи действително извън установеното работно време.
Счита, че необосновано и при липса на правен анализ, първоинстанционният съд приел, че
следвало да се приложи НСОРЗ(чл.9,ал.2). Позовава се на съдебна практика (Решение
№55/07.04.2015г. по гр.д .№5169/2014г. на ВКС, ІІІ-то г.о. на ВКС. Решение
2
№197/07.10.2019г. по гр.д.№786/2019г. на ВКС, ІV-то г.о).
Развиват се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с
коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи
по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да
бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3
ЗМВР(регламентираща специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени).
Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че при преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, се дължало заплащане като
извънреден труд. Подчертава, че въззиваемият претендирал заплащане на извънреден труд
за време, попадащо в рамките на 24- часовите му дежурства, положени по график.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение и дъргжавна такса съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззвиаемия И. Н. Х., чрез
адв.Златина Билянова - АК-Бургас, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Жалбоподателят намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен.
Твърди, че поради естеството на работата си, въззвиаемият(ищец) полагал 24 –часови
дежурства, които се отчитали на тримесечие. Съобразно нормата на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР,
последният имал статут на държавен служител .
Посочва се, че съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители се образувало от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. С нормата на чл.187 от ЗМВР се регламентирала продължителността на
работното време на служителите- осем часа дневно и 40 часа седмично при петдневна
работна седмица. Съгласно чл.140,ал.2 от КТ, нощен бил труда, който се полагал от 22.00
часа до 06.00 часа.
Излага се становище, че условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период, се
определяли от действащите тогава Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г.; Наредба №8121з-
592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издадени от Министъра на
вътрешните работи.
Навежда доводи, че тъй като в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-
779/29.07.2016г. липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014г., за преобразуване на часовете нощен труд (22.00часа- 06.00часа) с
коефициент 1.143, тази празнота в закона следвало да се преодолее чрез субсидиарното
3
приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Развива подробни съображения в тази насока,
подчертавайки, че определеното със заповед на министъра на вътрешните работи,
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лева на час, било с по- нисък
размер от определения в трудовото законодателство.
Излага аргументи, че неприлагането на НСОРЗ би поставило служителите в МВР в по-
неблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители.
В подкрепа на наведените доводи, цитира текстове от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските/чл.9б, чл.9г/, като подчертава, че извънредният труд се изчислявал
чрез преобразуване на часовете нощен труд в дневни. Посочва, че трудовият стаж на
работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното време, се
определял като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане
на нощните часове в дневни, се разделят на установената за тях нормална продължителност
на дневното работно време /чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж на
работниците и служителите/.
Навеждат се доводи във връзка с постановеното от Съда на Европейския съюз решение от
24.02.2022г. по дело С-262/2020г., по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по
гр.д.№606/2019г. Посочва се, че съгласно т.1 от цитирания акт на СЕС, Директива
2003/88/ЕО (чл.8 и чл.12, б.,,а“), не налага приемането на национална правна уредба,
предвиждаща нормалната продължителност на нощния труд на служителите от публичния
сектор да е по- кратка от предвидената за тях през деня.
Развиват се подробни съображения, позовавайки се на Хартата на основните права на ЕС.
Заявява се, че за процесния период нямало законово установена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а празнотата в
специалната уредба следвало да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на НСОРЗ.
Иска от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане и на сторените пред въззивната инстанция разноски.
Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в
срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по
същество е неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. Н. Х., чрез адв. З. Б., с искова молба,
предявена срещу ГДПБЗН-МВР, с която се претендира осъждане на ответника, да му
заплати сумата от 504 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 72 часа за периода от 07.08.2019г.-10.07.2020г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, сумата от 30 лева
лихва за забава за периода от считано от датата на изискуемостта на всяко месечно
задължение до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забавено плащане
на главницата, считано от подаване на исковата молба- 09.08.2022г. до окончателното
4
изплащане.
Излагат се доводи за приложимост на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, който предвижда, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В хода
на производството ищецът е направил изменение на иска си, като от първоначално
предявения размер на главния иск от 504 лева за извънреден труд я е увеличил до размера от
607,88 лв. и от първоначалния размер на акцесорната претенция от 30,00 лева е направил
увеличение до размера от 142,27 лв.
В отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове като счита
същите за неоснователни, както и оспорва претендирания размер на претенцията.
Твърди се, че заявеният в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняване
на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което е приложимо при трудови
правоотношения по реда на Кодекса на труда и служебни правоотношения по реда на
Закона за държавния служител, но не и в настоящия случай. Аргументира тезата, че
процесният нощен труд е своевременно отчетен и заплатен, че е налице специална
нормативна уредба в процесния период - Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба
№8121з-36/07.01.2020 г., с които е предвидено, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове
неследва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно това законово
разрешение, за целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд е като
1към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд). На държавните служители от
системата на МВР за всеки отработен час се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд, в размер на 0,25 лева.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск, като е изложил мотив, че
цитираните в отговора на исковата молба Наредби на Министъра на вътрешните работи
несъдържат изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент,
каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава
празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери субсидиарно приложение общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съдът е приел, че на
основание чл. 9, ал. 2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, т.е. 1,143. Неприлагането на цитираната
НСОРЗ и КТ ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на ищеца, който е
държавен служител спрямо работещите по трудово правоотношение, а това протИ.речи
надуха и целта на закона.
5
В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато
е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз
основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора
факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани
доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на
основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото
решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху
правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените
доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи
произнасяне, съдът намира следното:
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по
отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра
на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които
уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника,
че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва
субсидиарно да се приложи НСОРЗ, в т. ч. и нормата на чл.9, ал.2 от същата.
Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл.143, ал.1 КТ – „извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без протИ.поставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12-или 24-часови
смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3 ЗМВР). А разпоредбата на чл.187, ал.5,т.2 и ал.6
ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/постановява, че
работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
6
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на
министъра на МВР на основание законовата делегация на чл.187, ал.10 ЗМВР /преди
ал.9/.Така, за процесния период са действали Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. и
Наредба№ 8121з-36/07.01.2020 г., издадени от министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Цитираните наредби предвиждат възможността на държавните служители в МВР да полагат
труд и през нощта между 22. 00 и 06. 00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 3, ал. 3). В чл. 31 е предвидено, че
отработеното време между 22. 00 и 06. 00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до
десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя
часове време на труд между 22. 00 и 06. 00 часа, в протоколите за отчитането им броят
часове се посочва само в цяло число.
Видно е обаче и е безспорен факт, че в Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. /действала
преди това/ и в Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. липсва изрично регламентирано правило
за начина и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения
труд пред нощта, както е било уредбата в предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
(отм.); – чл. 31, ал. 2 от същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период се
умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. При това положение, въззивният съд намира, че в действащите в
процесния период подзаконов нормативен акт е налице празнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, както правилно е приел и районния съд, като възраженията на
въззивника в този смисъл са неоснователни.
Съгласно чл.46, ал.2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него
случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на
целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт, че
служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон
отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния
служител(ЗДСл). Аргумент за субсидиарно приложение на ЗДСл за правоотношенията на
служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, е и това, че обратното
разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по
7
трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител, както това е било уредено
в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените
отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна пък препраща към трудовото
законодателство по КТ. Така, разпоредбата на чл.67, ал.3 ЗДСл постановява, че
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-
ниски от определените в трудовото законодателство.
Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните възнаграждения на държавните
служители не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство, то при
безспорната липса на изрична уредба в специалните наредби,
издадени от министъра на МВР, в случая субсидиарно приложение намират правилата на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, изводите на БРС
са правилни, а всички изложени възражения от въззивника са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ , при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент е 1, 143. Предвид изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че
при липсата в случая на специално правило, което да определя методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време на държавните служители в МВР, то наличната нормативна празнота
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Както бе
посочено, възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират
от КТ и ЗДСл. Ето защо, настоящата инстанция намира за неоснователни изложените във
въззивната жалба възражения и доводи относно неприложимост към процесното служебно
правоотношение на установения в нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ коефициент за
преизчисление на нощния труд в дневен.
По възражението, че чл. 187, ал. 3 от ЗМВР допуска полагане на нощен труд до 8 часа,
за разлика от чл. 140, ал. 1 от КТ, където нощния труд е ограничен до 7 часа и прилагайки
механизма на чл. 9 от НСОРЗ, коефициента на корекция би бил 1, съдът намира
следното:ЗМВР /в неговата предходна редакция до 11.07.2020 г./ и ЗДСл не регламентират
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта, при 5-дневна
работна седмица, както и нормалната продължителност на работното време през нощта,
както това е сторено в чл. 140, ал. 1 от КТ – нормалната продължителност на работното
време през нощта е до 7 часа, а нормалната продължителност на седмичното работно време
8
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Тази продължителност следва да е
приложима и за смесената работна смяна, която включва дневен и нощен труд, каквато е
тази при работа на 12 часови смени, каквито са били тези на въззиваемия. Те не
регламентират и обратното, т. е. че нормалната продължителност на седмичното работно
време през нощта при 5-дневна работна седмица е 40 часа, респ. 8 часа (с оглед на чл. 187,ал.
1 ЗМВР, чл. 49, ал. 1 ЗДСл и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.). Това е
направено с изменението на ЗМВР в сила от 11.07.2020 г., но законодателят не му е придал
обратно действие, тоест посочената норма има действие за напред и не следва да се взема
предвид при тълкуване и прилагане на закона. С оглед на посоченото следва да се приеме,
че в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е установено нормалното работно време като едно от видовете
работно време (нормално, удължено, намалено и непълно), като продължителността е
установена с оглед на дневната, а не на нощната част от деня, аналогично на уредбата в КТ.
Не може да се приеме, че в чл. 187, ал. 1 и 3, изр. 4 от ЗМВР е установена по-голяма
нормална продължителност на работното време през нощта на тази категория държавни
служители в МВР: обща и еднаква продължителност на работното време през деня и през
нощта от 8 часа. Не е използван израза "8 часа в денонощието", а "8 часа дневно", което
следва да се приеме за синоним на "8 часа през деня". В трудовото право "дневно" е
работното време, при което трудът се полага през дневната част на денонощието. Относно
тълкуването на чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР, който предвижда, че "при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове
неследва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период", следва да се приеме, по
своята правна същност то представлява ограничение на средното работно време за тази
категория служители, които полагат нощен труд, на 8 часа за всеки период от 24 часа. Въз
основа на гореизложеното следва да се приеме, че и ЗМВР регламентира нормалната
продължителност на работното време за работа при нормални условия на труд-
дневното,което е общата мярка за труда и на държавните служители-полицейски органи,
поради което не е изключена трансформацията на положени часове нощен труд в дневен с
коефициент 1,143 и не може да се приложи коефициент 1 (8:8). В ЗМВР липсва разпоредба,
която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно
отчитане на работното време. Ето защо при подобна непълнота в специалния закон следва
да се приложи субсидиарно общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа–
това е втората величина, необходима за изчисляване на приложимия коефициент, установен
в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Следователно отношението между нормалната продължителност на
дневното (8 часа) и нормалната продължителност на нощното работно време (7 часа),
установени за подневно отчитане на работното време за държавните служители в МВР, е 1,
143.
По същите съображения съдът не възприема възражението в жалбата, че липсват
представките по чл. 9 НСОРЗ, а именно продължителността на нощното работно време да е
по-малка от дневното: липсва уредба, съобразно която нормалната продължителност на
9
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица да е определено на 40 часа, или
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица
е до 8 часа.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства, въззивният
съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за
положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
По отношение на размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция и
неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че реално
положен нощен труд за процесния период е 488 часа, които преизчислени с коефициент
1,143 и приравнени на дневно работно време възлизат на 557,78 часа, като разликата от
69,78 часа не е отчетена по протоколи за положен труд и стойността на тези 69,78 часа в
размер на 607,88 лв. не е начислена, съответно – не е изплатена на ищеца. Ето защо,
предявеният иск се явява основателен и доказан в претендирания размер от 607,88 лв.,
поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно акцесорната претенция за законна лихва
от датата на падежа на всяко задължение до подаване на исковата молба.
За пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20,
образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит, не налага различно от
направеното от настоящия съд, тълкуване на националноправната уредба. В решението е
прието, че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния
труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда
през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест
на нощния труд. Именно предвид липсата на предвиден адекватен механизъм за
компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по – неблагоприятно
положение от работниците и служителите, полагащи труд по общото трудово
законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената значимост и правата на
служителите в МВР, настоящият състав намира, че именно прилагането на трудовото
законодателство осигурява прилагането в пълнота на европейското законодателство в
рамките на процесната хипотеза.
Водим от горните мотиви, въззивният съд намери, че обжалваното решение следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба - оставена без уважение като
неоснователна.
Пред въззивния съд искане за разноски заявява всяка една от страните.
Предвид изхода по спора разноски се дължат на въззиваемата страна на основание чл.78,
ал.3 от ГПК. Последните са своевременно поискани, като са представени доказателства за
заплащане на сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното
10
производство. Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника възражение за
прекомерност, като заплатеният адвокатски хонорар е съобразен с правната и фактическа
сложност поделото, а и не надвишава значително установените с Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, размери, предвидени в чл.7, ал.2 от
същата.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2222/13.10.2022г., постановено по гр.д.№5140/2022г. по описа
на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на
Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, ул.“Пиротска“ 171а, да заплати
на И. Н.а Х. с ЕГН ********** сумата от 400 лв. за направените във въззивното
производство пред БОС съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11