Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……….
гр. Варна, ………….2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, Двадесет и трети състав, в
публично заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 1806 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С. Георгиева В. ***, ЕГН **********,
срещу отказ, обективиран в писмо изх. № 20-39122/16.06.2021 г. на
Началника на Служба „Геодезия, картография и кадастър“ /СГКК/ – Варна, по
заявление вх. № 05-5123/12.04.2021 г., с което е
поискано да се извърши изменение на кадастралните регистри.
В жалбата се твърди, че
оспореният отказ е незаконосъобразен, постановен при неспазване на установената
форма, нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че
в отказа не са посочени фактически и правни основания за издаването му. Счита
се, че са налице всички изисквания на чл. 53, ал. 1, т. 3 от Закона за
кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ за изменение на кадастралния регистър на
недвижимите имоти /КРНИ/, което се установява от представените към заявлението
доказателства. Аргументира се, че неоснователно отказът е обоснован с
издаването на Заповед № 18-5835/28.05.2021 г., тъй като същата е обжалвана от В.
и не е влязла в сила, поради което е неотносима към подаденото заявление.
Посочва се, че неправилно като основание за отказа е посочена разпоредбата на
чл. 124, ал. 1 от АПК, тъй като искането до Началника на СГКК – Варна не
представлява сигнал до орган по чл. 119 от АПК. Навеждат се доводи, че в
нарушение на чл. 26, ал. 1 и чл. 35 от АПК административният орган не е
уведомил за започване на производството заинтересованото лице И. М. В. и не му
е дал възможност да се запознае с исканията по заявлението и да направи
възражения. Отправя се искане за отмяна на постановения отказ и за присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа чрез представител по пълномощие, който излага подробни съображения за
незаконосъобразност на оспорения отказ.
Ответникът – Началникът на СГКК –
Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за нейното
отхвърляна като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнагараждение.
Административен
съд – Варна, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
По
силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 63 от
30.06.2003 г., том IV, рег.
№ 4609, дело 645/2003 г., вписан в Служба по вписванията с вх. № 12649 от
30.07.2003 г., акт № 154, том XXXVII, дело
№ 8552 /л. 6-7/, С. Н. Г. продава съответно своите 4/6 ид. части, а Н. Г. С. продава своята 1/6 ид. част на съсобственика
си С.Г.В. от следения съсобствен недвижим имот, а именно: къща, цялата състояща
се от две стаи и антре, и гараж, находящи се в гр. Варна, ******, 1/4 ид. част
от дворното място /или 75 кв.м./, върху което са построени, цялото с площ от
300 кв.м., представляващо имот пл. ******в кв. 310 по плана на 9 подрайон на
гр. Варна.
Със заявление вх. № 05-5123/12.04.2021 г. /л. 3-4/ С.Г.В. е поискала
от Началника на СГКК – Варна да
извърши изменение на кадастралните регистри за поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор ******и построените в него сгради с идентификатор ******и с
идентификатор ******по КККР на гр. Варна, като: 1/ същите се запишат на
административен адрес: гр. Варна, ******, 2/ със собственици С.Г.В. – 7/12 ид.
части, и И. М. В. – 5/12 ид. части, и 3/ да й бъдат издадени скици на
поземления имот и сградите в него, отразяващи изменените данни в кадастралните
регистри.
Съгласно
приложеното към заявлението копие от удостоверение изх. № АУ003912ОД/26.03.2021
г., издадено от Кмета на Район „Одесос“, Община Варна /л. 5/, къща и гараж,
описани в н.а. № ******г., находящи се в дворно място, представляващо имот пл.
№ 9, 12 и 13, кв. 310 по плана на 9 м.р., гр. Варна, ******, са с
административен адрес: гр. Варна, ******, ПИ пл. № 13, кв. 310, 9 м.р., гр.
Варна.
Представени
са също така удостоверение за граждански брак на И. М. В. и С.Г. С./след брака С.Г.В./
от 10.03.1985 г. /л. 8/, както и удостоверение за наследници на Г. С. Г. от
09.12.1997 г. /л. 9/, видно от което Г. С. Г. е починал на 21.09.1985 г., като
е оставил следните наследници: С. Н. Г. – съпруга, Н. Г. С. – син, и С.Г.В. – дъщеря.
Във
връзка с подаденото от С.В. заявление е издадено писмо изх. № 20-39122/16.06.2021 г. на Началника на СГКК – Варна /л. 10/, в което
е посочено, че с писмо изх. № 24-25858/22.10.2020 г. /л. 13/ на С.Г.В. е
съобщено, че във връзка с чл. 53а, т. 1 от ЗКИР е извършена промяна на КРНИ по
заявление № 01-367230/14.08.2019 г. /л. 50 от делото/, състоящо се във вписване
в кадастралните регистри на С.Г.В. и Г. С. Г. като собственик на сгради с
идентификатори ******и ******и вписване на Е. К. М. като собственик на сгради с идентификатори ****
.1 и **** .2, съгласно представени документи за собственост и в изпълнение на
влязло в сила определение № 641/12.03.2020 г. на Административен съд – Варна. Отбелязано
е, че със същото писмо по отношение на ПИ с идентификатор ******В. е уведомена,
че имотът, описан в представените от нея документи за собственост, не е отразен
коректно в кадастралната карта на адм. район „Одесос“, гр. Варна, което
съгласно § 1, т. 16 от ПЗР на ЗКИР представлява „непълнота и грешка“, която
следва да бъде отстранена по реда на чл. 54 от ЗКИР. В писмо изх. № 20-39122/16.06.2021 г. на Началника на СГКК – Варна
е посочено също така, че във връзка с постъпило в СГКК – Варна заявление с вх.
№ 01-105884/25.02.2021 г. /л. 15/ с искане за изменение на кадастралната карта
на гр. Варна, състоящо се в обединяване на поземлени имоти с идентификатори ****
, ******и **** , е издадена Заповед № 18-5835/28.05.2021 г. на Началника на
СГКК – Варна /л. 57-63/, с която се одобрява исканото изменение. Предвид
гореизложеното и на основание чл. 124, ал. 1 от АПК административният орган е
счел, че няма основания да извършва промени в кадастралните регистри за
поземлен имот с идентификатор ******и сгради с идентификатори **** .1 и **** .2, както и да
се произнася по заявления на С.Г.В., по които не са представени нови факти и
обстоятелства.
В хода на съдебното производство като
доказателства по делото са приети и приложени документи, представляващи копие
на цялата административна преписка по заявление с вх. № 01-367230/14.08.2019
г., представена от ответния административен орган с писмо С.д. 16618/11.11.2021
г. /л. 49 от делото/. В писмото е направено уточнение, че заявление с вх. №
05-5123/12.04.2021 г. е във връзка със заявление с вх. № 01-367230/14.08.2019
г. и касаят едни и същи искания – издаване на скица на поземлен имот с
идентификатор **** , както и че по заявление с вх. № 01-367230/14.08.2019 г. не
е издаден нов административен акт, тъй като не е представен проект по чл. 51, ал. 5 от ЗКИР, но тъй като
такъв проект е представен по заявление с вх. № 01-105884/25.02.2021 г. на Н. Г.
И. – друг съсобственик в имот с пл. ******в
кв. 310 по плана на 9 подрайон на гр. Варна, и по него е издадена Заповед №
18-5835/28.05.2021 г. на Началника на СГКК – Варна, с която е одобрено
изменението на кадастралната карта, състоящо се в обединяване на поземлени имоти
с идентификатори **** , ******и **** , Началникът на СГКК – Варна счита, че
процедурата по изменение, състоящо се в обединяване на имотите, е приключила.
При така установената фактическа
обстановка, по същество безспорна между страните по делото, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация – адресат на оспорения акт, в законоустановения срок по
чл. 149, ал. 2 от АПК и пред надлежния да я разгледа съд, поради което
е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваният отказ е постановен от компетентен орган –
Началника на СГКК – Варна, съгласно разпоредбите на 51, ал. 2 от ЗКИР, но при
неспазване на установената форма и съдържание за издаване на индивидуален
административен акт по чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК
административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано
решение. Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК когато административният акт се
издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване
на акта.
Изискването за мотивиране на административните актове,
регламентирано в посочените разпоредби, предполага излагането на съображения,
които сочат какви фактически констатации прави административният орган и въз
основа преценката на какви доказателства, а също така как прилага към тях
правната норма. Тоест, мотивите следва да съдържат фактически и правни
съображения за издаването на акта, не някакви общи разсъждения, а конкретните
съображения за този именно административен акт, съставна част от който са те и
чието издаване трябва да обосноват. Когато актът се издава по искане на
адресата /какъвто е настоящия случай/, мотивите се явяват отговор на
молбата/искането, от който трябва да личи ясно становището на административния
орган по нейната/неговата основателност, както от фактическа, така и от правна
страна. В мотивите си административният орган следва да прецени всички
доказателства, които са от съществено значение за този въпрос, чието
разрешаване се цели с издаването на административния акт.
В разглеждания казус, в нарушение на чл. 59, ал. 1 и
ал. 2, т. 4 от АПК, Началникът на СГКК – Варна не е изложил каквито и да било
съображения във връзка с искането за изменение на кадастралните регистри за
описаните в заявлението на В. имоти чрез промяна на административния им адрес
/т. 1 от заявлението/ и на данните за техните собственици /т. 2 от заявлението/.
Не са обсъдени приложените към заявлението доказателства, на които се основава
искането за извършване на изменението. В постановения отказ не са налице мотиви
и относно искането по т. 3 от заявлението, касаещо издаването на скици на
поземления имот и на сградите в него, по отношение на които се иска
изменението. Липсва какъвто и да е коментар относно допустимостта и
основателността на конкретно посочените в заявлението искания, както и
обсъждане на представените с него доказателства. Цитирането на съдържанието на
предходно издадени актове във връзка с други заявления на жалбоподателката и на
трети лица не изпълнява изискването за формулиране на мотиви в горепосочения
смисъл. Още повече, че В., като подател на посоченото в акта заявление с вх. № 01-367230/14.08.2019г., е уведомена за издаването на писмо
изх. № 24-25858/22.10.2020г. и е запозната с неговото съдържание, а Заповед №
18-5835/28.05.2021г. на Началника на СГКК – Варна, с която е одобрено
изменението на кадастралната карта, състоящо се в обединяване на поземлени имоти
с идентификатори **** , ******и **** , е издадена по заявление на трето лице, съдържащо
искане за изменение на КРНИ, което е различно от искането, по което е
постановен обжалваният отказ. Освен това, на настоящия съдебен състав е
служебно известно, че Заповед № 18-5835/28.05.2021г. на Началника на СГКК –
Варна, на която се позовава административният орган, не е влязла в сила, тъй
като се обжалва пред Административен съд – Варна, във връзка с което е
образувано адм. дело № 1234/2021г., по което С.Г.В. също е страна. Ако административният
орган счита, че посочената заповед има преюдициално значение по отношение на
исканото със заявление вх. №
05-5123/12.04.2021 г. изменение на КРНИ, той е следвало да постанови спиране на
административното производство, като изложи съответно мотиви за това. От съдържанието
на оспорения отказ не може да се установи в каква връзка Началникът на СГКК –
Варна е приел, че се намира Заповед № 18-5835/28.05.2021г., спрямо формулираните
в заявлението на жалбоподателката искания за изменение на КРНИ.
Гореизложеното обуславя извод, че от обстоятелствената
част на постановения отказ не стават ясни нито фактическите, нито правните
основания за неговото издаване. Началникът на СГКК – Варна не е изложил мотиви,
относими към подаденото до него искане за изменение на кадастралните регистри.
Искането е направено при условията на чл. 56, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта
и кадастралните регистри в хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗКИР. Административният
орган не е изложил фактически и правни основания относно наличието или липсата
на предпоставките за извършване на поисканото изменение. Посоченото в писмо
изх. № 20-39122/16.06.2021 г. правно основание – чл. 124, ал. 1 от АПК, е
неотносимо към подаденото заявление, тъй като се отнася до повторно подадени сигнали
по въпрос, по който вече има решение, а обективираното в заявлението на В.
искане не представлява сигнал по смисъла на чл. 119, ал. 1 от АПК, а искане за
издаване на индивидуален административен акт. Не са изложени и съответни и
релевантни мотиви съобразно приложимата за случая хипотеза на чл. 53, ал. 1, т.
3 от ЗКИР, за обосноваване от фактическа страна на възприетото административно
решение за липса на законово регламентираните материалноправни предпоставки и
условия за извършване на поисканото изменение на кадастралните регистри.
Липсата на мотиви в оспорения административен акт препятства извършването на
съдебен контрол за законосъобразност за съответствието на фактическите
установявания с приложимите правни норми и представлява съществено нарушение на
закона, което прави акта незаконосъобразен и само по себе си е основание за
неговата отмяна.
Констатираните съществени нарушения на формата на акта
налагат отмяна на оспорения отказ за изменение на КРНИ и връщане на преписката
по заявлението на С.В. за ново произнасяне, при което Началникът на СГКК –
Варна следва да се произнесе мотивирано по допустимостта и по основателността
на искането на жалбоподателката след изследване на предпоставките по чл. 53,
ал. 1, т. 3 от ЗКИР и обсъждане на наличните в административната преписка
доказателства.
При този изход на правния спор,
предвид направеното своевременно искане и представения списък на разноските, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 896,82 лева, от които: 10
лева – заплатена държавна такса, 6,82 лева – заплатена такса за преснемане на
делото, и 880 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които ответната
страна следва да бъде осъдена да й заплати.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказ, обективиран в писмо изх. № 20-39122/16.06.2021 г. на Началника на Служба
„Геодезия, картография и кадастър“ – Варна, по заявление вх. №
05-5123/12.04.2021 г. от С. Георгиева В. ***, ЕГН **********, с което е поискано да се извърши изменение на кадастралните регистри.
ВРЪЩА преписката
на Началника на Служба „Геодезия, картография и кадастър“ – Варна, за ново
произнасяне по заявление вх. № 05-5123/12.04.2021 г. от С. Георгиева
В. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Служба „Геодезия, картография и кадастър“ – Варна да заплати в
полза на С. Георгиева В. ***, ЕГН **********, сумата от 896,82 лева /осемстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и две
стотинки/ лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: ……………….