РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Перник, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20221700500740 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.рег. № 20819/17.10.2022 г. от Община Перник,
ЕИК *********, с адрес: гр. Перник,, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, представлявана от Кмета
С.В., срещу Решение № 1010/12.10.2022 г. по гр.д. № 3198/2022 г. на Районен съд – Перник,
поправено с Решение № 1231/18.11.2022 г., с което е отхвърлен като неоснователен
предявеният от Община Перник против Г. С. Л., ЕГН **********, ***, иск да бъде осъдена
да заплати на ищцовата страна сумата 351,34 лв., от която 300,72 лв. – главница, дължима по
Договор за наем № *** с Кмета на Община Перник за обект – жилище, общинска
собственост, находяща се в ***, с месечна наемна цена 42,96 лв., съгласно чл. 3 от договора,
сумата 29,34 лв. – законна лихва върху дължимите месечни вноски от датата на падежа на
всяка една до 01.06.2022 г., сумата 21,28 лв. - такса битови отпадъци за периода 01.03.2021 г.
– 01.10.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 300,72 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба – 01.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумите.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Навежда се довод, че призовката,
изпратена на електронния адрес на въззивника за насроченото на 04.10.2022 г. открито
съдебно заседание, не е получена, поради което ищецът е бил нередовно призован за
проведеното съдебно заседание и не е могъл да организира защита си и да изпълни указания
на съда, обективирани в определението за назначаване на допусната експертиза. По
изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде обезсилено и делото да
1
бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, евентуално – да бъде
отменено и предявените искове да бъдат уважени в пълен размер, в съответствие с което да
бъдат присъдени и сторените разноски в двете инстанции.
Въззиваемата страна, с писмен отговор в срока по чл. 263 от ГПК, чрез адв. Г. – особен
представител на ответника, оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Община Перник срещу Г. С. Л.,
с която е отправено искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 300,72 лв.
– наем и наемоподобен доход за периода 01.03.2021 г. до 01.10.2021 г., сумата 29,34 лв. –
лихва за забава върху дължимите месечни вноски от падежа на всяка една от тях до
01.06.2022 г., и сумата 21,28 лв. – такса битови отпадъци за периода 01.03.2021 г. до
01.10.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 300,72 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба до изплащането й.
Излага се в исковата молба, че по силата на Договор за наем № *** ищецът
предоставил на ответника ползването на имот, общинска собственост, представляващ
жилище, находящо се на адрес: ***, срещу заплащане на месечен наем от 42,96 лв., дължим
авансово до 15-то число на текущия месец за следващия, както и такса битови отпадъци в
размер на 3,04 лв., за срок от 2 години, считан от 15.11.2020 г. Сочи се, че със Заповед № ***
договорът за наем бил прекратен, считано от 01.07.2021 г., поради неплащане на дължимите
месечни вноски и ТБО и на ответницата бил определен срок за доброволно освобождаване
на имота и заплащане на дължимите суми до 15.07.2021 г. В определения срок жилището не
било освободено и наемателката продължила да го обитава при хипотезата на чл. 236, ал. 1
до 01.10.2021 г. Тъй като същата не заплатила дължимите суми, се моли за уважаване на
предявените искове, ведно със законната лихва върху главницата от 300,72 лв. от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане, и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез назначения
от съда особен представител - адв. Г., в който оспорва исковете като неоснователни. Сочи,
че липсва облигационно наемно отношение между страните, тъй като представеният договор
за наем не носи подписа на ответника. Възразява срещу редовното водене на счетоводните
книги от ищеца и дължимостта на претендираните суми.
От приетите от първоинстанционния съд като писмени доказателства се установява, че
със Заповед № *** на Кмета на Община Перник е настанена Г. С. Л., ЕГН **********, и
членовете на домакинството й: Й.С.И. и Н.С.И. в общинско жилище, състоящо се от две
стаи, кухня и сервизни помещения, находящо се в ***, за срок от 2 години, считано от
датата на сключване на Договор за наем с Г. С. Л..
Видно от положения върху заповедта подпис от Г. С. Л., че същата й е връчена на
02.11.2020 г., с което е уведомена, че фактическото предаване на жилището ще се осъществи
с протокол-опис и се задължава в четиринадесетдневен срок да сключи договор за наем с
Кмета на община Перник, както и че ако без основателни причини не заеме определеното
жилище в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта Кметът на община Перник я
отменя.
Представен е договор за наем № ***, съгласно който наемодателят Община Перник
предоставя за ползване под наем, а наемателят Г. С. Л. приема да ползва под наем общинско
жилище на посочения в Заповед № *** на Кмета на Община Перник адрес за срок от 2
години, считано от 15.11.2020 г., при наемна цена 42,96 лв. както и такса смет, платими
ежемесечно до 15-то число на текущия месец, подписан за наемодателя от С.В. – Кмет на
2
Община Перник.
Със Заповед № *** на Кмета на Община Перник е прекратено, считано от 01.07.2021 г.,
действието на Договор за наем № ***, сключен между Община Перник и Г. С. Л..
По делото е представена покана от ОП „Общинска собственост, спортни и
туристически обекти“ за заплащане на дължимите суми, без данни за получаването й от
ответника, както и уведомление по чл. 18а, ал. 9, вр. чл. 18а, ал. 8 АПК за връчване на
Заповед № *** на Г. С. Л..
При тези факти, въззивният съд намира следното:
Решението на Районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността му на
основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд е ограничен от релевираните оплаквания в
жалбата.
По възражението за недопустимост на решението поради нередовност на
призоваването на ищеца за насроченото на 04.10.2022 г. открито съдебно заседание съдът
намира следното:
На първо място, в случая не е налице твърдяното процесуално нарушение, тъй като
ищецът – жалбоподател в настоящото производство, не е изпълнил задължението си по чл.
38, ал. 2, вр. чл. 52, ал. 2 ГПК да посочи един от изброените начини за връчване на
електронен адрес, като на съда е служебно известно, че същият е заявил призовките и
съобщенията по всички дела му се изпращат на електронна поща ********@******.**, в
който смисъл е Заповед № 386 от 02.06.2020 г. на Председателя на Районен съд – Перник.
Страната е приела връчването на посочената електронна поща и по конкретното дело,
потвърждавайки получаването на първото съобщение, а призовката за насроченото на
04.10.2022 г. открито съдебно заседание е получена на 23.08.2022 г., за което по делото е
приложено извлечение от електронния запис на обратната разписка, представляваща
потвърждение по смисъла на чл. 41а, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 3 ГПК. С оглед изложеното, съдът
приема, че ищецът е бил редовно призован за насроченото открито съдебно заседание пред
първата инстанция. За пълнота следва да се посочи, че дори направеното в тази връзка
възражение да се приеме за основателно, то не би довело до недопустимост на решението, а
би било основание за уважаване на доказателствените й искания в хипотезата на чл. 266, ал.
2 и ал. 3 ГПК, каквито не са направени.
По правилността на решението с оглед наведените в жалбата оплаквания, съдът
намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 232, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с
общински жилища на територията на община Перник /НРУУРОЖ/ настаняването се
извършва със заповед от кмета на общината. Заповедта се връчва по реда на Гражданския
процесуален кодекс, като в съобщението се посочва дата за фактическото предаване на
жилището и влиза в сила от датата на фактическото предаване на жилището с протокол-
опис /чл. 22, ал. 5 НРУУРОЖ/. Съгласно чл. 24, ал. 1 въз основа на настанителната заповед
кметът на общината сключва писмен договор за наем, в който се определят: правата и
задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена; заплащане на консумативи и
такса смет; отговорността при неизпълнение; поддържането и други условия по наемното
правоотношение.
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на
наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена. По
силата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят има задължение да заплаща наемната цена.
Следователно за успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл. 232,
ал. 2 ЗЗД ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да установи наличието на
3
облигационна връзка с ответника по договор за наем, по силата на който се е задължил да
предостави на ответника ползването на описания недвижим имот за процесния период
срещу заплащане на посочената наемна цена, предоставяне ползването на недвижимия имот
в състояние, отговарящо за ползването, за което е нает, и настъпване на изискуемостта на
вземането.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът е издал настанителна заповед с
адресат ответника относно процесното жилище, но липсват доказателства, че въз основа на
тази заповед страните са постигнали съгласие по договор за наем с твърдяното съдържание.
За установяване наличието на договорното отношение между страните от ищеца е
представен договор за наем, в който е положен подпис само от него в качеството на
наемодател, поради което същият не обвързва ответника с направените изявления в
качеството на наемател, за което е направено и изрично възражение от особения
представител.
По изложените съображения съдът приема, че ищецът не е установил поставените в
негова доказателствена тежест факти, поради което предявеният иск с правно основание чл.
232, ал. 2 ЗЗД е неоснователен.
Предвид недоказаност наличието на наемно правоотношение между страните, по което
ищецът да е предоставил ползването на процесния имот на ответника, неоснователен се
явява и искът с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, както и акцесорната претенция с правно
основание чл. 86 ЗЗД за лихви за забава върху главниците.
Първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи, поради което жалбата е
неоснователна, а решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Ответникът не е направил искане и представил доказателства за сторени разноски,
поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1010/12.10.2022 г. по гр.д. № 3198/2022 г. на Районен
съд – Перник, поправено с Решение № 1231/18.11.2022 г. по гр.д. № 3198/2022 г. на
Районен съд-Перник.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4