Решение по КНАХД №389/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Н. В. Г., против Решение №262/03.10.2025г., постановено по АНД №491/2025г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №9123/10.02.2025г. на Началник-отдел „Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна мрежа“ към Дирекция“АРОК“ при АПИ, с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева на основание чл.177,ал.3,т.1,предл.3 от ЗДвП. Сочи се и че неправилно е индивидуализирано наказанието. Иска се да бъде отменено решението на Районен съд Видин и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната по делото страна в писменото си становище посочва, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Излага подробни съображения за липса на извършено нарушение от водача, за некомпетентност на контролните органи по отношение на водача и за маловажност на нарушението.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд приема за установено следното :

Жалбата, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Обстоятелствата, установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел, се споделят и от Административния съд.

Безспорно е, че на 31.01.2025г., на път II-11, км.1, път Видин-Лом , касаторът управлявал товарен автомобил – марка „МАН“, с рег.№ 8621ВН, с пет оси, с две управляеми, превозващ пшеница. На същия е извършена проверка. При измерването с техническо средство – електронна везна, модел DFW-KR, със сериен № 118807, и ролетка №1313/18/5м е констатирано, че автомобилът е с натоварване на задвижващата ос 12,135 т, при максимално допустимо 11,5т. съгласно чл.7,ал.1,т.4,б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, като превишаването е 0,635 т. , при измерено разстояние между осите от 1,34 м сумата от натоварване на ос на тройната ос на полуремаркето е 26,060 т при максимално допустима такава от 24т. съгласно чл.7,ал.1,т.3,б.”б” от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, като превишението е 2,060т. Прието е, че ПТП-то е тежко и при горните обстоятелства на водача е съставен АУАН за нарушение на чл.139,ал.1,т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.7,ал.1,т.4,б.“а“ и чл.7,ал.1,т.3,б.“б“ от ЗДвП от Наредба №11/2001г. АУАН е предявен и връчен на нарушителя на 31.01.2025г.-момента на проверката, което същият е удостоверил с подписа си и е посочил, че няма възражения. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което е ангажирана отговорността на водача, като му е наложена глоба в размер на 1000 лева на основание чл.177,ал.3,т.1 от ЗДвП.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка Районен съд Видин е приел, че са събрани достатъчно доказателства за реализиран състав на административно нарушение от страна на наказаното лице и е потвърдил наказателното постановление.

Направените от районния съд изводи са правилни. От наказаното лице е извършено вмененото нарушение, каквито изводи е направил и районният съд. Касаторът е извършил нарушение на чл.139,ал.3 от ЗДвП във вр. с чл чл.7,ал.1,т.4,б.“а“ и чл.7,ал.1,т.3,б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, поради което е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.177,ал.3,т.1 от ЗДвП.

Съобразно чл.139,ал1,т.2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Отклонението от което и да е от заложните изисквания представлява нарушение на посочената разпоредба и е основание за ангажиране на отговорността на нарушителя по чл.177,ал.3,т.1 от ЗДвП. Съобразно същата, в приложимата редакция до изм. с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025г., като по-благоприятна такава за нарушителя, наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Допустимите максимални норми за размер, маса и натоварване на ос за движение по пътищата са определени в Раздел II на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Безспорно се установява, че е налице превишение на допустимото натоварване на ос, както от предвиденото в чл.7,ал.1,т.4,б.“а“ от Наредбата, така и от предвиденото в чл.7,ал.1,т.3,б.“б“ от Наредбата. Съобразно чл.3 от ЗП тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат:1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6; 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. Видно от установените обстоятелства, управляваното от наказаното лице ППС е тежко по смисъла на чл.3,т.2 от ЗП, извънгабаритно по смисъла на §.1,т.1 от ДР на Наредбата. Движението на такива ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва по изключение, при разписаните в наредбата предпоставки и ред. Такива ППС според чл.8 от Наредба № 11/2001г. следва да се движат само с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол на МВР, а самите разрешения се издават след заплащането на съответната такса, съгласно ЗП и Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура”.

Предвид горното неоснователни са развитите доводи в жалбата, че движението на процесното МПС, което не се оспорва, че е тежко по смисъла на наредбата, е допустимо. За същото не е издадено разрешително за преминаване на пътищата съобразно изискването на наредбата.

Нарушението е извършено от водача виновно, тъй като същият, като професионален водач е следвало да знае максимално допустимите стойности за движение на тежко пътно превозно средство, а и от събраните гласни доказателства се установява, че водачът е знаел, че е превишил допустимите стойности за натоварване.

Неоснователни са и доводите за неправилна индивидуализация на наказанието. Като е отчел и степента на превишение при определяне на размера на наказанието административно-наказващият орган не е допустнал нарушение на закона при индивидуализацията на наказанието, в какъвто смисъл са доводите на касатора. Съобразно чл.27 от ЗАНН административно-наказващият орган следва да индивидуализира наказанието като отчете тежестта на нарушението, което именно е направено от административно-наказващия орган. Неоснователни са доводите за несъобразяване на друго смекчаващо обстоятелство, а именно трудовата заетост на лицето. В случая отговорността за нарушение на задължение по ЗДвП е именно за водача като такъв, вкл. и когато осъществява задълженията си по трудов договор, а отговорността на собственика на пътното превозно средство или лицензирания превозвач, осъществяващ превоза, се реализира по ЗП. В този смисъл е Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2023 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, осигурява защита на обществени отношения, касаещи строго регламентирана дейност, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата, превоз на товари и контрола при осъществяването на превозите. Движението на тежко пътно превозно средство без надлежно разрешение от компетентните органи е опасно не само за неговия водач, но и за останалите участници в движението, тъй като повишава опасността от възникване на пътнотранспортни произшествия и води до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура, която именно е обект на защита, както по ЗДвП, така и по ЗП.

Съобразявайки се с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, без данни за конкретното трудово възнаграждение, липсата на данни за имотното състояние, липсата на данни за други нарушения от една страна и тежестта на нарушението от друга-претоварване, по два от предвидените показателя, всеки от които поотделно осъществява самостоятелно нарушение, формата на вина- водачът е бил наясно с претоварването, съдът намира, че наложеното наказание правилно е определено над минималния размер, но под средния такъв. Изложени са от административния орган съображения, които следва да бъдат споделени.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. Решението на ВРС, с което е потвърдено наказателното постановление като законосъобразно, е правилно. Липсват касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на осн. чл.63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №262/03.10.2025г., постановено по АНД №491/2025г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №9123/10.02.2025г. на Началник-отдел „Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна мрежа“ към Дирекция“АРОК“ при АПИ.

Решението не подлежи на обжалване.