Определение по дело №47/2016 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 37
Дата: 12 януари 2018 г.
Съдия: Иво Василев Добрев
Дело: 20162100900047
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2016 г.

Съдържание на акта

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е №37

 

 

Бургаският окръжен съд                                                      граждански състав

На 12.01.2018 година

В закрито заседание в следния състав:

 

 

                                                                                    Окръжен съдия: Иво Добрев

 

като разгледа  докладваното от съдията Добрев

търговско дело № 47 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             

 

Производството е по реда на чл.248 ГПК във връзка с направено искане за постановяване на съдебен акт, с който да се измени решението по търговско дело  №47/16г. в частта за разноските, като бъде намален размерът на присъдените в полза на ответната страна такива, на основание чл.78 ал.5 ГПК.

           Твърди се, че в решението съдът е отхвърлил възражението за прекомерност на възнаграждението, претендирано от процесуалния представител на ответника, без да изложи съображения за съотношението между цената на адвокатската услуга и фактическата и правна сложност на делото, след което да изведе съответствие между размера на същото и положените усилия при упражняване на процесуални права, съобразявайки в тази връзка Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

          Заявява се също така, че неправилна се явява констатация на съда, че възнаграждението съответства на броя на проведените по делото заседания, тъй като в самия договор за правна защита няма уговорено възнаграждение, според броя на съдебните заседания. Не били представени и доказателства, че адвокатското възнаграждение е заплатено, поради което и същото въобще не следвало да бъде присъждано в тежест на ищеца.  

В срока по чл. 248 ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който се заявява, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В същото становище е посочен размерът на адвокатското възнаграждение, който се следва по смисъла на горния подзаконов нормативен акт, за всеки един от съединените искове, като освен това е застъпена и позиция, че се касае за фактическа и правна сложност на процеса, произтичаща от продължителния период на разглеждане на делото и големия брой заседания, а също така и от характера и обема на положения юридически труд, който далеч надхвърля обичайното протичане на едно производство.

           Подадената молба е допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл.248 ал.1 ГПК.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:

Общият размер на минималното адвокатско възнаграждение, дължимо за  обективно съедините претенции възлиза на 12 362 лева. Това е минималната сума, която горния нормативен акт предвижда да се заплати при този материален интерес. В настоящия случай обаче делото се отличава с фактическа и правна сложност и това се дължи не само на големия обем доказателствени материали, които са представени, събрани и следва да се анализират, довело като последица и до нови искания в резултат на тяхното приобщаването и съответно провеждане на нови съдебни заседания, но и на спецификата на самия казус. На изследване в процеса е подлежала дейността на дружеството- ищец в един продължителен период от време, включително вътрешните отношения и уговорки между съдружниците, като са депозирани множество молби и искания, по които съдът се е произнасял в закрито заседание.  Касае се за сериозен като обем положен юридически труд и извършена работа от процесуалния представител на ответника, поради което и настоящия състав намира присъдения размер на хонорара на адвоката на ответника за справедлив и съответстващ на тежестта и сложността на производството.

Доказателства за заплащане на горния размер на адвокатското възнаграждение са представени на страница 104 и 105 от делото.

         Не се установяват следователно обстоятелства, с оглед на които при условията на чл.248 ал.1 ГПК да са налице основания за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, които настоящият състав е присъдил в полза на ответника и в тежест на ищеца. При това положение съдът приема, че няма основания и подадената молба да бъде уважена.

         Ето защо и на основание чл.248 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д  Е Л И:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца по т.д. №47/2016г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас- “Термолукс радиатори“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Иван Вазов“ №75 за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като неоснователна.                

           

         Определението подлежи на обжалване по чл.274 ал.1 т.2 ГПК с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от  връчване на съобщението.

 

 

                                                                                   Съдия: