Решение по КНАХД №394/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от началник група в Областна дирекция на МВР – Кюстендил, РУ Дупница, против решение № 114 от 14.05.2025 г., постановено по анд № 707/2024 г. по описа на Районен съд - Дупница, с което е отменено наказателно постановление № 24-0348-000512/30.07.2024 г. на началник група в ОДМВР – Кюстендил, РУ Дупница.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в противоречие на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – М. Й. Д., чрез адв. М. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Кюстендил, в настоящия си съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Дупница се е развило по жалба на М. Д., против наказателно постановление № 24-0348-000512/30.07.2024 г. на началник група в ОДМВР – Кюстендил, РУ Дупница, с което й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 950 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 06.04.2024 г. в 16:33 часа в [населено място], [улица]срещу № 26 посока Самоков, жалбоподателката управлява собствения си лек автомобил „Сеат Алхамбра“ с рег. № [рег. номер], като се движи със скорост от 104 км/ч., при ограничение на скоростта 50 км/ч. за населено място. Нарушението е установено с техническо средство ATCC TFR1-M с радар TR4D № 563, инсталирано на служебен автомобил „Опел Астра“ с рег. № [рег. номер] с номер на клип 13321/06.04.2024 г.

Установено е от състава на районния съд от назначената съдебно-почеркова експертиза, че подписите на собственика на лекия автомобил – М. Д., положени за „декларатор“ върху декларацията по чл. 188 от ЗДвП от 15.05.2024 г., в който е посочила, че на процесната дата автомобилът е управляван от нея, както и за подпис върху покана от 24.04.2024 г. за явяване при началник група „Пътен контрол“ в РУ Дупница, са изписани от някой друг. Въззивният съд се е мотивирал и с допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП – неспазване на чл. 40, ал. 2 ЗАНН с оглед липсата на писмено доказателство за изпращана покана за предстоящо съставяне на АУАН и последиците при неявяването; непълно описание на нарушението, в нарушение на императивното изискване по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – в НП, както и в АУАН, въз основа на който те е издадено липсва описание на твърдяното нарушение и на доказателствата, който го потвърждават, като в НП не е посочено коя от хипотезите на чл. 182, ал. 4 е приложена, липсва и изложение на фактите, които обуславят повторността на деянието.

Въззивният съд, като обсъдил писмените и гласните доказателства приел, че вмененото с процесното наказателно постановление деяние не е доказано по несъмнен начин.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е провел следствието обективно, пълно и всестранно. Мотивите му съответстват на доказателствата. Според разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП отговорност за извършени нарушения при управляване на МПС се носи от собственика или от ползвателя. В случая правилни са изводите на съда, че недоказано се явява обстоятелството М. Д. да е управлявала автомобила на процесната дата.

Настоящият касационен състав споделя и направения от въззивния съд извод за неспазено изискването на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, която разпоредба разписва хипотеза, при която АУАН може да бъде съставен в отсъствие на нарушителя или негов представител. За да се състави АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН следва нарушителят да е бил надлежно потърсен и поканен да се яви на определената дата, час и място за осъществяване на това процедурно действие. В случая това изискване не е спазено, доколкото от събраните по делото доказателство е установено, че подписът в поканата за съставянето на процесния АУАН не е изпълнен от М. Д..

Касационният състав намира, че правилно районният съд е възприел твърдението за липса на доказателства за повторност на административното нарушение. Нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП препраща към предходните три алинеи и поставя допълнителен съставомерен елемент, а именно повторност на деянието, който изисква съответно описание чрез посочване на наказателното постановление за налагане на санкция за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 1-5, ал. 2 и ал. 3, т. 1-5 от ЗДвП. Следва и наказателното постановление да бъде приложено като доказателство за съществуването на квалифицирания съставомерен елемент. Нищо от нова не е направено от наказващия орган, поради което правилно районният съд е приел, че наказателното постановление като издадено в противоречие с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, следва да бъде отменено.

Първоинстанционният съд не е допуснал сочените от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), касаторът следва да заплати възнаграждение за оказаната на ответника по касация безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. На основание чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ОДМВР - Кюстендил - юридическото лице в чиято структура е органът - ответник, следва да бъде осъдена да заплати на адв. М. К., адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 114 от 14.05.2025 г., постановено по анд № 707/2024 г. по описа на Районен съд - Дупница.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кюстендил да заплати в полза на адв. М. К. сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.