№ 4914
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110163004 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
29.03.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 63004/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу А. К. Х., в която се твърди, че
ответникът бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
..................., аб. № 82092, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна
енергия на стойност 2095,66 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., но ответникът
не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху
главница за топлинна енергия в размер на 85,86 лева за периода от 15.09.2019 г. до
23.03.2022 г. Навежда доводи, че била предоставена услугата дялово разпределение на
стойност от 47,90 лева за периода от м.08.2019 г. до м. 04.2021 г., като същата не била
заплатена, поради което се дължала и мораторна лихва за сумата от 7,89 лева за периода от
1
01.10.2019 г. до 23.03.2022 г. Сочи, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен
интерес от предявени иск. Прави доказателствени искания за приемане на представени към
исковата молба писмени доказателства, допускане изслушването на ССчЕ и СТЕ, които да
отговорят на задачите, поставени в исковата молба, и за конституиране на трето лице-
помагач, което да бъде задължено на основание чл. 190 ГПК да представи писмени
доказателствени средства. Иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи
претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като е изразено
становище, че претенциите се признват. Извън срок е представено сключено между страните
извънсъдебно споразумение с доказателства за частично плащане на претендираните суми.
Иска отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
С оглед становището на ответника, съдът намира, че в случая предвид и сключеното
и представено по делото споразумение от 26.01.2023 г., то е налице извънсъдебно признание
на всички материални предпоставки на предявения иск. А извънсъдебното признание на
факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което
преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до изясняването на
действителното фактически и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10
ГПК.
В случая извънсъдебното признание на факти се подкрепя от останалите
доказателства по делото – Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 114, том III, рег.
№ 8051, нот. дело № 476/2006 г., от който се установява, че ответницата е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. ....................
От представени фискален бон (л. 100 в кориците на делото) се установява, че
ответницата е заплатила сумата от 238,00 лева, като е посочено, че с плащането е погасена
сума за деловодни разноски в размер на 233,83 лева и сумата от 4,19 лева – мораторна лихва.
В случая, съдът с оглед правилото на чл. 76 ЗЗД намира, че макар и деловодните
разноски да са последица от съдебното производство, то ответницата доброволно ги е
погасила предварително, както и сумата от 4,19 лева, представляващи лихва.
Следователно при това положение претенцията следва да бъде уважена в пълния
предявен размер, освен за сумата за мораторна лихва върху главницата за топлинната
енергия, за която сума предвид плащането и с оглед чл. 235, ал. 3 ГПК, претенцията е
основателна за сумата до 281,67 лева, като за разликата до пълния предявен размер искът
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца по арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК. Въпреки това по делото са ангажирани
2
доказателства, че разноските са платени извънсъдебно, поради което такива не следва да
бъдат присъждани на страната на ищеца.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. К. Х., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ....................., че дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ...................., със седалище и адрес на
управление: гр. ...................., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , сумата от 2095,66
лева, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. ....................., аб. №82092 за периода м.05.2018 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 01.04.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 281,67 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на топлинната енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 23.03.2022 г., както и сумата от 47,90 лева, представляващи
цена на услугата дялово разпределение за периода м.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 01.04.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 7,89 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение за
периода от 01.10.2019 г. до 23.03.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху
главницата за топлинната енергия за сумата над 281,67 лева до пълния предявен размер
от 285,86 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
18.05.2022 г. по ч. гр. д. № 17656/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3