РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Гоце Делчев, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20251220100217 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „А.............“
ООД, гр. София против М. Е. К. от с. С.........., обл. Благоевград. Иска се да
бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца суми, съгласно
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. *****/2024 г., по описа на
Районен съд - Гоце Делчев, а именно: ***** лв., представляваща главница и
***** лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 17.01.2024 г. до
датата на подаване на заявлението в съда.
Правното основание на иска е чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и чл.11
от Закона за потребителския кредит и чл.33 от ЗПК, чл. 240 и сл. от ЗЗД във
връзка с чл. 79, ал.1, чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД във чл.422 от ГПК.
От страна на ответника не е постъпил отговор в законоустановения срок
и не се изразява становище по предявените искове.
На 18.06.2025 г., в деня преди насроченото открито съдебно заседание,
от ответника е постъпила молба, с която се иска да се приеме по делото вносна
бележка, от която е видно, че по посочената в исковата молба от ищеца
банкова сметка М. Е. К. е заплатила дължимата по настоящото дело сума в
1
размер на***** лева. Заявява, че прави признание на иска с размер на
задължението ******(..............) лева главница, както и ******* (...............)
лева обезщетение за забава, като счита същия за основателен, вземането за
дължимо, поради което е заплатила задължението към дата 18.06.2025 г. преди
даване на ход на съдебното следствие. Моли да бъде постановено решението
при признание на иска по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК. Прави възражение
по искането за присъждане на направените съдебно деловодни разноски от
страна на ищеца по по настоящото производство, като с оглед признаването на
иска по смисъла на чл. 237 от ГПК, такива не следва да бъдат присъждани на
ищцовото дружество.
Правното основание на иска е чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и чл.11
от Закона за потребителския кредит и чл.33 от ЗПК, чл. 240 и сл. от ЗЗД във
връзка с чл. 79, ал.1, чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД във чл.422 от ГПК.
От събраните по делото доказателства се установява следното във
фактическо отношение:
Твърди се от ищеца, че на 15.07.2022 г. между А............... ООД (с
правоприемник А............. АД), като кредитор и М. Е. К. като
кредитополучател е сключен договор за кредит, съгласно който кредиторът се
е задължил да предостави на К. револвиращ кредит в максимален размер
на****** лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
кредитна карта, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор. Било договореното, в случай, че
кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на
разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават
максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за
кредит кредитодателят предоставил на кредитополучателя платежен
инструмент - кредитна карта с № ********, ведно със запечатан плик,
съдържащ ПИН кода за ползване на картата. Кредитополучателят може да
усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на
картата и влизане в сила на договора за кредит и по този начин кредитора
изпълнил задължението си да предостави заемната сума. На длъжникът е
начислена лихва за забава върху неплатената главница в размер на ******* лв.
за периода от 17.01.2024 г. до датата на входиране на задължението в съда. На
17.01.2024 г. е подписано Приложение № 1 към договор за продажба и
2
прехвърляне на вземания (цесия) от дата 30.11.2023 г. между „А..........“ АД и
ищцовото дружество, по силата на който вземането, произтичащо от
процесния договор за е прехвърлено в полза на ищеца с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Длъжникът бил
уведомен за извършената цесия. Поради неплащане на задълженията, ищеца
подал срещу ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ *******2024 г. по описа на
РС Г. Делчев. Заявлението било уважено и била издадена заповед за
изпълнение за исканата сума, срещу която е подадено от ответника
възражение, поради което е предявен настоящият иск.
Ответницата прави признание на предявените искове и педвид
разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК решението се позовава на направеното
признание на иска.
Същевременно на основание чл.235 от ГПК, при постановяване на
решението си съдът следва да има предвид настъпилите след предявяване на
иска факти.
В настоящият случай след завеждане на исковата молба ответникът е
заплатил изцяло исковата претенция, като на 18.06.2025 г. е заплатил в полза
на „А..............“ ЕАД сума в размер на ******* лева, с посочено основание „ по
гр.д. № ****** от 2025 г. по описа на РС Гоце Делчев“.
Поради изложеното предявените искове следва да се отхвърлят
като неоснователни, но поради заплащане на претендираните от ищеца суми
от страна на ответника в хода на производството.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, в зависимост от резултата по спора, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Направено е от ответника искане да не се присъждат разноски, тъй
като не е станала причина за завеждане на иска. Отделно счита, че след като
не са посочени претендираните разноски и размера на претендираното
възнаграждение за юрисконсулт и не са приложени документи, от които да е
видно размера на сторени разноски, такива не се дължат.
Искането за освобождаване от разноски е неоснователно. С
3
неплащането на задължения по процесния договор за кредит ответника е
станала причина за завеждане на заповедното производство, а с подаване на
възражение срещу заповедта за изпълнение е станала причина за завеждане на
настоящото исково производство. Макар ответника да признава иска, не е
налице втората кумулативно изискуема предпоставка за уважаване на
искането да не се присъждат разноски - ответника да не е дал повод за
завеждане на иска.
Неоснователно е възражението на ответника, че на ищеца не следва да
се присъждат разноски, тъй като не са приложени документи, от които да е
видно размера на сторени разноски. От страна на ищеца са представени
вносни бележки, от които се установява размера на заплатената държавна
такса. По отношение на юрисконсултското възнаграждение, на основание
чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица, които са били представлявани
от юрисконсулт, се присъжда и възнаграждение за такъв, в размер определен
от съда.
Предявения установителен иск се отхвърля, но поради изплащане на
претендираните суми от страна на ответника в хода на производството -
непосредствено преди насроченото по делото съдебно заседание, поради което
на ищеца се дължат сторените разноски.
На осн чл. 78, ал.1 от ГПК, ответника следва да понесе в тежест
сторените от ищеца разноски по заповедното производство в размер на
*****лева за заплатена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на******лева или общо в размер на 75 лева.
По настоящото дело ищцовото дружество е сторило разноски в размер
на **** лева за заплащане на държавна такса за образуване на делото, а за
юрисконсултско възнаграждение, съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК във
вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.26, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ определя такова в размер на **** лева. Така
сторените разноски в общ размер на ******* лева, следва да бъдат възложени
на ответника, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК. Съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвид направеното
признание на иска.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
Отхвърля иска на „А.................“ ООД, ЕИК*********, гр. С. да бъде
признато за установено, че М. Е. К., ЕГН ********** от с. С., обл.
Благоевград дължи на ищеца суми, съгласно издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. ******/2024 г., по описа на Районен съд - Гоце Делчев, а
именно: ****** лева, представляваща главница и ***** лева, представляваща
обезщетение за забава, считано от 17.01.2024 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, поради извършено плащане в хода на производството.
Осъжда М. Е. К., ЕГН ********** от с. С., обл. Благоевград да заплати
на "„А.............“ ООД, ЕИК *******, гр. С., сумата от****** ( ................. лева,
представляваща разноски по заповедното производство и сумата от *********
(..............) лева, представляваща разноски по настоящото производство.
Решението на съда подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването и за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
5