РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Търговище, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К. ИВ. К.
при участието на секретаря К. Ал. К.
като разгледа докладваното от К. ИВ. К. Гражданско дело № 20243530100662
по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Ищците твърдят в исковата си молба следното:
По силата на Нотариален акт 42, том VI, per. № 1941, дело 1035 от
23.04.2014 г. вписан в СВ при PC Търговище М. И. П. и Ю. Б. П. са собственик
на 27.19 кв. м от ПИ 73626.509.621 с обща площ от 842 кв. м в урбанизираната
зона на гр. Търговище, с административен адрес, *****************.
По силата на Нотариален акт 172, том VII, per. № 2476, дело 1370 от
29.05.2015 г. вписан в СВ при PC Търговище Н. Р. И. е собственик на 27,19 кв.
м. /838 ид.ч от ПИ 73626.509.621 с обща площ от 842 кв. м в урбанизираната
зона на гр. Търговище, с административен адрес, **********.
По силата на Нотариален акт 34, том XXI, per. № 7514, дело 4201 от
20.12.2013 г. вписан в СВ при PC Търговище С. Н. Д. и Р. И. Д. с собственици
на 27,19 кв. м. от ПИ 73626.509.621 с обща площ от 842 кв. м в
урбанизираната зона на гр. Търговище, с административен адрес, **********.
По силата на Нотариален акт 64, том III, per. № 783, дело 467 от
04.03.2021 г. вписан в СВ при PC Търговище М. Д. Х. е собственик на 27,19 кв,
м. от ПИ 73626.509.621 с обща площ от 842 кв. м в урбанизираната зона на гр.
Търговище, с административен адрес, **********.
По силата на Нотариален акт 19, том XV per. № 4971, дело 2775 от
1
26.09.2014 г. вписан в СВ при PC Търговище Х. Т. Х. е собственик на 27,19 кв.
м. от ПИ 73626.509.621 с обща площ от 842 кв. м в урбанизираната зона на
**********, с административен адрес, **********.
По силата на Нотариален акт 19, том XV, per. № 4971, дело 2775 от
26.09.2014 г. вписан в СВ при PC Търговище С. Н. С. и С. Й. С. са собственици
на 27,19/838 ид.ч кв. м. от ПИ 73626.509.621 с обща площ от 842 кв. м в
урбанизираната зона на **********, с административен адрес, **********.
Посочените ищци са собственици и на самостоятелни обекти -
апартаменти в сградата построена в ПИ 73626.509.621, с идентификатор №
73626.509.621.1, но въпреки, че притежават идеални части от поземленият
имот нямат право да ползват дворното място по предназначение и нямат
достъп до поземления имот.
Строителят на имота и съсобственик на ищците на парцела -
„КЪНЕВИ 7“ ООД го е преградил, като е заградил двора с две метални врати
и не осигурява достъп до имота, като твърди, че има изградени паркоместа и
ги продава на трети лица, а съсобствениците в имота нямат право да паркират
в двора, а ако желаят това трябва да заплащат наем на дружеството и в
частност на управителя Ст. Д. К..
Паркомястото не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, а
местата за паркиране се определят чрез разпределяне ползването на
свободната дворна площ от общото събрание на етажните собственици, като
такова решение не е вземано.
По отношение на сделки - продажба на паркоместа, те противоречат на
чл. 33 от Закона за собствеността, както и че са нищожни поради
противоречие с добрите нрави, с оглед на нееквивалентност на насрещните
престации, поради невъзможен предмет, тъй като не е закупен обект в
построената сграда, а само идеални части в поземления имот, за който отделно
се поддържа, че съставлява обща част на сградата. В инвестиционният проект
е посочено, че е предвиден навес за покрит паркинг, допрян и с височина на
плътна ограда към дъното на имота, в част благоустройство и озеленяване е
предвидено в границата на имота да има места за автомобили за обектите в
сградата - 14 бр. жилища, 5 бр. ателие, ч бр. магазини и аптека с обща
търговска площ от 212 кв. м., като са осигурени 21 бр. места за автомобили, от
които 9 бр. за открито паркиране, 11 бр. под навес за покрито паркиране и 1 бр.
гараж в сградата. Като е оформен достъп до входовете на сградата. По силата
на закона за всеки един от самостоятелните обекти в сградата, следвало да се
обособи и да притежава паркомясто в имота.
Чл. 43, ал. 3 от ЗУТ гласял, че „когато урегулираният поземлен имот е
обща част към сграда - етажна собственост, необходимите места за паркиране
2
могат да бъдат осигурени и в свободната дворна площ чрез разпределяне на
ползването на част от дворното място от общото събрание на етажните
собственици при спазване на нормативите за минималната задължително
озеленена дворна площ. Когато земята, върху която е изградена жилищната
сграда, не е със статут на обща част по чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността,
паркирането се осигурява чрез разпределяне на ползването върху тази част от
свободната дворна площ, която не е необходима за ползването на сградата по
предназначение.” Което не е сторено и към настоящият момент.
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 4 ЗУТ в сграда в режим на етажна
собственост необходимите места за паркиране се осигуряват с
инвестиционния проект във: 1. паркинг - гараж със статут на самостоятелен
обект в сградата, или 2. паркинг - гараж със статут на обща част в сградата,
или 3. отделни места за паркиране със статут на принадлежност към
съответните самостоятелни обекти в сградата
А, съгласно разпоредбата на чл. 43 ЗУТ „За нови сгради необходимите
гаражи и места за паркиране задължително се осигуряват в границите на
урегулирания поземлен имот", проектът не може да бъде одобрен и сградата
не може да бъде въведена в експлоатация, ако не са осигурени места за
паркиране за всеки жилищен обект - жилище или ателие и за всеки обект за
стопанска дейност.
Към датата на въвеждане на сградата в експлоатация, предвидените по
проекта паркоместа съответстват точно на броя на обектите - жилищни и
стопански.
По силата на притежаваното от ищците право на собственост върху
поземленият имот и самостоятелен обект в сградата те считат, че имат право
на достъп до вътрешният двор и до паркоместата в двора и да паркират
автомобилите си в него, а не както към момента да нямат право да влязат в
двора, като не могат и да стигнат до входа и да си разтоварят багажа от
колите, а се налага да носят на ръце продукти, мебели, строителни материали
и други уреди.
Разговаряли са много пъти с управителя на „КЪНЕВИ 7“ ООД с ЕИК
********* в частност Ст. Д. К., който притежава около 320 кв. метра от ПИ
73626.509.621, но той казва, че те – ищците нямат право да ползват двора, и
че техните идеални части от земята се намират под апартаментите им.
До входа на тяло А от източната страна на сградата е поставена врата
метална, която да служи за преминаване на леки автомобили в двора на
жилищният блок, тази врата се отваря с дистанционно, което имат само
управителите на „КЪНЕВИ 7“ ООД, техните наематели на паркоместа в двора
и хората, на които са продали неправомерно паркоместа. Преди поставената
3
вратата също има обособени две места, но на тях също не се позволява от
управителя на ответното дружество да се паркира, дори и да има там свободни
места.
В западната страна на сградата също има метална решетка, която пречи
да се влиза в заграденото дворно място, на което ищците са съсобственици,
прави впечатление, че е изградено скосяване и връзка с улицата, за да може да
излезе или влезе автомобил, но това също не е възможно.
Ищците молят съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
- КЪНЕВИ 7“ ООД с ЕИК *********, управлявано и представлявано заедно и
поотделно от Л. Д. К. и Ст. Д. К.: да преустанови неоснователните си
действия, с които нарушава правото им на собственост, за да може да
паркират и влизат в имота с личните си автомобили и от двете страни на
сградата, където има обособени входове за влизане, за да ползват имота си по
предназначение, като премахне поставената в източната част на имота
метална вратата, а също така и метална решетка поставена в западната част на
имота, които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост
върху дворно място в ПИ 73626.509.621, за което с Инвестиционният проект
на жилищна сграда одобрен 04.20213 г. е посочено, че е предвиден навес за
покрит паркинг, допрян и с височина на плътна ограда към дъното на имота, в
част благоустройство и озеленяване е предвидено в границата на имота да има
места за автомобили за обектите в сградата - 14 бр. жилища, 5 бр. ателие, ч бр.
магазини и аптека с обща търговска площ от 212 кв. м., като са осигурени 21
бр, места за автомобили, от които 9 бр. за открито паркиране, 11 бр. под навес
за покрито паркиране и 1 бр. гараж в сградата, като е оформен достъп до
входовете на сградата.
Редовно призовани, от ищците се явиха лично – С. Й. С. - в двете
открити заседания; С. Н. С. – само в първото открито заседание и Р. И. Д. –
само във второто открито заседание. Останалите ищци – М. И. П., Ю. Б. П.,
Н. Р. И., С. Н. Д., М. Д. Х., Х. Т. Х., не се явиха. Всички ищци се представляват
от упълномощен процесуален представител – адв. В. Н. от АК-Търговище,
която поддържа иска така, както е предявен. Подробни съображения са
изложени в писмена защита.
Ответникът – „КЪНЕВИ 7“ ООД-Търговище, редовно уведомен за
исковата молба, подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор,
като оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Редовно
призован в открито заседание ответникът се представлява от управителя - Ст.
Д. К. и упълномощен процесуален представител – адв. П. М. от АК-София,
която поддържа писмения отговор и моли съдът да бъде отхвърлен като
неоснователен и по подробно изложените съображения в писмени бележки.
4
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Ответникът „КЪНЕВИ 7“ ООД е закупил недвижими имот в
**********, както следва - с нот.акт от 05.05.2011г. закупил ПИ с
идентификатор 73626.509.613 с площ от 563 кв.м. и с нот.акт от 23.11.2012г.
закупил ПИ с идентификатор 73626.509.615 с площ от 260 кв.м. С договор за
продажба на общински терен за урегулиране на поземлен имот от 29.05.2013г.
закупил от Община Търговище ПИ – частна общинска собственост с
идентификатор 73626.509.606 с площ от 15 кв.м. за урегулиране на УПИ ХIII
в кв.121 по плана на ********** от 1996 г. От посочените по-горе - закупени
от ответника три ПИ общата площ е 838 кв. м. /563+260+15/.
След изменения на ПУП-ПЗР за УПИ ХIII в кв.121 е образуван ПИ с
идентификатор 73626.509.619. Ответникът е възложител на строеж на
жилищна сграда в УПИ 73626.509.619 в кв.121 в **********, като
Инвестиционният проект-промени по време на строителството, в част:
Архитектурна, Благоустрояване и озеленяване е одобрен през м. 04.2013г.
Издадено е от Гл.арх. на Община Търговище Удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строеж № РВЕ-01-36 от 27.06.2014г., състоящ се
от: Четириетажна жилищна сграда /Тяло А и Тяло „Б“/; Навес за паркиране на
автомобил /за 11 броя автомобили/ и Плътна ограда с Н 2.20 м. към съседните
имоти, който строеж се намира в ПИ с идентификатор 73626.509.621, УПИ
ХIII в кв.121 по ЗРП на **********.
Към момента процесният ПИ е с идентификатор 73626.509.621, с
административен адрес в **********, с площ 842 кв.м. , видно от скица на
ПИ № 15-675285/29.05.2023г., изд. от СГКК-Търговище.
От представените с исковата молба нотариални актове се установи, че
ищците са закупували от ответника „КЪНЕВИ 7“ ООД самостоятелен
обект в сграда – апартамент, ведно със съответните идеални части от
правото на строеж върху ПИ с идентификатор 73626.509.621, и ведно с
27.19 кв.м. /или 27.19/838 ид.части/ от правото на собственост върху ПИ с
идентификатор 73626.509.621, като: М. и Ю. П.и са ги закупили на
23.04.2014г.; Н. И. ги е закупила на 29.05.2015г.; Р. и С. Д.и са ги закупили на
20.12.2013г.; М. Х. е закупил /от лицето Л. Д. К./ на 04.03.2021г.; Х. Т. Х. е
закупил /от Р. Н., Н. Н., Св. Г. и Ев. Г./ на 26.09.2014г.; С. и С. С.и са
закупили /от лицето Д. И. Ат./ на 04.04.2018г.
Някои от собствениците на апартаменти при закупуването им са
закупили с нотариален акт също и самостоятелен обект в сграда – гараж в
сграда /напр. Р. и С. Д.и/ или 13.50/838 ид.части от ПИ с идентификатор
73626.509.621, с реално ползване на открито – Паркомясто № 12 с общо площ
5
от 13.50 кв. м. /напр.Ст. Й. Ст./.
Няма спор между страните по делото, че ищците – индивидуално или в
режим на СИО са собственици на по 27.19 кв.м. /или 27.19/838 ид.части/
от ПИ с идентификатор 73626.509.621, който по нотариалните актове е с
площ 838 кв.м., а по скица е с площ от 842 кв.м.
Няма спор между страните по делото, че ищците пешеходно свободно
влизат и излизат, движат се и ползват като собственици, доколкото им е
необходимо съответните им ид.части от ПИ с идентификатор
73626.509.621. Обстоятелството, че ищците нямат проблем пешеходно да
влязат в двора, да преминават и да се движат спокойно, се доказа и от
гласните доказателства.
Единственият проблем, който е възникнал и е дал повод за предявяване
на иска е, че ищците като собственици на 27.19 кв.м. /или 27.19/838
ид.части/ от ПИ с идентификатор 73626.509.621, не могат да упражняват
това си право на собственост с МПС, защото ответникът, който им е
съсобственик е извършил неоснователно действие, с което им пречи, а именно
в източния край на имота е поставил като преграда широка метална врата,
която се заключва и те нямат предоставени ключове, а в западния край е
поставил неподвижна метална решетка, и съответно те не могат да влязат в
двора с лек автомобил. По този начин с поставена и заключена метална врата
в източния край и поставена неподвижна метална решетка в западния край на
съсобствения им имот ищците нямат достъп с МПС-лек автомобил до двора,
не могат да влязат и да паркират, не могат да спрат пред входа и да
разтоварят багаж като напр. детска количка, покупки, мебели и др., а трябва
да паркират извън двора - ПИ с идентификатор 73626.509.621 и да ги носят
на ръка, което създава неудобства.
За изясняване на спора от фактическа страна, съдът допусна до разпит
четирима свидетели: посочените от ищците – 1. св. Д. Д. и 2. св. Кр. Кр. и
посочените от ответника – 3. св. Св. Д. /**********/ и 4.св. Яш. С.. Първите
двама свидетели са близки на ищците С. и С. С.и, които имат апартамент в
Тяло „А“ на 5 етаж в сградата. От показанията на първата група свидетели се
установи, че тази метална врата, която е и източния край на двора от години
е била заключена и само тези, които имат раздадени чипове могат да
преминават през нея с леките си автомобили. А чипове имат тези, които са си
закупили паркоместа. В двора има паркоместа с навес. От западната страна на
двора има метална преграда и пред нея расте едно дърво. Входът за
апартаментите от Тяло „А“, където живеят ищците С. и С. С.и, се намира
преди широката метална врата, но дори и там не може да се паркира кола,
защото няма да имат достъп другите хора – за тяло „Б“ и за паркоместата да
влизат и да излизат от двора, понеже е много тясно, то е като път. Няма
6
места за паркиране преди металната врата, защото това е пътят за
преминаване към другото тяло на сградата и към двора и паркоместата под
навеса. Ищците не могат с колата си да влязат вътре в двора, не могат да
маневрират. Голям проблем е за ищците, напр. сем. С.и, които искат да правят
ремонт в апартамента и съответно е необходимо товарене и разтоварване, а не
може да си паркират колата в двора. Затова си паркират колата навън, на
булеварда, където има празно място. Тази метална врата според първата група
свидетели винаги е била затворена, така са я виждали. От показанията на св.
Д., която често посещава сем. С.и, веднъж или два пъти седмично им ходи на
гости, и има преки и непосредствени впечатления се установи, че от около
няколко месеца, най-много от около месец Май 2024г. т.е. след завеждане на
исковата молба и образуване на делото, го няма заключващото устройство и
металните врати стоят отворени. Св. Кр. много пъти е ходил на гости, в
апартамента на сем. С.и, но за последно е бил там през пролетта /2024г./ и
дотогава затворена е виждал тази метална врата.
От показанията на св. Д. се потвърди установеното от разпита на
първите двама свидетели, а именно, че металната врата се състои от две части,
като частта за пешеходци не се заключва, а частта за леки коли е заключвана.
При поставяне на металната врата от фирмата /ответното дружество/ са били
раздадени отключващи устройства на всички, които са закупили паркоместа и
на домоуправителя Р., който има ателие в сградата, по цял ден е там и така ако
му се наложи на някой да товари или разтоварва той да услужи с
дистанционното за отключване. Миналата година /2023г./ имали общо
събрание на живущите блока и те искали да ползват паркоместата, които са
обособени в сграда 2, на без пари да ги ползват. Тогава на събранието се
изпокарали. Но от около една година според св. Д. /разпитът е в о.з. на
16.10.2024г./ тази метална врата стои отворена, още след събранието стои
отворена. Никой не може да паркира преди металната врата, защото тогава
никой други не може да се придвижи напред с кола и да влезе в двора, където
са паркоместата. От западната страна на имота, където е фотото има метална
ограда, но и да я няма там може да се мине само пеша, с мотор или колело,
защото този проход е тесен и не може с лека кола. С поставянето на метална
врата на източния край на поземления имот, която се заключвала, се целяло
предпазване и защита на живущите хора в блока и на леките коли на
паркоместата от трети лица – други хора, които не живеят в блока и нямат
коли. Св. Яш. С. от година и половина преди разпита живее в жилище в тяло
Б от сградата и от тогава металната врата била винаги отворена. За
предишни години той не знае, няма впечатления, защото е живял в чужбина.
Но като се върнал и заживял тук металната врата била отворена в повечето
случаи. Той лично има купени две паркоместа и не е имал никога проблеми с
7
влизането в двора и паркирането, не му се е налагало да ползва
дистанционно, за да влезе и да паркира. Който си е купил паркомясто може да
паркира. Св. С. е виждал съседи от тяло /вход/ А, които да влизат с кола и да
разтоварват. Но ако живущ от вход А спре пред входа, за да разтовари
примерно, в това време друга кола не може да премине. Само където са
паркоместата е широко, за да може да се маневрира.
Досежно обстоятелството, че от няколко месеца и най-много от м. Май
2024г. т.е. след завеждане на исковата молба и образуване на настоящото дело
металната врата, през която се преминава с лека кола, не е заключена и стои
отворена, съдът изцяло кредитира показанията на св. Д., доколкото тя има
най-пълни и преки впечатления, не е заинтересована от изхода на спора за
разлика от св. Д., който е син на управителите на ответното дружество, и
нейните показания кореспондират с тези на св. Кр..
В подкрепа на установеното от гласните доказателства, че след
образуване на настоящото дело, широката метална врата е оставена отворена,
така че да не препятства свободен достъп с МПС до входовете на жилищната
сграда и ответникът, който е и съсобственик заедно с ищците, но с най-много
ид.части, на процесния поземлен имот е предприел действия при монтиране
на заключващ механизъм да се осигури на всички съсобственици ключ или
дистанционно за отключване и отваряне е представеното писмено
доказателство т.нар. договор за разпределение на ползване и управление на
съсобствена недвижима вещ по реда на чл.32 от ЗС от 11.10.2024г. Видно от
същия Ст. Д. К., действащ като пълномощник с нотариално заверени
пълномощни от 22.07.2024г. и от 24.07.2024г. на други собственици на
ид.части от въпросния поземлен имот; действащ и като управител на
„КЪНЕВИ 7“ ООД; действащ и в лично качество като физическо лице-
собственик на ид.части; и Ст. Й. Ст., действащ лично, като всички сключили
договора лица са собственици общо на 538.88 / 838 идеални части от ПИ, са
взети решения във връзка с използването и управлението на съсобствената
недвижима вещи – ПИ с идентификатор 73626.509.621. Решението по т. V.
визирания договор от 11.10.2024г. предвижда да бъде запазена металната
решетка в западната част на двора - същата има функции на ограда на имота и
създава пречки за трети лица да влизат безпрепятствено в имота и да рушат,
замърсяват сградите и съоръженията в имота, както и самия имот чрез
изхвърляне на отпадъци и др. Решението по т.VI. от същия договор предвижда
да не бъде премахвана металната врата на източната част на имота, като с цел
опазване на имота от безпрепятственото влизане и спиране, паркиране на
трети лица в имота, които лица не притежават собственост в сградите,
построени в имота; рушене на настилката на имота; изхвърляне на отпадъци,
следва да бъде монтиран механизъм /ръчен патрон или автоматичен такъв/ за
8
заключване на частта от металната врата, която осигурява достъп с МПС.
Незабавно след монтаж на съответния механизъм собственикът „Къневи
7“ООД чрез Ст. Д. следва да предостави на всички собственици,
притежаващи собственост в сграда 73626.509.621.1 и в сграда
73626.509.621.2. и на собствениците на идеални части от земята, ключ или
дистанционно за ползване и отключване на металната врата чрез осигуряване
на достъп до имота с МПС в рамките на уговореното в т. III. от този договор.
Частта от металната врата за осигуряване на пешеходен достъп до двора и
входовете на сградите следва да бъде безпрепятствен с оглед посещението на
гости в жилищните сгради.
От писменото заключение по съдебна техническа експертиза, прието
без възражения, като пълно и ясно, обосновано и обективно изготвено и
потвърдено от вещото лице инж. К. И. се установи безспорно следното:
1. В североизточната част на поземления имот е поставена метална
врата, а в югозападната част на имота е поставена метална ограда. Приложена
е скица с нанесена метална врата и метална ограда, след заснемането им,
върху основа от кадастралната карта - приложение Ситуация 1 /лист 168 по
делото/;
2. В момента на извършени от вещото лице оглед, не са установени
пречки за достъп в имота пешеходно или с МПС.;
3. В момента на извършения от вещото лице оглед, не е установено
възпрепятстване по някакъв начин на достъп до входовете на блока.
Относно гаража в сградата, на място, обект с такова предназначение в
действителност не съществува. СОС 73626.509.621.1.18 ****************,
представлява „ателие“. По описание на собственика г-н Р. Д. помещение с
предназначение „гараж“ не е имало, самостоятелния обект е построен като
„ателие“ каквото е и към момента, но е продаден е като „гараж“.
В Кадастралната карта и кадастралните регистри, СОС
73626.509.621.1.18 **************** е отразен като „Гараж“, вид собств.
Съсобственост, тип Гараж, бр. нива 1, площ по документ 24.75 кв. м
4. По проект „в границите на имота са осигурени необходимите места
за автомобили за обектите в сградата - 14 бр. жилища, 5 бр. ателие, 2 бр.
магазини и аптека. Осигурени са 21 бр. места за автомобили, от които 9 бр. за
открито паркиране, 11 бр. под навес за покрит паркинг и 1 бр. гараж в
сградата“, съгласно Чл. 43. (1) от ЗУТ (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от
26.11.2012 г.) За нови сгради необходимите гаражи и места за паркиране
задължително се осигуряват в границите на урегулирания поземлен имот.
Осигурените места за паркиране в имота са ситуирани в чертежа, но без
да е предвидена необходимата нормативна площ за свободно маневриране при
9
влизане или излизане от имота на МПС, определени в Чл. 42. (3) и оразмерени
съгласно приложение № 30 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за
планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на
урбанизираните територии.
От същата наредба Чл. 42. (8) (нова, ДВ, бр. 79 от 2022 г., в сила от
06.04.2023 г.) За повече от един самостоятелен обект с жилищно
предназначение не се допуска проектиране на гаражи и паркоместа, без да е
осигурено независимото им ползване.
В Чл. 43. (1) от Наредбата е указано „Необходимият брой на местата за
паркиране и гариране в урбанизирани зони, изградени без осигурени
паркоместа в УПИ, на отделните обекти се осигурява на територията на
съответната зона с предвиждане на паркиране в публични и частни паркинги.
“ и (2) „Когато за централни зони на урбанизираните територии не могат да се
осигурят необходимите места за паркиране и гариране, най- много 30 % от
недостига се предвижда и осигурява в непосредствено прилежащи територии
в публични или частни паркинги. “
В съществуващата ситуация към момента, свободна част от дворното
място, на което може да се паркира трайно, няма.
Осигурен е свободен пешеходен достъп до входовете на сграда 1 и
сграда 2. и безпрепятствена възможност за краткотрайно паркиране в имота и
маневриране за достъп до сградата в него, за която прилага скица -
приложение Ситуация 2 /л.169 по делото/.
В тази площ /за свободен пешеходен достъп до сградата и
безпрепятствена възможност за краткотрайно паркиране / логично, се включва
и площта необходима за маневриране към перпендикулярните паркинг места -
11 броя.
Възможност за свободно трайно паркиране може да бъде осигурена,
при премахване на гореописаната метална врата. Преместването и на самия
вход на имота до тротоара на уличното платно, би осигурило възможност за
свободно успоредно паркиране на само едно МПС, съгласно Приложение №
30 към чл. 42, ал. 3, чл. 120, ал. 2 и чл. 121, ал. 3 (предишно приложение № 30
към чл. 120. ал. 2 и чл. 121, ал. 3; изм. и доп., ДВ, бр. 79 от 2022 г., в сила от
06.04.2023 г.) от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и
проектиране на комуникационно- транспортната система на урбанизираните
територии, за Необходими размери за паркиране - приложение Ситуация 3
/л.170 по делото/.
5. Предвиденият в инвестиционния проект „Навес за паркиране на
автомобили” за 11 броя автомобили, представлява строеж, съгласно § 5 от
Допълнителни разпоредби на ЗУТ - По смисъла на този закон т. 38
10
„"Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на
чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими
културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните
основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението.“, така също и съгласно § 1. 16 от Допълнителни
разпоредби на Закон за кадастъра и имотния регистър, изм. дв. бр. 102 от 8
декември 2023г.: ,, "сграда” или "постройка" е самостоятелен строеж на
основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на
територията, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда
организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение
съгласно класификатора, определен с наредбата по чл. 31 “.
Строеж „Навес за паркиране на автомобили“ според инвестиционния
проект е идентичен със съществуващия в момента самостоятелен обект е
предназначение „Гараж“ е идентификатор 73626.509.621.2., със застроена
площ 169 кв. м.;
6. В част Архитектура на технически проект за обект: „Жилищна
сграда в УПИ XIII /ПИ 73626.509.619/ кв. 121 *********** не е предвиден
технически достъп с МПС до двора от западната част на имота. В ситуацията
е котирано разстояние 2,00 метра от ръба на сградата до ръба на оградата към
улицата, разстояние, което е недостатъчно за достъп с МПС в имота.;
7. При оглед на място и направени замервания от вещото лице е
установено, че разстоянието от ръба на сградата до ръба на оградата към
улицата е 3,50 м., като металната ограда не е поставена по самата граница към
улицата, а на 2.40 м. навътре в имота.
При огледа е видно, че такъв достъп не е съществувал, поради
наличието на дървесна растителност, ограничаваща автомобилния, достъп и
без да е поставена телена мрежа.
След огледа при изчертаване на ситуацията, се установява
несъответствие на имотната граница между ПИ 73626.509.289 и ПИ
73626.509.621, по кадастрална карта и изградената на място такава, показано
на ситуацията.
Имотната граница по кадастрална карта съответства на границата по
техническия проект за обекта и съответно разстоянието от ръба на сградата до
ръба на оградата към улицата е 2,00 м, както е в проекта.
На място, както вече е описано по-горе, това разстояние е 3,50 м. Ако
изградената на място ограда е коректна /има споразумение между
11
собствениците на двата имота/, при премахване на телената преграда в
западната част на имота, има техническа възможност да се осигури достъп до
двора на имота. За осигуряване на достъп с МПС е необходимо да се премахне
дървесната растителност - 1 бр. дърво и да бъде осигурен подстъп към
поземления имот към главната улица, чрез снижаване на бордюра на тротоара.
8. Достъпът до имота от западната страна се препокрива с границите на
ПМ 12, и осигуряването на достъп от тази страна ще ограничава собственика
на ПМ 12.
От дадените разяснения и допълнения от вещото лице инж. И. в
открито заседание на 29.01.2025г. се установи, че имотната граница на място в
западния край на процесния имот със съдения не съответства не само на
границата по кадастрална карта, но и на регулационната граница /към т.7 по-
горе/. Паркоместата – 11 бр. под навеса или това е сграда 2 представляват
отделен строеж по смисъла на ЗУТ и ЗКИР. Като отделен строеж те нямат
отношение и не са обвързани с самостоятелните обекти в сграда 1. По проект
има предвидени паркоместа за абсолютно всеки самостоятелен обект в сграда
1, описани са в текстовата част и са ситуирани в част Архитектурна в
ситуацията по проекта. Така е по проект – 21 бр. места за автомобили, от
които 11 броя – под навеса за покрит паркинг /сега това е сграда 2/ + 9 броя-за
открито паркиране + 1 бр. гараж в сграда 1 /всъщност е ателие, а не гараж/.
Тези 9 броя за открито паркиране не са осигурени, не са предвидени за
свободно паркиране в имота. Те просто са били ситуирани, предвидени на
чертеж, колкото да бъде приет строежа. Само по проект е било предвидено за
всеки самостоятелен обект в сградата да бъде предоставено паркомясто, но
после този навес се оформя като отделен строеж и тези, които са собственици
на отделен СОС, нямат осигурено за ползване паркомясто. Според
разположението и площта на имота няма изисквания къде да има поставена
врата за поземлените имоти. Може и да няма и достъпът да е разграден
отвсякъде. По преценка на собствениците на ПИ се взема такова решение, за
тяхно удобство. Когато вещото лице е посетило процесния поземлен имот
тази метална врата е била отворена и е имало достъп, както пешеходно, така
и с МПС.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл.109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За
да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава
търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно
действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем,
собственикът следва да установи: кое е действието, което препятства
12
упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в
какво се състои нарушението. За да бъде ангажирана отговорността, следва в
резултат на неоснователно действие да има позитивно изразен резултат в
смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на
поддържане на такъв резултат от ответника. Както се приема още с ТР 31/84 г.
ОСГК на ВС и в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК, неоснователното действие следва да е такова, че
да създава пречки за ползване на собствената вещ. Основателността на
негаторния иск предполага доказани неоснователни фактически действия, а в
някои хипотези и противоправни такива, които пречат за упражняване
правото на собственост в пълен обем. Не може да се уважи искът по чл. 109
ЗС, ако не е установено ответникът да пречи на упражняване правото на
собственост. За уважаването на иск по чл. 109 ЗС във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже при условията на пълно доказване не само, че е
собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие
или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за
това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са
недопустими, е конкретна по всяко дело. Понякога естеството на извършеното
от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика
да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които
в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява
действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на
такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или
ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на
собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети
лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на
ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да
било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко
въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което
няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за
собственика да упражнява правото си. Други такива случаи са например,
когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-
хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед
осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по
предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в
определено населено място или част от него. Това се приема и в практиката на
ЕСПЧ- например в мотивите на решение от 25.11.2010 г. на ЕСПЧ по делото
на М. и др. срещу България, относно действията на трети лица, изразяващи се
в превишаване на определените в националното законодателство или
13
нормалните за живота в модерния град нива на шум и произтичащите от тези
действия пречки за нормалното ползване на собственото на ищеца жилище. С
оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по всяко
дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали
неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск
създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали
тези пречки са по-големи от обикновените.
В конкретния казус по настоящото дело се установи несъмнено и
категорично, че ищците индивидуално или в режим на СИО са собственици
на по 27.19 кв.м. /или 27.19/838 ид.части/ от ПИ с идентификатор
73626.509.621, който по нотариалните актове е с площ 838 кв.м., а по скица е
с площ от 842 кв.м. , като двама от ищците /Р. и С. Д.и/ са собственици още и
на 13.50/838 ид.части от ПИ с идентификатор 73626.509.621. Ответникът
„КЪНЕВИ“ ООД също има собственост – на 162.98/838 ид.част от процесния
ПИ, доколкото се установи от представения договор за разпределение от
11.10.2024г. Страните по делото-ищците и ответникът са съсобственици на
недвижимия поземлен имот с идентификатор 73626.509.621, като са
собственици на идеални части от него, а не на реално обособени. Ответникът
е и възложител на строежа: Четириетажна жилищна сграда /Тяло А и Тяло
„Б“/; Навес за паркиране на автомобил /за 11 броя автомобили/ и Плътна
ограда с Н 2.20 м. към съседните имоти, в същия този съсобствен поземлен
имот, като строежът е въведен в експлоатация през 2014г. По-късно са били
поставени в източния край на ПИ – метална врата от две части - по-малка – за
пешеходци и по-голяма, по-широка за преминаване на МПС, а в западния край
– неподвижна метална решетка като ограда. Ищците освен на ид.части от ПИ
са собственици и на самостоятелни обекти в сграда-апартаменти, които са
закупували всеки от тях по различно време, както се установи от
нотариалните актове, през 2013г., 2014г., 2015г., 2018г. и 2021г. От години
наред, поне от 2018г. както се установи от показанията на св. Д. е поставена
металната врата в източния край на ПИ, след вход А – входът за Тяло А от
жилищната сграда, като по-малката и тясна врата винаги е била отворена, а
по-голямата и широка врата е била заключена. Не е имало никакви
ограничения и възпрепятстване от страна на ответника за пешеходен достъп,
свободно и спокойно влизане, излизане и движение на ищците в поземления
имот. От тогава, поне от 2018г. ответното дружество е препятствало, пречило
е на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху
съответните им идеални части от ПИ, доколкото не са могли да влизат с
леките си автомобили в двора, да паркират пред входа, да товарят и
разтоварват багаж, покупки, строителни материали при ремонт и пр.
Неоснователното въздействие на ответника, препятстващо упражняването в
14
пълен обем правото на собственост на ищците върху техните ид.части от ПИ
и преграждащо правомощията им на владеене и ползване на тези ид.части от
ПИ е не поставянето на металната врата, служеща и за опазване на имота от
замърсяващи и разрушаващи действия на трети лица-несобственици, а то се
изразява в затваряне и заключване на широката метална врата, без тяхно
съгласие, така че да не могат да влизат в имота с МПС, да паркират
краткотрайно пред входовете за битовото им удобство и да излизат с МПС от
имота. На ищците не са били предоставени дистанционни отключващи
широката вратата устройства, каквито са били раздадени на собствениците на
паркоместа в сграда 2 /Навес за паркиране на 11 бр. автомобили/.
За пълнота на изложението, съдът държи да отбележи следното: Както
се изясни от заключението на вещото лице по съдебна техническа експертиза
не може да става дума за трайно паркиране на леки автомобили в поземления
имот на лица, които нямат собствено реално обособено паркомясто от тези 11
бр. в сграда 2. Да, били са предвидени по проект паркоместа към всички
самостоятелни обекти в сграда, ситуирани са общо 21 паркоместа, за да бъде
приет строежа; строежът е приет и е въведен в експлоатация без значение, че
не отговаря на проекта. Но тези обстоятелства касаят въпроси, които не са
предмет на настоящото исково производство.
Досежно поставената метална решетка/ограда/ в западния край на ПИ
от заключението по СТЕ е ясно, че там достъп с МПС не е съществувал
изобщо, поради наличието на дървесна растителност, ограничаваща
автомобилния достъп и без телената мрежа/ограда/ от една страна, а от друга
страна – там е разположено паркомясто 12 и не би могло да се осигури достъп
от този край на двора с автомобил, защото се припокрива с границите на
обособено паркомясто 12.
По силата на чл.235 ал.3 от ГПК при постановяване на решението си,
съдът е длъжен да вземе предвид фактите, настъпили след предявяването на
иска, които са от значение за спорното право. Както от гласните
доказателства, посочени по-горе /най-вече показанията на св. Д./, така и при
непосредствения оглед на имота от вещото лице, така и от писменото
доказателство, представено от ответника – договорът по чл.32 ЗС от
11.10.2024г. /след упълномощаване от м.07.2024г./, като последното
кореспондира и последната реплика на управителя на ответното дружество,
преценени в тяхната съвкупност, несъмнено се установи, че едва след
предявяването на иска по чл.109 ЗС на 14.05.2024г. и образуване на
настоящото гражданско дело, ответникът е оставил широката метална врата
отключена и отворена постоянно, така че е осигурен свободен достъп с лек
автомобил навътре в поземления имот, в двора. Категорично е, че едва след
предявяването на иска, ответникът е преустановил неоснователното си
15
действие, с което е препятствал и пречил на ищците да упражняват в пълен
обем правото си на собственост върху съответните им идеални части от
процесния поземлен имот, а именно металната врата е отключена и отворена и
спокойно може да се влиза с МПС в двора, като е предвидено и предоставяне
на чип за отключване. Това са факти от значение за спорното право,
обуславящи неоснователност на иска.
Съобразявайки изложеното по-горе и с оглед разпоредбата на чл.235
ал.3 от ГПК, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС
следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Доколкото ответникът с поведението си е дал повод за образуване на
гр.дело, макар и след предявяване на иска и към момента на приключване на
съдебното дирене да е прекратил неоснователното въздействие върху
недвижимото имущество - ид.части от процесния ПИ на ищците, то –
ответникът носи отговорността за разноските на ищците, по арг. от чл.78 ал.2
ГПК, поради което и ответникът следва да заплати на ищците общо 2300 лв.,
представляващи направените по делото разноски, от които 300 лв. – държавна
такса и 2000 лв., заплатено адвокатско възнаграждение, за които разноски са
представени писмени доказателства по делото и списък по чл.80 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от 1. М. И. П. ЕГН ********** с постоянен
адрес ****************; 2. Ю. Б. П. ЕГН ********** с постоянен адрес
****************; 3.Н. Р. И. ЕГН ********** с постоянен адрес
****************; 4. Р. И. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес
****************; 5.С. Н. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес
****************; 6.М. Д. Х. ЕГН ********** с постоянен адрес
****************; 7.Х. Т. Х. ЕГН ********** с постоянен адрес
****************; 8.С. Н. С. ЕГН ********** с постоянен адрес
****************; 9.С. Й. С. ЕГН ********** постоянен адрес
****************, всички чрез адв. В. Н. от АК Търговище, съдебен адрес
гр. Търговище, ул. „Лилия” № 4, вх. А, ет. 2, ст. 2, против „КЪНЕВИ 7“
ООД с ЕИК *********, със седалище гр. Търговище, ул. „Поп Сава
Катрафилов“ № 22, управлявано и представлявано заедно и поотделно от Л.
Д. К. и Ст. Д. К., чрез адв. П. К. М. от АК-София, съдебен адрес: гр. София,
ул.“Стефан Караджа“ № 18А, ет.1, ап.5, иск да преустанови неоснователните
си действия, с които нарушава правото им на собственост, за да може да
16
паркират и влизат в имота с личните си автомобили и от двете страни на
сградата, където има обособени входове за влизане, за да ползват имота си по
предназначение, като премахне поставената в източната част на имота
метална вратата, а също така и метална решетка поставена в западната част на
имота, които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост
върху дворно място в ПИ 73626.509.621, на осн. чл.109 ЗС и във вр. чл.235
ал.3 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „КЪНЕВИ 7“ ООД с ЕИК *********, със седалище гр.
Търговище, ул. „Поп Сава Катрафилов“ № 22, управлявано и представлявано
заедно и поотделно от Л. Д. К. и Ст. Д. К., чрез адв. П. К. М. от АК-София,
съдебен адрес: гр. София, ул.“Стефан Караджа“ № 18А, ет.1, ап.5 ДА
ЗАПЛАТИ на 1. М. И. П. ЕГН ********** с постоянен адрес
****************; 2. Ю. Б. П. ЕГН ********** с постоянен адрес
****************; 3.Н. Р. И. ЕГН ********** с постоянен адрес
****************; 4. Р. И. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес
****************; 5.С. Н. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес
****************; 6.М. Д. Х. ЕГН ********** с постоянен адрес
****************; 7.Х. Т. Х. ЕГН ********** с постоянен адрес
****************; 8.С. Н. С. ЕГН ********** с постоянен адрес
****************; 9.С. Й. С. ЕГН ********** постоянен адрес
****************, всички чрез адв. В. Н. от АК Търговище, съдебен адрес
гр. Търговище, ул. „Лилия” № 4, вх. А, ет. 2, ст. 2, общо сумата от 2300 лв.,
представляваща разноски по делото, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
17