В публично заседание в следния състав: |
Председател: | | Славка Кабасанова |
| | | | | |
като разгледа докладваното от | Славка Кабасанова | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по иск с правно основание чл.422 ГПК. От „……” АД Република Г., чрез „…… – клон Б.” гр.С., против Д.И.К. ЕГН ……, с адрес: с.П., общ.Ч., ул…… № …., е постъпила искова молба, в която се сочи, че на 24.04.2008 г. между ищеца, като кредитор, и Д.А.К., като кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит Ваканция № 321/2008 г. за сумата 16 000 лева, със срок на издължаване 8 години, като усвоените суми кредитополучателят следвало да заплаща с плаващ лихвен процент в размер на 10,50 % годишно, на 96 равни месечни вноски. Ищецът твърди, че към договора за кредит на 29.01.2010 г. бил сключен Анекс № 1, съгласно който задължението по кредита било преструктурирано, а срокът му за погасяване удължен до 29.01.2020 г. Освен това, с анекса ответникът К. се задължил да отговаря за вземанията на банката по договора за кредит като поръчител. Ищецът твърди, че поради системно неизпълнение на поетите задължения за плащане на месечните погасителни вноски, на основание чл.20, във вр. с чл.19, т.1 от Договора, кредитът бил обявен за автоматично предсрочно изискуем на 02.07.2013 г., към който момент били просрочени вноски с падеж: 29 април 2011; 29 май 2011; 29 юни 2011; 29 юли 2011; 29 август 2011; 29 септември 2011; 29 октомври 2011; 29 ноември 2011; 29 декември 2011; 29 януари 2012; 29 февруари 2012; 29 март 2012; 29 април 2012; 29 май 2012; 29 юни 2012; 29 юли 2012; 29 август 2012; 29 септември 2012; 29 октомври 2012; 29 ноември 2012; 29 декември 2012; 29 януари 2013; 28 февруари 2013; 29 март 2013; 29 април 2013; 29 май 2013; 29 юни 2013 с общ размер на просрочените вноски до обявяването на предсрочна изискуемост: 7 518,09 лева. Ищецът моли съда да признае за установено по отношение на Д.К., че той дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 126/2013 г. по описа на РС гр.Чепеларе, както следва: просрочена главница: 15 769,27 лева; просрочена лихва върху редовна главница: 5 331,80 лева за периода от 29.03.2011г. до 01.07.2013г. вкл.; наказателна лихва върху просрочена главница: 591,56 лева за периода от 29.04.2011г. до 02.07.2013г. вкл.; наказателна лихва върху просрочена лихва: 1 538,02 лева за периода от 29.04.2011г. до 02.07.2013г. вкл. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до датата на подаване на настоящата искова молба, както и направените разноски в заповедното производство, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. Правният си интерес от водене на делото ищецът обосновава с подадено възражение от Д.К. срещу заповедта за изпълнение. От ответника Д.И.К. е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен. К. признава, че е подписал анекса към договора, но че не е бил запознат с условията на договора за кредит и общите условия на банката, а от самия анекс не ставало ясно каква е месечната вноска по кредита. Твърди, че не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 126/2013 г. по описа на ЧРС. Счита, че съгласно нормата на чл.147 ЗЗД, поради това, че кредиторът не е предявил иск срещу него в 6-месечен срок от падежа на задължението, че искът следва да бъде отхвърлен. В с.з. ищецът, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Писмено становище от негово име ангажира пълномощника му адв.Г.. Ответникът не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. Писмено становище от негово име ангажира пълномощника му адв.П.. От фактическа и правна страна на основание чл. 12 ГПК, след като обсъди представените по делото писмени доказателства и като взе предвид становищата им, съдът приема за установено следното: На 24.04.2008г. Д.А.К. с ЕГН ……. от с.Х. е сключил с ищеца Договор за потребителски кредит - Ваканция № 321/2008, и получил от „…… - ……." кредит в размер на 16 000 лева със срок на издължаване 8 години и цел на кредита - за текущи потребителски нужди. Съгласно клаузите на сключения договор за усвоените суми кредитополучателят заплаща плаващ лихвен процент в размер на 10.50% годишно. Погасяването на кредита страните са уговорили да се извършва на 96 равни месечни анюитетни вноски(от които последната изравнителна), включващи главница и лихва, съгласно подписан погасителен план. С Анекс №1/29.01.2010г. към договора от 24.04.2008г. Д.И.К. се е задължил по договора като солидарен длъжник. Със същия анекс страните са уговорили, че вземането на банката включващо редовна главница, просрочена главница, лихва върху редовна главница, наказателна лихва върху просрочена главница да бъде трансформирано в редовна главница. Удължен е срокът за погасяване на сумите до 29. 01.2020г. Считано от датата на подписване на анекса, погасяването на кредита е следвало да се извърши на 108 равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, като банката е предоставила 12 месечен гратисен период, през който се заплащат само лихвите. С подписване на Анекс №1/29.01.2010 г. към договора поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя при условията на чл.138 и следващите от ЗЗД за заплащане на целия размер на кредита и лихвите, както и да отговаря за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и за разноските за неговото събиране. Поради системно неизпълнение на поетите задължения за плащане на месечните погасителни вноски, на основание чл.19.1 от договора, кредитът е обявен от ищеца за автоматично предсрочно изискуем на 02.07.2013г. На 12.07.2013г. пред Районен съд Чепеларе е депозирано заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.2 от ГПК срещу главния длъжник и поръчителя. Въз основа на подаденото заявление е образувано ЧГД №126/2013г., по описа на РС - Чепеларе, по което съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 15 769,27лв.– главница, мораторна лихва за периода от 29.03.2011г. до 01.07.2013г. вкл. в размер на 5 331,80 лева, наказателна лихва за периода от 29.04.2011г. до 02.07.2013г. вкл. в размер на 591,56 лева, наказателна лихва върху просрочена лихва за периода от 29.04.2011г. до 02.07.2013г. вкл. в размер на 1 538,02 лева, законна лихва върху главницата от 12.07.2013г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 464,61 лв. държавна такса и 1 626 лв. лева - адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта Д.К. подал възражение, което обосновава и правния интерес на банката да предяви установителен иск за съществуване на вземанията срещу него. С определение № 1578/12.12.2014 г. по ч.в.гр.д.№486/2014 г. на Смолянски Окръжен съд разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед № 54/15.07.2013 г. на ЧРС е отменено, а издаденият въз основа на него изпълнителен лист- обезсилен. От заключението на съдебно-икономическата експертиза, изготвено от вещото лице С.Н., се установява, че исковата претенция е в размер, какъвто е заявен по реда на чл. 417 от ГПК, че изчисленията на просрочените вноски и лихви съответства на заявеното. Съдът кредитира заключението като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото. Неоснователни са възраженията на К., че отговорността му не може да бъде ангажирана, тъй като в анекса от 2010г. не бил упоменат размера на кредита, че не се е съгласявал с условията по договора за кредит от 2008г. Подписвайки договора за поръчителство ответникът К. е гарантирал изпълнението на задълженията на кредитополучателя Д.К., установени в договора за кредит и се е съгласил с всички условия по него. В чл.6.1. от анекса, подписан от него, изрично се сочи, че е неразделна част от договора за кредит от 2008г. и всички допълнителни споразумения договорени между страните. Договорът за кредит и анекса към него от 2010г., в който е инкорпориран договора за поръчителство са действителни и валидно обвързват страните по тях. Затова, доколкото по делото от писмените доказателства безспорно се установява неизплащане на вноските с падеж от 29 април 2011г. до 29 юни 2013г., съдът намира горецитираното възражение на ответника за неоснователно. Неоснователно е и възражението на ответника по отношение разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД. Падежът на главното задължение настъпва на 02.07.2013г, тъй като тогава са налице основанията за настъпване на предсрочна изискуемост по чл.19.1 от договора за кредит и именно тогава банката се е възползвала от тази възможност. Доколкото заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу К. и К. е депозирано в РС-Чепеларе на 12.07.2013 г., според съда 6 месечния срок, в който претенцията може да бъде насочена към поръчителя, е спазен. Съдът приема, че ответникът К. не е бил уведомен от кредитора, че обявява кредита за предсрочна изискуемост. Независимо, че в чл. 19.1 от договора е предвидено автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на кредита при настъпване на посочените в разпоредбата обстоятелства, тази разпоредба не намира приложение с оглед разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 4/2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според даденото в това решение задължително тълкуване, постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Спрямо К. задължението по исковата молба и съответно по заповедта по чл. 417 от ГПК не е станало изискуемо, поради което иска като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. Ищецът не се справи с възложената му по делото доказателствена тежест да установи уведомление за обявяване на кредита на предсрочно изискуем на поръчителя. На осн.чл.78 ал.3 ГПК на ответника с оглед отхвърляне на иска се дължат деловодни разноски в размер на 1000лв. - адвокатски хонорар. Водим от гореизложеното, Чепеларският районен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК, предявен от „……." АД, дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Република Г., град А., ул. „….." № …., чрез „……-…….", ЕИК ……., с адрес град С., район "…….", бул."……..", № ….., със законен представител Е.Л., да бъде признато за установено по отношение на Д.И.К., ЕГН ……, с адрес област С., община Ч., село П., ул. „……" № …, че съществува вземането на банката спрямо него за сумата 15 769,27 лева – главница, просрочена лихва върху редовна главница за периода от 29.03.2011г. до 01.07.2013г. вкл. в размер на 5 331,80 лева, наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 29.04.2011г. до 02.07.2013г. вкл. в размер на 591,56 лева, наказателна лихва върху просрочена лихва за периода от 29.04.2011г. до 02.07.2013г. вкл. в размер на 1 538,02 лева, законна лихва върху главницата от 12.07.2013г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 464,61 лв. държавна такса и 1 626 лв. лева - адвокатско възнаграждение, произтичащи от Договор за потребителски кредит - Ваканция № 321/2008 от 24.04.2008 г. с длъжник Д.А.К., по който Д.И.К. е поръчител, и за които суми е издадена в полза на „……” АД Република Г., чрез „….. – ……” гр.С., Заповед № 54/15.07.2013 г. по ч. гр. д. № 126/2013 г. на РС – Чепеларе. ОСЪЖДА „……." АД, дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Република Г., град А., ул. „……." № …., чрез „…….-…….", ЕИК ……, с адрес град С., район "……", бул."………", № ….., със законен представител Е.Л., да заплати на Д.И.К. направените от него разноски по делото в размер на 1000 лв. Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СмОС. |