Решение по адм. дело №252/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба, подадена от В. А. Р. от ***, против Ревизионен акт № Р-16001322005597-091-001/25.10.2023г., издаден от възложителя на ревизията - Д. А., на длъжност Началник на сектор в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив (ТД на НАП – Пловдив) и от ръководителя на ревизията - М. Д., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 4/08.01.2024 г. на Директора на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП.

Изложени са доводи за нищожност, а в режим на евентуалност - за незаконосъобразност на оспорения РА, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и като издаден в противоречие със събраните в хода на ревизията факти и доказателства, които не подкрепят и не установяват фактическите и правни основания за търсената и вменена солидарна отговорност. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 19 от ДОПК, като в подкрепа на последното посочва, че други лица са извършвали правните и фактическите действия по управление на дружеството – управител, пълномощник. Уточнява, че управителят на дружеството и едноличният собственик на капитала и пълномощник на „Застрахователна брокерска къща Инс Консулт“ ООД, за процесния период е С. Щ., която е дала обяснения в хода на ревизията, че като дивидент е разпределена сумата от 66 500 лв. към всички съдружници, а останалите – налични суми, извън посочената, не е разпределяна. В допълнение е отбелязано, че Щ. е посочила, че е налице счетоводна грешка при отразяването на сумата и неправилно е посочена като разпределен дивидент, а жалбоподателят е получил сума от 11 000 лева, общо за всички години, по банков път, като разпределен дивидент. Релевира и други доводи, че не е извършено плащане в полза на Р., каквото е изискването на чл. 19 от ДОПК. Претендира отмяна на РА и присъждане на сторените разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - Пловдив към ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, при съобразяване разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за установено следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001322005597-020-001 от 24.10.2022 г., издадена от Д. А. И., на длъжност началник сектор в Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите е инициирано ревизионно производство по отношение на В. Р., за установяване на отговорността му за задълженията на „Застрахователна Брокерска Къща Инс Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, а именно:

1. данък върху добавената стойност в размер на 4 048,24 лева и лихви в размер на 2 650,63 лева, за периода от 01.12.2016 г. до 31.01.2018 г.;

2. корпоративен данък в размер на 38 770,99 лева и лихви в размер на 27 988,86 лева, за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2017 г.;

3. данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер на 13 985,59 лева и лихви в размер на 9 096,08 лева за периода от 01.12.2016 г. до 31.01.2018 г.;

4. данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в размер на 52 050 лева и лихви в размер на 32 558,15 лева, за периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2017 г.;

5. данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори и други в размер на 2 497,50 лева и лихви в размер на 1 622,22 лева, за периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2017 г.;

6. държавно обществено осигуряване – за осигурители в размер на 31 566,64 лева и лихви в размер на 20 532,69 лева, за периода от 01.12.2016 г. до 31.01.2018 г.;

7. вноски за здравно осигуряване - за осигурители в размер на 14 232,06 лева и лихви за в размер на 9 261,53 лева, за периода от 01.12.2016 г. до 31.01.2018 г.;

8. универсален пенсионен фонд – за осигурители в размер на 7 405,66 лева и лихви в размер на 4 815,34 лева, за периода от 01.12.2016 г. до 31.01.2018 г.

Ревизията е възложена на М. Г. Д. (ръководител на ревизията) и Н. Т. П. - заемащи длъжностите главни инспектори по приходите в НАП.

Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001322005597-020-002/31.01.2023 г. и ЗИЗВР № Р- 16001322005597-020-003/01.03.2023 г., издадени от органа, възложил ревизията, срокът за приключване на ревизията е продължен до 31.03.2023 г. Със Заповед № Р-16001322005597- 023-001/24.03.2023 г. ревизията е спряна на основание чл. 34, ал.1, т. 2 от ДОПК, съответно със Заповед № Р-16001322005597-143-002/02.08.2023 г. е възобновена, като е определен нов срок за приключване след възобновяването - 09.08.2023 г.

На основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад № Р-16001322005597-092-001/17.08.2023 г. от М. Г. Д., в качеството й на ръководител на ревизията и от Н. Т. П.. Въз основа на него, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията е издаден оспореният в настоящото производство ревизионен акт.

В производство по обжалване по административен ред е издадено Решение № 4/08.01.2024 г. от Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, потвърждаващо РА, с който на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК е ангажирана отговорността на В. Р. за задължения на „Застрахователна Брокерска Къща Инс Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, в общ размер на 164 556,68 лева и лихви в общ размер на 108 525,50 лева.

Установено е, че през ревизирания период 01.01.2016 г. - 31.01.2018 г. В. Р. е съдружник в „Застрахователна брокерска къща Инс Консулт“ ЕООД. С Учредителен акт от 15.04.2013 г. е определено дружеството да се представлява и управлява от Г. Г. М., до тогава управител е бащата на ревизирания субект - А. В. Р.. С Дружествен договор, приет с Решение на заседание на съдружниците на дружеството, проведено на 08.02.2015 г. е вписано, че съдружници в дружеството са В. А. Р., Р. А. Х. и Г. Г. М.. Съдружникът Р. е с дялово участие 1 700 лева, което представлява 33,33% от капитала на дружеството. Съдружници със същия дялов капитал са още Г. Г. М. и Р. А. Х. – сестра на РЛ. На 29.01.2018 г. едноличен собственик на капитала е С. П. Щ., а към момента на издаване на процесния РА е назначена за ликвидатор на дружеството.

Застрахователното дружеството е извършвало основна дейност като застрахователен брокер - осъществяване на посредничество за сключване и изпълнение на застрахователни и/или презастрахователни договори и свързаните с тях консултантски услуги; търговско представителство на български и чуждестранни физически и/или юридически лица в страната и чужбина. Регистрирано е по ЗДДС от 14.07.2011 г. и е дерегистрирано по ЗДДС на 24.10.2018 г. поради прекратяване на ЮЛ-търговец (със или без ликвидация).

Дружеството е било осигурител на наети лица (на трудови и на граждански договори) до момента на обявяването му в ликвидация. Установени са неплатени задължения по фондове за социално, здравно и допълнително задължително пенсионно осигуряване. Към спорния РА е приложена справка за общите задължения (данъчно-осигурителна сметка - ДОС) на „Застрахователна брокерска къща Инс Консулт“ ООД към 01.08.2023 г., с невнесени задължения по Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) - декларирани със справки-декларации, по Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) - декларирани с годишни данъчни декларации, данък дивидент (деклариран с декларация по чл. 55 от ЗКПО), задължения по декларации обр. 6 за фондове на Държавно обществено осигуряване (ДОО), Здравно осигуряване (ЗО), Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения (ЗДДФЛ) и 9 бр. наказателни постановления, издадени от Комисия за финансов надзор, общо в размер на 634 731,18 лева, от които главници в размер на 387 472,82 лева и лихви в размер на 247 258,36 лева.

От извършена проверка в информационните масиви на ТД на НАП - Пловдив е констатирано, че от дружеството периодично са подавани декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, с които са декларирани изплатени дивиденти в полза на съдружниците. По отношение на В. Р. са подадени декларации за окончателен данък за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ, както следва:

За 2016 год. от дружеството е подадена справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ с вх. № 22000173491225 от 23.04.2017 г. с деклариран брутен размер на дохода 10 000 лева и удържан данък в размер на 500 лева.

За 2017 г. от дружеството е подадена справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ с вх. № 22000183364073 от 15.03.2018 г. с деклариран брутен размер на дохода 334 385,96 лева и удържан данък в размер на 16 719,30 лева.

За 2018 г. от дружеството е подадена справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ с вх. № 22000193373880 от 15.03.2019 г. с деклариран брутен размер на дохода 1 052,63 лева и удържан данък в размер на 52,63 лева. За всички години е отбелязан Код на дохода 814 - доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на физически лица по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Изискани са писмени обяснения и документи, в отговор на които в указания срок РЛ е заявил, че не притежава документи, касаещи дейността на дружеството, тъй като е продал дяловете си през м. 01.2018 г. Посочил е, че дружеството е в процес на ликвидация и вероятно цялата документация се съхранява при ликвидатора - С. Щ.. По отношение на получените дивиденти е заявил, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2018 г. е получил дивиденти от дружеството, които са били изплатени изцяло по банков път, през 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 11 000 лева. Посочил е, че през целия период дружеството е било управлявано и ръководено от С. П. Щ. - пълномощник на управителя и трети съдружник - Г. М.. С. П. Щ. е подписвала всички документи. Същата след януари 2018 г. е едноличен собственик на капитала.

От данните се установява, че стопанската дейност на дружеството изцяло е осъществявана от упълномощеното за целта лице С. П. Щ., включително решения сделки, доставки и подписване на документи свързани с дейността. За периода 01.01.2016 год. до 31.01.2018 г. не са извършвани продажби на активи, собственост на дружеството. Декларации и други данъчни документи са подавани от счетоводството на база обработени и предоставени им от упълномощеното лице. Във връзка с разпределените дивиденти С. Щ. е посочила, че за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г. дружеството е разпределило и изплатило дивидент, след приспадане на данък, в общ размер на 66 500 лева. Заявила, че е налице грешно подадена информация към счетоводството от упълномощеното за целта лице, липсващата сума от касата е осчетоводена като разпределен дивидент към собствениците на фирмата, вместо да бъде отразена в разходите като липса на стоково - материални ценности и в последствие с нея да бъде увеличен финансовия резултат при данъчното преобразуване по ЗКПО. Веднъж осчетоводена неправилно, сумата е дала отражение: 1. в декларацията по чл. 92 от ЗКПО, където сумата на липсата е трябвало да бъде отразена в разходите за дейността и впоследствие с нея да бъде увеличен финансовия резултат при данъчното преобразуване, защото не е признат разход за данъчни цели. Неправилното третиране обаче не е дало отражение при определяне на размера на дължимия корпоративен данък; 2. в декларациите по чл. 55 от ЗДДФЛ, в които неправилно е декларирано завишено задължение към бюджета за осчетоводения в повече данък дивидент; 3. В справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, в която са подадени неправилно по-големи от действителните или несъществуваи/и суми като изплатени дивиденти на физическите лица - собственици на фирмата. С. Щ. е заявила, че в крайна сметка една и съща грешка, със същото отражение, е била констатирана в счетоводните регистри, декларации и отчети през 2016 г., 2017 г. и 2018 г..

Към административната преписка са присъединените оборотни ведомости на „Застрахователна брокерска къща Инс Консулт“ ООД, от които е установено следното:

- към 31.12.2016 г. наличността по счетоводна сметка 501 - „Каса“ е в размер на 1 073 364,62 лева;

- към 31.12.2017 г. наличността по счетоводна сметка 501 - „Каса“ е в размер на 89 691,25 лева;

- към 31.12.2018 г. наличността по счетоводна сметка 501 - „Каса“ е в размер на 2 996,08 лева.

По счетоводни данни за 2016 г., по сметка 425 - „Отчитане задълженията за дивиденти“ към съдружниците са разпределени суми в размер на 37 485 лева; за 2017 г. отчетените суми по същата счетоводна сметка за разпределени дивиденти са в размер на 1 030 500 лева, а за 2018 г. разпределените дивиденти по счетоводни данни са в размер на 6 000 лева. В РД са изложени в табличен види по дата, име на съдружник и разпределени суми.

Констатирано е, че срещу „Застрахователна брокерска къща Инс Консулт“ ООД е образувано Изпълнително дело № 22150022699. Извършено е пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, като установеното имущество, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.501.692.1.15 е продаден на публична продан за сумата от 111 111 лева през 2018 г., а 1 брой МПС - Опел Астра, регистрирано през 2002 г., с пазарна цена от 2 400 лева е с неустановено местонахождение. За периода 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г. са наложени обезпечителни мерки – запори на банкови сметки на дружеството, но дългът не е събран и е категоризиран в трудносъбираем.

Въз основа на приобщените доказателства в хода на ревизията органите по приходите са формирали изводът, че са налице обстоятелства за реализиране на отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на В. А. Р., в качеството му на съдружник в „Застрахователна брокерска къща Инс Консулт“ ООД, за задълженията на последното. Ревизираният субект бил допуснал да бъде разпределен дивидент в негова полза и в полза на другите двама съдружници за периода от 2016 г. до 2018 г., общо в размер на 1 073 985 лева с ясното съзнание, че по този начин паричните средства на дружеството остават в минимален размер (под три хиляди лева), а декларираните данъчни и осигурителни задължения, които са в особено големи размери, остават неплатени.

Извършена е ревизия и на друг от съдружниците в дружеството Р. А. Х. - сестра на жалбоподателя, за установяване на отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения за данъци и/или осигуровки на „Застрахователна брокерска къща Инс Консулт“ ООД. Същата е завършила с издаване на ревизионен акт, потвърден по административен ред, атакуван по съдебен ред и отменен изцяло с решение на Административен съд – Пазарджик. Съдебният акт е оставен в сила с Решение № 13265/19.12.2025 г. постановено по адм. дело № 7972/2025 г. по описа на Върховен административен съд.

По делото са допуснати съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и съдебно-техническа (компютърна) експертиза (втората във връзка с валидността на квалифицираните електронни подписи полагани от органите по приходите), заключенията по които са приети, като съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани.

Административен съд – Пазарджик при така установеното от фактическа страна формира следните правни изводи:

Предмет на разглеждане е Ревизионен акт, връчен електронно на ревизираното лице на 01.11.2023 г. Същият е оспорен пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите. В срока за постановяване на решение по реда на чл. 155, ал. 1 от ДОПК е издадено Решение № 4/08.01.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - Пловдив към Централно управление на НАП, получено по електронен път от жалбоподателя на 29.01.2024 г. Жалбата до съда е подадена в срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК, чрез Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП. С оглед което съдът намира, че е сезиран от надлежна страна, подадена е срещу акт, подлежащ на оспорване, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, съобразно правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма, сторено от снабдени с правомощията за това (в режим на делегиране) органи по приходите и в съдържанието му са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. Публичните вземания са конкретизирани по основание, размер и субект. Същият е валиден акт, издаден в резултат на валидно възложено и развило се ревизионно производство.

Неоснователни са упреците на жалбоподателя, че РА е нищожен.

Съдът като съобрази приетото по делото заключение по допуснатата СТЕ, намира, че всички ЗВР, РА и РД са подписани с квалифициран електронен подпис съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Изпълнени са изискванията на чл. 26, б. “а“ и “б“ от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. (електронният подпис е свързан по уникален начин с титуляря на подписа и да може да го идентифицира), поради което се касае за „усъвършенстван електронен подпис“ по смисъла на легалното определение, дадено с чл. 3, т. 11 от същия Регламент, което обосновава и първата предпоставка за валидността на КЕП. Следва да бъде отбелязано, че в Приложение І към регламента са предвидени изисквания към квалифицираните удостоверения за електронни подписи, като по отношение на физическо лице е достатъчно да се съдържат - името на титуляря или псевдоним, ако се използва псевдоним. Не е налице изискване за посочване на ЕГН на титуляря на подписа или идентификационния му номер, както и друг вид индивидуализация.

Не следва да бъдат смесвани изискването на б. “е“ от Приложение I към Регламент (ЕС) № 910/2014 г. за идентификационен код на удостоверението, който е уникален за доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги, с идентификационни данни за физическото лице, като ЕГН. Установено е от вещото лице, че КУКАП са с посочени серийни номера в шестнадесетичен вид, с което е изпълнено изискването за идентификационен код на удостоверението. В този смисъл е Решение № 3101/25.03.2025 г. по адм. д. № 1026/2025 г. по описа на Върховен административен съд.

Според нормите на Регламент (ЕС) № 910/2014 г. квалифицирано удостоверение за електронен подпис означава удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в приложение I. Последното предвижда, че квалифицираните удостоверения за електронни подписи съдържат: а) указание най-малко във форма, подходяща за автоматизирана обработка, че удостоверението е издадено като квалифицирано удостоверение за електронен подпис, б) набор от данни, които еднозначно представляват издалия квалифицираното удостоверение доставчик на квалифицирани електронни услуги, който набор включва най-малко държавата членка по установяването на доставчика и – за юридическо лице наименованието и където е приложимо регистрационния номер според официалните регистри, за физическо лице – името на лицето, в) най-малко името на титуляря или псевдоним, г) данни за валидиране на електронния подпис, които съответстват на данните за създаване на електронния подпис, д) информация за началото и края на срока на валидност на удостоверението, е) идентификационен код на удостоверението, който е уникален за доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги, ж) усъвършенстван електронен подпис или усъвършенстван електронен печат на издаващия доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, з) място, където удостоверението, което поддържа усъвършенствания електронен печат или усъвършенствания електронен подпис е на разположение безплатно, и) място на услугите, до което се отправят искания за проверка на валидността на квалифицираното удостоверение.

В случая е установено, че към датите на подписване на ЗВР и РА, органите по приходите са разполагали с валидни за периода КЕП, издадени по съответния ред и с предвиденото съдържание КУКЕП. При съобразяване тълкуването на общностното право, дадено с Решението на СЕС по дело С-362/2021, следва да се приеме, че са изпълнени всички кумулативни изисквания на Регламент (ЕС) № 910/2014 г., което е достатъчно основание, за да се приеме, че всеки един от процесните електронни подписи представлява квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от същия регламент. Предвид което както прежде бе посочено, неоснователен е доводът за нищожност на РА.

Настоящият състав намира, че не се установяват съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, които да са самостоятелно основание за отмяна на РА. Спазена е предписаната в чл. 120, ал. 1, предложение първо от ДОПК писмена форма. Фактическите констатации и правни изводи на РА са допълнени и така конкретизирани чрез тези по приложения към него Ревизионен доклад съставляващ, съгласно чл. 120, ал. 2, изр. първо ДОПК, неразделна негова част. Актовете на органите по приходите са връчвани на ревизираното лице и същото се е възползвало от правото си на защита. Предвид на изложеното, не са допуснати нарушения на изискванията за съдържание, форма и процесуални правила при издаването на РА.

Оспореният РА е издаден на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК. С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква тази отговорност. Предмет на проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Отговорността на физическото лице по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е субсидиарна и възниква от момента, в който се установи, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, не могат да бъдат събрани от лицето по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. За да бъде реализирана отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК следва да е налице следната кумулация: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в нормата действия; 4. Невъзможност да бъде погасено вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията; 6. Граници на отговорността - по арг. от чл. 19, ал. 4 ДОПК същата е ограничена до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото. Липсата, на която и да е предпоставка води до недоказан фактически състав на отговорността.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативно изискуемите предпоставки лежи върху органите по приходите, съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК, във връзка с параграф 2 от ДР на ДОПК, което е указано от съда с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание. Текстът на чл. 19, ал. 2 ДОПК визира две хипотези: недобросъвестно плащане в натура или в пари от имуществото на задълженото юридическо лице, представляващо скрито разпределение на печалбата, и недобросъвестно отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или на цени, значително по-ниски от пазарните. В процесния случай, от страна на ревизиращите се поддържа първата хипотеза - плащане на пари от имуществото на задълженото юридическо лице, представляващо скрито разпределение на печалбата. В параграф 1, т. 4 и т. 5 от ДР на ЗКПО са дефинирани легалните дефиниции на понятията „дивидент“ и „скрито разпределение на печалбата“.

Ноторно е, че дружеството„Застрахователна брокерска къща Инс Консулт“ ООД, в което ревизираният субект Р. през ревизираните периоди 01.01.2016 г. до 31.01.2018 г. е бил съдружник с дялово участие 33,33% от капитала на дружеството (1 700 лева и съдружници със същия дялов капитал - Г. Г. М. и Р. А. Х. - като във връзка с издаден РА на последната е налице произнасяне на ВАС по адм. д. № 7972/2025 г.), има процесните изискуеми публични държавни задължения за ДДС, за корпоративен данък, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, за данък върху доходите ФЛ, за държавно обществено осигуряване – за осигурители, за вноски за здравно осигуряване – за осигурители, за универсален пенсионен фонд – за осигурители и лихви за забава, като част от задълженията са възникнали по силата на подадени декларации, съгласно изисквания на материалните данъчни закони, а останалите са определени с влязъл в сила ревизионен акт.

Дължимо е обсъждане на елементите от фактическия състав на отговорността - дали задълженото лице в качеството си на съдружник е извършил действия, попадащи в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК и съществува ли причинно следствена връзка - между тези действия и невъзможността да могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на дружеството.

За да обосноват отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДПК органите по приходите, анализират движението на „Сметка 501“ за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., начално салдо по която към 01.01.2016 г. е в размер на 1 488 591,27 лева и крайна салдо към 31.12.2016 г. в размер на 1 073 364,62 лева. В последния размер е било начално салдо към 01.01.2017 г. и крайно такова към 31.12.2017 г. в размер на 89 691,25 лева, което респективно е прехвърлено като начално салдо към 01.01.2018 г.. Крайното салдо към 31.12.2018 г. по „Сметка 501“ е установено в размер на 2 996,08 лева. Не са налице обаче доказателства, касаещи прякото участие на жалбоподателя в дейността на дружеството – кой е приемал плащанията, кой е извършвал фактическото разпореждане с парични средства, която е надзиравал и осъществявал търговската дейност, включително кой е подавал данни към счетоводството на дружеството за подаване на данни към НАП и попълване на счетоводните регистри. Каза се, че участието на Р. в дружеството е до 2018 г., като в качеството му на съдружник притежава 33,33 % дялово участие. На 29.01.2018 г. едноличен собственик на капитала е С. П. Щ., която към момента на издаване на процесния РА е назначена за ликвидатор на дружеството.

Органът по приходите не е събрал доказателства за действителното управление на лицето и е пренебрегнал обстоятелството, че през ревизирания период фактическите действия, касаещи разпореждане с парични средства са правени от С. Щ.. В хода на ревизията са приети писмените обяснения на Щ., органът обаче не е провел необходимите действия по преодоляване на фактите и данните, заявени от нея, а именно, че тя е организирала и ръководила цялостно дейността на дружеството. Не е установено Р. да е представлявал дружеството и е имал достъп до паричните средства. Не е констатирано за процесния период жалбоподателят да е теглил и внасял парични средства на каса в банка по сметките на дружеството, както и да е подписвал ордери. Отделно от горното е игнорирано твърдението на Щ. за сочената от нея счетоводна грешка, без да е направен анализ на счетоводните стандарти. Според обясненията на упълномощеното лице посочената грешка, е дала отражение в ГДД по чл. 92 ЗКПО, декларацията по чл. 55 ЗДДФЛ вр. чл. 201 ЗКПО, както и в декларациите по чл. 73 ЗДДФЛ. Една и съща грешка, със същото отражение, е била констатирана в счетоводните регистри, декларациите и отчетите през 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Независимо от това, органът е приел, че В. А. Р. като съдружник и член на орган на управление на дружеството е запознат с данните в годишните финансови отчети и с имущественото състояние на дружеството, с неговите задължения и наличните парични средства в касата. Ревизиращите немотивирано са приели, че Р. е бил наясно с възможността задълженията да бъдат погасени, но вместо това е приел касовите наличности да бъдат разпределени във вид на дивиденти. Нито в ревизионното производство, нито в съдебното такова са събрани протоколи от Общото събрание на дружеството, които да доказват конкретно гласуване за разпределение на печалбата и документи, от които може да се заключи, че лицето директно се е разпореждало със средствата на дружествата.

Органът не е извършил проверка на предоставените от представляващия, по пълномощие досежно процесния период, С. Щ. данни, че тя е подала невери данни към счетоводството и няма разпределен дивидент към съдружниците, а това са били липси на парични средства, за които тя е подала неточни данни към дружеството и реално не е имало разпределение на дивиденти. Приходният орган се позовава на данните от крайните салда на „Сметка 501“ за съответните години и отразяването за разпределен дивидент, но не се позовава на нито един документ, който с оглед Търговския закон и Закона за счетоводството за разпределение на дивиденти към съдружниците си, дружеството следва да оформи Годишен финансов отчет с одобрен баланс, в който да се съдържа печалба след облагане, която може да се разпредели и следва да е одобрен от Общото събрание на съдружниците (по арг. на чл. 228, ал. 1 от ТЗ), решение на Общото събрание и протокол от заседание на Общото събрание, което да включва, че дружеството има неразпределена печалба, размер на дивидентите, срок на изплащане, както и документи за изплащане: касов ордер, ако плащането е в брой, с подпис на получателя и посочено основание или банков документ – когато се касае за банков превод с посочено основание за извършения превод и името на съдружника. Доказателства, от кръга на изброените, не са събрани от ответника, за да докажат, че към жалбоподателя са били предавани такива парични средства в брой, за да се аргументират обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Както прежде беше посочено тежестта за установяване на всички елементи от фактическия състав на чл. 19 от ДОПК е лежи върху административния орган и той следва по безспорен начин да ги установи.

Ноторно е, че дружеството е имало задължения към НАП по подадени декларация и е имало образувано изпълнително дело, въпреки наложените запори върху банковите сметки на „Застрахователна брокерска къща Инс Консулт“ ООД, на практика същото е продължило да оперира с паричните средства по тях, видно от банковите извлечения, приложени по делото. От данните по делото се установява, че цялостното управление на дейността на дружеството - включително контрола на счетоводното отчитане, записванията в счетоводството, подаването на данните и декларации е правено от С. Щ., а оспорващият, както се каза, не е имал участие в управлението на паричните потоци.

Също така за 2016 г. следва да се има предвид, че изплатеният дивидент към Р., който е изплатен по банка е в размер на 10 000 лева. За 2016 год. по тези финансови отчети се вижда, че дружеството има отразени сумарно задължение от 449 000,00 лева. Като съответно по финансовия отчет за 2016 г. става ясно, че то има налични парични средства от 1 077 000,00 лева и тази сума е напълно достатъчна да покрие задълженията. За 2017 г. изплатената сума е в размер на 1 000 лева, с които дружеството не се лишава от парични средства, което да го поставя в невъзможност да разплати задълженията си, което да е резултат от действия на В. Р..

Следва да бъде обърнато внимание на обстоятелството, че с доклад на публичния изпълнител считано от 14.02.2022 г. дългът е прекатегоризиран от „събираем“ в „трудносъбираем“, а не в „несъбираем“. Върховен административен съд в постановеното решение по адм. д. № 7972/2025 г. при разглеждане на спора касателно издаден ревизионен акт на друг съдружник и сестра на Р., е отбелязал същото и в допълнение е посочил, че освен че дългът не е категорията на несъбираемите, не е установен точният момент, в който според приходните органи е настъпила невъзможността за събиране на вземанията от дружеството. Горното обстоятелство е относимо за процесния, пред настоящата инстанция спор с оглед предмета, а именно отговорност по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК за задълженията на същото дружество - „Застрахователна брокерска къща Инс Консулт“ ООД.

От изложеното до тук се установи, че не са налице обстоятелствата от обхвата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Следователно, не може да бъде направен извод за извършени в цялост предвидените процесуални действия по изпълнителното дело. Ревизиращите е следвало да докажат при условията на пълно и главно доказване наличието на недобросъвестност при извършване на действия, които да доведат до обосновано прилагане на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Не са налице данни и обстоятелства, които да доказват причинна връзка между поведението на ревизирания субект, изплащането на дивиденти за процесния период и невъзможността да се съберат публичните вземания.

Настоящата инстанция намира, за необосновано ангажирана отговорността на жалбоподателят по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Визираната кумулация от предпоставки не е налице. В ревизионното и съдебното производство не е доказано разпореждане с активите на дружеството и недобросъвестност на лицето във връзка с извършени от него действия. Прилагането на нормата би било обосновано, ако се установи лично недобросъвестно поведение на ревизираното лице при волева насоченост на действие с цел укриване на определени факти и обстоятелства и умисъл – субектът да е бил наясно със смисъла и значението на действията си, да е предвиждал последиците и да е искал или допускал настъпването на тези последици. Въпреки писмените обяснения на С. Щ. е направено изрично волеизявление, че тя е допуснала грешно подадена информация към счетоводството на дружеството - следвало е да се осчетоводи липса на парични средства в каса, а не да се осчетоводява изплащането на дивиденти към съдружниците, не са налице данни за предприети действия спрямо нея от приходния орган.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не е налице укриване, което да препятства събирането на задължения за данъци и осигурителни вноски, каквито са установени в оспорения акт. Последното обосновава и недължимост на вземането за лихва за забава, с оглед акцесорният им характер.

Поради горното е дължима отмяната на атакувания ревизионен акт като необоснован и незаконосъобразен поради неправилното приложение на материалния закон.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя са дължими сторените разноски, като Национална агенция за приходите бъде осъдена за заплати на В. Р. сума в размер на 618,66 евро (1 210 лева, представляващи платена държавна такса - 10 лева и 1 200 лева – депозити за вещи лица). С оглед своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, решение по дело С-438/2022 г. на СЕС и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото, както и предприетите процесуални действия в хода на съдебното производство, съдът намира, че размер следва да бъде редуцира като бъде определен на 3 800 евро, а не както са претендирани от жалбоподателя според обжалвания материален интерес. Определеното възнаграждение е платимо в полза на Адвокатско дружество „А. и А.“, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001322005597-091-001/25.10.2023г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 4/08.01.2024 г. на Директора на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да плати на В. А. Р., [ЕГН] сума в размер на 618,66 (шестотин и осемнадесет и шестдесет и шест) евро, представляваща сторените в производството разноски за държавна такса и депозит за вещи лица.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да плати на Адвокатско дружество „А. и А.“, ЕИК *********, сума в размер на 3 800 (три хиляди и осемстотин) евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.